Автори: Кремена Каменова, Ния Каменова
Според онтогенезиса архаиката започва преди 2,5 млн години с появата на човека и продължава до възникването на първите цивилизации като Месопотамия, Египет, Троя, Крит и Микена.
Развитието на речта e свързано с развитието на части от мозъчната кора. Тя започва да се сформира още при хомо хабилис. Тези структури в мозъка показват диференциация. Дори още по-рано, още хомо еректус може би е имал предпоставка за членоразделна реч. Разумът е свързан с увеличаването на обема на мозъка (Гацов 1994). Не случайно музиката, танците, изобразителното изкуство предхождат най-висшата форма на творение – знаците, буквите, писмеността. През палеолита в Европа има скална и пещерна скулптура, както и живописта от пещерата в Алтамира, Испания. А една от първите форми на протописменост, като хипотеза, е плочката от Градешница, Врачанско от края на неолита. Хилядолетия от музика, танци и художествено изкуство има до писмеността.
Според семиотиката езикът и мисленето са тъждествени. Думите са съдържанието на езика; начинът по който човекът изразява мислите си. Означава се всяко нещо, което се познава. За това думите са основните знаци, които веднъж създадени, започват да влияят на мислите. Създава се нова реалност – тази на думите. Комуникативното средство дели езика на подфункции. Подфункциите на езика са: 1. съобщителни (повествователни) – те дават информацията; 2. въпросителни – такива, които подбуждат проблема. 3. оценяващи – именно при оценяващите думи се градят ценности, създават се идеали. 4. заповедите са законите, правилата, нормите.
Тази четвърта подфункция е свързана с морала, залегнал в човешкото общество, още от самото създаване на човека. Моралът е система от норми, правила и понятия за поведението на хората и практическите взаимоотношения между личност и общество. Във всяко общество чрез определени рамки и норми се структурира групата. Моралът се превръща в устойчиви правила на поведение. Във всяко общество се изгражда така наречената йерархия на ценностите. Йерархията от ценностите на добро формират добродетелите. Злото е нарушаване на ценностната система. Последната се доразвива като писания, правила, групови закони. Устойчивостта се гради на възпитание, обучение, създаване на общи обичаи, празнична система, митологични виждания, фолклор, религиозни възгледи, идеалите (най-висшите ценности).
Еволюцията на нервната система е свързана с поредица от количествени и качествени изменения, което в контекста на човешката еволюция означава увеличаване на обема на мозъка и развитие на кората, с която са свързани специфични мисловни функции. Съвременната сравнителна невробиология е подход, който дава възможност да се проследят структурно-функционални корелации и пътя на развитие на човешката висша нервна система (Иванова 1997, 230).
Нека обърнем внимание на бихевиористичната археология. Бихевиористичната археология се занимава с няколко стратегии: например, когато се изучават промените в археологията, може да се направят изводи относно диетата на хората. Към втората стратегия спада пресъздаването на практиките и технологията на миналите общества, за да се разбере как са функционирали. Според третата стратегия, за пример можем да дадем как хората се адаптират към нарастващото население. Според следващата стратегия, се изследва материалната култура, за да се разбере съвременното човешко поведение.
Според неорайхианецът Валдо Бернаскони при изкривено въображение на хомо сапиенс сапиенс субектът се слива и идентифицира с принадлежността. „Ти“ се превръща в обект, който трябва да се завоюва и върху който трябва да се установи притежание. Според нас именно чрез „Ти“ вождовете са успявали да обединят общността си и да я съхранят. Властта на жреца е да използва страховете на останалите членове от общността, за да разреши проблемите, които са извън обсега на управлението.
Ранната еволюция на хоминидите включва следните три етапа: 1. живот в групи като средство като хищничество; 2. живот в групи, включващи групово ловуване; 3. живот в групи, включващ директна или междуличностна агресия (Иванова 1997, 240).
Съществуват и редица подходи към проблема, част от които напълно отричат дарвинизма. Някои автори се опитват да аргументират положителния отговор на въпроса „съзнателна“ ли е еволюцията като разглеждат произхода на мозъчната кора с всичките ѝ структурно-функционални особености (Иванова 1997, 233).
„Философският подход“ първоначално се свързва с историята на религията и антропологията, като погребалните практики са разглеждани в контекста на религиозните вярвания и култове. През 1871 г. бащата на съвременната антропология Е. Тайлър въвежда понятието „анимизъм“. Същността му се състои във вярата в свръхестествени същества, живеещи самостоятелно или в някакво живо тяло. Според Е. Тайлър вярата в духове, известна като „анимизъм“ е най-древната форма на религиозни представи, а вярата в духове, възникваща след смъртта и страхът от тях довеждат до появата на първите погребални практики (Александров 1997, 14).
Небето, звездите, слънцето и луната са вид знамения. Не случайно по-късно са възникнали божества на небето – Слънцето като съпруг на Земята при траките, източният Тангра и индийският Индра, като последните двама са и богове на гръмотевиците. Гръмотевицата много дълго време остава като „знак“ в съзнанието на доста народи. При келтските вещици например не слънцето е съпруг на земята, а еленът – на луната. В някои примитивни племена в Африка се почита дъждът като стихия и се танцува под него. През Късен бронз на о-в Терра, дн. Санторини, който е част от Крито-Минойската цивилизация избухва вулкан, който потапя острова и залива о-в Крит с цунами. До последно жриците са се опитвали чрез „знаци“ и магия да спрат земетресението и падащите от вулкана лапили. Това е пример как магията и вярата в знаменията са останали и до края на праисторията.
Почитани са и четирите елемента – така характерни за индуистите, китайците и келтските вещици. Земята е прародителка (неолитната Богиня-майка в Близкия Изток). Тя е недосегаема. Земята е най-материалната жива стихия. Почита се благодарение на плодородието. Водата е животворна и пречистваща. Водата дава живот, но и е разрушителна сила. Тя е свързана с чистотата. Въздухът и вятърът са хаотична сила. Въздухът е най-изменчив. Той е диханието. Предава енергии и емоции. Огънят доказва човешкото над животинското. Той е символ на жизнената енергия, просветлението, духовността. Тази идея за стихиите е валидна от преди неолита до сега. Също така огънят е произведение на хората през палеолита. Служи не само за защита от животни, храна и отопление, но той символизира единството на човешкото и природното. Съществуват две техники на добиване на огъня (добиването му е станало през палеолита): 1. чрез употребата на удар и 2. чрез триене. Ударът е удар с камък в камък, а при триенето се използват кремък и рудата пирит.
Според ландшафтът също съществуват вярвания. Планината е „нагоре“, което означава, че е свещена. В по-късни времена тази идея също е запазена. При древните гърци тази роля играе митичната планина на боговете Олимп; елинските некрополи със светилища; могилите на келтите и седемте хълма на град Рим. Гората е магическо място – при славяните става място за самодиви, при скандинавците и келтите – за елфи и феи.
В архаическите култури при шаманизма връзката между Небето и Земята се използва като прехвърляне на дарове за небесните богове, а не за да се предприеме конкретно лично възнесение. Само шаманите знаят как да изкачат „централната-дупка“. Само те трансформират концепция в конкретно мистично преживяване (Элиаде 2000, 146).
Минералите са богатството на земния свят. Кладенците, хралупите и пещерите са входове към този свят. Реките опасват света. Не случайно в по-късни времена реките са били прегради между различни държави – река Рейн и Дунавският лимес за Римската империя, например. Реките дават началото на живот. Те символизират движението.
Съществува и идеята за Световното Дърво (Център на Света. Това се идея от явява шаманизма от палеоизточните времена. Това е характерно за Средна и Северна Азия – Централния Свят е Космическата ос. Тази вяра и модифицирана от Месопотамия и е с индийски произход. В индийската космология дървото Меру представлява Центъра на Света, а над него се намира Полярната Звезда. По същество символиката на Световното дърво е много близка до Централните планини. Понякога и двата символа са еднакви, но през повечето време се допълват. И двата обаче са много по-изтънчена митична форма на Космоса (Световния стълб). Световното дърво е от съществено значение за шамана. Шаманът прави тамбурата си от дърво. В неговата юрта има копие на Световното дърво (Элиаде 200, 146-148).
Афинитетът към драконите и възприемането им като зли или добри същества, съответно в славянския свят, Западна Европа или Китай, води началото си отдавна. Може би хората в древността са знаели за съществуването на динозаврите, но откъде, за нас остава неизвестно. Палеонтологията се заражда чак през XIX век. Историите за дракони, лами и змейове, навреждащи на природата и съвкупляващи се с девойки и младежи имат изключително древен произход. Ако се замислим драконите са твърде идентични с динозаврите по своето устройство на тялото, като се изключат свръхестествените способности.
Според космическата онтология няма граница между пространствения и духовния свят (не случайно шаманите са свързани и с двата свята). Пространственият ред на четирите стихии и сферите на небесните светила е ценностна йерархия, изграждаща митологични представи.
В палеолита не може да се говори за храмове и свещенослужители, тъй като праисторическите хора са номади и по-скоро може да се говори за шамани. Тотемът и култът към прародители-животни е останал още от тогава при много други племена. Неолитният култ към Майката-Земя се е преобразувал например в почитта към Богинята-майка в Южна Индия, а при келтските вещици уважението към Богинята-Луна е възприемано като израз на най-висше обожание към природата.
Терминологията за шаманизма се разпростира и на изследвания по религиозна история на „цивилизованите народи“: например за индийския, иранския, германския, китайския (ние ще вметнем и индианския) и даже вавилонския шаманизъм. Ако думата „шаман“ означава всеки „маг“, „вълшебник“, „знахар“ или „мистик“ се възприема крайно сложно, в същото време неточно понятие, полезността на което е твърде съмнително, тъй като понятията „магьосник“ и „вълшебник“ са не само различни като вид, но и колкото и неясен – по същия начин стои проблемът с термините „магия“ и „първобитна мистика“. Културната етнология с успех може да изясни връзката между шаманизма с определени културни цикли или с разпространение на този или онзи вид шаманизъм. Тя е способна да изясни символиката и да установи нейното място в общата история на религията (Элиаде 2000, 1-3).
Кое е най-ранното познато на учените божество? Това е Богинята-майка, която се свързва със земята – тя дава житото за производство на хляб. Това се случва през неолита в Плодородния полумесец. Характерна черта на тази богиня е стеатопигията – скулптурите са с определени подчертани части на тялото – тези, свързани с раждането и плодовитостта. Интересен е обаче фактът, че още в палеолита на територията на днешна Франция е открита Вилендорфската Венера – още преди откриването на житото. Докато женските фигурки от неолитното селище Чатал Хююк в Анатолия от началото на неолита също изобразяват Богинята-майка. Какво може да означава това според нас? Всеки народ вярва в природата, като я обожествява и то без да има връзка с плодовитостта и всъщност Богинята-майка няма връзка с плодовитостта, а просто още от палеолита съществува матриархат и по този начин се обожествява жената, но не като Богиня. Защото за едни народности Великата Богиня е и луната. Тогава на какво би била символ Лунната Богиня? А и според някои учени Богинята-майка в Близкия Изток става богинята Кибела в Древна Гърция, включително и в Самотраки и в Тракия.
През неолита (VIII хл пр н. е.) се появява култът към прародителите (култови природни същества). Семейството се проявява като самостоятелна единица. Често се е случвало една жена да има връзка с много мъже. Понеже не се знае кой е бащата на детето, то бива отглеждано от вуйчовците си. Ценностните човешки етапи: раждане, инициация (преход към зрялост), остаряване и смърт са били съпровождани от ритуали. Това се запазва и до по-късни времена. Например през Късен бронз в Крито-Минойската цивилизация момчето става мъж, след като победи в бой бик.
Съществувал принципът на метаморфозата. Всяко нещо може да се превърне във всяко нещо. Вероятно и най-старата представа на душата в отвъдното – прераждането, запазило се и до днес в много народности.
В предкерамичен неолит A (началото на неолита) в Предна Азия погребенията ставали под пода на жилищата и са били без инвентар (гробни предмети), тъй като се е смятало, че покойникът използва тези от жилището. Много по-късно прародителите при славяните са станали пазители на дома – станиници (духове), а при келтите – елфи (митологични създания, първоначално като образ на праотци).
