Направи дарение на училище!

АВТОР: Д-Р ХРИСТО КАМЕНОВ

Резюме

Разбери повече за БГ Наука:

***

Във века на дигиталните технологии образованието и в частност – училището, са изправени пред предизвикателство – да съумеят по най-ефективния начин да отговорят на нуждите да болното време. COVID-19 изправи пред риск от изключване от образователната система милиони хора по света, защото мащабите на здравното бедствие пораждат неочаквани проблеми, свързани с функционалността на институциите и с адекватността им да окажат отпор на съществуващата криза – здравна, социална, образователна, икономическа. Образованието се оказа на кръстопътя на пандемията и бе засегнато в значително голяма степен. Статията разглежда механизмите за неутрализиране на последиците от здравната заплаха и отговора на предизвикателствата, пред които са изправени световните образователни системи. Електронното обучение е успешна алтернатива за непрекъснато образование, но нейното ефективно и качествено усъвършенстване е въпрос на време и усилия от страна на образователните институции, но и отговорност на национално ниво.

Ключови думи: електронно обучение, COVID-19, пандемия, образование

Въведение

Съвременното общество се сблъсква с безпрецедентни предизвикателства, произтичащи от потребностите от урбанизация и мобилност, които се свързват с глобализацията във всички сфери на живота. Едно от тези предизвикателства са пандемиите, подобни на COVID-19, водещи до колапс в много области на дейност и дисбаланс на икономическите системи. При такива условия образователната система получава повишени изисквания, свързани с необходимостта от обучение на специалисти от различни икономически сектори, които биха могли да работят в критични ситуации (Makarova, Pashkevic, Buyvol, 2021: 608 – 620). Образователната система трябва да поддържа способността за преодоляване на инерцията, като в същото време тя трябва да бъде достатъчно гъвкава както от гледна точка на образователните методи и технологии, така и от гледна точка на контрола на процеса. През последните години системата за инженерно образование e подобрена чрез използването на нови възможности за софтуер за електронно обучение (Makarova, Shubenkova et al., 2018: 150 – 161). В същото време нарастващата сложност на инженерството и технологиите изисква значителни усилия от учениците както по време на обучението, така и в следващите професионални дейности.

Пандемията от COVID-19 принуди онлайн преподаването и ученето да бъдат основният формат на обучение във висшето и училищното образование в световен мащаб. Едно от тревожните притеснения относно онлайн обучението е дали този метод е ефективен, по-специално в сравнение с обучението лице в лице (Mok, Xiong, Rahman, 2021). 

Целият свят претърпява сътресение във всички сфери на живота от внезапното избухване на коронавирусна болест в края на 2019 г., което значително нарушава дискурса и практиките на култивиране на компетентности у учениците. Пандемията COVID-19 повлиява неблагоприятно не само на световната икономика, но и на различните аспекти на развитието, включително образователния сектор на всички нива чрез закриване на образователни институции(Altbach, de Wit, 2020: 5 – 8). Широкото разпространение на COVID-19 несъмнено променя образователния пейзаж в световен мащаб. В допълнение, пандемията не само причинява неудобство спрямо мобилността на учениците, но също така възпрепятства тяхното развитие.

Криза и образование – специфики и перспективи

Овладяването на заразата на практика принуждава държавите да въведат ограничителни мерки за намаляване на събирането и образуването на големи групи от хора. Училищата са изправени пред предизвикателството или да намалят своите класове, или да затворят изцяло. Съществува значителен потенциал за загуба на образователни възможности, но също така потенциална загуба на човешки капитал и намалени икономически възможности в дългосрочен план. За щастие затварянето на училищата не спря напълно образованието, въпреки че го промени. За да се намали въздействието от закриването, се търсят алтернативни начини за осигуряване на достъп до образование. От страна на домашното обучение, учениците се обучават дистанционно по целия свят, използвайки технологии като онлайн курсове, видео класове и електронни учебници. Електронното обучение като единствена и най-добра алтернатива по време на криза значително промени визията, формата и качеството на обучение, провеждано на дистанционен принцип чрез цифрово платформи.

