Очевидно е в ход революция в отслабването. Тя започна през 2021 г., когато FDA (Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ) одобри лекарството за диабет семаглутид да бъде използвано за отслабване. Седмичната инжекция, продавана под марката Wegovy, може да помогне на потребителите да загубят 5 до 10 процента от телесното си тегло, което кара коментаторите да описват лекарството едновременно като „медицински пробив“ и „сребърен куршум“ против затлъстяването. Илон Мъск казва, че го приема, според слуховете и Ким Кардашиян също го използва, като масово всички от Холивуд до Хамптънс искат предписание.
Скоро ще има ново лекарство за отслабване и то е дори по-мощно от своите връстници. Миналата есен FDA ускори процеса на преразглеждане за използването на тирзепатид като лекарство за отслабване, след като клинично изпитване показа, че хората с индекси на телесна маса, обозначени като „с наднормено тегло“ или „затлъстяване“, са загубили удивителните 22,5 процента от телесното си тегло при най-високата доза. Ако всичко върви по план, това ще направи Mounjaro най-новото средство за борба против излишъка на тегло в бързо развиващия се биомедицински сектор – обхващащ всичко от бариатрична хирургия до дълбока мозъчна стимулация за контролиране на преяждането.
За фармацевтичните компании надпреварата на пазара е финансово мотивирана: Wegovy и Mounjaro струват повече от 1000 долара на месец. Лекарствата за отслабване рядко се покриват от застраховка, но хората, които могат да си ги позволят, са доказали, че са готови да плащат за тях. И пазарът изглежда на практика неограничен, въпреки продължаващата „война срещу затлъстяването“, повече от 1,9 милиарда възрастни в световен мащаб се считат за хора с наднормено тегло или затлъстяване, а броят на бъдещите потребители нараства всяка година. Сега се налага и лекарите – отчаяни да лекуват това, което широко се възприема като „епидемия от затлъстяване“ – да се включват. През януари Американската академия по педиатрия препоръча такива лекарства за деца на 12 години.
Наблюденията показват, че „промените в начина на живот“ като ограничаване на калориите и упражнения не успяват да доведат до устойчива загуба на тегло за 97 процента от хората и че много диети в крайна сметка връщат повече тегло, отколкото са загубили. Но какво се случва със силата на тези аргументи, когато едно лекарство за отслабване изглежда действа?
Историята на индустрията за отслабване е по-близка до търсенето на злато или инвестирането в крипто, отколкото до трансплантацията на органи и разработването на антибиотици; по-малко история за научен прогрес, отколкото безкраен цикъл от диви спекулации, където бумът неизбежно отстъпва място на краха. Fen-Phen беше чудо, докато не беше свързано с увреждане на сърдечната клапа. Периодичното гладуване щеше да коригира това, което калорийното ограничение не можеше, докато изследователите не показаха, че двете дават абсолютно еднакви резултати. И накрая идват сложните случай, които са за бариатрична хирургия.
Химическата структура на LY3298176, двоен GIP и GLP-1 рецепторен агонист за лечение на захарен диабет тип 2. Известен като тирзепатид и продаван под бранда Mounjaro.
От самото начало през 50-те години на миналия век операции като стомашен байпас (който пренасочва храната далеч от стомаха, предизвиквайки малабсорбция) и стомашен ръкав (което включва частична ампутация на стомаха, така че да побира по-малко храна и да произвежда по-малко хормони на глада) се продават като потенциална панацея. Докато по-малко от 1% от хората, които отговарят на условията, действително се подлагат на бариатрична хирургия. Тези, които го правят, могат да загубят до 70 процента от своето излишно тегло.
Бариатрията обаче може да доведе и до доста неприятни странични ефекти. Хората могат да развият дъмпинг синдром – при който богатите на захар храни напускат стомаха твърде бързо, причинявайки изпотяване, замайване, ускорен пулс и повръщане. Стомашният байпас по-специално повишава риска от постоперативна злоупотреба с алкохол. Степента на самоубийства и самонаранявания също нараства в годините след прибягване до бариатрична хирургия. И дори когато хората следват строги следоперативни диети пак са възможни странични ефекти, като недохранване, загуба на зъби, подагра и нови или възобновяващи се хранителни разстройства.
Семаглутид и тирзепатид – и двете част от по-голямо семейство GLP-1 рецепторни агонисти – са разработени за лечение на диабет при по-ниски дози. Когато фармацевтичните компании забелязаха, че участниците в изпитването им също така губят и тегло, те осъзнаха, че ако може да се увеличи силата му, това ще засили този страничен ефект. Но това означава, че така ще бъдат предизвикани и другите странични ефекти.
Общо шест лекарства за отслабване са официално одобрени от FDA за дългосрочна употреба: Бупропион-налтрексон (Contrave), Лираглутид (Saxenda), Орлистат (Xenical, Alli), Фентермин-топирамат (Qsymia), Семаглутид (Wegovy) и Сетмеланотид (Imcivree).
Повечето от тези лекарства за отслабване с рецепта действат, като ви карат да се чувствате по-малко гладни или по-сити. Някои правят и двете. Изключение прави само орлистатът. Това влияе върху начина, по който тялото ви абсорбира мазнините.
Основните оплаквания от потребители на Ozempic, Wegovy и Mounjaro звучат като нещо, което можете да коригирате с бутилка (или три) Pepto Bismol: гадене, разстроен стомах, диария и силно повръщане. Така тези медикаменти правят усещането за хранене (а в някои случаи дори хидратиране) активно отвратително за употребяващия ги, лекарството ограничава консумацията им – подобно на опита на бариатрични пациенти, които могат да поберат само няколко унции храна в стомаха си на едно хранене.
