„безсмъртния” град…

  Малък храм на Атон в Ахетатон
 

Разбери повече за БГ Наука:

***

  Статуя на Ехнатон от Египетския Музей в Кайро
 

  Бюст на Нефертити
 
 

  Ехнатон, Нефертити и тяхните деца
 

  Ехнатон е представена като сфинкс в Ахетатон.
 

  Релеф от Ахетатон
 

  Погребалната маска на Тутанкамон

  В   едно   от    най-тесните   места   на Нилската долина, недалече от бедното  селце Ел-Амарна, където отвесните скали почти достигат брега на Нил, а след  това леко се отдръпват, като образуват пясъчна котловина с неправилна форма,  местността е пустинна и негодна за земеделие. През 1881 година една жена от  племето Бен-Амран излязла по тези места   да   търси   себах   (тор)  и  се натъкнала на глинени таблички, целите   покрити    с   непознати   букви. 
  По онова време всеки египтянин добре знаел, че за подобни  находки може да спечели пари на близкия пазар, и жената се отправила към  отвъдния бряг на Нил, за да продаде табличките на някой търговец.
  Така започнало пътешествието на табличките отначало по  египетските пазари, после по различните музеи, докато накрая ги признали за  писма до фараона Ехнатон. За този фараон само смътно и откъслечно се  споменавало в древните папируси. Редица надписи по стените на зданията със  заличено царско име се отнасяли към неговото царуване.
  Намерените таблички представлявали молби на сирийските  князе, подвластни на фараона, да им изпрати помощ срещу нахлулите врагове.  Такива таблички можело да има само в царския архив в столицата на страната. Но  те били намерени не на мястото на самата древноегипетска столица гр. Тива, а на  400 километра северно от нея. И тогава учените си спомнили, че в някои папируси  жреците наричат царя не с пищните титли на египетските владетели, а със  странното и презрително прозвище „прокълнатия от Ахетатон“. Дали пък  табличките не са намерени в загадъчния град Ахетатон, в който е живял цар  Ехнатон, наречен „прокълнат“? Това предположение било потвърдено в  1891 година от английската експедиция под  ръководството на Флиндърс Питри, която започнала разкопки на мястото, където  жената от племето Бен-Амран намерила табличките.
  ОЖИВЕЛИЯТ ГРАД
  „Могъща, многообична владетелка на щедри похвали. . . При  вида на нейната красота хората възкликват: „Накитена, прекрасна— да я погледнеш  това е все едно да видиш небето!“ Така възхвалявал столицата Ахетатон Маи  — „началникът на строителните работи, главният архитект на Ехнатон, който пазел  държавния печат и носел ветрилото от дясната страна на царя“. В  северозападната част на града учените открили пещери, издълбани в стръмните  склонове. Това били гробниците на Ахетатонските велможи. Всяка от тях се  състояла от една-две стаи, където се намирал саркофагът, и от коридор и килери  с различни съдове.  Гробниците  по   общо  правило  били   ограбени  още  в древността.
  Египетският велможа дълго преди смъртта си започвал да си  приготвя каменен саркофаг, в който да се пази неговата бинтована мумия. Дълго  преди смъртта си той заповядвал да изсекат в скалата погребална камера за  саркофага и да украсят стените й с релефи. Жителите   на   Ахетатон   вярвали,  че   мъртвият, също както и живият, се моли сутрин на изгряващото слънце, мие  се с нилска вода, броди между къщите и храмовете, приема същите почести, които  е получавал приживе. Затова стените на гробницата били покривани с релефи и  изображения, които сякаш повтаряли живота в Ахетатон.
  Какво ли само не изобразявали древните египетски художници  върху гладко белосаните стени! И нилските брегове, и риболова, и лова, и  плетенето на кошници, и най-различните видове домашни работи, и безбройните  почести, оказвани на велможата приживе.
