Какво знаем и какво не знаем за най-дълбоките части на океаните

Накратко: Статията разглежда характеристиките на най-дълбоките океански зони, като се фокусира върху хадалната зона, характеризираща се с пълна тъмнина и екстремно налягане. Тя описва различните слоеве на океана и подчертава, че тези дълбоководни екосистеми остават една от най-малко изследваните области на нашата планета.

Автор: Радослав Тодоров

Океаните покриват около 71% от повърхността на Земята и съдържат около 97% от водата на планетата, така че тя неслучайно изглежда синя, погледната от космоса. Въпреки това, най-дълбоките части на океаните, известни като хадалната зона, остават една от най-малко изследваните и познати области на Земята, реално ние сме изследвали повече космоса отколкото тези океански дълбини на собствената ни планета. Тези дълбочинни екосистеми започват от около 6 000 метра под морското равнище и достигат до впечатляващите 11 000 метра. Хадалната зона е наречена на Хадес, гръцкият бог на подземния свят, поради своето непрогледно тъмно и загадъчно естество.

Хадалната зона е най-долната част от т. нар. Афотичната зона, включваща тези слоеве от дълбините на водоемите, до които прониква по-малко от 1% слънчева светлина и фотосинтезата е практически невъзможна. Това всъщност е една изключително обширна зона, която обхваща по-голямата част от обема на световния океан, въпреки че повечето морски организми обитават значително по-тясната еуфотична зона над нея. Реално биолуминесценцията, или способността на организмите да произвеждат собствена светлина, е по-разпространена из тези дълбини, отколкото слънчевата светлина. Източниците на храна тук са основно органични материали и остатъци от трупове на животни, потъващи от еуфотичната зона надолу. Дълбочината, на която започва афотичната зона, може да варира значително в зависимост от прозрачността на водата, сезонните промени и географското местоположение, така че обикновено границата ѝ е някъде между 200 и 800 метра под морското равнище.

 

Афотичната зона се разделя на мезопелагична, батиалнa, абисална и хадална зона:

Мезопелагичната зона (200 м – 2000 м) е известна още като сумрачната зона, където все още може да проникне малко светлина.

Батиалната зона (2000 м – 4000 м) е район на пълна тъмнина, където налягането започва значително да се увеличава.

Абисалната зона (4000 м – 6000 м) се характеризира с почти нулеви температури и високи налягания.

Хадалната зона (6000 м – 11 000 м) е най-дълбоката част, включваща океанските траншеи, достигайки дълбочини като Чалънджър Дийп в Марианската падина, която според изчисленията стига до ок. 11 022 м дълбочина.


Земята погледната от космоса откъм страната на Тихия океан.

 

Първите опити за изследване на най-дълбоките части на океаните започват през ХІХ век, но съществен напредък е постигнат едва през ХХ век с развитието на модерни технологии като подводни апарати (батискафи) и сонарни системи. Пионерските експедиции, като тази на швейцареца Жак Пикар и американския лейтенант Дон Уолш, които през 1960 г. се спускат до най-дълбоката точка на Марианската падина, полагат основите на съвременните изследвания на хадалната зона.

Хадалната зона представлява около 45% от общата дълбочина на океаните и включва някои от най-екстремните условия на Земята. Температурите в тези дълбочини са близки до нулата, налягането достига до 1100 пъти атмосферното налягане на морското равнище, а светлината е напълно отсъстваща. Въпреки тези предизвикателства, хадалните траншеи са дом на изумителни и разнообразни екосистеми, които са се адаптирали към суровите условия.

Макар в афотичната зона да липсва слънчева светлина, тя е пълна с уникални форми на живот. Тук процъфтяват същества като морските дяволи (Lophiiformes), пеликановият голямоуст (Eurypharynx pelecanoides), гигантският калмар (Architeuthis dux), дълбоководният вампиров калмар (Vampyroteuthis infernalis) и бутилкоподобният торбоуст (Saccopharynx ampullaceus), известен със своите огромни челюсти, които могат да поемат максимално голяма плячка. Много от тези организми разчитат на биолуминесценция за навигация и лов. Например, морските дяволи използват светлинна примамка, за да привличат плячка в мрака на тези води. Въпросната примамка е уникален придатък, стърчащ от главата ѝ, който предоставя навигация и примамка за по-малки животни.

Видовете от рода Pseudoliparis са адаптирани към изключително високи налягания и ниски температури в най-дълбоките части на океана. Някои животни могат да преминават между еуфотичната и афотичната зона в търсене на храна. Например, кашалотът (Physeter macrocephalus) и южният морски слон (Mirounga leonina) понякога ловуват в афотичната зона, въпреки че налягането там е изключително високо и може да смачка телата им, но не фатално.

 

Caulophryne pelagica – риба от разреда на морските дяволи.

 

Цялата статия прочетете в новият Брой 181 на списание Българска Наука.

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.