Институт по Биофизика и Биомедицинско Инженерство, БАН
Академик Красимир Атанасов е учен, доктор на математическите и техническите науки, дългогодишен преподавател, член-кореспондент на Българската академия на науките и старши научен сътрудник I степен. Носител е на десетки научни и образователни степени, почетни звания и награди, член е на научни национални и интернационални организации. Истински значим е за родната и световната наука благодарение на създадените от него теория на интуиционистки размити множества и теория на обобщените мрежи и тяхното приложение в сферата на медицината, биологията и изкуствения интелект. Математикът оглавява класацията на българските учени за цялостен научен принос на Станфордския университет за 2021 г.
Роден на 23 март 1954 г. в морския град Бургас, академик Атанасов проявява дълбок интерес към точните науки още като ученик. „Първият ми опит беше в седми клас. Прочетох, че проблемът за разделянето на ъгъла на три равни части е нерешена задача или, по-скоро, че не може да се решава такава.“ – споделя ученият. Тогава той написва решение, след което главният редактор на списание „Математика“ му връща отговор: „Ти си сбъркал, сбъркал си, но все пак дерзай.“
През лятото на 1970 г. акад. Атанасов е ученик 9-и за 10-и клас, когато посещава училищна школа по математика в родния си град. „Тогава дойдоха млади доценти, за съжаление някои от тях вече са покойници, други пенсионери. В една от лекциите чух един интересен проблем, свързан с разбиването на триъгълник на малки триъгълничета по специален начин.“ – спомня си той. След лекцията, връщайки се вкъщи, математикът си мисли как този процес може да се получи, ако разбие не триъгълник, а четириъгълник или петоъгълник, например. Спонтанно му хрумва идеята, че, ако има N-ъгълник и го разбие на триъгълници, в него ще има поне N без два триъгълника, означени с три различни цифри. Той споделя, че, за да докаже този факт, са му били нужни 21 години. „Изпратих го на един от най-големите математици на ХХ век Пал Ердьош, унгарец по произход, но абсолютно космополитна личност. Той направи някакви дребни бележки, които отразих, и публикува статията ми.“ Оказва се обаче, че Атанасов прави обобщение на Ердьошовия проблем, тъй като формулировката, която чува на лекциите, е дадена от унгареца през 1938 г. Българинът осъзнава, че, ако човек иска да посвети живота си на науката, той трябва да проучи добре какво вече е открито и развито от предшествениците му, какви са проблемите, които те решават, и съответно да се опита да намери такава област в дадената наука, в която да изобрети и да въведе нещо ново.
Сред многото математически проблеми, които вълнуват сънародника ни, са размитите множества. През 1983 г. акад. Атанасов разработва теория, която се базира на интуиционистки размити множества, противопоставяща се на разбиранията на математиците още от времето на Аристотел до началото на миналия век. Според Атанасов всички са използвали един от математическите закони, предложени от древногръцкия философ и „Баща на науката“, а именно законът за изключеното трето: ɑ или не ɑ, или казано по по-достъпен начин – „днес е слънчево или не е слънчево, трета възможност няма“, както споделя Атанасов. Интуиционизмът отхвърля строго вече предложения закон, а като пример за новото математическо течение българският учен посочва тризначната логика на Ян Лукашевич, полски математик, логик, философ и член на Полската академия на науките.
Българският математик твърди, че през 1965 г. се предлага понятието размита логика: „Ако вземем един хронометър и целия ден мерим колко е слънчево и се окаже, например, че 60% от времето е слънчево, оценката от твърдението „днес беше слънчево“ ще бъде 0,6. От тук следва, че с оценка 0,4 е вярно обратното твърдение: „днес не беше слънчево.“ Както вече стана дума, през 1983 г. Атанасов въвежда едновременно и двете степени на вярност и на невярност, като между тях се появява една степен на неопределеност, защото, според математика, сумата на двете вече не е единица, а е по-малка или равна. „Например, ако слънцето е зад облак, но ние виждаме диска му, не можем да определим дали да го броим за слънчево, или за облачно.“ Академикът предлага и друг пример с цел улесняването на теорията: „В момента, в който се състави някакво правителство, тези, които са гласували за управляващата партия, определят първата степен; тези, които са гласували за опозиционните партии, определят втората степен, а третата степен на неопределеност е заета от броя на хората, негласували.“
Интуиционистките размити множества имат голямо приложение в различни сфери на живота като медицината, изкуствения интелект и теорията на системите.