Списъкът с усложненията не свършва дотук. Например и двата GLP-1 рецепторни агонисти могат да увеличат риска от рак на щитовидната жлеза – едно от многото заболявания, свързани с индекса на телесната маса, което се предполага, че прави загубата на тегло абсолютно наложителна за хора с по-големи тела. И има добра причина да вярваме, че след години ще се разкрият и други странични ефекти, тъй като броят на дългосрочните потребители нараства.
Най-голямата изненада за много бъдещи пациенти е, че дългосрочната загуба на тегло не е гарантирана – отражение, може би, на погрешното предположение, че хората са с наднормено тегло, само защото преяждат. Текущите оценки показват, че средният пациент на бариатричната хирургия възвръща 30% от теглото, което е загубил през 10-те години след операцията. Един на всеки четирима възвръща цялото си тегло през това време. И само 20% от хората не реагират по този начин след операцията.
Същото важи и за GLP-1 рецепторните агонисти – ако спрете инжектирането, теглото се възвръща.
В случай, че досега не е било ясно, биомедицинските интервенции за отслабване често имитират смъртоносната логика на анорексията, булимията или други форми на нарушено хранене, припомня Ерин Хароп, клиничен социален работник и изследовател. Идеята е да се напълни стомаха с въздух вместо с храна, или да се изреже част от стомаха, или просто да се затвори челюстта. Похватите за тези цели вече съществуват под формата на стомашни балони, стомашни ръкави и дори магнитен челюстен капан.
Но лекарствата семаглутид и тирзепатид обещават да изпълнят една още по-странна фантазия: премахване на самия апетит. Въпреки че медикамент като Mounjaro работи на много фронтове – кара тялото да спира да съхранява мазнини и предизвиква „покафеняване“ на съществуващата мастна тъкан – това е чувството да си свободен от желанието за хранене, което изглежда очарова както пациентите, така и лекарите. Хората, при които лекарството работи, често казват: „Забравям да ям“, споделя Фатима Коди Станфорд, специалист по медицина за затлъстяването в Massachusetts General Hospital’s Weight Center.
Ако лекарите наистина вярват, че затлъстяването е по-голямата от двете злини, тогава този подход има смисъл. Когато става въпрос за бариатрична хирургия, например, преглед на медицинската литература предполага, че тя, като цяло, е свързана с намаляване на смъртността по каквато и да е причина в сравнение с пациенти с висок индекс на телесна маса, които не са лягали под скалпела. Но трябва да се има предвид, че подобни проучвания са силно ограничени, тъй като често не отчитат социални фактори, като доходи или образование. Мнозина се надяват, че семаглутидът и тирзепатидът един ден ще се окажат също толкова витализиращи.
Но хранителните разстройства също убиват. В много контексти продължителният глад се смята за пародия. А желанието – за храна или нещо друго – е чудесен начин да чувствате, че сте живи.
„За мен е странно, че не виждаме апетита като положително нещо“, казва Шира Розенблут, терапевт по хранителни разстройства, който работи с хора с всякакво тегло.
В крайна сметка, разпространението на лекарства като Mounjaro означава, че медицината не е само в бизнеса с диктуване на „нормални“ килограми (нещо, което все още не е напълно разбрано), но и на „нормални“ апетити. Това, което някога беше интуитивен процес, при който тялото ви само си казва от какво има нужда, се превърна в диктат на културата на хранене: вие казвате на тялото си от какво има нужда и какво ще получи. Сега медицината обещава радикално нулиране – с правилното лекарство тялото ви няма да изпитва глад за нищо.
Технологията за отслабване не може да бъде спряна изцяло – нито трябва да бъде. Всеки има право да избира какво да прави с тялото си. Но информираното съгласие се основава на информация и може да не ни е достатъчно. Mounjaro беше бързо проследен от FDA въз основа на проучвания, предназначени да наблюдават загуба на тегло само за 72 седмици, малка част от времето, през което реалните пациенти ще употребяват лекарството. Най-малкото пациентите трябва да бъдат информирани, че се намираме в първите години след излизането на лекарството на пазара и те реално са участници в текущ експеримент.
Докато войната на биомедицината срещу затлъстяването продължава, хората трябва да работят по-усилено, за да се борят с пристрастията срещу мазнините – не поради техническа гледна точка, а като част от обширната визия за справедливост. Защото семаглутид, тирзепатид, бариатрична хирургия и подобните им не са нито чудеса, нито лекове. Винаги е имало дебели хора и винаги ще има, независимо от леченията и диетите. Трябва да се отбележи, че дори тези, които претърпяват драматична загуба на тегло след операция или на инжекционни препарати, въпреки това могат да бъдат с наднормено тегло или затлъстяване, в зависимост от това откъде са започнали.
Може би най-важното е, че американският дискурс за загуба на тегло трябва да се отдалечи от рефлексивния сциентизъм, който позволи на биомедицината да подложи цялостния човешки опит на свое целенасочено изследване. Теглото, като почти всеки аспект на въплъщението, не е изключително биологичен феномен или ясен медицински „проблем“, който трябва да бъде разрешен. То се формира от безброй фактори, като разпределението на властта в обществото, личната психология и от тази най-страшна от всички сили – желанието за още и още.
Просто знайте, че трябва да използвате лекарствата за отслабване само с рецепта и единствено в допълнение към, а не вместо, здравословна диета и упражнения.
Съставил: Радослав Тодоров
Източници: wired.com, mayoclinic.org, en.wikipedia.org