Що се отнася до човека и обществото съществува теория за архетиповете. Това е наследствен родов психофонд и дори народност. Култ към определено божество или тотем (например вълкът при северните индианци). Така например змията на много места по света още от древността се счита за свещено животно. Да си припомним Крито-минойската „Богиня със змиите“ в ръце. Това е запазено и до времето на Александър Македонски – неговата майка е смятала, че той е полубожество, родено от сношението й с любимата й змия. Тоест някои жрици в Северна Гърция и Самотраки са имали определени вярвания, според степента. Архетиповете могат да бъдат: 1. колективно безсъзнателно – несъзнателни нагласи, култове и фобии. Често се среща в един род да се проявява през поколенията определена фобия. 2. колективното съзнателно – това са митовете и легендите.
Конусът на остров Самотраки е висок и скалист. Още в деня преди празника на мистериите е препълнено с хора. Започва едно продължително съзерцание на колегията в храмовете. Събират се главните служители на на култа на Кабирите (боговете Аксиера, Аксиокерса, Аксиокерос и Кадъм), жреци от различни храмове, някой и друг маг, жреци-астролози. Олимпиада, майката на Александър Македонски е жрица на Зевс-Амон, обожателка на бога, земна съпруга на на Амон. На нея е поверена змията, която в покой изобразява началото и края, а движенията й възпроизвеждат двойния ритъм на Вселената. На следващата вечер, жреци и поклонници се събират на големия площад пред храма, където се издигат четирите статуи на боговете Кабири – две женски и две мъжки божества. Те съответстват на Деметра – майката на живота, Персефона – възраждането на живота, Хадес – гибелта на човека и Хермес – раждането на човека. Театърът, на който присъстват хората е само проста форма на мистерии. Той освобождава от желания. За посветените картините на мистериите имат значение, което не може да се разкрие на непосветените. Мистериите на Кабирите започва с представяне на убийството и смъртта. После великият жрец на мистериите минава край всекиго и го освобождава от греха, че е прекъснал божествения кръг на живота. Втората част от мистерията представлява зараждането на живота. Така е премахнат смутът, който престъплението е нанесло вътре в божествения ред. Всеки прекъснат живот трябва да бъде заместен от нов. Грехът да отнемеш живот може да бъде изкупен чрез даряването на такъв. Хетерите дрънкат с музикалните си инструменти, пеят – това е ритъмът на създаването на живота. Постоянно се навеждат и вдигат факлите и една след друга се редуват тъмнина и светлина върху избраната жрица (в случая Олимпиада – майката на Александър Македонски), която легнала на земята възпроизвежда страст със змията. След това я отнасят зад завесите. Мистерията е завършена (Дрюон 1979, 25-29).
Термините религия, мистика и магика са свързани до толкова, до колкото човек избира вяра от едното от тях (Григориев 1995, 376). Джеймс Фрейзър разглежда магията сред общностите в Африка, Америка и Австралия. Според Закона за подобието – подобието ражда подобие. Следствията наподобяват причините. Според Закона за съприкосновението (прилепчивостта) нещата, които веднъж са били в съприкосновение продължават да действат от разстояние, след като физическият им досег е прекъснат. Заклинанията, основани на Закона за подобието могат да бъдат наречени миметични (имитативни). Заклинанията, основани на Закона на прилепчивостта могат да се нарекат контагиозна магия. Видовете бяла магия според това, каква е целта са вълшебството и табуто. Положителната магия – това е вълшебството. Отрицателната магия – табу. Нейната цел е да избегне определено събитие. Видовете бяла магия, според това за чие благо са: 1. личностна (частна) и обществена (за цялата общност). Пропъждането на злините са два вида: инцидентно и периодично. Инцидентното е прогонването на злите сили при необходимост; 2. периодичното е за прогонване на злите сили по определено време, за да могат хората да започнат наново живота си, освободени от злосторни влияния (Фрейзър 1980).
В Древността (вече не през палеолита) най-известните примери за магия са при етруските и в Крито-Минойската цивилизация, какъвто е случаят остров Терра. Периодичната магия е останала и до днес. Можем да да дадем два примера. Единият е кукерството. Другият е келтският празник Самхейн, наречен днес Хелоуин.
