Рафлезия на Арнолд

Нощ на учените 2026 · онлайн

Дигитални ресурси

Всички ресурси
Броеве за четене онлайнСпецброеве за изкуствения интелект и за атома, брой 200 на „Българска наука“ и вестник „Homo Sciens“.Разгледай броевете 17 нови филма за български учениОт Стамен Григоров и бактерията на киселото мляко до генетика Дончо Костов.Гледай видеата 30 години „Мария Склодовска-Кюри“ на една картаВсички проекти по програмата от 1996 до 2026 г. – и кой с кого работи.Отвори картата Архив от минали НощиФилми, лекции и броеве от Нощите на учените 2019–2023.Към архива
Накратко: Рафлезията на Арнолд е паразитен вид с най-големия единичен цвят на Земята, известен със своята силна и неприятна миризма на разлагаща се плът. Разпространено в тропическите гори на Суматра и Борнео, това растение е застрашено от изчезване поради бракониерство и намаляване на естествения му хабитат.

 

Какво е рафлезия на Арнолд?

Рафлезията на Арнолд (Rafflesia arnoldii), известна още като трупна лилия или гигантска падма, е вид цъфтящо растение от паразитния род Рафлезия (Rafflesia). Тя формира най-големия единичен цвят на Земята. Има силна и неприятна миризма, наподобяваща разложена плът, откъдето идва и прякорът ѝ. Разпространена е в тропическите гори на индонезийските острови Суматра и Борнео. Макар и да има някои растения с по-големи цъфтящи органи като например титаничния аморфофалус (Amorphophallus titanum) и талипотната палма (Corypha umbraculifera), технически това са групи от много цветя.

Напълно развитият цвят на рафлезията на Арнолд излиза над земята като дебела месеста структура с пет дяла, тежаща до 11 кг и е с размер почти един метър напречно. Цветът остава отворен за пет до седем дни, излъчвайки зловонен мирис. Цветето е червеникаво или кафеникаво лилаво на цвят, понякога на петна, като половите му органи се намират в централна чашка.

Цъфтяща в дъждовните гори, рафлезията е застрашена от изчезване поради намаляването на хабитата ѝ, както и бракониерство – нейните пъпки се събират и продават за лечебни свойства. Растението не може да расте в плен и тъй като в повечето случаи на поникване на рафлезии те съдържат само мъжки или женски цветя, опрашването е рядко. Мухата трябва да кацне първо върху мъжко цвете, да избегне това да бъде изядена и след това да транспортира прашеца до женско цвете. Ако се случи опрашване, цветето произвежда плод с гладка кожа. За щастие катериците и птиците се наслаждават на този плод и следователно могат да помогнат с разпръскването на семената.

 

 

Как е открит вида?

Първият европеец, открил рафлезия, е френски изследовател Луи Огюст Дешан. Той е член на френска научна експедиция в Азия и Тихия океан, задържан от холандците за три години на остров Ява, където през 1797 г. събира екземпляр, известен сега като Rafflesia patma. По време на обратното пътуване през 1798 г. корабът му е превзет от британците, с които Франция е във война, и всичките му документи и бележки са конфискувани. 

Говори се, че Джоузеф Банкс е агитирал за връщането на откраднатите документи, но очевидно без резултат – те са изгубени, открити за продажба около 1860 г., след което отиват в Британския музей по естествена история, където веднага са изгубени отново. Те виждат бял свят едва през 1954 г., когато са открити отново в музея. За всеобща изненада, неговите бележки и рисунки доказват, че той е открил и изучавал растенията много преди британците. Смята се, че е напълно възможно британците нарочно да са скрили бележките на Дешан, за да си припишат заслугите за откриването на вида.

През 1818 г. британският хирург Джоузеф Арнолд събира екземпляр от друг вид рафлезия, намерен от малайски слуга в част от Суматра, тогава британска колония, по време на експедиция, водена от лейтенант- губернатор Стамфорд Рафълс. Арнолд се заразява с треска и умира скоро след откритието, като запазеният материал е изпратен на Банкс. Банкс предава материалите и честта да ги проучи е дадена на Робърт Браун. На ботаническия художник на Британския музей, Франц Бауер е поръчано да направи илюстрации на новите растения. Браун в крайна сметка изнася реч пред срещата на Linnean Society of London през юни 1820 г., където за първи път представя рода и неговите дотогава два открити вида. Браун дава родовото име Рафлезия в чест на Рафълс.

 

Защо рафлезията на Арнолд мирише толкова зле? 

Оказва се, че има биологична функция за отблъскващата миризма: тя привлича мухи и други насекоми, които опрашват растението, за да може то да продължи репродуктивния процес. Химикали като диметил дисулфид, които съдържат сяра, са това, което създава миризмата на гнило.

За хората трупната лилия е едно от най-вонящите растения в света, но за торните бръмбари и мухите тя мирише на възможност.
„Това ги кара да си мислят, че някъде има гнило месо, където могат да снасят яйцата си, и това помага на рафлезията да се опраши“, заявява Мо Файяз, директор на оранжерията и ботаническата градината към Уисконсинския университет, пред National Geographic през 2013 г. „Мирише лошо за нас, но страхотно за мухите.“ 

 

 

Тази стратегия за опрашване не е присъща само за рафлезията на Арнолд. Други видове, също използващи неприятната си миризма, за да привличат насекоми са източното скункско зеле (Symplocarpus foetidus), което, както подсказва името, мирише на мъртъв скункс, и Hydnora africana, което мирише на изпражнения. Освен това и  титаничния аморфофалус, известен още като трупното цвете, също родом от Индонезия, притежава неприятна миризма, която дори остава във въздуха дни след смъртта му. 

 

Източници: https://www.nationalgeographic.com/  

https://www.popularmechanics.com/   

https://www.britannica.com/  

https://www.oneearth.org/  

Wikipedia.org

 

Автор: Емил Кръстев

 

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance (opens in a new tab)
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.