В разгара на световната пандемия с COVID-19 през април 2020 г. 1,5 милиарда ученици и студенти от 193 държави, или 91% от общата ученическа и студентска популация, са лишени от училище според ЮНЕСКО (Bernardi, Rosenwald, 2020: 8.). За да се осигури педагогическа приемственост, образователната властите внедряват системи за дистанционно обучение, някои от които се основават на вече съществуващи инструменти. В Дания две национални платформи, AULA (за основно и средно училище) и LECTIO (за висше училище), улесняват обмена на информация между учители, ученици и техните семейства. Естония разполага с цялостен набор от цифрови инструменти за учители и ученици: EKool (e-mail; споделени файлове); Opiq и E-Schoolbag (ресурси въз основа на учебната програма); устройства за изучаване на чужди езици. Франция разчита на услугата „Моят клас у дома“, предлагана от Национален център за дистанционно обучение (CNED) (ibidem). В Чехия издатели са направили безплатни учебници. В Унгария телефонните оператори предлагат на учениците безплатен достъп до интернет. Дания е първата европейска държава, която отворя отново своите училища в началното образование на 15 април. Двадесет и три други държави организират възобновяване на класовете, но по хетерогенен начин (ibidem).

Още преди COVID-19 се наблюдава висок растеж и възприемане на образователните технологии, като глобалните инвестиции в edtech достигат 18,66 милиарда щатски долара през 2019 г., а общият пазар за онлайн образование се очаква да достигне 350 милиарда долара до 2025 г. Независимо дали става въпрос за езикови приложения, виртуално обучение, инструменти за видеоконферентна връзка или софтуер за онлайн обучение, се наблюдава значителен ръст в употребата по време и след COVID-19 (Li, Lalani, online).

Рефлексия на пандемията спрямо образованието на учениците и каузата #LearningNeverStops

Планът за действие в областта на цифровото образование (2021 – 2027) е обновена политическа инициатива на Европейския съюз (ЕС) в подкрепа на устойчивата и ефективна адаптация на системите за образование и обучение на държавите-членки на ЕС към дигиталната ера. Планът за действие в областта на цифровото образование (https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/digital-education-action-plan_en): 

• предлага дългосрочна стратегическа визия за висококачествено, приобщаващо и достъпно европейско цифрово образование;
• адресира предизвикателствата и възможностите на пандемията COVID-19, която доведе до безпрецедентно използване на технологията за целите на образованието и обучението;
• търси по-силно сътрудничество на равнище ЕС в областта на цифровото образование и подчертава значението на съвместната работа в различните сектори за въвеждане на образованието в цифровата ера;
• представя възможности, включително подобрено качество и количество на преподаване по отношение на цифровите технологии;
• подкрепа за дигитализацията на учебните методи и педагогики и осигуряване на инфраструктура, необходима за приобщаващо и устойчиво дистанционно обучение

Под дигитална учебна среда ще се разбират „системите за управление на обучението, [които] осигуряват онлайн среда за преподаване, в която съдържанието може да се публикува и организира, като се осигуряват „пространства“ за учебни дейности на обучаваните.“ (Георгиева-Лазарова, 2021: 25).

ЮНЕСКО създава интерактивно табло, показано на фигура 1, което визуализира от февруари 2020 г. развитието на пандемията и как тя се отразява по отношение на броя на засегнатите учащи, като и броя на затварянията на училища в цялата страна. Учениците, представени от данните, са обучаеми, записани в предучилищно, начално, прогимназиално и прогимназиално ниво на образование, както и във висше образование. Данните са открито достъпни и се актуализират ежеседмично.

Фигура 1. Дигитално табло, проследяващо броя на затворените училищни институции вследствие на пандемията. Източник: https://en.unesco.org/covid19/educationresponse#schoolclosures

На фигура 2 е показана общата продължителност на затваряне на училищата в България.

Фигура 2. Обща продължителност на затваряне на училищата. В България са били затворени 35 седмици. Източник: https://en.unesco.org/covid19/educationresponse#schoolclosures

Една година след пандемията на COVID-19 близо половината ученици в света все още са засегнати от частично или пълно затваряне на училищата и над 100 милиона допълнителни деца ще паднат под минималното ниво на владеене на четене в резултат на здравната криза (https://en.unesco.org/covid19/educationresponse). Приоритизирането на възстановяването на образованието е от решаващо значение за избягване на катастрофа между поколенията, както се подчертава на срещата на високо равнище на министри през март 2021 г. ЮНЕСКО подкрепя страните в техните усилия за смекчаване на въздействието от затварянето на училища, преодоляване на загубите при учене и адаптиране на образователните системи, особено за уязвимите общности и общностите в неравностойно положение. За да мобилизира и подкрепи приемствеността на ученето, ЮНЕСКО създава Глобална образователна коалиция, чиито членове работят по три централни теми: пол, свързаност и учители, онагледено на фигура 3.

Фигура 3. Работен процес на Глобалната образователна коалиция. Източник: UNESCO, 2021: 11

Това е платформа за сътрудничество и обмен за защита на правото на образование по време на това безпрецедентно прекъсване и след това. Обединява повече от 175 членове от семейството на ООН, гражданското общество, академичните среди и частния сектор, за да гарантира, че #LearningNeverStops (https://en.unesco.org/covid19/educationresponse/globalcoalition). Членовете на коалицията подкрепят конкретни каузи, включително и се насърчават да обещаят защита на личната информация, личния живот и сигурността на учащите. Образованието е основен приоритет на ЮНЕСКО, защото то е основно човешко право и основата, върху която се изгражда мир и устойчиво развитие. Това се превръща в глобална кауза, в цел, която държавите преследват – за едно по-добро бъдеще на децата в условията на безпрецедентна здравна криза.

Световната банка има за цел да намали бедността, да увеличи споделения просперитет и да насърчи устойчивото развитие. Тя създава, подобно на ЮНЕСКО, интерактивно табло за визуализиране на въздействието на COVID-19 върху образованието в световен мащаб.

Фигура 4. Карта на образованието на Световната банка COVID-19 за затваряне на училища. Източник: https://www.worldbank.org/en/data/interactive/2020/03/24/world-bank-education-and-covid-19

На интерактивната карта се посочва, че броят на учениците при напълно затворени училища е 681 709 287; броят на учениците при частично затворени училища е 92 477 549 по данни на информационен статус от 15.03.2021 г. В България броят на учениците при напълно затворени училища е 1 209 612. 

Технологиите са един от най-важните инструменти за подпомагане на дистанционното обучение, когато учащите трябва да останат извън класните стаи.

Проучване, проведено от ЮНЕСКО, стига до заключението, че повечето образователни системи от 61-те страни прилагат мерки, свързани с дистанционното обучение. Училищата осигуряват място не само за академично обучение, но и за социално и емоционално развитие на учениците. 70% от отговарящите образователни системи предоставят практически насоки в подкрепа на ежедневието на учениците. Освен това 43% от образователните системи създават училищни механизми за мониторинг на благосъстоянието и ученето на учениците. 38% от изследваните образователни системи предоставят психологическа подкрепа на учениците. За да облекчат въздействието на социалното дистанциране, повече от половината от образователните системи заявяват (https://en.unesco.org/news/unesco-survey-highlights-measures-taken-countries-limit-impact-covid-19-school-closures), че насърчават учениците да общуват с приятели онлайн с помощта на различни платформи. Училища, учители, семейства и учащи се възползват от електронното обучение като цяло, където обучението се извършва дистанционно и на цифрови платформи. Има някои изключения, например Швеция не е затворила началните си училища, а в Белгия и Норвегия няколко училищни институции остават частично отворени за деца, чиито родители работят в основни сектори. Освен това правителствата по целия свят използват технологии, за да предоставят възможности за дистанционно обучение на учениците, докато училищата са затворени. Само 20% от страните са имали дигитални учебни ресурси за преподаване, но само в някои училища. Само 10 процента от страните имат по-стабилни възможности за дигитално обучение, предлагащи някои от образователните материали, достъпни извън училище. Според Световната банка никоя държава няма универсална дигитална учебна програма за преподаване и учене (https://www.worldbank.org/en/topic/edutech/brief/how-countries-are-using-edtech-to-support-remote-learning-during-the-covid-19-pandemic). Тези цифри рисуват картина на усилията, които правителствата и училищата трябва да положат, за да преминат бързо към дистанционно обучение, за да осигурят приемственост на обучението.

В България на 16 март 2020 г. Министерството на образованието пуска система за електронно обучение, а редица издатели предоставят безплатни онлайн учебници за целия етап на средно образование. Почти 89% от учениците са записани в електронно обучение (ibidem). На всички училища са изпратени акаунти за работа в платформата на Microsoft Teams, която е безплатна. Създадени са профили за всички ученици и учители. Осигурени са бюро за помощ и телефон за въпроси в МОН. В подкрепа на дистанционното обучение МОН разработи Национална електронна библиотека за учители, която публикува материали на педагогически специалисти за работа в среди за електронно обучение, включително видео уроци, програми за обучение, иновативни методологии, тестове, филми, упражнения, забавна педагогика и презентации, както и проекти, свързани както с независимостта при изпълнение в електронна среда, така и с изследвания, работа на ученици, любопитство, мотивиращи елементи, обратна връзка, групова и индивидуална работа, създаване и прилагане на разнообразни умения (ibidem). На уебсайта на МОН има информация за услуга „телефонно електронно образование“ (https://www.mon.bg/bg/), която да отговаря на въпроси и да дава предложения, свързани с образователния процес.

Училището на новото време – предизвикателства и перспективи

Дистанционното обучение е най-бързо разрастващият се формален и неформален начин на преподаване, обучение и учене. Многобройните му варианти включват електронно обучение, мобилно учене и завладяващи учебни среди. Трансформиращата иновация на виртуалната комуникация, общностите за комуникация и онлайн обучение създават нови начини за учители и ученици да се ангажират, взаимодействат и допринасят за ученето. Тази нова учебна среда, когато се комбинира с лице в лице взаимодействия, създава необходимост от значителни корекции на ролите и трябва да се разбере концепцията за присъствено преподаване и да се отчетат значими резултати от обучението в онлайн среда на обучение (Vaughan, Cleveland-Innes et al., 2013: 2). 

За неоспорима се приема дефиницията за електронно обучение на Лазарова: „съвкупност от специфични учебни дейности и трансфер на информация, опосредствани от електронни платформи, улеснени от интернет“ (2021: 37). Ученият допълва, че електронното обучение е част от по-обемно понятие – дистанционно обучение (пак там). Придържа се към изведените компоненти на електронното обучение от Piskurich, а именно:

• асинхронно електронно обучение – разбира се своеобразен режим на самообучение, като обучаемите могат да учат по всяко време, а преподавателят е в ролята на инструктор, който има възможност да отговаря на запитванията на своите възпитаници по всяко време;
• синхронно обучение – иновативен начин за преподаване, чрез който всички са на линия по едно и също време, като така се извежда еднаквата ангажираност на всички в учебния процес. По този начин се преподава учебната среда, тъй като всички страни си взаимодействат.

Технологиите за учене и глобализация правят бизнеса с глобалното образование по-сложен и конкурентен всеки ден, особено в разгръщащата се пандемия на COVID-19. Иновациите и промяната в глобалното обучение изискват адаптивни технологии в отговор на изискванията на икономика на знанието, където учениците са ангажирани с бърза технологична аклиматизация в постоянно променящия се свят. С разгръщането на началото на третото десетилетие на XXI век се случват значителни промени, за да се отговори на нуждите на повечето учащи. Глобалната пандемия принуди по-голямата част от световната общност да предлага обучение чрез онлайн обучение (Richardson, 2021: 28 – 44). 

Образованието претърпява безпрецедентни трудности и предизвикателства по време на пандемията. Настоящата криза обаче може да се превърне във възможност чрез изграждане на по-устойчива образователна система. За да се постигне тази трансформация, трябва да се положат усилия за: 

• капитализиране на ИТ; 
• осигуряване на професионално обучение за учители и повишаване на техния капацитет; 
• преглед на методите за оценка; 
• ангажиране в цялостна дигитална трансформация; 
• изграждане на ефективни партньорства; 
• преглед на старите образователни философии, както и на целите и резултатите на образователната система, за да бъдат в съответствие с последните събития, както и с изискванията на пазара на труда (https://en.unesco.org/sites/default/files/synthesis_report_future_of_education_webnair_1.pdf).

Интелигентното образование не е опция, а по-скоро стратегически избор, който трябва да бъде интегриран в образователните системи. Теорията за петоъгълника е разработена като основа за учене и преподаване, за да помогне на учениците да разработят необходимите множествени компетентности през новия век.

Фигура 5. Теория за пентагона – ново обучение за развиване на креативност и множествени компетентности.

Педагогическия пентагон представлява концептуална рамка, която идентифицира пет основни концепции на изкуствената педагогика: учащи, среда на задачи, тестване, обучение и преподаване. Има за цел да улесни изследванията в тази сложна нова област от насърчаване на структуриран и систематичен подход, организиран около пет ъгъла. Успешната работа във всяка ситуация изисква съответни знания или да са вродени, или да бъдат придобити чрез опит: природа срещу възпитание (Bieger, Thórisson, et al., 2017: 212 – 222). С вграждането на технологична, икономическа, културна, социална и политическа интелигентност се постига ниво на обучение. Мисленето започва да се трансферира в креативно, а то от своя страна създава иновационен процес. Онлайн обучението се фокусира върху създаването на среда за качествено и високоефективно обучение.

Тъй като пандемията на COVID-19 продължава да се разпространява, онлайн преподаването остава единствената възможност за осъществяване на обучение и натрупване на полезни знания (Martinez, online). Моментът да се преосмисли сериозно и да се преработи концептуално схващането за традиционна образователна система, е поставен на преден план. Все пак е утвърдено предположението, че никой педагогически подход не може да замести върховата позиция на формалното образование поради прякото взаимодействие между учители и преподаватели (Mishra, Gupta, et al., 2020). Но след кризата с COVID-19 онлайн образованието се превърна в педагогическа промяна от традиционния метод към съвременния подход на преподаване – обучение от класната стая към Zoom, от личен към виртуален и от семинари към уебсеминари. Преди това електронното обучение, дистанционното обучение и кореспондентските курсове са популярно считани за част от неформалното образование, но понастоящем изглежда, че то постепенно би заменило системата на официалното образование, ако обстоятелствата трайно продължават с течение на времето. 

Предизвикателствата и перспективите пред обучението в съвременното общество са немалко и все по-трудоемки. Те са свързани както с онлайн формата на обучение, така и с нивата на концентрация и мотивация у учениците. Република България, като част от Европейското образователно семейство, споделя напълно визията за висококачествено, приобщаващо и ценностно-ориентирано образование. В проекта за Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето (file:///C:/Users/Asus/AppData/Local/Temp/Strategicheska-ramka_proekt_12112020-1.pdf) се разглеждат седем приоритетни области, които способстват изграждането на една силна и просперираща образователна система:

• компетентности и таланти;
• мотивирани и креативни учители;
• ефективно включване и трайно приобщаване;
• образователни иновации, дигитални трансформации и устойчиво развитие;
• реализация в професиите на настоящето и бъдещето;
• учене през целия живот;
• ефективно и ефикасно управление и участие в мрежи.

Предизвикателствата, пред които се изправя българското образование, са свързани с динамиката, разширяването и развиването на комплекс от ключови умения и компетентности, от които зависи успехът и благополучието на личността. Изводът е, че „дигитализацията и новите технологии, в частност изкуственият интелект, променят света и структурата на професиите.“ (пак там).

Още през 2002 г. се слага началото на проекта за създаване на виртуално образователно пространство, разработват се и няколко софтуерни платформи за е-обучение (Касаклиев, 2015). По този начин започва да се осигурява качествено продължаващо обучение чрез разработката и внедряването на единни образователни ресурси, които да бъдат по всяко време от полза на учащите.

През 1996 г. ЮНЕСКО публикува документ, в който дефинира ученето в обучението въз основа на четири стълба (Delors, 1996):

• да се научим да знаем;
• да се научим да правим;
• да се научим да бъдем; 
• учим се да живеем заедно.

Докладът е основа за размисъл и дебат относно формулирането на политики. В него се твърди, че изборът за образованието се определя от избора в какво общество искаме да живеем. Концепция, която вероятно има още по-дълбоко значение днес. Ние живеем във време, дефинирано от промяна. Нашето общество се променя бързо и основно поради няколко фактора като глобализация, интеграция в ЕС, процеси на разширяване на ЕС, технологичен прогрес, миграции и икономически проблеми. Всички тези фактори и социални трансформациите ни поставят пред много нови предизвикателства пред образователния сектор.

За да се подготвят граждани с космополитна перспектива и междукултурно разбиране, способни да работят в мултикултурни условия по групови проекти и да мислят креативно и критично, е необходим различен подход към предоставянето на образование. Образованието е двигателят и силата на една нация, което е от решаващо значение да осигури висококачествено образование, за да подготви конкурентоспособни граждани в световен мащаб (Malik, 2018: 9 – 20). 

