Афганистан (1793-1914 г.)

1793—1801 г.
Управление на Земан-шах (син на Тимур-шах, потомък на създателя на обединената държава, първия владетел от династията Дурани). Афганистан се простира на север до Амударя, на изток граничи с Пенджаб и Кашмир, на запад — с Хорасан, на юг — с Белуджистан. Тук живеят афгани и много други племена, което предизвиква чести бунтове и въстания срещу афганистанското господство. Няколкократните нашествия на Земан срещу Индия не донасят успех за Афганистан, но довеждат до избухване на антианглийско въстание в Пенджаб.

1801 — 1803 г.
Управление на Махмуд-шах. Воюва с другите претенденти за трона. Завършват безуспешно опитите на селяните и помадите от племето на гилзаите да се освободят от властта на дуранийските ханове (1801, 1802 г.).

1803—1809 г.
Управление на Шуджа-шах. Масово се ширят своеволия и безотговорност на аристокрацията.

1818 г.
В резултат на борбите за трона и центробежните стремежи на чуждите племена настъпва упадък на държавата и династията. Афганистан се разпада на 4 княжества: Кабул, Кандахар, Пешавар и Херат.

1826 г.
След безкомпромисна борба с братята си, Дост Мохамед-шах приема титлата емир и поставя началото на династията на Баракзаите.


РЕКЛАМА:

***

1826—1863 г.
Управление на Дост Мохамед-шах. неговата държава включва Кабул, Кандахар и Херат — райони с преобладаващо таджикско население.

1839—1842 г.
В резултат на стремежите на англичаните да подчинят Афганистан, избух афгано-английска война. След боеве водени с променлив успех, англичани завземат Кандахар и Кабул (1839 но бунтът на афганите срещу чуждо господство довежда до ожесточени (1842 г.) опустошаващи Афганистан боеве, след които англичаните се отеглят.

1849 г.
Дост Мохамед-шах се отказва от опитите да си възвърне от англичаните завзетата от тях афганистанска територ и покорява малките узбекски ханства между Хиндукуш и Амударя. Това устройва благоприятно англичаните. Те започват да поддържат приятелски отношения с Афганистан, за го противопоставят на Персия, която опитва да завладее Херат.

1855 г.
В Пешавар е подписан английски Афганистански догово за приятелство насочено срещу Русия и Персия.

1857—1859 г.
Афганистанските феодали помагат на англичаните да потушат въстанието в Индия.

1859 г.
Споразумение между Бухара и Афганистан. Амударя е призната за гран на река между двете държави, Еми на Бухара предава на афганистанците завладените вече от тях земи.

1863—1879. г.
Управление на Шер Али хап. Подновяване на завоевателната политика в земите отвъд Хиндукуш. До 1874 г овладява левия бряг на Амударя. Неафганските народности са лишени от всякакви права (напр. узбекските и таджикски селяни биват изгонени от земята, която обработват).

1873 г.
Догочор между Русия и Англия, с който за северна граница на Афганистан се признава р. Амударя.

1878 г. – XI – 1879 г. Втора воина между Афганистан и Англия. Слабо въоръжените афганистанци оказват решителна съпротива. Англичаните завземат Кандахар и Кабул (1878 г.). Умира Шер Али хан.

1879 г.
Мирен договор с Гандамак. Афганистан попада под английска зависимост, особено в областта на външната политика.

1879 г. — IX
Избухва народно въстание срещу англичаните. Въстаниците настояват да бъде обявена „свещена война“ на чужденците.

1880 г.
Вицекралят на Индия Литън пише до своя представител в армията: „Ще се изтеглим от Афганистан тогава, когато управлението в страната ще се осъществява от отделни, локални, слаби правителства, подчинени на нашата власт; ще се изтеглим тогава, когато Кабул престане да бъде столица на Афганистан, населението му бъде разоръжено, а укрепленията — разрушени“. Англичаните се (питват да наложат договор, според който Херат трябва да се предостави на Персия, а това на практика означава, че ще принадлежи на Англия. На този ход се противопоставя руската дипломация Афганистан е разделен на 3 части. Абдул Рахман хан управлява в Кабул у северната част на страната; Аюб хан — в Хепат; англичаните – в Кандахар и нейните провинции. Тази подялба отслабва държавата и улеснява англичаните да поддържат решаващо влияние в цял Афганистан.

1880-1901 г.
Управление на емира Абдул Рахман. Той укрепва многонационалната феодално-монархична държава, обединява икономически страната, дава възможност за развитие на градовете покрай главните търговски пътища.

1881 г.
Армията на Абдул Рахман завзема Херат и Кандахар, а след това и цялата етрана.

1884 г.
Към южните туркменски земи и територии, които са под афганистанска власт се придвижват руски войски.

1885 г.
Битка край Таш-Кюпрю. Афганистанските войски претърпяват поражение. Англичаните приемат руските предложения по въпроса за границата.

1887 г.
Определят се границите, които са коригирани в полза на Русия (от Амударя до Зулфикар границата минава по р. Херируд).

1890—1891 г.
Англичаните поробват племето на оракзаите.

1891 г.
Афганистано-английски договор, известен като договор на Дюран. Изтласкването на Афганистан от широките погранични земи с Индия намира отражение в т. нар. линия на Дюран, която и до днес е граница между Афганистан и Пакистан. В днешен Пакистан остават 2 млн. афгани. Този факт става причина за дълготрайни конфликти.

1895 г.
Англо-руско споразумение, което дава на Афганистан склоновете на Хиндукуш, разделящи руски Памир от Индия.

3897 г.
Връхна точка в бунтовете на независимите племена срещу англичаните, във връзка с опитите да се промени установената през 1893 г. граница.

1901 — 1919 -г.
Управление на Хабибула. Руската революция от 1905 г. оказва влияние върху развитието на вътрешните отношения. Младоафганистанското движение настоява за независимост на страната и други буржоазни реформи, но е потушено.

1907 г.
Англо-руски договор. Разпределени са сферите на влияние в Персия, Афганистан и Тибет. Афганистан става сфера на английско влияние. Емирът Хабибула не признава този договор.

1914 г.
По време на Първата световна война Афганистан запазва неутралитет. На афганистанска територия пристига немско-австрийско-турска мисия (1915 г.), която се опитва да склони Афганистан да се включи във войната на страната на централните сили. Този проект има поддръжници предимно в средите на мюсюлманското духовенство. Хабибула, който е свързан с Англия, не приема тази идея.


Европейска нощ на учените 2022 г.: