Кратка информация за изследователя:

Акад. проф. д-р Георги Ламбаджиев, Българска Академия на Науките и Изкуствата (БАНИ)

С какво се занимавате на работното си място?

Подготвям за печат статии и монографии, свързани с аналитично и концептуално моделиране на процеси на търсене на решение, формиращи поведението на човека.

Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

РЕКЛАМА:

***

Идентифицирани са фундаментални зависимости между:
– основни преобразувания, с които оперира човек в процеса на търсене на решение
– понятия, категории, методологични принципи и нива на организация на тяхното значение.
Разработени са:
– Креативна технология за търсене на решение
– Проект за Български мозъчен тръст.

Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Опит да си отговоря на въпроси, на които никой не може да ми даде убедително обяснение.
Проникване в неизвестното.

Какво допринесе за развитието ви като изследовател?

– Докторантура, хабилитация.
– Липса на ефективни практически методи за намиране на иновационни решения.

Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?

– Фундаменталното познание се пренебрегва, тъй като не е свързано директно с бизнеса.
– Междудисциплинното познание не е поставено на пиедестала, който заслужава.
– Отпускат се средства само за изследователи от утвърдени държавни структури. Икономията на финансии за научна дейност е предпоставка за технологично изоставане в бъдеще.
– Необходима е стратегия и тактика за технологично развитие на България. От тях може да се определи приоритетната научна насоченост на националния научен потенциал.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Необходимо е новаторите в науката (независимо от техния текущ статус) да получат реална финансиране, защото стимулират създаването на перспективни технологии.
При липса на достатъчно средства за изследователско оборудване и експерименти е целесъобразно усилията да се насочат към области, в които има минимална научна и приложна конкуренция. Всяка област е потенциален източник на иновации.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Областта на познанието ускорено и нелинейно непредсказуемо се разширява. Възниква познание за различни нива на организация на съществуващото. Съответно не е подходящо да се определя предварително кое е наука и кое не е. В този познавателен процес теоретичните модели са първи пробиви в областта на неизвестното. Експерименталните изследвания са текуща фотография на конкретен фрагмент от цялото.
Науката създава системна представа за опозната в някаква степен реалност. Научното познание е предпоставка за целесъобразно ориентиране в съществуващата ситуация. Ако човекът се ръководи от обща представа за средата, в която функционира, то по-лесно и по-точно ще се ориентира как да разреши конкретен проблем. Знанието създава увереност и спокойствие. Спокойствието е дефицит в началото на това хилядолетие. Знанието е сила!