Друга област на точните науки, в която българският математик съсредоточава интереса и усилията си, е свързана с моделирането на паралелно протичащи процеси. „Цялата математика от Древна Гърция насам е математика на последователните стъпки – алгоритмите, при които стъпка по стъпка се постига крайния резултат.“ Атанасов споделя още, че през 1962 г. един немски докторант, готвейки своята дисертация, предлага да се модифицира това, което се изучава в училище, като въвежда понятието блок-схема. То би могло да се определи като пространство, в което се вкарват дадени точки, които се движат паралелно и маркират развитието на процесите вътре в него. „Това, което аз започнах да правя от 1971 г. насам, е да дам собствени характеристики на тези точки, така че, движейки се в блок-схемата, да трупат своя история“, казва героят на настоящата статия.
Академикът твърди с дълбоко съжаление, че напоследък в много от учебните програми по информатика понятието блок-схема се пренебрегва, а то е изключително важно за начина на мислене в областта на информатиката и математиката.
В разговора си с Марина Кръстева за БНР Атанасов обръща специално внимание на подхода си към студентите. След като изчете дадена лекция, например такава за изкуствения интелект, поставя задача на студентите си да разработят собствени модели, а когато те се справят с нея достатъчно добре, разработвайки хубави модели, преподавателят им предлага да пишат и дипломна работа, а на тези, които оправдаят високите му очаквания, им предлага и докторантура. Академикът с гордост съобщава, че до този момент има 41 завършили докторанти.
В същия разговор на въпроса дали в България се прави лесно наука математикът дава скромното си мнение, твърдейки, че това зависи изцяло от науката. Ако става дума за биология, физика или химия, например, е трудно поради факта, че в страната ни все още не са създадени нужните условия, в много лаборатории и научни центрове липсват достатъчно добре разработени модерни технологии.
Сънародникът ни се радва на редица почетни награди, сред които са наградата „Питагор“ на МОМН за утвърден учен в техническите науки (2013г.), възпоменателен медал за 40-годишнината на Института за системни изследвания на Полската академия на науките (2019г.), голямата награда на Българската академия на науките за изключителен индивидуален принос за оформяне на N-индекса на Академията (2020г.), Почетен знак на Президента на Република България (2021г.).
Почетният знак на Президента на РБ, връчен на акад. Атанасов в Деня на народните будители.
Красимир Атанасов е член на ред колегии и световни списания като AMSE Press – Modelling, Measurement and Analysis (1994 – 2007, Франция), Smarandache Notion Journal (1999 – 2002, САЩ), Analele Universitatii din Oradea-Fasc Matematica (от 2001, Румъния), Proceedings of the Jangjeon Mathematical Society (от 2002, Южна Корея) International Review of Fuzzy Mathematics (от 2006, Индия), Journal of International Mathematical Virtual Institute (от 2011, Сърбия). Член е и на научни организации, сред които Съюз на математиците в България (от 1979), American Mathematical Society (от 1989), Съюз на учените в България (от 2006) и пр. Завидна е и преподавателската му дейност – преподавал е в университета „Проф. д-р Асен Златаров“ в Бургас, Техническия университет, Нов български университет, Факултета по математика и информатика при Софийския университет „Св. Климент Охридски“, Факултета по физика при същия университет и ВМЕИ във Варна.
Академик Красимир Атанасов – виден математик, посветил живота си изцяло на науката, носител на десетки степени и академични длъжности, автор на безброй научни статии, но преди всичко човек, при това скромен, споделя мисълта на руския хуманист Феликс Фридман:
Културният човек не прекъсва този, който го хвали…
Автор: Йоанна Димитрова
Източници:
https://biomed.bas.bg/bg/krassimir-atanassov/
