Скритите спомени от детството: Как бебешкият мозък записва живота, който не помним

Накратко: Нови изследвания на учени от Йейлския университет опровергават мита за детската амнезия, доказвайки, че бебетата започват да формират епизодични спомени още около първата си година. Чрез иновативни методи за мозъчно сканиране е установено, че мозъкът записва ранните преживявания, макар те да не са достъпни за нашето съзнание в по-късен етап от живота.

 

Дълго време се смяташе, че бебетата не могат да имат съзнателни спомени, а първите няколко години от живота ни остават „празна страница“ – едно загадъчно бяло петно в личната ни история. Това явление е познато като детска амнезия – неспособността да си спомним конкретни събития от ранното детство, обикновено от периода преди 3-годишна възраст.

Но ново изследване, публикувано в престижното списание Science и ръководено от невроучени от Йейлския университет, разбива този мит. С помощта на усъвършенствани техники за мозъчно сканиране изследователите доказват, че бебетата започват да формират епизодични спомени още около първата си година, въпреки че по-късно нямаме достъп до тези ранни спомени в съзнателна форма.

 

🧠 Как беше проведено изследването?

Изследването е водено от проф. Ник Търк-Браун, когото от години вълнува въпросът какво се случва с най-ранните ни преживявания. Един от основните проблеми при изучаването на паметта при бебета е, че те не могат да разказват какво помнят, а и рядко стоят мирни в скенер за функционален магнитен резонанс (fMRI).

За да преодолеят това, екипът разработва иновативен протокол, според който бебетата били поставяни удобно с помощта на възглавници; използвани били познати предмети като биберони и одеялца за комфорт; показвани им били цветни хипнотични фонове, за да бъдат ангажирани; сканиранията били провеждани в стотици сесии, за да се компенсира движението и неясните образи.

Участие взели 26 бебета, разделени в две възрастови групи – под и над 1 година. По време на сканирането им били показвани изображения на лица, сцени и предмети. След това те били изложени на нови изображения, смесени с вече видените.

Измервало се времето, което бебетата прекарвали в гледане на познати изображения – добре установен индикатор за разпознаване и памет при невръстни деца.

 

🔍 Какво показаха мозъчните сканирания?

Цялата статия 👉 прочетете тук – https://link.nauka.bg/bezplatno

Ако вече имате абонамент – https://link.nauka.bg/novini-abonati

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.