Резюме на книгата „Безсмъртният живот на Хенриета Лакс“ (The immortal life of Henrietta Lacks) от Ребека Склут – вълнуващо и задълбочено изследване на живота на Хенриета Лакс – афроамериканка, чиито ракови клетки, взети без нейно знание или съгласие, стават едни от най-важните и широко използвани в медицинските изследвания.
Представете си свят, в който части от вашето тяло – клетки, тъкани, дори цели органи – могат да бъдат взети, използвани, размножени и разпространени из лаборатории по целия свят, без дори да знаете. Без да сте дали съгласие. Без някой да ви попита. А след това тези клетки носят огромна научна и търговска стойност, от която вие и вашето семейство никога не получавате нито признание, нито полза. Именно това е сърцевината на един от най-сериозните и дълбоко тревожни въпроси в съвременната медицина: какво означава съгласие в научните изследвания и кой има право да разполага с нашето тяло?
Случаят с така наречените „безсмъртни“ клетки, които продължават да живеят и се размножават безкрайно в лаборатории, повдига болезнено актуални въпроси за границите на етиката. Защото зад всеки образец от клетки стои човек. Истински. С тяло, история, достойнство. Но науката, в стремежа си към напредък, понякога изтрива лицето зад подборката.
Тук се преплитат множество проблеми: липсата на информирано съгласие, неравнопоставеността между лекари и пациенти, икономическите интереси на фармацевтичните компании, и още по-дълбоко – историческите рани на расизма и социалната несправедливост. Когато тялото на една бедна чернокожа жена бива използвано за научни пробиви, които носят милиарди на индустрията, без тя или семейството ѝ някога да разберат това, възниква въпросът: справедливо ли е знанието да бъде извлечено от страдание, без прозрачност, без право на избор, без равенство?
Това не е просто изолиран случай от миналото. Това е въпрос, който остава жив и днес. Въпрос за това кой има власт над телата ни, след като влезем в болница. Дали пациентите имат контрол върху своите биологични материали – върху своите клетки, върху генетичната си информация? И ако не – какво означава това за идеята за автономия, за достойнство, за човешки права?
Този казус открива и друг пласт – как медицината може да бъде поле на неравенство. Когато хора от бедни и маргинализирани общности стават невидими донори на биологични ресурси за елита на науката, се създава система, в която едни хора жънат плодовете, а други дори не знаят, че са засели семето. Когато расата и класата определят не само достъпа до лечение, но и мястото ти в научния процес – като обект, а не като партньор – обществото ни трябва да се запита: чия е науката? Кой я направлява? И в чия полза?
Става ясно, че медицината не може да бъде разглеждана само като техника, лечение и диагноза. Тя е дълбоко човешка практика, в която справедливостта, доверието и уважението са толкова важни, колкото и стерилността на лабораторията. И ако искаме една по-етична, по-честна и по-равноправна наука, трябва да започнем именно от тези въпроси. Защото телата ни не са суровини. А историята, която носим в тях, заслужава да бъде чути – и уважавана.
Историята на Хенриета Лакс и нейните безсмъртни HeLa клетки
Историята на Хенриета Лакс е наистина забележителна и повдига важни въпроси, свързани с науката, етиката, расата и класата. Като афроамериканка от бедно семейство, Хенриета не е имала никаква представа, че клетките от нейния тумор, взети без нейно знание или съгласие, ще станат едни от най-важните инструменти в медицинските изследвания на 20-ти век.
Всичко започва през 1951 г., когато Хенриета постъпва в болницата „Джон Хопкинс“ с диагноза рак на маточната шийка. Докато се бори с болестта, лекарите вземат проби от тумора ѝ и ги дават на учения Джордж Гей, който успява да ги отгледа в лабораторни условия. За разлика от всички други човешки клетки, които дотогава са умирали след няколко деления, клетките на Хенриета продължават да се делят безкрайно. Те стават първите „безсмъртни“ човешки клетки, отгледани в лаборатория, и получават названието „HeLa“ – съкращение от първите букви на нейното име.
Тези HeLa клетки се оказват изключително ценни за медицинската наука. Те помагат за разработването на ваксината срещу полиомиелита, лекарства за лечение на херпес, левкемия, хемофилия и болестта на Паркинсон. Учените ги използват за изследване на човешката клетъчна биология, генетика, ефектите на радиацията и много други области. Без преувеличение, HeLa клетките са едни от най-важните инструменти в медицината през 20-ти век.
Въпреки това, семейството на Хенриета Лакс не получава никаква финансова компенсация за използването на нейните клетки. Те дори не знаят за съществуването на HeLa до средата на 70-те години, когато за пръв път се появяват публикации, разкриващи истинската им история. Дъщерята на Хенриета, Дебора, е шокирана, когато научава, че клетките на майка ѝ са били използвани за толкова много важни открития, а семейството ѝ не е получило нищо за това.
Дебора и другите членове на семейството Лакс се чувстват ограбени. Те смятат, че учените са използвали клетките на Хенриета без нейно съгласие и са забогатели за сметка на нея и нейното семейство. Дебора многократно се опитва да получи информация за майка си и за това какво се е случило с нейните клетки, но среща само безразличие и отказ от страна на учените и болницата „Джон Хопкинс“.
Цялата статия 👉 прочетете в платформата на БГ Наука за абонати – https://link.nauka.bg/novini-abonati
Ако нямате абонамент можете да се абонирате оттук – https://nauka.bg/abonament/
