Един български Беър Грилс
В тази нова поредица на БГ Наука доц. Борислав Александров от УАСГ споделя своя богат опит и познания относно оцеляването в природата, при различни сложни ситуации в живота и въобще за изкуството да останеш жив.
От малък той изпитва влечение към планините и започва да учи ориентиране още от ранна детска възраст. Така се случва, че поради неприятно стечение на обстоятелствата, в контекста на миналия режим, той е изпратен в по-особено поделение в казармата, при доста по-тежки условия от стандартните. Но в крайна сметка всяко зло е за добро и в случая това специално поделение всъщност се оказва една доста полезна школа за него, продължила 2 години и 3 месеца. Именно там думата оцеляване започва да придобива по-ясни контури за едно градско момче, което е свикнало да стъпва по асфалт и по тротоар. Като наборник в една сложна обстановка и сложен район му се налага едва ли не ежедневно да преминава през най-различни изпитания за оцеляване, където пиенето на вода от локва например и изхранването с каквото се намери в гората са стандартни практики.
След промените той изкарва по два курса за стажанти и за планински спасители и през 1993 г. става планински спасител в Софийския отряд, а впоследствие придобива специалност планински водач. След това Борислав Александров за известно време е и стажант – помощник капитан в Българския морски флот, с три рейса в Средиземно море и Атлантическия океан, където научава още полезни неща, този път свързани с морето, като става и водолаз със сертификация за Open Water Diver.
И накрая, но съвсем не на последно място в богатата му приключенска биография, от 1998 г. насам, той е участник и в българските антарктически експедиции на остров Ливингстън. При шестте си експедиции до Антарктида той работи там като геодезист, логистик и всякакви други дейности покрай българската полярна експедиция.
Лекция по оцеляване
Доц. Александров отбелязва, че един от основните и неизбежни недостатъци на съвременната цивилизация, за младото поколение особено е, че тя води до електронизация на техните умения. Което само по себе си не е лошо, но в същото време този процес ги отдалечава от мисловната дейност за прекия контакт с природата и в това отношение цивилизацията е отнела много. Тези процеси не можем да ги спрем, но не можем да избягаме и от природата, така че винаги трябва да сме подготвени за нейните предизвикателства.
Именно поради това новата поредица цели да запознае хората с най-основните похвати в направления като това как се запазва температурата на човешкото тяло, как се прави бивак, изкуството да се пали огън, как се извършва ориентацията. Тъй като все пак винаги човек може да се окаже извън колата, булеварда или без GPS и в такива ситуации трябва да знае как да се ориентира, да знае как да борави елементарно с карта, да познава съзвездията, поведението на Слънцето и Луната. След това идва ред на уменията как да се осигури питейна вода, храна, как хората да дават сигнали, когато са се изгубили и да са подготвени от медицинска гледна точка при злополуки.
На първо време е много важно природните дадености и опасности да се оценяват правилно. Макар че това важи и за градската среда, в нея може и да няма опасност да ни затрупа лавина, но пък има опасност от падащи висулки например и понякога опасностите в цивилизацията могат да бъдат и по-големи. За това е важно даденостите да се оценяват правилно за да не се превръщат в опасности.
Основните причини, които пораждат процеса на оцеляване може да се класифицират като общо 8 основни фактора, към които могат и да се добавят подточки:
- Причината
- Степен на опасност
- Къде се случва
- През кой сезон се случва
- Дали е ден или нощ
- Един или повече участници има в ситуацията
- Има ли допълнителни усложнения
- Екипировка
Пояснение
Първият фактор е причината, която поражда сложната ситуация. Преди всичко ние трябва да знаем какво я е породило – дали е земетресение, дали е лавина, дали е авиационна катастрофа. Причините могат да са най-различни и дори в ХХІ век могат да се случат на всеки. Света е отворен, въпреки пандемията и всеки пътува, туристи ходят дори до Южния и до Северния полюс, на Еверест се извиват опашки от хора до върха. Така че по време на всички тези повече или по-малко екстремни пътувания, се случва да има опасности и инциденти и това ще продължи да се случва.
Второто нещо, което трябва да бъде изяснено е степента на опасност. Доколко голяма е опасността – може да бъде дори едно просто изгубване. Един човек може да се изгуби и на три километра от града, през това време може дори да чува шума от колите и пак да умре от хипотермия или да се дезориентира и да тръгне в обратна посока. Ситуацията може да бъде и по-сложна и да включва не само обикновено изгубване, ами и наранявания, счупвания и други фактори за евентуален трагичен изход.
