Направи дарение на училище!

Николай Миленов Кисьов,

Факултет ,,Национална сигурност и отбрана” на Военна академия ,,Георги Стойков Раковски”

nikolaywaracademy@gmail.com

Резюме: Основната цел на статията е да анализира ключови проблеви на съвременното университетско образование. Крайната цел е да осигури някои препоръки за подобряване системата на организация на обучението във висшето образование, което може да е полезно за всички нива на образователния мениджмънт.

Ключови думи: знание, управление, обучение.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Теоретична концепция за знанието като фундамент на човешката дейност. 

Знанието представлява система от отделни умения и навици в житейски, общосоциален и професионален план. То не представлява константна величина, защото се променя непрекъснато в процеса на обучение. В педагогическия процес съществуват два субекта – обучаващият и обучаваният. Най-големият проблем при мениджмънта на знанието е, че каквато и ефективна управленска политика да се следва от страна на по-активната част от този процес, неговият успех в решаващата му част зависи от пасивната страна – обекта на обучение. 

В управлението на знанието основният информационен импулс са всъщност данните и информацията. Най-важното качество на данните са тяхната информационна стойност. При нейното отсъствие тези данни остават трудно управляеми. Друго важно качество на научната информация е нейната подреденост в конкретен приложен контекст. 

Основните управленски способности спрямо знанието са: 

1) принадлежността към носителя му; 

2) отношението му към определен предмет на дейност; 

3) възможността за практическа проверка и валидиране. 

Без тези способности на практика е невъзможно да се управлява знанието. Всяка една социална или стопанска организация може да управлява знанието успешно, ако се приспособи към следните дейности:

1. успешно да предлага своите познания;
2. успешно да познава средата на конкуренция с другите подобни в нейния сектор;
3. да притежава необходимите знания за нужния, текущия и възможния кадрови потенциал;
4. да познава качествата на добрия продукт и услуга с цел по-добрата си маркетингова реализация;
5. да познава ценността на продукта и услугата с цел увеличаване на маркетинговата ниша. 

Основни функции на образователния мениджмънт 

Мениджмънтът в образованието е процес на управление (планиране, регулиране и контрол), ръководство на педагогическите услуги и на неговата организация. Педагогическият мениджмънт е приложна и аналитична наука за непосредствено управление на образователните системи, процеси и организации. Той е субдисциплина на общата педагогика, като неговите теоретични и приложни източници са образователното законодателство, образователната практика, напредналите дигитални технологии и методи на преподаване и националните културно-образователни традиции, ценности и приоритети. Педагогическият мениджмънт е тясно свързан с други науки като мениджмънта, икономиката, психологията, организационните теории, реториката, физиологията, социалната медицина, политологията и други. 

Основните елементи на една образователна система (организация) са следните: 

1) целите на функциониране; 

2) съдържанието на образователния процес; 

3) методите на осъществяване на обучението; 

4) педагогическата мотивация на активния и пасивния участник (преподавателския състав и студентите); 

5) продуктите и крайните резултати от функционирането на системата. 

Функциите на педагогическия мениджър във висшето образование се състоят в това: 

1) да определя и намира целевите групи от потребители на образователни услуги; 

2) да подбира персонала, необходим за осъществяване на ефективно обучение; 

3) да концентрира на едно място субектите и обектите на образователния процес; 

4) да активира процеса и да го осигурява с необходимите ресурси, средства и методи; 

5) да стимулира, контролира и коригира хода на процеса, постигайки нужното качество на образователния  продукт (услуга); 

6) да получава ресурси и да ги разпределя ефективно (по най-подходящия начин според целите) и ефикасно (по най-подходящия начин според текущата им наличност) с цел адекватно заплащане на преподавателите и за развитие на качеството на образователния процес и услугата. 

Ако икономическата страна на педагогическия мениджмънт се състои в ръководството на материалните и нематериалните ресурси в процеса, то психологическата страна се изразява в използването на техниките на ефективното лидерство. Ефективният педагогически лидер е нужно да интегрира всички субекти на процеса, да разрешава педагогически и организационни конфликти и да мотивира хората в педагогическия колектив. 

Цели на образователния мениджмънт в епохата на дигитализация и на рязко променящи се социални потребности.

Целите на съвременния образователен мениджмънт се определят от множество фактори. Според обхвата на тяхното въздействие могат да бъдат разделени на глобални, регионални, вътрешно-национални и локални. Към глобалните се отнасят повишаването на значението на ИТ в обществото; нарастването на екологичните и биологичните заплахи; намаляването на физическото време за личен контакт, което довежда до необходимостта от по-широка дигитализация на образователните услуги; интернационализацията на образованието като сектор и др. 

