Акад. Дамян Дамянов: Няма област на човешкото познание, която да търпи прогрес без предходни научни изследвания и доказателства

 

Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота.

Акад. Дамян Николов Дамянов, дмн. лекар, хирург, консултант в Първа УМБАЛ, София, Клиника по ендоскопска и оперативна хирургия.

С какво се занимавате на работното място?


РЕКЛАМА:

***

В качеството на хирург ежедневието ми е погълнато от диагностична дейност, консултации и оперативни намеси. Основна област на работата ми е коремната хирургия, поради което се налага да извършвам хирургически намеси върху стомах, тънки и дебели черва, черен дроб, жлъчна система, панкреас, далак, а понякога и на прилежащите пикочо-полови органи у мъже и жени. В този смисъл работата на хирурга е научно-приложна, т.е. от хирургическата практика могат да се извеждат единични или системни наблюдения, които подлежат на научна обработка и публикуване. Естествено участвал съм и във финансирани научни проекти по линия на МУ – София и Фонд „Научни изследвания“ към МОН. Научноизследователската работа на хирурга се извършва в извънработно време. През последните 15 – 20 години се засили научната колаборация на Клиниката по хирургия на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“, чиито ръководител бях, с чуждестранни клиники и изследователи.

Какви са научните Ви постижения (принос) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?

Научните ми постижения са основно в областта на коремната хирургия. За първи път у нас внедрих лазерна установка (CO2 лазер) в коремната хирургия. Внедрихме извършването на генетични изследвания при заболявания на дебелото и правото черво и създадохме система за проследяване на пациенти с наследствени чревни синдроми. Внедрих създадени хирургически техники при трудни случаи в хирургията на жлъчните канали, при заболяване на задстомашната жлеза, при дебелочревни операции, при операции за портална хипертония. Създадох първата в България Клиника по еднодневна хирургия и написах първото хирургично ръководство за тази специфична област от икономическа и хирургическа гледна точка.

Какво Ви мотивира да изберете професията на изследовател?

Интересът ми към научната работа датира от студентската скамейка и от времето, когато бях млад хирург. Занимаването с научноизследователска работа изисква заложен интерес у младия човек, тъй като предполага допълнително натоварване, много инициатива и амбиция. За съжаление, в младите ми години подкрепата, която съм получавал, е била съвсем ограничена.

Какво допринесе за развитието Ви като изследовател?

Получих стипендия по линия на DAAD и посетих двукратно Германия. Осъществявал съм специализации още в Русия, Италия, Гърция. С удоволствие, в качеството си на ръководител на Клиника, съм оказвал многостранна подкрепа на млади хирурзи при осъществяване на техните научни разработки, при тяхното прогресиране като хирурзи и изследователи, както и при тяхната хабилитация. Хирургията е колективна дисциплина, изисква колективен труд и подкрепа, но наред с това и самостоятелна инициатива и творчество. Лично съм организирал над 50 хирургически конгреси и конференции в България, което създава поле за научна изява на хирургическата гилдия в страната, както и на хирурзите в ръководената от мен клиника.

Какви проблеми срещат учените във Вашата област?

Проблемите, с които се сблъскват хирурзите при осъществяване на научноизследователски инициативи и дейност, са традиционните за страната: недофинансиране или липса на финансиране, нерегламентирано за научноизследователска работа време, недостатъчна подкрепа на докторантите, недостатъчна подкрепа на изследователите от страна на държавата за участие в научни кворуми у нас и в чужбина, липса на подкрепа за специализации в чужбина. Интересно е, че хирурзите във водещи западноевропейски страни, в САЩ и други имат възможност да се откъснат за 2 – 3 години от хирургичната дейност и да се отдадат само на научноизследователска, поради това техните разработки и постижения често са в нетипични за клиничната хирургия области като: имунология, генетика и др.

Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

В България се премина изцяло само на проектно финансиране. Държавата, като институция, се дезангажира от основни изследвания и подкрепа на институционалното финансиране. Наред с унищожената промишленост у нас липсва научна подкрепа на тези области от промишлеността, които работят в някои частни предприятия, поради което иновациите в тези области са чисто технически, но не и научни. България би трябвало да осигурява научни кадри за редица области, които все пак имат добро развитие или са необходими за страната като: IT сектора по отношение на софтуера, електропроизводство, оловни батерии, ядрена енергия, енергоспестяващи материали, нанотехнологии, нови материали, биотехнологии и др. Наред с това държавата има интерес да оказва научна подкрепа на традиционни области като: транспорт, медицина, образование, отбрана.

Трябва ли да се говори за наука и защо?

Приемам че е задължително да се говори за наука. Няма област на човешкото познание, която да търпи прогрес без предходни научни изследвания и доказателства. А това се извършва от научни кадри, които изискват десетилетия за своето обучение и създаване, както и ежегодна подкрепа не само по линия на проекти, а и по линия на държавното управление.


Европейска нощ на учените 2022 г.: