Войната за истината
В ерата на социалните мрежи и мигновената информация, далеч не всичко, което четем, гледаме или споделяме, е вярно. Една невярна публикация може да достигне до милиони хора за минути, да подкопае доверието в науката, да предизвика вражда между огромни групи хора или да застраши общественото здраве – както видяхме например с лавинообразното разпространение на фалшиви твърдения за COVID-19 и ваксините.
Тук идва ролята на факт-чекинга – проверката на фактите като журналистическа и образователна практика, чиято цел е да разобличава фалшивите новини, подвеждащите твърдения и дезинформацията.
Но доколко ефективен е факт-чекингът в световен мащаб? И как може да бъде използван в българския контекст – особено в училище, вкъщи и в дигиталното ежедневие на хората?
Какво представлява факт-чекингът?
Факт-чекингът, от англ. fact-checking (проверка на фактите), представлява процес на систематична проверка на публично достъпни твърдения – от медии, политици, инфлуенсъри или потребители – спрямо достоверни източници.
Факт-чекърите (или проверяващите фактите) се стремят да отговорят на въпроса: „Вярно ли е това?“, като за целта използват бази данни, научни публикации, официални документи и други надеждни източници. Работата им често включва и разяснение на контекста: дори вярно твърдение, извадено от контекста, може да бъде доста подвеждащо.
Работи ли факт-чекингът? Какво казват данните
Факт-чекингът е една от най-изследваните тактики за справяне с дезинформацията в последните десет години. Въпросът дали той е ефективен обаче няма еднозначен отговор – зависи от редица фактори: кой го извършва, как се представя информацията, каква е аудиторията, и дори – в какво настроение е човекът, който чете.
Краткосрочен ефект: факт-чекингът работи на първо време
Едно от най-цитираните изследвания по темата е на Гордън Пеникук и Дейвид Ранд (2021), публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences. Те проследяват как възприемането на фалшиви новини се променя, когато хората бъдат насочени да обръщат внимание на точността. Основните изводи от него сочат, че:
- Хората, които са получили напомняне „Помисли дали това е вярно“, споделят с 35% по-малко фалшиви новини в социалните мрежи.
- Дори кратки факт-чек интервенции (под 30 секунди) намаляват вероятността дадено фалшиво твърдение да бъде възприето като вярно.
- При млади участници (18–29 г.) ефектът е по-силен, отколкото при възрастни.
Това означава, че дори лека намеса – като заглавие „Това е проверено от факт-чекъри“ или линк към достоверен източник – може да промени мнението на получателя в момента когато отваря новината.
Дългосрочен ефект: положителен, но с ограничения
Колко дълго продължава ефектът от еднократен факт-чек? Според изследване на Wood & Porter (2019), ефектът върху корекцията на вярванията е:
- най-силен в първите 24 часа;
- намалява до 50% след една седмица;
- след 2–3 седмици при хора с твърди убеждения почти напълно се неутрализира.
Това налага извода, че факт-чекингът трябва да е системен и постоянен, а не епизодичен акт. В образователен контекст това означава, че децата и младежите трябва редовно да се упражняват в проверка и критично мислене, а не да получат само еднократна лекция.
Когнитивни и идеологически бариери
Не всички хора приемат фактите с еднаква готовност. Политическите пристрастия, емоционалните реакции и т.нар. „мотивационно познание“ могат да изкривят възприемането на проверената информация.
В Journal of Political Marketing (2019) е представен експеримент, в който участници с различни политически възгледи четат едни и същи факт-чек статии. Резултатите:
- 42% от хората с крайни политически позиции отхвърлят факт-чека, заклеймявайки го като „пристрастен“.
- Само 29% от участниците са променили мнението си след прочит на факт-чек, когато твърдението е в противоречие с личните им убеждения.
- Хора с по-високо образование и медийна грамотност са в пъти по-възприемчиви към проверената информация.
Тези резултати подчертават необходимостта от обучение по медийна и информационна грамотност още в училище, преди да се формират трайни когнитивни „филтри“, които да блокират фактите.
Автоматизирани системи за факт-чекинг – помощник, но не заместител
С развитието на ИИ системи като ChatGPT, ClaimReview, FullFact AI и Google Fact Check Tools, нараства интересът към автоматизирания факт-чекинг.
Проучване на Dierickx & Lindén от 2021 г. изследва как автоматичните системи могат да подкрепят журналисти и преподаватели. Основни изводи от него са, че автоматичните системи могат бързо да проверят твърдение в реално време, особено в социални мрежи, но те често не могат да открият контекста или да оценят ирония, хумор, изрази с двойно значение. Само 58% от автоматичните проверки съвпадат с проверките на професионални журналисти.
