Направи дарение на училище!

Научноизследователската дейност в Аграрния университет – Пловдив  се осъществява в областта на растениевъдството и животновъдството, растителната защита и екологията, аграрната икономика, земеделската техника и съвременните технологии, образованието и квалификацията на кадрите в земеделието. НИД обхваща фундаментални и приложни научни изследвания, както и разпространението и внедряването на техните резултати в практиката.

Основна цел на научната политика на академичното ръководство е да се осигури разгръщане и по-ефективно използване на наличния потенциал на академичния състав за осъществяване на качествени теоретични и научно-приложни изследвания в съответствие с потребностите на обучението и обслужването на практиката. Реализацията на поставените цели са гарантирани от: наличието на висококвалифициран академичен състав; личната мотивация на академичния състав; качествения подбор на докторанти; благоприятната среда за интензивен научен живот и възможности за научно общуване и обогатяване на научноизследователската дейност.

Основна цел на научната политика на академичното ръководство е да се осигури разгръщане и по-ефективно използване на наличния потенциал на академичния състав за осъществяване на качествени теоретични и научно-приложни изследвания в съответствие с потребностите на обучението и обслужването на практиката. Реализацията на поставените цели са гарантирани от: наличието на висококвалифициран академичен състав; личната мотивация на академичния състав; качествения подбор на докторанти; благоприятната среда за интензивен научен живот и възможности за научно общуване и обогатяване на научноизследователската дейност. 

Основните форми, чрез които се осъществява научноизследователската дейност, са:

Разбери повече за БГ Наука:

***

• Изпълнение на различни видове проекти: вътрешноуниверситетски, финансирани със средствата, отпуснати целево от Държавния бюджет за научна дейност; към Националния фонд „Научни изследвания“; по линия на Оперативни програми на ЕС; от международни двустранни договори за научно сътрудничество в рамките на Европейския съюз и други международни организации; в рамките на междууниверситетското сътрудничество, финансиране от държавни институции, лаборатории, фирми от аграрния и туристическия бизнес, фондации. 
• Краткосрочни и дългосрочни специализации по научни програми; 
• Научни форуми, конгреси, симпозиуми, конференции и дискусии;
• Гостуване на преподавателите от АУ като лектори, консултанти и експерти по покана на чуждестранни висши училища и научноизследователски центрове; 
• Участие в специализирани изложения;
• Разпространение на научните резултати в научни издания;
• Внедрителска и консултантска дейност;
• Публикации на научни резултати в реферирани научни издания. 

Научни приоритети 

Периодично Аграрният университет – Пловдив актуализира приоритетите в научната тематика на базата на:

• Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България,
• Тенденциите в научните изследвания на европейско и световно ниво, като Европейското научно пространство (ERA), включително Програмата за научни изследвания и иновации Хоризонт 2020, Стратегията за Биоикономика на ЕС, и др.;
• Приоритетите в Оперативните програми на ЕС, в частност ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ и Общата селскостопанска политика на ЕС;
• Развитието на аграрния сектор в страната и нуждите на аграрната наука и практика.

Приоритетни научни направления за АУ, приети през 2019 г.  отговарящи на приоритетно направление „Здраве и качество на живота, биотехнологии и екологично чисти храни“ от  Националната стратегия за развитие на научните изследвания в България до 2020. 

• Генетични ресурси и нови технологични решения в растениевъдството и животновъдството във връзка с глобалните промени в климата, включително  чрез използване на сателитни данни и карти за разработване на прогнозни модели и сценарии;
• Опазване на биоразнообразието, природните ресурси, екосистемни услуги и производство на екологични храни и продукти;
• Нови подходи в прецизното земеделие и растителната защита чрез използване на дигитални методи и системи за дистанционно управление;
• Техника и съоръжения за производство на земеделска продукция и управление на отпадъците;
• Интегрирани подходи и инструменти за превенция, мониторинг, контрол и управление на вредители и болести. Биологични методи за контрол на вредителите. Стратегии за управление на риска.

