Доктор Лъчезар Томов е един от математиците, които играят водеща роля в математическата епидемиология и медицинската статистика към момента в България. Той е завършил „Теория на автоматичното управление“ в Технически университет в София, а към момента е главен асистент в Нов български университет, учител в Националната гимназия за древни езици и култура „Константин Кирил Философ“ и преподавател в ЧОУ „Томас Едисън“. За неговия подход в предаването на любовта към науката на следващите поколения „говорят“ отличаващите го награди като STEM Ambassador и титлата „Дигитален новатор в преподаването“. Той се основава върху нестандартните за българското образование методи като сокрастичния подход, който насочва и мотивира учениците за самостоятелно изследване и творческа работа и евристичен подход в образованието – моделиране на зависимости и самостоятелно извеждане на правила във всяка една научна и практически насочена област, които са ключови качества на съвременната личност. Заедно с учениците си разработва тематични трудове, а самият той е автор на множество статии. Освен забележителна научна автобиография той има и любопитна личност, изразена чрез неговия интерес към философията, историята и спорта.
Освен математик вие сте и всестранно развита личност в множество аспекти на науката и извън нея. Как и кога разбрахте, че искате да специализирате конкретно в сферата на математиката?
Никога не съм разделял познанието на изолирани области и това е моето разбиране за него. Знанието е единно – седемте изкуства, изучавани по времето на Платон (аритметика, геометрия, музика, астрономия, диалектика, реторика и граматика). Като ученик имах сериозен интерес към историята и ползвах математически модели в споровете си с моята учителка по история, д-р Мария Иисусова, по теми от основаването на българската държава, в които твърденията в учебника ми се сториха абсурдни. Това ме насочи към математиката. В допълнение четях биографии на велики физици и техния хумор – книги като „Физиците се шегуват“. Нивото на разсъждение там ми направи дълбоко впечатление и реших, че ще следвам висше образование, свързано с математика и физика.
Защо избрахте да извършвате научноизследователска дейност в сферата на медицинската статистика?
Получих покана от д-р Валери Велев да се включа в проект, свързан с хепатита при децата в България, през 2018-та година. Преди това работих по проекти в енергетиката в ЦАУР при Иван Костов. Освен с медицинска статистика се занимавам и с математическа епидемиология, интересът ми е от 2009-та година, оттогава чета научни публикации по темата и тествам различни модели.
Вие сте един от специалистите, които анализират математически поведението на пандемията от Covid-19. Как според Вас тя повлия върху развитието на науката не само в България, но и в света?
В някои аспекти тя ускори неимоверно развитието на медицината и моделирането в реално време на епидемии в развитие. Класическите модели се ползват за изучаване на отминали епидемии, след като бъдат събрани данните, което породи нужда от нови подходи, при които се прави адаптивно моделиране, приспособяващо се към непрекъснато променящите се условия на епидемиите. Ние с Асен Чорбаджиев, доц. Пенка Майстер и други сме част от тази вълна нови подходи.
Великият древногръцки философ, носител на западната философска традиция – Сократ – твърди, че “Обучението е запалване на пламък, а не пълнене на съд.” Вие преподавате на различни възрастови групи – деца от начален етап до студенти и възрастни. Защо избрахте да се отдадете на този метод на споделяне на знанията?
От мързел. Истинският математик е безкрайно мързелив – решава безкраен брой задачи за крайно време и с краен брой символи. По същата причина избрах да запалвам пламъка у децата, с цел да предизвикам пожар, или епидемия от знание (да се заразяват едни други). Така заслужавам заплатата си с най-малко разход на енергия. А и така осигурявам истинските образователни резултати, които се мерят в края на живота, не при излизане от училище. Децата порастват и трябва да продължат да учат през целия си живот, затова мотивацията е ключова. Истинската страст, веднъж запалена, не може да угасне лесно и чрез нея се преодоляват години на пропуски – нещо, което не може да се случи в училище поради липса на време.
Какво е мястото на науката в училище и как се възприема STEAM образованието в България?
Колкото по-рано децата започнат да се учат да създават нови неща, да правят проучвания на литературата, експерименти, да формулират правилно въпроси и да изследват, толкова по-подготвени ще бъдат за продължаващо през целия живот образование и за работа с висока добавена стойност. Работа, която ще превърне България в държава от Първия свят. Особено важно е 11 .и 12. клас да бъдат колеж, не затвор, в който всеки чин е като клетка-изолатор за учениците. Учителят трябва да е
пръв между равни, а не надзирател, трябва да се води дискусия с учениците, не да се чува само неговият глас и скрибуцането на перата върху пергаментите им.
Компютрите, изкуственият интелект и роботиката, са част от нашето ежедневие, но заемат ключова роля и в науката. Вие преподавате информатика на студентите от Нов български университет и сте носител на титлата „Дигитален новатор в преподаването“ на наградите БАИТ. Каква е връзката на съвременната математика с информатиката?
Дълбока. Информатиката е дял от математиката, който се оказва с голямо значение не само за известните ни приложения в информационните технологии, но и за развитието на съвременната математика.
Доказателството на теоремата за четирите цвята с помощта на специализиран софтуер, както и многото други доказани хипотези след това са примери. Друг пример е новото направление „изчислителна метафизика“ и формалната верификация на онтологичното доказателство на Гьодел за съществуването на Бог. Освен доказателствата, информатиката дава множество алгоритми за ефикасни апроксимации на сложни проблеми като „пътуващия търговец“, с помощта на които може да се изчислят и симулират различни процеси, които са твърде сложни за аналитични решения и оттам да се търсят идеи за доказателства и за нови теореми.
Освен към математиката и информатиката имате забележителен интерес и познания във философията. Разкажете ни как създавате тази комбинация, баланс и междупредметна връзка.
Знанието е единно, всички области и направления са изкуствено определени и отделени една от друга. Философията и информатиката са свързани през изкуствения интелект, а философията и математиката имат дълбоки взаимни връзки в основите на математиката и в епистемологията, второто е очертано още от Платон в поредица от диалози като Менон,
Парменид и Теетет. Математиката и информатиката имат тясна връзка с естетиката във философията, темата за красотата е водеща в теоретичен и в приложен план. „На света няма място за грозна математика“ казва Харди (математикът-поет, не поетът).
Ваше интересно хоби е спортът. В него откриваме много математически елементи, когато вникнем в същността му. Каква връзка между математиката и спорта успяхте да откриете Вие?
Тялото е сложна система. Управлението на силовите постижения е пример за нелинейна система – 10 повторения на 100 кг и 5 на 200 кг имат съвсем различен ефект при един и същ обем. Стратегията за постепенно нарастващи тежести на щангата под определен праг, така, че винаги да можем да вдигнем новата тежест, води за кратко време до много големи резултати. По същия начин работи системата Jump Math, при която сложността на задачите нараства постепенно, така, че всеки ученик да
може да реши всяка нова задача – и по този начин се постигат високи резултати за мнозинството ученици, не само за малцината обичайни отличници.
Какво бихте казал на бъдещ математик, който иска да се реализира в България?
Да бъде спокоен, защото в България се върнаха математици от първи ранг (проф. Людмил Кацарков, чл. кор. Младен Савов) и около тях се оформят нови школи. Сега има шанс както да се учи на високо ниво в България, така и да се реализираш в страната, както в академията, така и в индустрията, в която има глад за кадри с докторски степени. Най-важното е любопитството, не жаждата за пари или слава. Пламъкът на интереса е този, който носи светлината на познанието – и всички плодове, които то дава.
Автор: Александра Умленска
