В съвременния свят, изпълнен с всякакви удобства, е лесно да забравим колко дълбоко заложена е физическата активност в човешката история. Ако отправим взор назад през хилядолетията, през цялото съществуване на нашия вид хората сме оцелявали не чрез фитнес програми и маратони, а чрез суровата необходимост от движение – ловуване, събиране на храна, бягане от хищници, изграждане на подслон, битки и войни. Движението е било в сърцевината на човешкото съществуване, но не и като съзнателно „упражнение“, както го възприемаме днес.
Така наречената нужда от „тренировки“, както съвременните хора я разбират, всъщност е относително ново явление, наложено от ритъма на съвременния живот. Появата на технологии и комфортни условия ни позволява да водим живот със сравнително малко физическо натоварване, което ни принуждава да въвеждаме концепцията за „упражнение“ като нещо съзнателно и планирано. Звучи парадоксално, че едно време хората са тичали, за да оцелеят, а днес ние тичаме, защото искаме да сме здрави и във форма. Книгата на Даниел Либерман „Exercised: Why Something We Never Evolved to Do Is Healthy and Rewarding“ предлага свежа и задълбочена перспектива към това явление, като разкрива защо тялото ни не е еволюирало да обича целенасочените упражнения, но все пак те са станали ключови за здравето ни.
Либерман започва с основния въпрос – защо, ако движението е толкова естествено за нас, физическите упражнения често ни се струват като тежко, принудително задължение? Защо изпитваме нужда от дисциплина и постоянна мотивация, за да тренираме, когато еволюцията би трябвало да ни е снабдила с механизми за удоволствие от активността? Разликата е там, че докато праисторическите хора са били активно движещи се през целия ден, тяхното движение е било продиктувано от нуждата за оцеляване, а не от съзнателното желание за спорт или фитнес.
Книгата на Либерман разбива редица популярни митове и погрешни разбирания относно спорта и активния начин на живот, като навлиза дълбоко в областта на биологията и антропологията, за да покаже защо човечеството не се е „родило“, за да тренира по начина, по който съвременните хора го правят. Нещо повече, тя разглежда как модерната култура е превърнала спорта в бизнес и задължение, което често предизвиква стрес и чувство на вина, вместо удоволствие и лекота.
И все пак, в един свят, където заседналият начин на живот носи рискове за здравето ни, съвременните физически упражнения са не просто мода, а жизненоважен елемент за доброто ни състояние. Либерман предлага различни подходи, които ни помагат да интегрираме повече движение в ежедневието си, по-естествено и с по-малко усилия, като по този начин постигнем един по-здравословен и активен живот.
Защо не сме „програмирани“ да тренираме
Либерман посочва, че физическата активност не е била самоцел за нашите предци. Ловците и събирачите не са тичали или вдигали тежести, за да изглеждат добре – те са били активни, защото животът им е зависел от това. Първобитният човек е тичал, но не по пътека; той е ловувал, бягал от опасности, пренасял храна, а не килограми във фитнеса. Упражненията, както ги разбираме днес, са културен феномен, възникнал в условията на съвременния живот, в който движението не е въпрос на оцеляване, а на избор.
Един от ярките примери, който авторът дава, са жените от някои кенийски племена, които носят тежки товари ежедневно. Те вършат това с лекота, но биха се затруднили, ако ги накарате да тичат на място. Това показва как физическата активност, когато е част от ежедневието, е по-естествена и смислена за човека. Съвременните упражнения често изискват изкуствена мотивация – разчупване на навика и впрягане на волята за преодоляване на заседналия начин на живот.
Парадоксът на упражнението: от необходимост към стрес
В миналото физическата активност е била неразделна част от човешкия живот – естествена, ежедневна и напълно необходима за оцеляване. Но в съвременния свят, където технологията и удобствата са съкратили необходимостта от движение до минимум, упражнението се е трансформирало в нещо, което изисква планиране, мотивация и често значителни усилия. Този преход от инстинктивно движение към структурирана физическа активност е в основата на един необичаен и често стресиращ парадокс: упражнението, което би трябвало да носи здраве и удоволствие, често води до чувство на вина и натиск.