Самхейн, или още Самен е бележел началото на келтската Нова година., още от онези времена, когато годината била разделена на две части – тъмна и светла. За келтите денят започвал с изгрева на слънцето, а годината – с надмощие над мрака. Празникът се е отбелязвал около 31 октомври и съдържа в себе си дълбоката символика на прераждането. Змията, като въплъщение на земята, притежава способността да се преражда, както хората се възраждат след като излязат от свещения сън на бог Керудиен. Луната изглежда като полумесец и постепенно намалява (Джонсън 1998, 290-291). На този ден се прави очистване от негативите със запалването на свещен огън. Това е ден, в който се споменават мъртвите. Празникът е забранен с едикт от папа Бонифаций IV. Прави се т.нар. „Маска на смъртта“, която доста напомня на кукерските облекла за прогонване на злите сили – правят се от листа, треви и глина. Лицето трябва да е открито, за да не бъде открадната душата на човек. Но по какво Самхен си прилича с кукерството, освен запазените от древни времена празници?
Най-многочислена е групата от маскираните мъже, наричани „звънчари“, тъй като около кръста на всеки от тях е опасан пояс с огромни и по-малки хлопки и звънци. Ритуалното облекло на звънчарите е изработено от нарязани пъстроцветни парцалени ленти – бели, червени, сини, зелени. Маските им са изработени от дървена конструкция, украсена с пера от птици и кожи. Задължителен елемент при всяка маска са животинските рога. Често маските достигат до 3 м височина. В отделни селища традицията изисква тези животински маски да завършват с остър връх. Понякога от този връх висят разноцветни конци и пискюли. Всеки звънчар е въоръжен с дървена сабя, която постоянно размахва. Всякакви демонични и митични злосторни сили, като вампири, самодиви и караконджули се гонят. Някои автори изразяват мнение, че докато в маскарада на сурвакарите от Западна България могат да се открият и набележат следи със славянски произход, то в кукерския маскарад се откриват и набелязват главно реликти от митологията на траките (Попов, 96-98).
Според нас най-древното вярване на хората след анимизма и обожествяването на природата е шаманизмът.
Признатият шаман изпълнява две функции: 1. Екстатичен (транс, сънища) и 2. традиционен (техники, призоваване на духове, митология, генеалогия на семейството, таен език). Бихме добавили – и лечителство. Тази двойственост, дадена от духовете и старите шамански наставници са еквивалентност на сакралност. Понякога посвещението е публично. Възможностите за придобиване на магически-религиозни способности са болест; сън; случайно намиране на „сила“; собствена воля; човек, увеличил магическия си потенциал, благодарение на елементарни, но традиционни технологии – за осигуряване на добра реколта защита от зло око. Шаманът не се стреми да промени социално-религиозния си статут, възползвайки се. Той просто иска да разшири своя живот и религиозни възможности (Элиде 2000, 19).
Шаманизмът е свързан е свързан с две понятия – табу и тотем. Всеки предмет оприличаващ божество, в качеството си на фетиш, е култов предмет. Култовите предмети могат да бъдат използвани за приношение (дар) и жертвоприношение. Фетишът е култов (религиозен) предмет, свързан с добри сили и вещерски и е такъв именно защото придава сила (Григориев 1995, 376) Думата тотем произлиза от индианското наречие в областта на Големите острови, Канада и се нарича ototeman – “сроден ми е“. Според една от религиозните теории тотеизмът е „първичната“ религия. Чрез тотема метафорично културната реалност се свързва с природата – животни, растения (Григориев 1995, 378). Според нас идеята за самата природа и стихиите, както споменахме по-горе, може да се доближи до идеята за прераждането – човек може да се прероди в растение. Или до магията, където човек е просто една част от природата.
Най-често срещаните ритуали за инициация са няколко: 1. Период на уединение в изоставено място (символ на задгробния живот) и призрачното съществуване, подобно на мъртвите. Избраните кандидати се идентифицират с починалия. 2. Разтриване на тялото с пелум и други варовикови вещества. Така се постига призрачна бледност – това е погребална маска; 3. Символично погребение в храма или в къща с фетиш (Элиаде 2000, 14).
