Нов анализ на останки от средновековния Кеймбридж показва, че организмът на местните августински монаси е бил почти два пъти по-склонен към заразяване с чревни паразити, отколкото останалото население на града.
Това е така, въпреки че повечето августински манастири от периода са имали тоалетни и съоръжения за миене на ръце, за разлика от къщите на обикновените хора.
Изследователи от Департамента по археология на университета в Кеймбридж казват, че разликата в паразитната инфекция може да се дължи на това, че монасите торят посевите в манастирските градини със собствените си изпражнения или купуват тор, съдържащ човешки или свински екскременти.
Проучването, публикувано в International Journal of Paleopathology, е първото, което сравнява разпространението на паразити при хора от една и съща средновековна общност, които са водили различен начин на живот и по това са се различавали в риска от инфекции.
Населението на средновековния Кеймбридж се е състояло от обитатели на манастири – членове на различни монашески ордени, както и търговци, занаятчии, работници, фермери, служители и студенти в местния университет.
Археолози от Кеймбридж изследват проби от пръст, взета от тазовете на възрастни скелети от гробището на Вси светии до енорийската църква на замъка, както и от мястото, където някога се е намирал августинският манастир.
Повечето от погребенията в енорийската църква датират от XII-XIV век, а погребаните вътре са предимно с по-нисък социално-икономически статус, главно земеделски работници.
Августинският манастир в Кеймбридж се превръща в международно школо, известно като studium generale (“дом за общо обучение“, където духовници от цяла Великобритания и Европа идват да четат ръкописи. Основан е през 80-те години на XIII в. и просъществува до 1538 г., преди да претърпи съдбата на повечето английски манастири: затворен или унищожен като част от скъсването на Хенри VIII с Римската църква.
Изследователите изследват останките на 19 монаси от територията на манастира и на 25 местни жители от гробището на Вси светии и установяват, че 11 от монасите (58%) са били заразени с червеи, в сравнение със само осем от обикновените жители на града (32%).
Според тях тези проценти вероятно са минималните и че действителният брой на инфекциите е бил по-висок, но някои следи от яйца на червеи в тазовата утайка биха били унищожени с времето от гъбички и насекоми.
32% разпространение на паразити сред жителите на града е в съответствие с проучванията на средновековни погребения в други европейски страни, което предполага, че това не е особено ниско – а по-скоро нивата на заразяване в манастира са били забележително високи.
„Монасите от средновековния Кеймбридж изглежда са били надупчени от паразити“, каза ръководителят на изследването д-р Пиърс Мичъл от катедрата по археология на Кеймбридж. „Това е първият път, когато някой се опитва да разбере колко често срещани са били паразитите при хора, имащи различен начин на живот в един и същ средновековен град.“
Изследователят от Кеймбридж Тиани Уанг, който прави микроскопията, за да открие яйцата на паразитите, споделя: „Кръглите червеи бяха най-често срещаната инфекция, но открихме доказателства и за инфекция с камшични червеи. И двете се разпространяват от лоши санитарни условия.“
Стандартната канализация в средновековните градове разчита на тоалетната с яма: дупки в земята, използвани за фекалии и битови отпадъци. В манастирите обаче системите с течаща вода са били обичайна характеристика – включително за изплакване на тоалетната – въпреки че това все още не е потвърдено при проучването на манастира в Кеймбридж, който е само частично разкопан.
Не всички хора, погребани в августински манастири, всъщност са духовници, тъй като богатите хора от града имат възможност да заплатят, за да бъдат погребани там. Екипът може да разбере кои гробове принадлежат на монаси по останките от техните одежди.
„Монасите са били погребани с коланите, които са носили като типично облекло на ордена, и ние имахме възможност да видим металните катарами при разкопките“, разказва Крейг Сесфорд от Археологическата катедра на Кеймбридж.
Тъй като аскаридите и камшичестите червеи се разпространяват заради лоши санитарни условия, изследователите твърдят, че разликата в нивата на заразяване между монасите и обикновеното население трябва да се дължи на това как всяка група се е справяла с човешките си отпадъци.
„Една от възможностите е, че монасите са подхранвали зеленчуковите си градини с човешки изпражнения, което не е необичайно през средновековието, и това може да е довело до повторно заразяване с червеите“, казва Мичъл.
Средновековните записи разкриват как жителите на Кеймбридж може да са разбирали паразитите като кръгли червеи и камшичести червеи. Джон Стоктън, практикуващ лекар в Кеймбридж, който умира през 1361 г., оставя на колежа Питърхаус свой ръкопис. В него той включва раздел De Lumbricis („За червеите“).
В труда си Стоктън отбелязва, че някои видове червеи се генерират от излишък от различни видове храчки: „Дългите кръгли червеи се образуват от излишък от солена храчка, късите кръгли червеи от кисела храчка, докато късите и широки червеи идват от естествена или сладка храчка.“
Текстът предписва „горчиви лечебни растения“ като алое и пелин, но препоръчва те да бъдат приемани с „мед или други сладки неща“, за да се помогне на лекарството да се активира.
Друг текст – Tabula medicine – намира благоволението на водещи лекари от Кеймбридж от XV век и предлага лекарства, препоръчани от отделни францискански монаси, като Саймън Уелес, който препоръчва смесването на прах, направен от бенки, в лечебна напитка.
Като цяло погребаните в манастирите в средновековна Англия са живели по-дълго от тези в енорийските гробища, сочат предишни изследвания. Това се дължи може би на по-подхранваща диета, която била лукс на богатство.
Превод: Кристиян Ковачев
Източник: https://www.sciencedaily.com/releases/2022/08/220818190621.htm
