
Автори: Ния Каменова и Кремена Каменова
Хелоуин при древните келти
Хелоуин (Самхейн, Самен, Самаин, Сауейн) отбелязва Нова година, още от онези времена, когато годината е била разделена на две части – тъмна и светла. За келтите денят започва с изгрева на слънцето, а годината – с надмощие над мрака. Празникът се отбелязва около 31 октомври. Самен отбелязва прибирането на третата и последна реколта за годината. От месото на домашните животни се приготвят пушени и солени продукти за зимата. Този ден отбелязва и почитта и преклонението пред мъртвите, защото се смята, че по това време булото между нашия сват и света на духовете избледнява. На Самаин в нощта срещу 31 октомври срещу 1 ноември свръхестествената граница между двата свята изчезва – мъртви и живи могат да преминават от единия свят в другия свят. Така тези, които са търпели несправедливост от живите, могат да се върнат и да ги преследват. Празникът е свързан с бог Самен – богът на смъртта.
Обр. 1 Реконструкция на келтския Самхейн
Хелоуин при древните келтски свещеници и мъдреци – друидите и при келтските вещици – уика
Друидите имат осем празника. Според тяхното Колело на годината това са: Imbolc (01.02); Alban Eiler (21.03), Baltane (01.05), Alban Heruin (21.09), Lughnasadh (01.08), Alban Elued (21.09), Samhiun (01.11), Albsn Arthuan (21.12).
Празникът Самхейн съдържа в себе си дълбоката символика на прераждането в себе си. Змията, въплътила в себе си енергията на земята, притежава способността да се възражда. Луната изглежда като полумесец и постепенно намалява.
За уика Самхейн или още Сауейн е един от великите четири сабата (основните четири сабата при уиканското Колело на годината). Той олицетворява умиращата природа. Представлява светът между живите и мъртвите. Празникът се свързва с ирландската богиня Моргана (няма общо с крал Артур), която се чества като „Празник на Мореган“ (богиня Мореган – богиня на войната и смъртта). На сутринта най-възрастната уика в дома пали свещ за здраве, любов и късмет – според цвета на свещта. Върху кора от дърво се записват нежеланите привички и черта на характера, както и имената на хората, които не желае човек да види. Изгаря се с оранжева свещ и се казва: „Аз изгарям пламъка и изменям това, което ме измъчва. Духове от светлината към тъмнината, от дърво към зло.“. Кората се изгаря с оранжева свещ. На този ден не се събират треви, плодове и нищо от природата. Запалва се свещен огън, около който се пее и танцува. От огъня се запалват факли, които се отнасят у дома. Тиквите се режат на половина и в тях се поставя свещ (бел. тиквите навлизат в уика през 60-те години на миналия век). Прави се така наречената „Маска на смъртта“ – от листа, треви, глина. Лицето трябва да е покрито, за да не се открадне душата на човек. За плашене на духовете се прави лице от тиква. Няма трапеза. Изготвя се Саймански гердан – на конец или въже се нанизват листо, пръчка, жълъд. Гирляндът се затваря в кръг6. Може би затварянето на този гирлянд е именно завършеността на годината и кръгът, който е символ на уика. „Маската на смъртта“ се е видоизменила днес в какви ли не костюми. Често на нея е имало рога – символ на Рогатия Бог при уика. Тиквата често се свързва с ирландската легенда за Джак, но както виждаме корените й са още от времето на келтската култура – Желязната епоха.
Обр. 2 Празнуване на Самхейн от възроденото неопаганистично движение уика
Какво от келтските времена, привнесена в английската и по-късно американската култура остава и до днес и какво значение придаваме на обредите?
Първо. Хелоуин е празникът, подобен на православните Задушници. Щом е така, защо се празнува? Келтите дори трапеза не са слагали, за да почетат мъртвите. Второ. Хелоуин е празник на върналите се мъртви души – за това са и маските. За какво ги използват съвремените хора? От какво се пазят? Българите имат кукерство, в Африка и Австралия вярват в духове. Шаманите при индианците и в Сибир призовават мъртвите за помощ, а не се пазят от тях, както при келтите. Японците вярват в духове. Малко или много вярата, че мъртвите могат да се завърнат е характерна за много общности. Но проблемът е, че доста от празнуващите Самхейн, не знаят, че не се празнува и не знаят, че отдават почит на мъртъвци. Тази „Маска на смъртта“ не ги предпазва от нищо – те нямат древни прародители от Шотландия, Ирландия, Уелс, Корнуел и о-в Ман.
Впрочем, съществуват и други остатъци от тези древни вярвания и до ден днешен. Например Белият Заек на един от главните сабати Остара – сабат, съвпадащ с пролетното равноденствие – около 20 март. Понеже този празник е близо до Великден, от келтите чрез англосаксонките племена, заекът става символ на Великден в протестантската и дори католическата Църква. Същото се отнася и до кръглото иглолистно венче, окачвано на вратата. То е остатък от сабата Юл, който се отбелязва на 22 декември, близо до Рождество Христово. Пак от келтите чрез англо-саксонските племена навлизат като украса шишарките и миниатюрните елфи, тъй като на Юл се е считало, че на земята слизат елфи и феи.
Вси светии – изкореняването на езичеството в Британия и Западна Европа въобще
Денят Вси светии е католически християнски празник в чест на всички светии и всички онези, които били изкупени и сега живеят в Рая. Започва да се празнува през IV-ти век, когато в първата неделя след Петдесетница е отбелязан като празник, посветен на всички мъчиници.
