Най-голямата акула, която някога е плувала из земните океани, е изчезнала преди 2,6 милиона години. Предишни проучвания са винили за това климатичните промени, но ново изследване предполага, че Carcharocles megalodon – която достигала дължина до 18 метра – е изгубила борбата с конкуренцията.

Учени от Университета на Цюрих отново изследвали ролята на климатичните промени по време на отмирането на вида. Използвайки фосилния запис, изследователите определили разпространението му във времето.

Обхватът и разпространението на акулата се изменяли слабо с времето. В ранния Миоцен, популациите обитавали топлите води близо до бреговете на Америка и Европа, както и Индийския океан. По-късно видът се разпрострял и на територията по крайбрежията на Азия, Австралия и Южна Америка.

Но броят на мегалодоните се увеличавал и спадал относително постоянно, като измененията не зависели от климата.

РЕКЛАМА:

“Ние не успяхме да се уверим в някаква пряка връзка между изчезването на вида и глобалните изменения на температурата в онези времена” – обяснява Каталина Пимиенто от Палеонтологическия институт и музей на Цюрих.

Вместо това, изследователите открили, че по-малки морски бозайници изчезвали от фосилния запис на същото място и по същото време, когато броя на мегалодоните започнал да намалява. Междувременно, ранните предшественици на голямата бяла акула и косатките се появили на сцената.

Не климатът е победил мегалодона, а липсата на храна и новата конкуренция.

Превод: Росица Ташкова

Източник: http://www.upi.com