Финансирането на нови проекти по горепосочните направления се извършва от Центъра за научни изследвания и трансфер на технологии и защита на интелектуалната собственост (ЦНИТТЗИС) при АУ в следните  утвърдени направления:

1. Научноизследователска сесия за млади учени и нехабилитирани преподаватели – през отчетната 2019 г. са  финансирани общо 33 научно-изследователски проекта. От тях 16 нови проекта и 17 с допълнително споразумение от предходни години.
2. Инфраструктурни проекти за провеждане на качествени и конкурентноспособни научни изследвания – за периода са реализирани три инфраструктурни проекта, свързани с текущи научни изследвания.
3. Допълнителна финансова помощ към текущи научни проекти, финансирани от национални или международни научни организации в размер до 30% от отпуснатата субсидия (съгласно Наредба № 3 от 27.11.2015 г., ДВ, бр. 94 от 04.12.2015 г., в сила от 04.12.2015 г.);
4. Финансиране на прояви, свързани с художествено-творческата, спортната и научната дейности на студентите – финансирани са  3 направления – Студентско научно творчество, Художествено творческа дейност и Спортна дейност. Проектите са общоуниверситетстки. Основно е участието на студентите при изпълнението на проектите. В тях се включват и чуждестранни студенти, обучаващи се по програма Еразъм, както и студенти от други университети.
5. Подкрепа на публикационната дейност  – средствата, предвидени по направлението, се използват основно за финансова подкрепа на публикации в списания и материали от международни конференции с импакт фактор или импакт ранг. Финансирано е публикуването на статии и участия в конференции за 2019г. със сума от 20 000 лв.
6. Подкрепа на докторски програми – Финансирани са  3 проекта по  1000 лева на година за докторантите от научна област  „Природни и технически науки” .  

Други дейности, свързани с работата на ЦНИТТЗИС:

1. Закупен е модул Европеана- дигитална библиотека
2. Заплатено е изработването на две отделни интернет страници за списанието „Аграрни науки“ и годишника „Научни трудове “,  като и годишен абонамент за програмата Grammarly
3. Заплатена е такса за сортоизпитване
4. Закупена е нова  техника и оборудване към УОВБ- центрофуга за бутирометри за мляко, Муфелна пещ, Хоризонтална електрофореза, Инфрачервен термометър, Аналогов термоблок,  Портативен хлорофилен флуориметър.
5. Дооборудвани са научните лаборатории към катедрите „Обща химия”, „Физиология на растенията и биохимия”, „Микробиология“, „Ботаника и агрометеорология” 

В работата на ЦНИ са  въведени нови и утвърдени някои дейности като: 

• Стимулиране на научната активност, практическите знания и умения на младите учени и студенти, чрез извършване на тематични конкурсни сесии;
• Продължава финансирането  проекти за подобряване на научната инфраструктура;
• Повишаване публикационната дейност в реферирани научни издания, национални и международни конференции /проект „Подкрепа на публикационната дейност на преподавателите от АУ-Пловдив”/ .

Научно-изследователски проекти, финансирани от държавния бюджет 

1. Биологично разнобразие на род Crocus L. (Iridaceae L.) в българската флора
2. Изследване на репродуктивната биология и фитохимичен състав на някои лечебни и ендемични растения, разпространени във флората на България
3. Определяне съдържанието на някои радиоактивни и тежки метали в три вида диворастящи гъби /Morchelld esculenta/L/ Pers., Suillus luteus /L/ Roussel, Hydnum repandum L./ от района на Баташка планина
4. Агробиологично изпитване на новоинтродуцирани подложки за сливови и кайсиеви сортове в насаждение
5. Агробиологична оценка на възможностите за приложение на натурални хумати и пиролизен остатък при производството на ябълкови подложки
6. Проучване на възможностите за отглеждане на български   сортове  годжи   бери  при  условията  на  Пловдив
7. Отглеждане на салата в неотопляеми оранжерии и на открито в условията на преход към биологично производство
8. Изследване режима на температурните инверсии за целите на земеделското производство в Пловдивски район в условията на климатични промени
9. Създаване на нова методология за оптимално третиране с пестициди и биоциди
10. Хербицидна фитотоксичност при слънчоглед, рапица и обикновена тиква и възможности за преодоляването й чрез биостимуланти и листни торове
11. Оценка на потенциала на нови цинк-съдържащи листни наноторове за повишаване на добива от основни селскостопански култури
12. Установяване на ISSR и локус-специфични маркери, свързани с гени за устойчивост към мрежести петна (Pyrenophora teres Drechs) при ечемик (Hordeum vulgare, L.)
13. Проучване върху месодайните характеристики на агнета и ярета от местни породи отглеждани при планински условия, с оглед получаване на леки кланични трупове по системата SEUROP
14. Проучване на майчините стада при месодайните породи Абердин ангус и Лимузин, отглеждани в България, във връзка с ефективността на производство на отбити телета
15. Продуктивни и функционални качества на видове и хибриди от сем. Acipenseridae при отглеждане за месо в условията на суперинтензивна технология в България
16. Специфичност на етеричното масло на някои видове хвойна (Juniperus), разпространени в България и оценка на фунгицидната му активност
17. Изследване възможностите на SCS-метода за синтез на нанесени оксидни катализатори
18. Синтез на нови заместени нафталимиди с потенциална биологична активност
19. Модерни молекулярни подходи за функционално характеризиране на амилолитични млечно-кисели бактерии изолирани от спонтанно ферментирали теста
20. Влияние на структурните промени в аграрния сектор, върху развитието на селските райони в България
21. Проучване на възможностите и въвеждане на система за управление на отпадъците на територията на Аграрен университет- Пловдив
22. Разработване на модел на енергоефективен модул за отоплителни инсталации