Магическото мислене е характерно за древния, праисторически човек. Чрез него той си е обяснявал всичко, което се е случвало около него, в природата, дори в личния му живот. Мисленето на праисторическия човек не се е различавало много от това на съвременния човек и древният праисторически човек не е бил по-глупав или нискоинтелигентен от съвременния, а напротив. Неговото мислене в образи и преклонение пред природните сили се е запазило не само в някои съвременни племена, но дори и в модерния човек. Вече говорихме за наследствените архетипове, които Юнг разглежда. Ако проследим религиозната „еволюция“ на палеолитния човек до ден днешен, ние ще установим, че тя е минала през култ към природата, небето и майката, за да достигне преклонение пред много богове и накрая – в култ към един-единствен бог в някои религии, с което се слага началото на патриархата. Но дори в християнската религия светците заменят древните езически божества (които ние виждаме в индуизма например), а култът към жената се персонифицира в преклонението пред Света Богородица. В индуизма древното почитание на жената се е запазило до ден днешен в цяла Южна Индия (Керала, Мадурай), и се трансформирало във вярата в кравата като свещено животно. Вече говорихме за шаманизма и някои съвременни неопаганистични учения като уика и т.н. Нищо не се е изличило, изтрило или отхвърлило, то просто е приело нова форма. Което говори колко изобретателен и находчив е бил праисторическият човек и какво голямо въображение е имал. Въображение необременено и не толкова натоварено. Символиката до ден днешен носи изцяло животински характер – Бог Ганеша при индусите, Рогатият дявол при християните, Рогатият Бог при уиканите. Да, може да се каже, че древният човек е разсъждавал примитивно и инфантилно чрез своето магическо мислене (според Фройд, то характерно за децата във възрастовия диапазон от 3 до 6 годишна възраст) и че причинно-следствените връзки са били твърде опростени: „ако се помоля за дъжд, то ще завали…“, „изрекох еди-си кое проклятие и то се сбъдна“, но имал ли е избор първобитният човек, незащитен от други хора и хищници и лишен от удобствата на съвременния си побратим? Валдо Бернаскони, вече споменатият италиански психолог, разглежда тези процеси изключително обективно и дори осъдително. Може да се приеме, че съвременните проклятия водят началото си от древните такива, които са се приемали съвсем буквално. По този начин древният, а и средновековният човек се е успокоявал и е смятал, че има сили над бъдещето. Това важи и за всякакви суеверия, останали до ден днешен. Но мисленето в картинки и образи не е било просто част от битовизма и комуникацията, но това е били личностно изразяване, изкуство. После идват клиновидното писмо, пиктограмите, йероглифите. С възникването на писмеността възниква същинска културна революция. Променят се религиозните представи, изкуството. Чрез писмеността човекът вече е придобил един по-съвършен начин за общуване, за творене, за възхваляване на боговете. От рисуване на бизони, той е преминал към извайване на статуи от мрамор и бронз, на муртита и изобразяване на икони. Музиката, танците, песнопенията – те са се усъвършенствали. От танцуване край огъня, човекът започнал да пали огньове в храмовете, които построил, за да възвеличава магическите сили, вече наричани по един друг, нов начин.
Литература:
Александров 1997. Ст. Александров. Погребалните практики и археология: история, теория, перспективи – В: „Човекът зад находките“ (Иван Гацов). С, 1997, 14.
Григориев 1995. В. Григориев. Религиите по света, 1995, 376.
Григориев 1955. В. Григориев. Религиите по света, 1995, 378.
Иванова 1997. Т. Иванова. Произход и еволюция на човешката психика и поведение (литературен обзор) – В: „Човекът зад находките“ (Иван Гацов). С, 1997, 229-244.
Джонсън 1998. М. Джонсън. Каер Ариандор – празниците и звездите. In – Завръщане на друидите, 1988, 290-291.
Дрюон. М. Дрюон. Александър Велики. С. 1979, 25-29.
Попов. Р. Попов. Кукерските игри при българите – категоризация с оглед на календарната традиция. – In: journals.uni-vt.bg, В.Т., 96-98.
Фрейзър 1980. Дж. Фрейзър. Златната Клонка. 1980.
Элиаде 2000. М. Элиаде. Шаманизм: архаические техники экстаза. Киев 2000, 19
Элиаде 2000. М. Элиаде. Шаманизм: архаические техники экстаза. Киев 2000, 41
Элиаде 2000. М. Элиаде. Шаманизм: архаические техники экстаза. Киев 2000, 146-148