През 609 г. Папа Бонифаций IV внася идеята за фестивала, който посвещава древното римско светилище в чест на светите мъченици, а основните тържества са определени за 13 май. През 835 г. папа Григорий IV установява още един празник в чест на светците, честван на 1 ноември. Идеята за Деня на всички души, посветен на паметта на загиналите и пострадалите в Чистилището е замислено от абат Одилон от Клюни, който нарежда през 998 г. всички манастири в Клунай да има служба за мъртвите. С времето фестивалът е възприет в цялата Западна Църква и се празнува на 2 ноември. Вмомента, Денят на Вси светии в католическата църква всъщност е строго определен ден, свързан с Деня на всички души.
През Средновековието хората от Западна Европа отбелязват Вси Светии, който празник папа Бонифаций налага, за да изкорени езическия празник Самхейн. Хората се събират около местните църкви и около гробищата, където се молят. Правят се различни обреди – шествия, молитви, церемони. Както и събития – търговски панаири, работа по съдилищата и екзекуции.
През XVIII и XIX в. в Европа, водени от Просвещението и по-късните идеи, гробищните посещения на Вси Светии спират. Практическата част се спира до погребенията и религиозните мотиви. Гробищата стават и място за съзерцание, естетика и емоционално преживяване. Създават се и градските гробища – гробища анклави.
Halloween е познат още като All Hallows’ Eve или All Saints’ Eve. Halloween е дума, е съкращение на „hallowed evening“ и се превежда като Вси Светии.
Обр. 3 „Вси Светии“
Легендата на Джак Съртингъл (Jack Sringle, бук. Джак Ковача) – популярната ирландска легендата
Какво знаем за „скъперникът“ Джак и Дявола? Тази легенда е ирландска по своя произход. Хората са правели фенери от векове на деня, познат ни като Хелоуин. Легендата гласи, че скъперникът Джак поканил Дявола да пие с него. Отговаряйки на прозвището си, Джак се опитва да надхитри Дявола: предлага му да се превърне в монета, с която да се платят техните напитки. След като Дяволът го направи, Джак решава да задържи пари и да ги сложи в джоба си до сребърен кръст, което ще попречи на Дявола да се върне в оригиналната си форма. Джак оставя Дявола на мира, но при условието, че ако Джак умре, той няма да иска душата му и няма да иска да му е брат. На следващата година, на същия ден, Джак отново подмамва Дявола да се качи на едно дърво, за да откъсне парче плод. Джак издълбава знак от кръста в кората на дървото, така че Дявола да не може да слезе, докато не обещае на Джак че не му е брат за още десет години. Скоро, след като Джак умира, според легендата, Бог не би допуснал такава неприятна фигура в Рая. Джак се запътил към Ада, но Дяволът му припомнил за сделката и не го пуснал. След известно време Дяволът се съжалил и все пак му дал един фенер, с който Джак да си свети по пътя между Рая и Ада. И оттогава се появила традицията да се палят фенери в тикви. В Шотландия и Ирландия съществуват и други версии на легендата, доста изменени, за това как Джак се сдобива с фенера.
Обр. 4 Джак Съртингъл – съвременен образ
Кое е истина? Откъде идва произходът на хелоуинските тикви? Тиквите са внесени в Европа от Северна Америка. Реално тя не е част от древните келтски вярвания. Може би от легендата за Джак? Тази християнска легенда просто премахва келтското вярване за сливането на световете между живи и мъртви. Интересното е, че моментът с тиквата е след откриването на Новите земи, а легендата най-вероятно е средновековна. Може би просто има някои изменения.
Американската традиция„Лакомство или пакост“? – “Trick-or-treating “?
Това е дейност, при която на Хелоуин децата се обличат като магически или плашещи същества или като герои от история на Хелоуин и посещават домовете на хората, за да искат сладкиши.
Децата заплашват да направят „трик“ или да се пошегуват с хората в къщата, освен ако не им бъде дадено „почерпка“, напр. сладкиши или пари. Практиката „трик или лакомство“ започва в САЩ през 30-те години на миналия век, но сега е често срещана и във Великобритания.
Американските моменти тип „Лакомство или пакост“, правенето на лице от тиква и маскирането са характерни за съвременността.
Обр. 5 „Лакомство или пакост“ – съвременна снимка на така желаните бонбони
Заключение:
В този празник се съчетават по поразителен начин древни келтски и съвременни американски влияния. Добавяйки католически оттенък, този празник е отличен пример за това как една традиция може не само да се запази през вековете, но и да се промени и да събере в себе си различните вярвания на култури и религии. Хелоуин, или Самхайн, си остава един от най-обичаните и популярни празници не само на Запад, но отскоро и на Изток.
Литература:
- Джонсън. М. Джонсън. Каер Ариандор – празниците и звездите – В: Завръщането на друидите 1998, 290.
- Елис 2016. П. Б. Елис. Кратка история на келтите 2016, 194.
- Търнър 1998. К. Търнър. Свещеният календар – В: Завръщането на друидите, 1998, 267).
- Саргасян. А. Саргасян. Круг года. Викканские праздники и их атрибуты и значение.
- Kazakevich. VicSana Kazakevich. The legend of “Stingy Jack. – In: Scribd https://es.scribd.com/document/502425171/The-Legend-of
- Tanas 2020. S. Tanas. The profane sphere of All Saints’ Day and the social aspects of cemeteries – In: Turyzm/Tourism 30(2):91-99 (University of Lods).
- Кеймбриджки речник – https://dictionary.cambridge.org/
- Оксфордски речник – https://www.oxfordlearnersdictionaries.com/