Постигнати резултати

• Създаден е първия мобилен интерактивен определител на местни и чужди растения в България, работещ интерактивен мобилен определител до ниво семейство, достъпен за свободно ползване в 3 варианта (онлайн, chm и apk).
• Определено е  съдържанието на някои  радиоактивни и тежки метали в три вида диворастящи гъби (Morchella esculenta (L.) Pers., Suillus luteus (L.) Roussel, Hydnum repandum (L.) от района на Баташка планина;  Определят се и концентрациите на 137Cs, 134Cs, Th-234 и 40K в ядливите диворастящи гъби.
• За първи път са проведени  молекулярно-таксономични изследвания на видове род Crocus L. (Iridaceae Juss.) с български произход и е открит  нов за флората на България вид – Crocus adamioides.
• Проследена е специфичността на етеричното масло на някои видове хвойна (Juniperus), разпространени в България и оценка на фунгицидната му активност 
• Изследвани са репродуктивната биология и фитохимичен състав на някои лечебни и ендемични растения разпространени във флората на България. Установена е локацията на популациите на Haplophyllum balcanicum.
• Извършени са проучвания върху месодайните характеристики на агнета и ярета от местни породи отглеждани при планински условия, с оглед получаване на леки кланични трупове по системата SEUROP и за първи път у нас са получени данни от пълен кланичен анализ на Български Витороги дългокосмести ярета при отбиване на 90 дневна възраст. Установен е химичният и мастнокиселинният състав на месото, както и някои физикохимични показатели при m. Longissimus.
• Установени са показателите, свързани с възпроизводството на майчините стада, способността за отглеждане на телета до отбиване и факторите влияещи върху тях, при говеда от месодайните породи Абердин Ангус и Лимузин, отглеждани в България.
• Изследвани са продуктивните и функционални качества на видове и хибриди риби от сем. Acipenseridae при отглеждане за месо в условията на суперинтензивна технология в България. 
• Установени  са ISSR и локус-специфични маркери, свързани с гени за устойчивост към мрежести петна (Pyrenophora teres Drechsler) при ечемик (Hordeum sativum ssp. distichum, L.). Направена е фитопатологична оценка на масови посеви от ечемик в северна България – в землищата на гр. Добрич, Генерал Тошево и Търговище, както и в райони на южна България – гр. Пловдив и Стара Загора
• Синтезирани са 11 на брой 1,8-нафталимидни производни, модифицирани с различни непротеиногенни аминокарбоксилни киселини. Структурата на съединенията е потвърдена чрез физикохимични показатели, елементен анализ, квантово-химични изчисления, ИЧ и ЯМР спектрални данни. Оценено е цитотоксичното действие на получените продукти срещу две човешки туморни клетъчни линии, а именно: К-562 и HUT-78; Синтезирани и структурно охарактеризирани са 7 нови амиди, получени при взаимодействие на различни 3-аминоспирохидантоини с налидиксова киселина. 
• Изследвано е биологичното действие на всички продукти срещу Грам-положителните бактерии Staphylococcus aureus ATCC 6538 и Bacillus subtilis ATCC 6633, Грам-отрицателните бактерии Esсherichia coli ATCC 8739, Pseudomonas aeruginosa АТСС 9027 и Salmonella abony NTCC 6017, дрождите Candida albicans ATCC 10231 и Saccharomyces cerevisiae ATCC 9763 и плесенните гъби Penicillium chrysogenum и Aspergillus niger.
• Проучени са модерни молекулярни подходи за функционално характеризиране на амилолитични млечно-кисели бактерии, изолирани от спонтанно ферментирали теста. Направена е идентификация на изолираните щамове МКБ със система BIOLOG, както и молекулярно-генетично типиране и идентификация на изолираните аМКБ. Методът е въведен в практиката. 
• Определена е хербицидната фитотоксичност при слънчоглед, рапица и обикновена тиква и възможности за преодоляването ѝ чрез биостимуланти и листни торове. 
• Направена е оценка на потенциала на нови цинк-съдържащи листни наноторове за повишаване на добива от основни селскостопански култури. Разработен е метод за контролиран синтез на цинк съдържащи наноторове и оценка на потенциала им за повишаване качеството на продукцията и добивите от основни селскостопански култури.  Направена е оценка на влиянието на синтезираните наноторове върху устойчивостта на растенията към листни патогени.
• Анализирани са гени, кодиращи амилолитична активност при аМКБ: glgP (гликоген фосфорилаза); malL (олиго-1,6-глюкозидаза); agl (α-глюкозидаза); α-amy (α-амилаза); dexC (неопулуланаза); malP (малтозофосфорилаза).
• Проучени са  възможностите и въвеждане на система за управление на отпадъците на територията на Аграрен университет – Пловдив
• Идентифицирано е влиянието на структурните промени в аграрния сектор върху развитието на селските райони в България, като е осъществено пилотно проучване и последващо анкетиране на земеделски стопани; На базата на събраните данни са формулирани  различни модели за структурно балансиране и устойчиво развитие на регионите

Подадени за одобрение  патенти и полезни модели: 

• Три сорта пипер на проф. д-р Н. Панайотов, одобрени от ИАСАС, като два от тях са подадени за патент.

Внедрителска и консултантска дейност –  сключени са 8 внедрителски договора с фирми от аграрния бизнес на обща стойност 118 922  лв. 

Изложения за представяне н научни резултати:

• Открит ден по проект „Царевицата – царица на полето“ по партньорски проект на Аграрния университет – Пловдив, компанията  КОРТЕВА и фирма НЕТАФИМ. 