Регионалните фактори, влияещи върху образователния мениджмънт се изразяват в по-тясната политическа интеграция между държавите под формата на политически съюзи и интеграционни общности (Европейски съюз, Евразийски икономически съюз); необходимостта от общи стандарти с цел по-високо сътрудничество в хуманитарната и икономическата сфера; близката културна идентичност, която води, от своя страна, до необходимостта от общи политики и общи образователни ценности в рамките на региона. 

Вътрешно-националните фактори, влияещи върху образователния мениджмънт са демографският потенциал; ресурсните възможности; степента на етническа и културна хомогенност на обществото и потребностите на населението от образователни услуги. Локалните фактори най-често се отнасят до географското положение на населеното място, общината или региона; транспортната и образователната инфраструктура; политиката на местните, регионалните и националните власти. 

Целите на стратегическото управление на съвременното образование биха могли да се сведат до следните няколко: 

1. създаване на динамично реагираща спрямо предизвикателствата образователна система;
2. изменение на учебните планове на висшите и средните учебни заведения на дългосрочна основа, а не на базата на частични реформи;
3. повишаване на ефективността на средствата за институционален, вътрешноведомствен и демократичен контрол върху политиката на образователните учреждения;
4. отваряне на образователните учреждения към младите поколения преподаватели с цел осигуряване на постоянен приток на свежа работна сила;
5. промяна на финансовото подпомагане на държавните образователни учреждения по посока на усилване на финансовия контрол от страна на контролните органи и увеличаване на финансовото преразпределяне на държавни средства спрямо по-голям брой образователни учреждения. 

Проблемът за фундаментализацията на образованието. 

Съвременното образование във висшите държавни образователни учреждения залага на тясноспециализираните научни дисциплини. Това е ефективна черта на образователния мениджмънт, защото позволява подготовката на специалисти в точно определени сфери от професията им. От друга страна обаче липсата на достатъчно фундаментални науки в процеса на обучение оставя младите специалисти незапознати с „широката картина за света”. 

Несъмнените качества и предимства на дедуктивния метод на създаване на учебни планове се крият в това, че ще позволят на специалиста да изгради последователна представа за живота и труда, тръгвайки от най-базовото към най-конкретното в професията и в живота. Този начин на обучение е често използван в големите световни университети, но се прилага много слабо в българските ВУЗ-ове. Това предполага преразглеждане на образователната политика по отношение на съдържанието на образователните програми по посока на включването на повече базови познания в началните етапи на процеса на обучение.

Фундаментализацията на познанието на теоретично ниво представлява създаване на силна интердисциплинарна представа за връзките на преподаваната професия с други сродни направления. На практическо ниво този процес е „хвърляне на мост” между различните приложни полета на професията с приложни аспекти на близки професии. 

В политологията например най-ефективният път за задълбочаване на базовите познания в началните етапи на обучението може да бъде по-тясното свързване на политологичното познание с икономиката, психологията, конфликтологията, модерните управленски науки, психологията и статистиката. Това може да задълбочи практическите компетентности на младите политолози в намирането на бързи и ефикасни управленски решения на различните нива на държавното управление. 

Съотношението между теорията и практиката във висшето образование. 

Балансът между двата вида познание е залог за висок професионализъм в работата на бъдещия специалист. В днешно време особен проблем е прекалено малкия фокус върху практическото прилагане на хуманитарните науки. Отговорът е в намирането на подходящ баланс. Обособяването на практиката отделно от теорията би могло да помогне за осмислянето на изучаваната материя веднага след нейното придобиване и за нейното пълноценно прилагане като методи в реалната работна среда. 

Теоретичните конструкти в обучението сами по себе си не са достатъчни, за да дадат на специалиста достатъчно опит. Хуманитарните науки трябва да бъдат приведени в по-практически аспект по време на преподаването с цел да се усвоят методологически прийоми на превръщането на теорията в практика. 

Логичният резултат е, че обучаемият ще може в бъдеще да обясни даден проблем в работата и освен това ще бъде способен да го реши по най-практичния и пълноценен начин. Прекаленият фокус върху социалната теория вместо върху методите за разрешаването на даден социален или друг възникнал трудов проблем не позволява на специалиста да действа професионално в реалната работна среда. 

Заключение

Съвременният мениджмънт на образованието има за задача да осигури по-добри условия за адаптиране на образователната система на национално и ведомствено ниво към динамично променящата се технологична и социална среда и да подготвя реформи, ориентирани към дългосрочното развитие на образователната система. 

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!