Предизвикателствата на обучението в новата ера

Светът е изправен пред безпрецедентно предизвикателство, породено от сближаващото се въздействие на глобализацията, нарастващото въздействие на знанието като основен двигател на растежа и ИКТ революцията. В дигиталната ера технологията направи възможен достъп до най-добрите експерти и специалисти в света във всяка част на света, позволи им да използват най-брилянтните методи в света за интерактивни мултимедийни комуникации и улесни обучението на всекиго. Обществото се променя с тревожно ускоряващи се темпове, но училищата остават летаргично задръстени (ibidem: 10). Много от тези страни се борят да променят своите педагогически практики главно поради политико-социалните убеждения и липсата на ресурси. Училищата преподават остарели умения, които не са необходими в дигиталната ера. Твърде много деца напускат училище, без да овладеят минимален набор от когнитивни и некогнитивни умения. „Цялата структура на училището, включително неговата възрастова сегрегация по класове и съдържанието на учебната програма, се определя от надрасналите характеристики на преддигиталните възрастови технологии. Опитът за използване на компютри за подобряване на остарялата система е подобен на използването на реактивния двигател за подобряване на транспорта, като го прикрепите към дилижанс.“ (ibidem).

Инвестициите в човешки капитал са от решаващо значение за икономическата конкурентоспособност и растеж. Знанието е неговият основен производствен ресурс. Икономиката на знанието се движи от две решаващи сили: увеличаването на интензивните икономически дейности и глобализацията на тези дейности. Интензивните знания икономически дейности са на свой ред задвижвани от информационната технологична революция. Следователно заетостта в икономиката, основана на знанието, се характеризира с нарастващо търсене на висококвалифицирани работници, известни като „работници на знанието“ (Drucker, 1993).

Учениците в съвременното общество са цифрово ориентирани, което предпоставя възможността да се набавят изискуемите нови умения (Лазарова, Лазаров, 2017: 15). Педагогиката на XXI век е мобилно ориентирана, като с навлизането на технологиите в обучението се извеждат нови педагогически понятия като уебблогове, мозък-съвместима среда, която се извежда от твърдението, че информацията трябва да бъде предвидима и предсказуема за детските световъзприятия, виртуална среда, дигитална образователна среда, дигитално обучение, адаптивно учене и прочее (пак там: 17 – 21).

Фигура 6. Педагогически концепции в дигиталната ера на XXI век. Източник: Лазарова, 2017: 16

С широка употреба се ползва терминът мобилно обучение, което се представя от учения Лазарова като „модел на дистанционно обучение, който е предназначен да отговори на образователните потребности с помощта на мобилни устройства.“ (пак там: 27). По този начин се осигурява достъпна среда, която не зависи от времето и мястото на провеждане на обучение. Този вид метод се превръща в „естествено развитие на електронното обучение“ (пак там), като се счетат и недостатъците на това сравнение, тъй като и двете форми имат различна терминология и съществени отлики.

Потребността от знания, умения и изграждане на навици, които да допринесат за пълноценното развитие и утвърждаване на младата личност в реална среда са водещ фактор за образователната политика, затова „съществено място в процеса на обучение в началното училище има овладяването от учениците на работа с цифровата информация“ (пак там: 37).

Заключение

Електронното обучение е изключителен продукт на дигиталната среда и на времето, в което тази форма на учебно-образователна практика се оказва единственият ценен ресурс, за да не се прекъсне образователният процес. Пандемията от COVID-19 се оказва изпитание в глобален мащаб, и то не само в здравен, социален и икономически аспект, но и в образователен. Дали онлайн класната стая ще бъде обучението на бъдещето, предстои да се разбере, но същевременно е от особена значимост да се усъвършенстват технологиите на електронната среда за обучение, за да не се допусне нито един ученик да не остане без достъп до образователни ресурси.