Това означава, че въпреки всичко човешката преценка остава незаменима, особено в обучителна среда. Но автоматичните инструменти са много полезни за предварителна селекция и ориентиране.
При кои типове дезинформация факт-чекингът НЕ е толкова ефективен?
Някои типове дезинформация са по-трудни за опровергаване от други:
| Тип дезинформация | Ефективност на факт-чекинга | Причина |
| Явно фалшиви твърдения (напр. „Земята е плоска“) | Висока | Лесно опровержими с наука |
| Манипулирани снимки и видеа | Средна | Изисква визуална експертиза |
| Извадени от контекст твърдения | Ниска | Изглеждат „верни“, но подвеждат |
| Конспиративни теории | Много ниска | Силна емоционална и идеологическа привързаност |
Затова контекстът и образованието са толкова важни – не само фактите, но разбирането защо нещо е подвеждащо е това, което променя мисленето.
Научните данни потвърждават, че факт-чекингът може да бъде изключително ефективен, особено ако е навременен, ясно и визуално представен, извършва се от доверени източници и е част от по-широка култура на критично мислене.
Той работи, но все пак не е 100-процентово ефективно магическо оръжие, затова усилията за борба с дезинформацията не трябва да се ограничават само до опровержения – те трябва да включват образование, медийна грамотност, системни навици и критично мислене, особено при младите хора.
Къде сме ние и кои факт-чек инструменти могат да се използват на български?
България далеч не е изолирана от глобалната вълна на дезинформация. Напротив – у нас тя често намира особено плодородна почва поради ниското доверие в институциите и медиите; слабата медийна грамотност в училищата и високият дял от хората, които се информират само от социалните мрежи.
Според изследване на AEJ-България (2023), 46% от младите хора не могат да различат факт от мнение в интернет публикация. Това говори, че ограмотяването по отношение на факт-чекинга е не просто полезно, а задължително.
Примери от практиката: Как факт-чекингът променя реалността
Дезинформацията не е абстрактна заплаха – тя има реални последствия: върху общественото здраве, политиката, околната среда и дори личните ни решения. Факт-чекингът се е доказал като инструмент, който изчиства публичния дискурс и буквално спасява животи или променя мнения, когато е добре приложен.
Ето няколко примера, в които ролята на проверката на фактите е била критично важна.
Случаят с COVID-19 ваксините
През 2021 г. социалните мрежи бяха залети от твърдения, че COVID-19 ваксините предизвикват стерилитет, съдържат микрочипове, причиняват смърт и др. В България някои от тези твърдения достигнаха до стотици хиляди души чрез социалните мрежи.
Factcheck.bg разобличава множество такива митове, като например: „Pfizer ваксината променя ДНК-то ви.“ Бърза проверка през тази платформа показва, че всъщност, mRNA ваксините не взаимодействат с ядрото на клетката.
Паралелно с нея и друга българска плагформа AFP Proveri проверява популярни видеа с фалшиви „лекари“ и измислени данни.
Данните от Meta за Източна Европа показват, че факт-чек маркерите („проверено и невярно“) намаляват споделянето на фалшиви новини с до 50%. Освен това, според вътрешно проучване на AEJ-България, близо 1/3 от хората, които са прочели факт-чек статия за ваксините, променят мнението си в посока по-голямо доверие към науката.
Фалшиви снимки и видеа от войната в Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна през 2022 г., интернет се напълни със снимки и видеа, уж показващи разрушения, нападения и дори „фалшиви трупове“. Много от тях се оказаха архивни кадри от Сирия или Ирак, сцени от филми или видеоигри и манипулирани видеа, използващи deepfake технологии.
Факт-чек платформите като Bellingcat, BBC Verify и AFP започнаха да използват геолокация, метаданни и сателитни изображения, за да идентифицират точния източник и дата на визуалния материал.
Един известен случай, като пример беше видео с „украински войник, който стреля по цивилни“, споделено милиони пъти. Разследване показа, че клипът е от учение на хърватската армия през 2013 г. и видео платформите премахнаха съдържанието, след като факт-чекерите го разобличиха.
Това подчертава нуждата да се обучават ученици как да използват инструменти като обратно търсене на изображения (Google, TinEye), YouTube DataViewer и InVID – особено в ситуации на тежки кризи и конфликти.