  Фараонът награждава с огърлица архитекта Май, който е  построил двореца в Ахетатон. Тази сцена е изобразена на нилския бряг върху фона  на току-що завършената постройка. Царският писар Яхмос пък е командвал дворцовите  слуги — неговото награждаване е изобразено в залата, където обикновено пирувал  царят. Награждаването на Пенту, царския лекар, става в дворцовото светилище,  тъй като Пенту е бил едновременно и жрец на бога Атон. Онези, които царят не  бил удостоил с особена милост, украсили гробницата си — кой със сцена,  изобразяваща тържественото появяване на царя, кой със сцена на прием, на който  и той е присъствал, кой с изображение на царската трапеза, която му се удало да  види. Тук са и слугите, които пъдят мухите от сладките вина, и робите, които  поливат пода, за да не се вдига прах, и занаятчиите, които приготовляват весла  и корабни въжета. Тук са и скалите, и камъшът по нилските брегове, и сенчестите  градини и цветарници.
  Най-подробно от всичко обаче върху стените на гробниците е  изобразен животът на царското семейство. Ето Ехнатон в светлината на  залязващото слънце се носи в позлатена колесница по градските улици — той кара  препускащи жребци, украсени с китки щраусови пера. На другата колесница е  съпругата на царя Нефертити, а след нея са колесниците с царските дъщери и  придворните. Редом с колесниците тичат хора, въоръжени с щитове, копия и  брадви. Между тях има и брадати сирийци, и негри от Нубия, и дългокоси жители  на Либия. От домовете изскачат граждани, за да се полюбуват на процесията. А  пред входа на храма коленичили жреци и танцуващи момичета. Неизвестният  художник ни въвежда в храма. Ето Ехнатон и Нефертити,  застанали пред обсипания в цветя олтар,  изливат в пламъците някаква течност. Царят е полуоблечен, само поличка от тънък  плат се спуска на меки дипли и от пояса към бедрото му виси ален шарф.
  Царицата е в бяло облекло от прозрачна материя, също така  препасана с ален шарф с падащи до пода краища. Две царски дъщери въздават химн  на бога на слънцето Атон, акомпанирайки си на малки струнни инструменти. А  встрани седем слепи музиканти, стари и дебели. Те възпяват Атон и си припяват  на арфи.
  А ето цялото семейство на фараона, събрано в дървен павилион  с колони, обвити в лотосови гирлянди. Капителите на тези колони са украсени с  букети и с увиснали за крачката диви патици. Ехнатон протяга чаша, а Нефертити  я пълни с вино. Трите дъщери заобикалят креслото на царя: първата държи букет с  цветя, втората му подава сладкиши, а третата развлича баща си с разговори.
  Фараонът много обичал дъщерите си. Когато едната от тях  починала,   скръбта   му    била   безгранична.   Произведението   на древния художник е запечатало завинаги  образите на родителите и на останалите живи сестри, събрани около мъртвата.  Ехнатон сякаш се е вцепенил от отчаяние. Нефертити с израз на дълбока скръб  държи на ръце най-малкото дете, опитвайки се чрез това малко същество да се  утеши със загубата.
  В изкуството на Египет семейните радости, нежността,  вниманието, дълбоката човешка скръб, преживяна от царското семейство, не са  привличали художниците нито преди, нито след Ехнатон. Затова скулптурата и  живописта на Ел-Амарна със своята дълбока човечност заемат особено място в  египетската история.
Каменните стени и сводовете на пещерните гробници са по-трайни  от тухлите и дървените греди на къщите. Те надеждно са защитили стенописите,  които през дългите векове не са изгубили нито яркостта на боите, нито фината  красота на линиите си и след много и много столетия върху тези стени и сводове  поколенията намериха разказа за необикновения град, за фараона, който го е  построил, и за трагичната съдба на неговите привърженици.

ПРОКЪЛНАТИЯТ  ОТ  АХЕТАТОН
  Фараонът Аменхотеп IV се отрекъл от множеството древни  богове, които били почитани от неговите прадеди. Той забранил богослужението,  прогонил жреците, закрил храмовете и заповядал да заличат от стените на  храмовете имената на предишните богове.
  Своето име Аменхотеп, което означава „Амон е доволен“  (Амон – главен бог на Тива), той заменил с Ехнатон, което означава „Угоден на  Атон“. Атон — слънчевият диск — бил обявен за единствен бог на Египет, а  сам фараонът станал негов главен жрец.
  Фараоните  от осемнадесета династия, царували в Египет от 1580 до 1350 година преди новата  ера, били велики завоеватели. Те предприемали многобройни походи, подчинили  Северна Палестина и покорили Сирия до самия Ефрат. Заграбвали несметна плячка:  добитък, роби, сребро. Те завоювали Нубия, завладели нубийските златни рудници,  Вавилонците и асирийците били принудени да плащат данък на Египет.
  В  дворците и храмовете царувал невиждан разкош. Но наред с фараона израснала нова  сила — забогатялата аристокрация, а върховният жрец на Тива съсредоточил в  ръцете си такава власт, че станал страшен съперник на фараона.
  Аменхотеп  IV стъпил на престола в  1375 година  преди новата ера, когато навършил 14 години. Началото на неговото управление  минавало под опеката на аристокрацията и жреците. Щом фараонът станал  пълнолетен, той обявил война на жреците. Старите богове били забранени. Тяхното  място заел Атон — единственото могъщо всеозаряващо слънце. Учените отдавна и  безуспешно търсят обяснение на тази странна религиозна реформа. Неясно е как,  откъде е почерпил Ехнатон своите необичайни възгледи и по-малко от всичко е  вероятно, че тях ги е породила борбата за власт между царя и неговите съперници  от тиванския храм на Амон.
  Това,  което е известно за Ехнатон, ни говори, че този потомък на фараоните  завоеватели за разлика от редицата свои предшественици не бил властолюбив. Той  не се стремял нито да увеличи територията на своето царство, нито да умножи  неговите богатства, не се грижел да спечели престиж в очите на своите съюзници  и на покорените народи. И все пак именно той — Ехнатон, започнал и провел  титаническата борба, на която не се решавали неговите могъщи предшественици.
  Египетският  фараон приживе бил величан като Благ бог, а след смъртта си като Велик бог.  Животът на страната зависел от системата канали и бентове, а фараонът бил  пълновластен повелител на тази система. Това значело, че силата на фараона била  почти равна на силата на природата и че той не само бил считан за бог, но бил  такъв и фактически.
  А  Ехнатон искал да бъде човек, а не бог. Той имал жена красавица, която обичал.  Имал деца, дъщери, към които се отнасял с дълбока нежност. Той искал щастие в  кръга на семейството си, щастие, което, както може би му се струвало, било  достъпно и за простия селянин. Това щастие е непознато за човека-бог, тъй като  животът му не принадлежи на него самия, а на оная власт, която му е отредена и  която е по-силна от самия него.
  Борбата  на Ехнатон била борба на личността за човешки права. Но той бил цар и неговият  стремеж към радост и щастие трябвало да разтърси цялата страна.
  Египтяните  си представяли предишните богове като същества, надарени с безсмъртие, но  нелишени и от човешки слабости. Това били възбуждащи страх, отмъстителни и  капризни сили и фараонът бил една от тях. Новият бог Атон бил лишен от всякакви  земни качества. Неговото присъствие трябвало да се търси не в шума на битките,  а в красотата на природата, сред цветята, дърветата, птиците. Атон трябвало да  стане единственият бог на тази земя, а Ехнатон, макар и пръв между хората, все  пак да си остане човек.
