Религията в Древна Тракия и в римската армия в провинциите Долна Мизия и Тракия

 

Автори: Кремена Каменова и Ния Каменова

През Желязната епоха (тракийският период) в Родопите се почита Дионис, а в Родопите и Югозападна България – Орфей. Първоначално съществува конфликт между последователите на двете религиозни течения, но после те се синкретизират. Дионис е бог на виното и веселието. Той е следван от менади и селени – красиви жени. Орфей е полулегендарна личност и полубог. Певец, музикант, лечител, жрец, герой и философ. Тракийските култове са соларни и хтонични, като култът към Дионис е хтоничен, а към Орфей – соларен. Орфей става и герой от елинските легенди – легендата за „Орфей и Евридика“. 

По българските земи има находки, които доказват култа към Орфей. Например  върху горния фриз на каничката-ритон от Боровското съкровище е представен митът за „Орфей и Евридика“, а отклоненията от елинската иконография се обяснява с неизвестна тракийска версия.  А. Бошнаков предлага различен прочит на сцените върху апликациите от Летница и ги тълкува като картинен разказ на тракийски идеи, преведени във фигурата на елинския Орфей. Името на Орфей носи и една от филите на Филипополис в надпис върху седалките на градския театър от шестия ред. Изображения на Орфей има върху монети от римския период. Интересно е че сюжетът на Орфей не е популярен в репертоара на сцените върху римските монети и появата му в монетосеченето на градовете по поречието на Хеброс в Тракия се тълкува като проява на местни релиогиозно-културни тенденции.

 Поради писанията на  елинските автори  днес е прието да се предполага, че елинският Дионис произхождал или от Тракия или от Мала Азия, където етническата му характеристика била ликийско-фригийска или от критско-микенската древност. Дионис е субект на очевидно сборна и многовариантна митология. Елинската традиция го разглежда като хтоничен образ. Другото име на елинския Дионис е Сабазий.  През неизвестен период на VIII  пр. н. е. космическият бог е елинизиран в Дионис. Името на Дионис всъщност не е тракийско.  Тракийската аристокрация подпомага за разпространението на култа към Дионис. В иконографията от VI – V в. пр. н. е. се забелязва сближаването на Дионис с Аид/Хадес и Загрей, както и приравняването на Загрей с Дионис.

Друг бог е Тракийският конник. Епитетът му е Херос. Всъщност той не се приема като бог, а като герой. Култът към него се разпространява особено през римския период по българските земи, когато на Тракийският конник се правят оброчни плочки. Залмоксис е културен герой и божество на мъртвите, разпространител на законите. Предполага се, че Залмоксис означава „меча кожа“. Наречен е още Гебелейзис. Той е бог, който се среща при тракийското племе гети в североизточните български земи. Той е цар, бог, жрец. Смята се, че около две години живее в пещера. След смъртта си е хероизиран. Той е влязъл и излязъл от земята (пещерата). Тоест възкръснал. Чрез жертвено убийство траките му пращат пратеник. Женското божество е Великата богиня майка. Среща се още под имената Котито, Кибела, Хестия (в Мала Азия), Бендида. Кибела е малоазийска богиня на фригите (бригите), племе сходно на трактие. За този период е характерно движението на бриги, фриги, кимери и кимерийци из цялото Черноморие (Евксинтски понт – елинско наименование). Сред траките се среща хиерогамия (свещен брак, като например между Великата богиня и Слънцето), хероизация (обожествяване след смъртта), мистерии (като при Орфей – тържества с оргиастичен характер).

С течение на времето се възприемат и елинистическите божества. Елинското божество Аполон е почитано в южните български земи. Негово светилище е открито на Зайчи връх (Ямболско) и в Етрополе, където са живеели траките беси. Друг бог е Арес, почитан в елинските Крит и  Мала Азия. Това е главно божество в град Милет (дн. Мала Азия). В елинските апойкии (колонии) по западния бряг на Черно море – Месембрия (дн. Несебър), Аполония Понтика (дн. Созопол), Анхиало (дн. Поморие), Одесос (дн. Варна)  и т.н. е представен с лък в дясната ръка. Също така Великият бог на Одесос е вероятно Дарзалас. Почита се и култът към Кабирите – елински божества. Те се почитат на елинските острови Самотраки, Лемнос и Имброс. Тяхно светилище е имало и в двореца в Севтополис (кръстен на един от владетелите си Севт III). – столицата на тракийската Одриска държава.
Духовните взаимодействия с тракийските земи и внушенията, които струят оттам, могат да се доловят занапред само косвено в системата на елинския орфизъм, питагоризъм и спиритуализъм.

 

Цялата статия прочетете в новия брой 188 на списание „Българска Наука“.

"Наука за ученици, учители и родители"

Изтегли безплатно:

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.