Използвана литература

1. Георгиева-Лазарова, С. (2021). Педагогически аспекти на електронното обучение. Велико Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“
2. Касаклиев, Н. (2015). Перспективи пред мобилното обучение в България. // Компютърни науки и комуникации, Т. 4(1), Бургас: БСУ
3. Лазарова, С., Лазаров, Л. (2015). Педагогика на XXI век. В. Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий“
4. МОН. Официален сайт. [онлайн] <https://www.mon.bg/bg/>
5. Стратегическа рамка за развитие на образованието, обучението и ученето в Република България (2012 – 2030). [онлайн] <file:///C:/Users/Asus/AppData/Local/Temp/Strategicheska-ramka_proekt_12112020-1.pdf>
6. Altbach, P., de Wit, H. (2020). Postpandemic outlook for higher education in bleakest for the poorest. // Higher Education in Southeast Asia and Beyond (HESB), 8, 2020
7. Bernardi, A., Rosenwald, F. (2020). Education in Europe: Key Figures 2020. 3 rt edition. Paris: DEEP
8. Bieger, J., Thórisson, K., Steunebrink, B. (2017). The Pedagogical Pentagon: A Conceptual Framework for Artificial Pedagogy. // Artificial General Intelligence, Vol. 10414
9. Delors, J., UNESCO. (1996). International Commission on Education for the Twenty-first Century, Learning, the treasure within: Report to UNESCO of the International Commission on Education for the Twenty-first Century. Paris: UNESCO Pub
10. Digital Education Action Plan 2021 – 2027. [online] <https://ec.europa.eu/education/education-in-the-eu/digital-education-action-plan_en>
11. Drucker, P. (1993). Post-capitalist society. New York: HarperBusiness
12. Li, C., Lalani, F. The COVID-19 pandemic has changed education forever. This is how. [online] <https://www.weforum.org/agenda/2020/04/coronavirus-education-global-covid19-online-digital-learning/>
13. Makarova, I., Pashkevic, A., Buyvol, P. (2021). Online Learning as a Necessary Measure During a Pandemic and as an Opportunity to Increase the Engineering Education Efficiency. // Educating Engineers for Future Industrial Revolutions
14. Makarova, I., Shubenkova, K., Tikhonov, D., Buyvol, P. (2018). Improving the quality of engineering education by developing the system of increasing students’ motivation. // Advances in Intelligent Systems and Computing, Vol. 716
15. Malik, R. (2018). Educational Challenges in 21st century and sustainable development. // Journal of Sustainable Development Education and Research. Vol 2 (1)
16. Martinez, J. Take this pandemic moment to improve education. [online] <https://edsource.org/2020/take-this-pandemic-moment-to-improve-education/633500>
17. Mishra, L., Gupta, T., Shree, A. (2020). Online teaching-learning in higher education during lockdown period of COVID-19 pandemic. // International Journal of Educational Research Open, Vol. 1
18. Mok, K., Xiong, W., Rahman, H. (2021). COVID-19 pandemic’s disruption on university teaching and learning and competence cultivation: Student evaluation of online learning experiences in Hong Kong. // International Journal of Chinese Education
19. Richardson, M. (2021). Advancing Online Course Design and Pedagogy for the 21st Century Learning Environment. ‎ IGI Global
20. The World Bank. How countries are using edtech (including online learning, radio, television, texting) to support access to remote learning during the COVID-19 pandemic. [online] <https://www.worldbank.org/en/topic/edutech/brief/how-countries-are-using-edtech-to-support-remote-learning-during-the-covid-19-pandemic>
21. UNESCO. #LearningNeverStops. [online] <https://en.unesco.org/covid19/educationre sponse/globalcoalition>
22. UNESCO. (2021). Supporting learning recoveryone year into COVID-19: The Global Education Coalition in action. France: United Nations Educational
23. UNESCO. COVID-19 impact on education. [online] <https://en.unesco.org/covid19/educationresponse#schoolclosures>
24. UNESCO. Education: From disruption to recovery. [online] <https://en.unesco.org/covid19/educationresponse>
25. UNESCO. The Futures of Educationafter COVID-19: Regional Dialogue. [online] <https://en.unesco.org/sites/default/files/synthesis_report_future_of_education_webnair_1.pdf>
26. UNESCO. UNESCO survey highlights measures taken by countries to limit impact of COVID-19 school closures. [online] <https://en.unesco.org/news/unesco-survey-highlights-measures-taken-countries-limit-impact-covid-19-school-closures>
27. Vaughan, N., Cleveland-Innes, M., Garrison, D. (2013).Teaching in Blended Learning Environments. Canada: AU Press
28. World Bank Education COVID-19 School Closures Map. [online] <https://www.worldbank.org/en/data/interactive/2020/03/24/world-bank-education-and-covid-19>

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!