• Международни дни на полето 2019 – Концепцията за изложението  година е  включване на участници освен със зърнено-житни култури, така и със зеленчукови култури, препарати за растителна защита, торове, земеделска техника с участници от Сърбия, Македония, Гърция, Турция, Фрнация и Германия о

НАЦИОНАЛНИ НАУЧНИ ПРОГРАМИ

Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ 

Основната цел на програмата е провеждане на фундаментални и приложни научни изследвания за създаване на адаптирани съвременни модели и технологии за производство на здравословни храни в контекста на силна регионална биоикономика и за подобряване качеството на живот на населението на Република България. Програмата се изпълнява от консорциум, включващ 6 партньора: Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Българска академия на науките, Селскостопанска академия, Университет по хранителни технологии – Пловдив, Тракийски университет – Стара Загора и координиран от  Аграрен университет – Пловдив.

Участници в работните колективи от АУ- 48 (33 хабилитирани, 9 нехабилитирани учени, 5 докторанти и 1 студент).

Бюджет за АУ за първата година – 246 764 лв. 

Бюджет за втората година – 222 556 лв. 

Интернет страница: http://www.nnp-food.au-plovdiv.bg/

Резултати за 2019 г., адресиращи основни обществени предизвикателства: по-иновативно, по-ефективно използващо ресурсите и по-конкурентоспособно общество

 Изпълнение на индикаторите за 2019 г. 

Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“

Основната цел на програмата е оптимизиране на репродуктивния процес в животновъдството чрез внедряване на иновативни биотехнологии и трансфер на знания.

Бюджет на програмата – 2 500 000 лв. 

Срок  на изпълнение: 2018-2019 г.

Координатор: Тракийски университет – Стара Загора

Партньори: БАН, ССА, АУ – Пловдив и УХТ – Пловдив

Бюджет за АУ – 27 574 лв. за първата година

Аграрният университет участва в два от работните пакети, с  4 участника ( 1 хабилитиран и 3 млади учени):

РП 1. Репродуктивни биотехнологии при едри преживни. При едрите преживни животни в експериментите са включени две специализирани породи говеда за месо – Абердин Ангус и Лимузин. Основна насока в дейността е разработването на схеми и методи за приложението на репродуктивните биотехнологии в организирането и направляването на репродуктивния процес като основен фактор за интензификация на сектора.

РП 3. Репродуктивни биотехнологии при еднокопитни животни. Работи се по подобряване на възпроизводителните качества на конете, които са сред одомашнените видове с най- ниска репродуктивна способност. В експериментите са включени кобили от породите Източнобългарски кон (застрашен от изчезване) и Чистокръвен арабски кон. При жребците от Източнобългарската порода се проучват показателите на семенната течност във връзка с подобряване на възможностите за криоконсервация. 

Национална научна програма „Усъвършенстване на системите за поливно земеделие в съответствие с промените на климата в България“, утвърдена през 2019 г.

Направена е оценка на агроклиматичните условия през периода 1986-2015 г., наблюдаваните климатични аномалии и промените на климата за нуждите на поливното земеделие при основни типове земеделски култури в България.

Водеща организация: Аграрен университет – Пловдив

Партньори: НИМХ – София  и Тракийски университет – Стара Загора

Бюджет – 900 000 лв. за първата година

Продължителност – 2 години

Проект “Съвременна наука за модерно земеделие“, Анекс към Grant Agreement No: AGR.0027.20111205, фондация Америка за България. Разработва се в Центъра за интегрирано управление  на болестите по растенията. Разработена е съвременна система за растителна защита в помощ на земеделските производители в страната. Използваните методи включват прогнозиране развитието на болести и неприятели по растенията на база метеорологични данни и математически модели с достъп в интернет, провеждане на полски и лабораторни изследвания за решаване на важни в практиката проблеми.