  „Аз  изпълвам двете земи на Египет с любовта си“ — гласи един от хвалебствените  химни в чест на Атон. Новата религия била наситена с радост; нейните  привърженици пеели: „Цялата земя се радва и ликува пред тебе!“ Това не  било религия на тиранин и завоевател, а вяра на човека, който търси добро и  щастие и си поставя високи нравствени задачи.
  Обредите  в храмовете на Атон се отличавали с простота в сравнение с тайнствените  церемонии в тиванските светилища. Те се свеждали до пеене на химни и принасяне  в жертва на цветя и плодове.
  Храмът  на Атон не трябвало никак да прилича на старите египетски храмове, както и слънцето  не приличало на предишните богове с птичи и кравешки глави. В предишните  храмове имало просторни зали, а на слънцето подобавало човек да се моли под  открито небе. В старите храмове имало много статуи на богове, в новия нямало  нито една от тях. Защо е нужно изображение на божеството, когато в египетското  небе дори случайно облаче не може да закрие лика му?
  В  главния храм на Атон, построен по заповед на царя, единствено каменната фигура  на Ехнатон бдяла над жилището на бога и още веднъж подчертавала връзката на  фараона със слънцето. Цветята и плодовете били принасяни в жертва на Атон извън  оградата на храма. По време на жертвоприношението всички се смесвали в обща  тълпа.
  При  разкопките тук са намерени 1800 жертвеника, по 900 от южната и северната страна  на зданието. Това значи, че всеки можел да принася жертви на Атон, без да  прибягва, както по-
  рано,  до посредничеството на жреците.
  Фараонът  изгонил от свитата си предишните велможи и както съобщава  в   надписа  на  гробницата   един  от  придворните,   си подбирал единомишленици сред простите земеделци.
  Друг  приближен на царя казва за себе си: „Аз бях човек с низш произход по баща и по  майка, но царят ме изправи на крака. Той ми позволи да се издигна. Аз бях беден  човек, а той в своята
  милост  ми даде храна за всеки ден, на мен, който някога трябваше
  да си  изпросва залък хляб.“ Велможите и жреците   организирали  покушение срещу  живота
  на  фараона. За това ни е известно от фреската в гробницата на началника на  царската стража. Художникът е нарисувал трима заловени заговорници, изправени  пред великия везир. Надписът гласи, че великият везир благодари на Атон за  помощта при залавянето на престъпниците и   благославя своя господар цар Ехнатон.
  По  всяка вероятност Ехнатон едва след разкриването на заговора затворил старите  храмове, прогонил жреците, заповядал да разрушат статуите на местните божества.  След това той заповядал да построят нова столица на такова място, където никога  не били отправяни молитви към никой от предишните богове и където сам той би се  чувствал в безопасност. Египет тогава вече бил заселен твърде гъсто. Навсякъде,  където имало добра земя, отдавна били построени градове или села. Но все пак  желаното място било намерено. На 400 километра северно от Тива високите отвесни  скали се приближават почти до самия източен бряг на Нил. На едно място  скалистата верига се прекъсва, образувайки продълговата пустинна котловина. Тук  никой никога не бил живял, не бил обработвал земята, а значи и не се бил молил.  Тук именно било решено да се построи новият град Ахетатон, което означава   „небосвод   на Атон“.

ПРИСТИГАНЕТО  НА ЕХНАТОН

Никога  никой не ще научи колко хиляди роби са били отправени към каменоломните в  южната част на страната, колко са били откарани на север за превозване на тежки  греди, които се доставяли от далечния Ливан. Колко са били заети с присаждането  на дървета и превозването на пръст, колко — със строителството на пристанището,  на бентовете и канала, който бил прокопан от Нил до сърцето на Ахетатон. Никой  никога не ще научи колко роби като мравки са сновали насам-натам под  безпощадните лъчи на слънцето, станало бог Атон, единствен бог на Египет.  Каменоделци и дърводелци, ковачи и тъкачи, земекопи, корабостроители, плетачи  на рогозки, столари и резбари под ударите на бича и стоновете на наказаните  седмица след седмица. месец след месец прегъвали изгорели гърбове, за да  изпълнят волята на фараона.
  Ехнатон  заповядал на най-прославените архитекти, художници и скулптори да построят под  ръководството на Маи дворец, който бил прекрасен  като утринна зора.
  . .  .Живописта на гробниците и данните от разкопките ни позволяват  да си представим оня ден, в чието утро към  дървеното пристаните   на   новия    дворец  се  приближила   богато  украсена флотилия. Начело  вървял кораб с пурпурно платно — в пурпурен цвят като цвета на утринното небе.
  Когато  на хоризонта блеснал ръбът на слънчевия диск, всички, които били на палубата,  се проснали по очи освен един сух, слаб човек, който, като прострял ръце на  изток, започнал бавно да пее:
  Прекрасен е твоят възход на небето.
  О, Атон, начало в живота на всичко!
  Ти си прекрасен, велик. . .
  И от  всички кораби като ехо се носели тържествените думи на химна, отправен към  слънцето от неговия върховен жрец и наместник на земята Ехнатон.
  Началникът  на Атоновите хранилища, дебелият Панехси, престарелият лекар Пенту, началникът  на Ехнатоновия дом и царски писар Яхмос, жрецът Мерира, царските архитекти  Паранафер, Туту, Маи и други високопоставени лица, на които било позволено не  само да виждат царя отблизо, но и да разговарят с него, посрещали флотилията.
  По  отрупаната с цветя пътечка те повели царя през градината към украсения с  йероглифи вход на двореца. Дворецът бил като град в град, от всички страни го  заобикаляла висока крепостна стена. Мачти с развяващи се по тях флагове от двете  страни на вратите отделяли шестте входа на двореца. Дворецът се състоял от  много правоъгълни дворове. Един двор се наричал „Изгрев на Атон“, друг —  „Широка зала на Атон“, трети — „Благослов на Атон“, и всяко пищно  название свидетелствало, че това е не само жилище на царя, но и обител на  живото въплъщение на Атон — бога на Слънцето. Съчетанието на подчертана  простота с необуздана пищност отличавало архитектурата на двореца. Ако не били  огромните черни статуи, единият от дворовете би могъл да наподобява крепост със  своите сурови стени, издигнати от светлосив камък. Черните статуи били с  еднаква големина, изсечени от еднакви блокове графитночерен гранит и поставени  на еднакво разстояние покрай гладката стена. Всички статуи изобразявали човек с  тясно като нож лице, тежка брада и необикновен по форма масивен череп. Ехнатон  — владетел на Египет и върховен жрец на бог Атон, прав и спокоен, стоял с  отпуснати край мършавите си бедра дълги тънки ръце. Внимателният поглед на  удължените каменни очи бил устремен напред, нататък, където като отражение в  огледало стояли на фона на гладката стена други, точно такива Ехнатони, също  такива, огромни, черни, полирани до блясък. На онзи, който попадал тук, му се  струвало, че от всички страни го пронизва погледът на фараона.