Дезинформация за климатичните промени
Друг от важните фронтове в битката с дезинформацията е темата за климатичните промени. В последните години се разпространяват фалшиви твърдения като:
– „Климатичните промени са изцяло природен цикъл и нямат нищо общо с човека“
– „Глобалното затопляне е измислица на ООН“
– „Учените лъжат за климатичните промени, защото получават пари“
Factcheck.bg и AFP Proveri вече са опровергали редица такива твърдения в българския контекст. Например видео, твърдящо, че „ледената покривка в Арктика се увеличава“ използва данни от 1997 г., които не отразяват днешните реалности.
А статии, в които се казва, че „Слънцето е виновно за глобалното затопляне“ са опровергани чрез данни на NASA, които показват, че слънчевата активност намалява, докато температурите растат.
Проучване от 2023 г., проведено в пет държави от ЕС (вкл. България), показва, че учениците, изложени на факт-чек материали по темата за климата, демонстрират 60% по-добро разбиране на причините за затоплянето в сравнение с контролната група.
Европейски проекти с българско участие
- Radio Fact-Checks for a More Trustworthy Media Landscape – инициатива с радиопредавания, насочена към по-възрастна публика в малки населени места.
- Gulbenkian Foundation / EMI Fund – проекти за развитие на местни факт-чек формати и обучение на журналисти.
Как да научим учениците и родителите да проверяват фактите
1. Прости, но ефективни стратегии
- SIFT методът:
- Stop (спри и се замисли);
- Investigate the source (провери източника);
- Find better coverage (намери по-надежден източник);
- Trace claims to original context (върни се до първоизточника).
- CRAAP тест:
- Оценка по Актуалност, Уместност, Авторство, Точност, Цел.
- Reverse image search (обратно търсене на изображения) чрез Google или TinEye.
2. Ролята на учителите и родителите
- Насърчавайте учениците да задават въпроси като: „Кой го казва? Откъде го знае? Защо го казва?“
- Използвайте класически новини и постове в социалните мрежи за упражнение по проверка.
- Въведете упражнения по дебати и критично мислене още от основното училище.
Как да градим култура на истината
Факт-чекингът не трябва да се възхприема само като технически инструмент – той е културна нагласа. Да провериш факт, преди да споделиш публикация, е акт на отговорност. Да се учиш да разпознаваш дезинформация, е част от гражданското възпитание. А да предадеш това знание на учениците, е същинско будителство.
В България вече съществуват ресурси, които могат да се използват в класната стая и у дома. От учителя зависи дали в бъдеще те ще се превърнат в мощен инструмент срещу заблудите на новата дигитална епоха.
Основни източници:
- Pennycook, G., et al. (2021). Shifting attention to accuracy can reduce misinformation online. PNAS. https://doi.org/10.1073/pnas.2104235118
- Fact-Checking: A Meta-Analysis of What Works and for Whom, Nathan Walter, Jonathan Cohen ,R. Lance Holbert & Yasmin Morag, 2019 https://doi.org/10.1080/10584609.2019.1668894
- The global effectiveness of fact-checking: Evidence from simultaneous experiments in Argentina, Nigeria, South Africa, and the United Kingdom, Ethan Porter and Thomas J. Wood, 2021 https://doi.org/10.1073/pnas.2104235118
- Nyhan, B., & Reifler, J. (2019). The roles of information in countering misinformation. Journal of Political Marketing. https://doi.org/10.1080/10584609.2019.1668894
- MacDonald, C., et al. (2024). Understanding youth responses to fact-checking. SAGE Journals. https://journals.sagepub.com/doi/10.1177/14614448241227856
- Factcheck.bg. Best Practices for Engaging Citizens with Fact-checking. https://factcheck.bg/en/best-practices-for-engaging-citizens-with-fact-checking/
- AEJ-Bulgaria. Meta Expands Fact-checking Program in Bulgaria. https://aej-bulgaria.org/en/meta-further-expands-its-third-party-fact-checking-program-in-bulgaria/
- AFP Bulgaria. https://proveri.afp.com/
- European Institute. Piloting Radio Fact-Checks. https://www.europeaninstitute.bg/project/piloting-radio-fact-checks-for-a-more-trustworthy-media-landscape/
- Dierickx, S., & Lindén, C-G. (2021). Automated Fact-Checking to Support Professional and Citizen Fact-Checkers. Semantic Scholar.
- BlueLink.net. Truth Before Lies. https://www.bluelink.net/en/novini/truth-before-lies-how-factcheckbg-fights-misinformation.html
С подкрепата на Science+