Проекти по ФНИ, финансирани през 2019 г.  ( координатор АУ)

Фундаментални научни изследвания – 3 проекта

Селскостопански науки- 

• Фитохимично изследване на видове от род Pinus и Juniperus от българската флора и оценка на потенциала на eтеричното им масло за биологична и биопестицидна активност.
• Оптимизиране параметрите на прецизното земеделие за подобряване на ефективността на производството и проследяемостта на продуктите от селското стопанство

Биологически науки

• Биологично разнообразие и таксономична структура на сем Iridaceae Juss. в българската флора

Фундаментални научни изследвания на млади учени и постдокторанти  – 1 проект

Селскостопански науки 

• Молекулярно идентифициране на гени, детерминиращи устойчивост към някои икономически важни заболявания при пивоварен ечемик (Hordeum vulgare, L.).

Двустранно сътрудничество – 2 проекта

България -Китай

• Устойчиво управление на неприятели и болести в ябълкови градини в България и Китай на базата на прецизни екологични методи за контрол, партньор Zhengzhou Fruit Research Institute.

България-Австрия

• Разработване на технология за фитодобив на никел от серпентинни почви в България, партньор  University of Natural Resources and Life Science, Vienna, Austria (BOKU)

Международни проекти – 6 

Проект „ Develop, design and implement integrated systems for optimised provision of ecosystem services and use of plant protection tools, with focus on ecological, economic and social sustainability of integrated systems“ ( EcoStack), Horizon 2020, Research & Innovation Action, Grant agreement  №. 773554

Екипи от 24 университета се обединяват в рамките на проекта за разработване на  екологични, икономически и социално устойчиви стратегии за производство на култури чрез синхронизиране дейността на доставчици на услуги за биологично разнообразие и биоинспирирани инструменти за растителна защита, за да се осигури устойчивост на системите за производство на храни в цяла Европа.

Проект „Network for effective knowledge transfer on safe and economic wastewater reuse in agriculture in Europe, SuWaNu Europe“, Grant Agreement  818088, H2020-RUR-2018-2020/H2020-RUR-2018-1

Проектът е фокусиран върху  проекти за повторна употреба на вода в Европа чрез употреба на пречистени отпадни води в селското стопанство. Целта е да насърчават ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите повторната употреба на вода в селското стопанство, така че директните приложими технологични и организационни решения да бъдат разпространени в цяла Европа, което да доведе до устойчивост на  селскостопански сектор за справяне с недостига на вода и климатичните промени. SUWANU Europe е тематична мрежа, чиято основна цел е да се справи с общите предизвикателства, засягащи селскостопанския сектор в цяла Европа. Предишният проект SUWANU има за цел разработването на нови стратегии за повторна употреба на води, за да се преодолеят проблемите, свързани с недостига на вода. Проектът SUWANU Europe е замислен като нов инструмент за подобряване на практическото приложение на резултатите от научните изследвания и опита за напояване на земеделските земи с регенерирана вода.

Проект „Sustaining agricultural change through ecological engineering and optimal use of natural resources“, agreement No BiodivERsA-FACCE2014-47 с фокус върху анализа и оценката на екосистемните услуги, както изолирано, така и съгласувано, и тяхната чувствителност към моделите на използване на земята в доминиращите ландшафти  в селското стопанство в Европа. 

Проект „Еnvironmental Management Enhancement by Youth-run SMEs“, Acronym: EnvironmentYou,  EL-56121, финансиран по програма INTERREG V-A Greece-Bulgaria 2014-2020. Оснавна задача  е да се разработи и въведе система за опазване на околната среда от малки и средни предприятия, управлявани от младежи. В рамките на проекта АУ ще осъществи проучване и оценка на състоянието на основните социални, икономически и екологични проблеми на аграрния сектор в граничещите с Република Гърция области и ролята на младите хора за тяхното решаване.

Проект „Strengthening competitiveness of agri-food SMEs through transnational clusters“ (FOCUS), финансиран по ОП „Балкани-Средиземно море“ 2014-2020.

Основна цел  развитие на капацитета и конкурентоспособността на МСП за производство на съвременни иновативни хранителни продукти за националните, регионалните и световни пазари.  Установено е транснационално сътрудничество между бизнеса и научноизследователските институции за ускоряване трансфера на технологии и иновации в хранителната индустрия с цел модернизиране и повишаване на конкурентоспособността на МСП от агрохранителния сектор. Анализирани са регионалните профили на партньорските страни (България, Гърция, Кипър и Албания),  и са идентифицирани нови технологии по отношение на производството на иновативни храни, повишаване на качеството и отговаряне на изискванията на регулациите на ЕС и целевите пазари на потребителите.

Участие в инициативата BIOEASTsUP на страните от Централна и Източна Европа за базирани на знанието земеделие, аквакултури и горско стопанство в контекста на биоикономиката.  В тази връзка, с цел подкрепа и оптимизиране на дейностите по Инициативата, Селскостопанска академия, в партньорство с Аграрен университет – Пловдив, се включи в проекта по програма Хоризонт 2020: Постигане на устойчива кръгова биоикономика в страните от Централна и Източна Европа: BIOEASTsUP от консорциум, състоящ се от публични и частни институции, представляващи всички страни от инициативата BioEast, както и институти на ЕС-15 с висока степен на компетентност, координирани от Института по почвознание и култивиране на растения, IUNG, Полша. 

Участие в Cost Actions 2016-2019 г.  

IS 1408, Industrially Contaminated Sites and Health Network (ICSHNet), 2015 – 2019 г

TU 1408,  Air Transport and Regional Development, 2015 – 2019 г.

16107, EuroXanth: Integrating science on Xanthomonadaceae for integrated plant disease management in Europe, 2017 – 2021 г.

15124, A new Network of European BioImage Analysts to advance life science imaging (NEUBIAS), 2016 – 2020 г.

18126, Writing Urban Places. New Narratives of the European City, 2019 – 2023 г.

Работа по обществено значими задачи 

През 2019 г. за първи път МЗХГ възлага на АУ чрез подписване на споразумение с МОН  да изготви  „Анализ на влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени“, с който ще се подпомогне подготовката на анализа на силните и слабите страни, възможностите и заплахите (SWOT анализ) към Стратегическия план по ОСП след 2020 г. 

Анализът е изготвен от колектив на Аграрен университет и е  представен на 03.12.2019 г. на среща-дискусия на тема „Обща селскостопанска политика 2021-2027 г.”, организирана от МЗХГ. 

Публикационна активност и работа на българския редакторски борд на списание JCEA

Mеждународното научно списание по селско стопанство Jornal of Central European Agricultrure (JCEA) е рецензирано многоезично, индексирано в Web of Core Core Collection (Emerging Sources Citation Index; Zoological Record), Scopus, CAB Abstracts и др.
Списанието се публикува ежемесечно само в електронен вариант и публикува оригинални научни доклади, рецензии, предварителни съобщения, кратки съобщения и доклади за конференции под лиценз Creative Commons. Създадено е през 1999 г. от три университета в Хърватия, Унгария и Словакия и сега се публикува в сътрудничество между девет държави-членки от региона на Централна Европа: България, Хърватия, Чехия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия, Словения и Сърбия. Всяка година на ротационен принцип се избира изпълнителен редактор от страните членки. През 2019 г. Аграрният университет е изпълнителен редактор. 

 За 2019 г. от българския редакторски борд са обработени над 400 статии, а публикуваните статии на български автори са 11.  

Разпространение на научните резултати в научни издания

Членство в международни и национални организации и мрежи

• Агенция за регионално развитие с бизнес център за подпомагане на МСП
• Национален център за дистанционно обучение
• Вкусът на България
• Агрохъб , България
• BUA – Balkan University Association
• C.E.R.D. – Европейска асоциация по аграрно право
• ISSS – International Society for Seed Science
• ISHS – International Society of Horticultural Science
• IFOAM – Международната федерация за органично земеделие 
• ENTER – European Network for Teaching and Learning in Agriculture and Rural development
• ENOAT – European Network of Organic Agriculture Teachers
• Belt and Road Science and Innovation Network
• Silk Road Alliance – Astana 
• EFSA /European Food Safety Authority/
• European Food Forum /Европейски форум на храните/, основан в края на 2019 г.

