Изкуственият интелект и новите технологии срещу мускулната дистрофия тип Дюшен: Може ли бъдещето да се промени?


Автор: Мариетта Милошева

 

Прогресивната мускулна дистрофия тип Дюшен (ДМД) е генетично заболяване, което води до тежки двигателни и здравословни проблеми. Изкуственият интелект (AI), в комбинация с нови технологии като OpenBCI, Galea и CRISPR, предлага възможности за ранна диагностика, по-добро лечение и значително подобряване на качеството на живот на пациентите.

 

Какво представлява мускулната дистрофия тип Дюшен и защо е трудна ранната диагностика?

Мускулната дистрофия тип Дюшен (DMD) се дължи на мутация в гена за протеина дистрофин, което води до отслабване на мускулите и загуба на двигателни способности от ранна възраст. Първоначалните симптоми, като затруднения при изправяне или бягане, често остават незабелязани или се объркват с други състояния.

Диагностиката е сложна и изисква генетични изследвания и мускулни биопсии. Технологии като OpenBCI могат да предоставят нов метод за ранно разпознаване на неврологични промени, докато Galea, иновативен интерфейс между мозък и компютър, би позволил прецизно следене на прогресията на заболяването чрез мониторинг на мозъчната активност в реално време.

 

Как AI и иновативните технологии ускоряват диагностика и прогнозиране?

AI може да анализира магнитно-резонансни изображения (MRI), разкривайки ранни признаци на заболяването. Проект от Станфордския университет успешно идентифицира ДМД за месеци, вместо за години. Освен това AI може да предвиди как ще се развие заболяването въз основа на генетични данни и клинични параметри.

Технологии като OpenBCI предоставят допълнителни данни чрез мониторинг на мозъчни и мускулни сигнали, което подобрява точността на диагнозата и проследяването на заболяването.

 

Персонализирано лечение с AI, CDCs и CRISPR

Персонализираното лечение се подобрява чрез AI, който анализира данните от пациентите за избор на най-подходящата терапия. Нов терапевтичен подход с кардио сферични клетки (CDCs), както показаха проучвания като HOPE и HOPE-2, също има потенциал да забави функционалното влошаване при ДМД, подобрявайки функцията на сърдечните и скелетните мускули. CRISPR, технология за редактиране на генома, адаптирана от бактерии, предоставя още една обещаваща възможност за лечение чрез прецизно модифициране на увредените гени.

 

Цялата статия можете да прочетете в новия брой 189 на списание Българска Наука. Абонирайте се от тук.

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.