  Друг  двор бил постлан с квадратни плочи. Те плътно прилягали една до друга — сякаш  пред погледа се простирало платно или гигантски, изпъстрен с фигури свитък  папирус. Когато Ехнатон вървял по двора, той тъпчел повалените в нозете му  фигури на ливийци, нубийци, жители на арабските пустини и други врагове на  Египет, изкусно изрязани от художника върху каменните плочи.
  В трети  двор се намирали редици от поставени вертикално каменни плочи. Този двор  особено интересувал Ехнатон, защото се строил по начертан от самия него план.
  Плочите  или, както ги наричат, стели, имали релефи от двете си страни: слънцето протяга  лъчи към седящия на трона Ехнатон, към жена му — красавицата Нефертити, към  майка му Тии, към дъщерите му със също така удължени лица и странна форма на черепите  като баща си.
  Всеки  лъч завършва с ръка, която държи Анх — йероглиф, означаващ живот. Такъв Анх има  и в ръката на царя, подобно на слънцето, властващо над всичко живо по двата  бряга на Нил. Ехнатон бил доволен. Той огледал също залите, предназначени за  тържествени церемонии по случай раждането на царските деца или встъпването им в  брак, огледал постройките за велможите и писарите, ръководещи войската,  хазната, робите. Тези зали напомняли някаква приказна градина. Едни колони  приличали на дървени стволове с корона от палмови листа. Други изобразявали  снопчета папирус с разцъфнали цветове, трети лотосови стебла с готови да се  разтворят пъпки. Стволовете на колоните били украсени с восъчни бои с цвета на  кората, а връхната част (капителът) — с цвета на листата. Таванът над клоните  бил тюркоазносин като цвета на южното небе. Дворецът явно се харесал на царя и  царят изразил желание незабавно да награди архитекта Паранафер. Паранафер бил  вече много стар, за да ръководи строежа на целия дворец, и построил само един  двор. Но Паранафер още в Тива издигнал първия храм на Атон, което му спечелило  омразата на таванските жреци, докато царят, напротив, всячески подчертавал  неговите заслуги.
  Правата  като стрела „Алея на фараоните“ разрязвала двореца на две части. Парадните  дворове и зали се намирали от едната страна на алеята, покоите на царското  семейство — от другата. Мост или висяща галерия свързвала двете части на  двореца. Когато Ехнатон се изкачил на моста, тук вече го очаквали Нефертити и  двете му по-големи дъщери с тежка златна огърлица. Долу стояли придворните и  Паранафер, заобиколен от певци и артисти.
  Жителите  на града, които можели да видят своя владетел не повече от два-три пъти в  годината, се тълпели отдалече. Като взел от ръцете на жена си златната огърлица,  Ехнатон я хвърлил долу на царския писар Ипи, който я връчил на стоящия до него  жрец. Друг жрец с цветисти фрази изброил заслугите на Паранафер. Певците  подхванали песен, прославяща Атон, и жрецът по даден от царя знак окачил на  стария архитект огърлицата, сияеща на лъчите на слънцето. След това придворните  е химни преминали под моста, откривайки процесията. Бавно се нолюлявала  безбройната тълпа към моста, свързващ двете стени. На моста като в рамка стоял  в „прозореца на явяването“, сияейки в злато и пъстроцветни камъни, самият  Ехнатон. Фигурата, на царя с тънки дълги ръце ясно се очертавала върху фона на  тъмния правоъгълник и човешкият поток, ликувайки и възхвалявайки слънцето,  преминавал под нозете му.