Третото нещо, което има значение, е къде точно трябва да оцеляваме – на сушата или във водата. Защото реално погледнато сушата е едва 29% от площта на планетата, другото е океан. Методите на работа в тези два случая са съвсем различни. Отделно и на сушата могат да бъдат много различни нещата – може да бъде в планината, в пустинята, в Антарктида, а може да бъде и в града.
След това – какъв е моментът и сезонът, когато това се случва? През лятото нещата са едни, но при лошо време през зимния сезон нещата стават съвсем различни. Не че правилата не са сходни като схема, но все пак е важно да се има предвид времето. Важно е и дали се случва през деня или през нощта. Когато белята стане нощем първият удар е психическият, в тъмното хората се паникьосват, че не могат да се ориентират и че ще се загубят.
Следва броят на участниците в ситуацията. Когато участникът е сам е едно, макар че някои са по-силни когато са сами, защото не се повлияват от другите. Друго е когато са двама или група, съответно ако от тази група има пострадали е важен въпросът и как се чувстват останалите, ако са загубили някого при току що случил се трагичен инцидент. Това може да окаже много съществено влияние върху изхода от тази ситуация.
Има ли допълнителни усложнения? Възможно е да ги има, защото ситуацията може да се случи, условно казано, на място където има диви животни, които в своята уплаха стават агресивни, а може да е гладно животно и т.н.
На предпоследно, но не по принцип, място е опитът на участниците в ситуацията. Едно е да бъдат деца, друго е да бъдат сравнително опитни планинари, трето е да бъдат спасители или някакъв тип експерти.
И накрая, но също не по важност, идва екипировката на участниците. Шансът на добре екипираните естествено е много по-голям, отколкото на тези, които са се озовали “по чехли” в планината. Разбира се всичките раници, карабинери, въжета и т.н. може да тежат доста, но както казват служителите от Планинската спасителна служба: “Екипировката тежи най-много когато я няма”.
Схемата на оцеляването условно може да се изобрази като пирамида, разделена на прослойки от три нива. Като най-голямата от тях е желанието да се спасим или т.нар. воля за оцеляване. Ако тази воля я няма не можем да стигнем до втория и третия етаж. На второто ниво са знанията и уменията, а на третото – екипировката, с която разполагаме; те също са много важни, но най-важното е да не се попада в капана на отчаянието.
Приоритети
Винаги трябва да се напусне мястото на опасността, независимо какво е то. Ако е авиационна катастрофа например и сме оцелели по някаква неясна причина, бързо трябва да напуснем мястото на инцидента, тъй като може да се запали или взриви нещо. След като веднъж сме успели да се дръпнем от конкретното опасно място вече трябва да спазваме определена схема, сравнително сходна при различните събития.
На първо място е запазването на температурата на тялото – ако е горещо да го охладим, ако е студено да го затоплим, понеже ако загубим температура или надскочим твърде нормата всичко приключва. Ако температурата спадне само с 1 градус започва едно треперене, човек започва и да не мисли и оттук нататък шансовете вече намаляват. В такъв случай трябва по най-бързия начин да се запали огън – той дава топлина, душевност, надежда, а също така и дава сигнал на спасителите. След това трябва да се построи подслон, той е нещото, което дава уют и повече психологическа стабилност за страдащия човек. Подслонът е необходим също и когато е горещо, за да има нещо, което да ни пази от пряката слънчева радиация.
Когато това е осигурено следва да се намери начин за сигнализиране – дали ще е с голям огън, с насочвания на огледала, с фенери през нощта, но спасителите трябва максимално бързо да бъдат известени.
След което идва намирането на питейна вода, за да можем да се справим с дехидратацията. И тогава чак можем да говорим и за храна, тъй като според статистиката без вода се изкарва до 3-4 дена, а без храна е възможно и до три седмици.
Остават само двете точки от този списък, които стоят сравнително накрая – вече можем да търсим начини за ориентиране и придвижване; както и да се стараем да не допускаме нови наранявания и травми.
Сравнително такъв е порядъка на действие, към който оцеляващият трябва да се придържа и все пак е добре да се има предвид, че по един начин изглежда това в електронен вид и по друг на терен.
Текст: Радослав Тодоров
Снимки: Canva.com