Либерман посочва, че много хора днес възприемат тренировките като „задължение“, което трябва да бъде изпълнено, за да компенсира заседналия начин на живот. Чувството на вина от пропуснати тренировки, натискът да изглеждаме добре или да се вписваме в определени социални стандарти често прави упражненията източник на стрес, вместо да са удоволствие. Това е особено характерно в общества, където успехът и дисциплината са високо ценени – упражнението често се разглежда като още една задача в списъка с неща за вършене, което увеличава напрежението в ежедневието.
В същото време, упражнението е модифицирано – превърнато в стока, която може да бъде купувана и продавана. Милиарди долари се изразходват всяка година за карти за фитнес зали, скъпи спортни облекла, персонални треньори и високотехнологични устройства, които измерват всяка наша стъпка и изгорена калория. Но дали всичко това е необходимо? Либерман подчертава, че основните ползи от движението – като ходенето пеша, катеренето по стълби или дори леката работа в градината – могат да бъдат постигнати без всички тези допълнителни разходи и усложнения.
Освен това, упражнението в модерната епоха е станало медикализирано. Лекарите често го предписват като лек за превенция на различни заболявания – сърдечно-съдови проблеми, диабет, депресия.
Докато това е чудесен начин да се популяризира активният начин на живот, то също така затвърждава възприемането на упражненията като нещо, което „трябва“ да правим, за да бъдем здрави, а не като нещо, което бихме могли да правим заради удоволствието от движението. Това пренасочване на вниманието от удоволствието към задължението е ключовият фактор, който кара много хора да се чувстват отчуждени от упражненията.
Либерман отбелязва също, че упражнението в наши дни често е съпроводено с високи очаквания за бързи резултати. Реклами за магически трансформации, обещания за „перфектно тяло за 30 дни“ и натискът от социалните мрежи да изглеждаме по определен начин допълнително усилват стреса. Когато хората не успеят да постигнат тези нереалистични цели, това води до разочарование, демотивация и често до пълно отказване от всякаква физическа активност.
Но този парадокс не е непреодолим. Либерман предлага да преосмислим упражненията като начин на живот, а не като изискване. Ако разглеждаме движението като естествена част от нашето ежедневие – без сложни планове, натиск и очаквания – можем да го превърнем в източник на радост и здраве, вместо в поредното стресиращо задължение. Според него, ключът е в това да премахнем излишния натиск и да си позволим да се движим, както е естествено за нас – свободно, с удоволствие и без излишни усложнения. Той предлага една по-практична, достъпна алтернатива: интеграция на физическата активност в ежедневието. Ходенето пеша, изкачването на стълби, леките домашни задължения – това са неща, които според него са достатъчни да поддържат здравето, без да изискват специална подготовка. В традиционните общества, като това на мексиканското племе Тараумара, хората имат легендарна издръжливост – не защото следват програми за тренировки, а защото живеят активно.
Либерман оспорва твърдението, че „човекът е роден да тича“. Напротив, еволюцията ни е научила да пестим енергия, когато не сме принудени да се движим. И все пак, от това не следва, че тялото не се нуждае от активност. Умереното движение, като ходенето, може да има невероятно благоприятни ефекти – сърдечно-съдово здраве, добро психическо състояние и укрепена имунна система. Вместо да се стремим към интензивни тренировки, бихме могли да потърсим начини да движим тялото си всеки ден, дори в обикновените ни дейности.
Тези благоприятни ефекти се потвърждават и от множество други изследвания, като едно, публикувано в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, което разглежда еволюционните основи на физическата активност и нейната роля за здравето на възрастните хора. Според него хората са еволюирали да останат физически активни с напредване на възрастта, което преразпределя енергията към процеси, укрепващи организма и предпазващи от хронични заболявания като сърдечно-съдови болести, диабет тип 2 и някои видове рак. Това изследване подчертава значението на физическата активност в по-късните етапи от живота и предлага еволюционно обяснение за нейните ползи за здравето.
Целият текст можете да видите в платформата ни за абонати >> Всяка седмица публикуваме ново ръководство, което да ни помогне да се справяме с определено предизвикателство. Използваме последните научни данни, за да опишем стъпките, които са необходими. Освен това всички абонати получават достъп до Ръководства, курсове и книги в БГ Наука
Сега, с 33% отстъпка за „Вечния абонамент“, можете да осигурите за себе си и за едно училище в България неограничен достъп до знания – завинаги!
Ако имате нужда от повече информация вижте тази страница >>