Придобита ОНС „ Доктор“ – 14 докторанти, от които 7 чуждестранни.

Гостуване на преподавателите от АУ като лектори, консултанти и експерти по покана на чуждестранни висши училища и научноизследователски центрове – 130 преподаватели в Италия, Белгия, Испания, Португалия, Ирландия, Швеция, Китай, Грузия, Виетнам  и др.  

Научни форуми, конгреси, симпозиуми, конференции и дискусии

1. 1. Първа годишна отчетна конференция с международно участие ‚Научни изследвания и иновации за трансформиране на агро-хранителните системи‘ в рамките на ННП „Здравословни Храни за Силна Биоикономика и Качество на Живот“. Проведена на15 Ноември 2019 г., в Аграрен университет – Пловдив, с участието на: д епутатът от ЕНП в Европейският Парламент г-н Асим Адемов, Зам.-министърът на земеделието. В рамките на четирите тематични сесии, свързани с Климатичните промени, екосистемни услуги и хранителни системи, Растително здраве и безопасност в хранителните системи, Качество на храните за по-качествен живот и Биоикономика, хранителни системи и интегрирано регионално развитие са представени и водещи примери на научни изследвания в четирите компонента на Програмата. Богатата постерна сесия привлече вниманието на учени и общественици към постиженията на отделните научни колективи на ННП храни.
   2. Среща дискусия на тема Обща селскостопанска политика 2021-2027 г. с акцент „Представяне на SWOT анализ за околна среда и климат“.   Събитието беше организирано от Министерство на земеделието, храните и горите за  представяне  на разработения  от Аграрен Университет SWOT Анализ за влиянието на селското стопанство върху състоянието на околната среда и климатичните промени като основополагащ елемент на Стратегическия План за Общата Селскостопанска Политика на Република България за програмен период 2021-2027г. 

•  Международен симпозиум по климатичните промени и устойчивото земеделие

Форумът, организиран от АУ – Пловдив, се проведе със съдействието  на Балканската екологична асоциация (B.EN.A.), която е основана през месец ноември 1998 г. в град Солун, Гърция.  Като неправителствена организация с нестопанска цел, B.EN.A. винаги е подкрепяла изследванията на партниращи университети и научни институции относно актуалните проблеми по опазването на околната среда, климатичните промени, оценката на риска, трансграничното замърсяване и най-вече международното сътрудничество между академичен персонал, изследователи и студенти, ангажирани с глобалните екологични проблеми в Балканския регион. От името на ръководството на B.EN.A, беше връчена Грамота за отлични постижения и заслуги за развитие на науката и насърчаване на международното научно сътрудничество в Югоизточна Европа.

1. Научна лаборатория за приложна и забавна химия и биология за деца „Байлаб“, организирана за трета поредна година от Байер България ЕООД, 
2. Участие на студенти от Аграрен университет – Пловдив  в XІ-та конференция на студентите по агрономство (XІ Conference of Agronomy Students), в гр. Чачак, Сърбия. Отличени с две награди в категория „Бакалавър“, преборвайки конкуренцията на техни колеги от Сърбия, Чехия, Босна и Херцеговина, Черна Гора и Северна Македония. 
3. Втори национален форум на младите фермери, организиран под егидата на евродепутата Владимир Уручев в сътрудничество с Министерство на земеделието, храните и горите, Националната асоциация на младите фермери в България, Аграрен университет – Пловдив и Националната служба за съвети в земеделието. 

4. Граждански диалог с еврокомисаря Мария Габриел и евродепутата Владимир Уручев в АУ  на тема „Технологии, образование, агросектор: цифровата трансформация възможна“

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!