ПОКОИТЕ  НА   ФАРАОНА

Когато  тържеството свършило, Ехнатон минал по моста към жилищната част на двореца.
  По  трите тераси на градината растели редки тропически растения. Различни видове  финикови палми били посадени в правилни редове около правоъгълните басейни, а  край цветарниците, за които били докарани цветя   от всички краища на тогавашния свят, се изправяли натежали от плод  нарове и изящни павилиони, обвити с лози. И всичко това върху земя, докарана  дотук по Нил, върху земя, оросена с потта, сълзите и кръвта на робите. Ехнатон  се изкачил на горната тераса на градината и покрай неподвижни стражи с кинжали  от златист бронз минал от градината в залата, също подобна на градина. В нея се  издигали 42 колони, изобразяващи палми, които били украсени с късчета цветен  фаянс, кафяви в долната част на колоната, в горната — зелени. В залата вече  били поставени креслата за гости, целите в седеф и позлата. Креслата били  толкова широки, че в тях можели да седнат по двама души. Пред всяко кресло  имало масичка с плодове и съдове за пиво и вино. Месото, рибата, птиците,  хлябът се разнасяли от слугите. Всеки вземал месото в ръце и се хранел, без да  си служи с лъжица, вилица или нож. За Ехнатон, Нефертити, дъщерите им, за  майката на фараона, царица Тии, имало специална трапезария, където не допускали  никого освен членовете на царското семейство. По една случайност царската  трапезария била една от първите находки на Флиндерс Питри.
  3500  години след пристигането на Ехнатон в двореца учените видели нарисуваните по  стената нозе на препускащи коне — останки от сцената, която изобразявала  пристигането на фараона, открили изображението на слуга, който мете пътечката  пред вратите, на човек с пръчка — домоуправителя, който дава разпореждания.  Открили фигурата на слуга, който тича с два подноса (единия с хляб, другия с  месо), на прислужник, поливащ с вода пътечката, и на вратар, комуто вестителят  съобщава за приближаването на Ехнатон. Всичко било както по времето на фараона  отстъпник.
  Този,  разделен на две половини дворец бил като някакво огледало на раздвоения живот  на Ехнатон. На пръв поглед фараонът излязъл победител в борбата с жреците, но  ето че той сам станал жрец на своя нов бог. И в парадната половина на двореца  той си оставал все такъв цар и живо въплъщение на бога, каквито били и неговите  предшественици. На него все така му се кланяли от, него все така се бояли, на,  него му оказвали същите почести, както и на дедите му. Ехнатон искал да се  освободи от веригите, с които бил окован неговият живот сред церемонии, пирове  и празненства. Но този, който търси духовно освобождение само за себе си, този,  който признава правото на щастие само за своите близки, нищо не може да  достигне. Ехнатон не разбирал, че не можеш да бъдеш свободен сред затворници,  че не можеш да бъдеш щастлив сред море от нещастия.
  И  фараонът, който мечтаел с помощта на новия си бог да завоюва свобода за самия  себе си, изпаднал в самота. Към края на живота си Ехнатон, както изглежда, се  разделил с Нефертити. Редица египтолози считат, че съпругата на царя е живяла  отделно в Северния дворец, където на надписите името на Ехнатон е заличено, а  на Нефертити е запазено.
  Северният  дворец имал също множество павилиони, дворци и градини и свой отделен храм на  Атон. Но Северният дворец се славел не с храма, а със зоопарка си, един от  най-древните в света. До ден днешен стоят на предишните си места каменни ясли  за антилопи и диви бикове. И сякаш за да узнаят потомците какви животни е имало  тук, по стените на каменните ясли са изваяни техните изображения. Нефертити  можела да се любува на животните от прохладна каменна галерия. Тръстики,  папируси, лотоси, цветя, подобни на лилии, израствали от пода и се изкачвали до  тавана на галерията. Те били направени от инкрустирани късчета фаянс и  изобразявали крайбрежната нилска растителност. Тук царицата на Египет се чувствала  ловец, срещнал дивеча на свобода. Възможно е това да е било нейното развлечение  през последните години от живота й, който видимо е бил неудачен.
  Една  запазена статуетка, представяща Нефертити в по-късна възраст, ни разказва за  тежката душевна драма, преживяна някога от най-красивата сред цариците на  Египет.
  Ехнатон  прекарал в Ахетатон  11 години. Тук той  починал и бил погребан. След неговата смърт на престола се възкачило 10-годишно  момче на име Тутанкатон, което означава „живо въплъщение на Атон“. По това  време могъществото;  на Египет се  поразклатило. В Палестина нахлули хабирските номади, хетите заграбили  пограничните райони на Сирия. Още докато бил жив  Ехнатон, военните несполуки започнали да се  обясняват с това, че били пренебрегнали старите богове. Сега старите жреци  надигнали глава. Не било трудно да заставят младия Тутанхатон да открие старите  храмове, да смени името си на Тутанкамон (живо въплъщение на Амон) и да се  върне в старата столица — Тива.
  Царят  бил последван от придворните, а след тях и от занаятчиите. Името на Ехнатон  било предадено на проклятие и изстъргано от надписите върху къщите и храмовете.  Религиозни фанатици се опитвали да унищожат дори мумията на фараона. С това те  искали да обрекат душата му на вечни скитания сред пустините на подземното царство.  Но в царската гробница не намерили никаква мумия. Тогава гневът на враговете на  фараона се излял върху неговия дворец.
  Скоро  Ахетатон, до неотдавна така оживен, станал плячка на пясъка и вятъра. Гредите  изгнили, таваните рухнали. Историята на града се оказала също така кратка и  трагична, както и съдбата на неговия основател.
  Сухият  пясък на Египет, запазил и стените, и подовете, и основите — релефите,  статуите, съдовете и стенописите, а в същото време и спомена за това, което  египетските жреци се постарали да предадат на забрава. В ателието на началника  на скулпторите Тутмос, който живеел при двореца, се запазили не само материали  и инструменти. Върху пръстения под останали да лежат бюстовете на цар Ехнатон и  царица Нефертити, катурнати на земята от привържениците на жреците. Тези  бюстове били поставени на една лавица редом с колосална глава на Ехнатон, която  била разбита на дребни парчета. Двата бюста заедно с други работи на Тутмос  паднали с лице към мекия пръстен под. В суматохата на разгрома те останали  незабелязани. За човечеството били спасени едни от най-прославените портрети в  историята на световното изкуство. Фараонът отстъпник израства пред нас като  човек с болезнено удължено лице, с високо чело на мислител, с тежка брада и  странна форма на масивния череп. В неговия израз са съчетани мечтателност и  воля. Удивително красивото лице на царицата прилича на някакъв фин цветец на  тънко стъбълце-шия. Това е поетичен образ на изтънчена женска красота, спокойна  и мека, и в същото време изпълнена с необикновено достойнство.