Автор: Емил Кръстев
Облаците са едно от най-интересните явления в атмосферата на нашата планета. Те и свързаните с тях валежи играят изключително важна роля при оформянето на метеорологичните условия. Техния вътрешен строеж, външен вид и разнообразно съчетание на форми са отражение на сложни процеси. Наблюдавайки облаците, можем да определим не само какво е състоянието на атмосферата в момента, но да предвидим и неговите бъдещи промени.
Какво представляват облаците?
Облакът е маса от водна пара, плаваща в атмосферата. Те играят важна роля за формирането на метеорологичното време, хидрология, климат, химията на въздуха, като освен това имат и няколко практически приложения. С глобална годишна средна облачност от около 66%, облаците оказват силно влияние и върху радиационния бюджет на Земята както в слънчевия, така и в топлинния спектрален диапазон, като по този начин допълнително управляват състоянието и влиянието на климата на планетата ни.
Как се формират облаците?
Облаците на Земята се образуват в резултат на вертикално движение на изпарена влага от океани, езера, реки, дишане от животни и транспирация от горски дървета, растения и морски водорасли, което води до кондензация и замръзване на изпарените водни молекули, тяхната кристализация във фини кристали с размер 20-60 микрона и последващото им агрегиране в непрозрачни масивни тела. Облаците приемат най-различни и грандиозни форми. Вертикалното движение на водата над морското равнище се подпомага от атмосферни системи с ниско налягане, топлинни конвекции, механична турбуленция и изкачване над планински терени в резултат на ефекта на фунията.
Облаците се формират в резултат на вертикално движение на изпарена влага от океани, езера, реки, дишане от животни и транспирация от горски дървета, растения и морски водорасли. В последствие това води до кондензация и замръзване на изпарените водни молекули и тяхната кристализация във фини кристали с размер 20-60 микрона, които се натрупват около малки частици, наречени кондензационни ядра (като прах или солни частици). Този процес води до образуването непрозрачни масивни тела, които ние наричаме облаци. Вертикалното движение на водата над морското равнище се подпомага от атмосферни системи с ниско налягане, топлинни конвекции, механична турбуленция и изкачване над планински терени в резултат на ефекта на фунията.
Какви видове облаци има?
Наблюдавано е, че облаците достигат височина от около 16 km и Световната метеорологична организация (WMO) ги групира в няколко категории въз основа на височина им над морското равнище, следвайки класификацията, предложена за първи път от Люк Хауърд – млад английски фармацевт през 1802 г. и постепенно променяна във времето. Той е запомнен днес с това, че през 1803 г. дава имената и на основните типове облаци и често е идентифициран като бащата на съвременната метеорология. Хауърд разделя облаците на три групи: stratus за слоестите облаци, cumulus за купестите облаци и cirrus за перестите такива.
Изключителното разнообразие на облаците води до нуждата те да бъдат класифицирани в няколко основни категории в зависимост от тяхната височина и форма. Различават се три основни нива на облаците: ниски, средни и високи, като всяко от тях включва различни видове облаци:
Първо ще разгледаме основните видове ниски облаци (до 2000 метра височина):
Слоести облаци (Stratus): Тези облаци образуват плътни, равномерни слоеве и често предизвикват мъгла или леки валежи. Те обикновено покриват небето като сива покривка, а когато слой стратус се разпадне и разпръсне обикновено се вижда синьо небе.
Купести облаци (Cumulus): Те са добре познатите отделени, пухкави, бели, плътни облаци с ясно изразени очертания. Развиват се вертикално като закръглени хълмове или кули .Купестите области често се появяват при хубаво време. Формират се сутрин и след това малко или много се разпадат до вечерта.
Слоесто-купести облаци (Stratocumulus): Комбинация от слоести и купести облаци, те създават вълни или парчета от облаци, които често се срещат след студен фронт.
Купесто-дъждовни облаци (Cumulonimbus): Това са облачни маси, представляващи развитие на купестите облаци, с голяма вертикална мощност. Ако не се вижда целия облак – той прилича на слоесто дъждовен, тъй като под основата му също се образуват разкъсани дъждовни облаци. Той обаче има значително по-мрачна оловно сива окраска. Дъждът, който пада от такъв облак, обикновено е бурен, с променлива интензивност – през лятото на едри капки или град, през зимата – на едри парцали или мокър сняг. Придружен е с гръмотевична дейност.
Следващият вид са средните облаци (2000 – 6000 метра височина):
Високо-слоести облаци (Altostratus): Тези облаци са сиви или сини на цвят и покриват голяма част от небето. Могат да бъдат мъглообразни, просветващи или плътни. В последния случай водят до слаб непрекъснат валеж от дъжд или сняг, който често не достига земята.
Високо-купести облаци (Altocumulus): Те са по-малки от купестите облаци и се появяват на по-висока височина. Често изглеждат като вълни или петна в небето и могат да бъдат признак за приближаваща промяна на времето. От тях почти никога не падат валежи.
Последният вид облаци според височината им са високите (над 6000 метра височина):
Перести облаци (Cirrus): Те са тънки, перести облаци, съставени от ледени кристали, които често променят формата си и сигнализират за промени в метеорологичните условия. Цирусите се появяват на голяма височина и не предизвикват валежи.
Пересто-слоести облаци (Cirrostratus): Това са прозрачни, млечно-бели облаци, които покриват небето като тънък воал. Воалът от пересто-слоестите облаци може да изглежда подобен на такъв от мъгла, но се отличава с феномен, подобен на ореол, който почти винаги се получава около слънцето или луната, когато светят през облака.
Пересто-купести облаци (Cirrocumulus): Малки, бели облаци, разположени на голяма височина, които често изглеждат като малки вълни или петна в небето. Изградени предимно от ледени кристали, cirrocumulus често се образуват във връзка с перести или пересто-слоести облаци или от влошено състояние на тези видове и са краткотрайни.
Емил Кръстев
Библиография:
- Spänkuch, D. (2022), What is a cloud?
< 10.1175/bams-d-21-0032.1
- Moharir, A (2012), A New Theory of Cloud Formation and Climate Change on the Earth
- https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D0%BA
- https://geo.libretexts.org/Bookshelves/Meteorology_and_Climate_Science/Practical_Meteorology_(Stull)/06%3A_Clouds/6.04%3A_Cloud_Classification
- https://www.noaa.gov/jetstream/clouds/ten-basic-clouds
- https://www.metoffice.gov.uk/weather/learn-about/weather/types-of-weather/clouds/cloud-names-classifications
- https://scijinks.gov/clouds/
