Направи дарение на училище!
Автор: Стела Боянова Куртева, Юридически факултет, Русенски университет „Ангел Кънчев”
Резюме: Правото е тясно обвързано с държавата и правните норми. Те не могат да съществуват поотделно във външният свят. Те могат да бъдат определени като скачени съдове, които не могат да бъдат разделени.
Ключови думи: Право, правна норма
Правото се регулира от разума, като висша форма на съзнание. Правото е една динамична наука, която от своя страна разрешава и разглежда различни проблематики, а правната норма не може да съществува извън правото и правовият ред. Според проф. д-р Тенчо Колев „Правото има за цел преодоляване на ентропия (безпорядък) и създаване на ред.”
Значението на думата „lat. norma” бълг. пр. е „правило”, „модел”, което означава генерализирано, общо правило за поведение. Правните норми са предложения за правна регулация на едно субективно правоотношение, което се конституира в правовият ред на дадена държава. Правната норма може да съществува в правовият ред, като обща важаща за определен кръг от държави и/или като специална спрямо първата за дадена държава и държавен суверен. Това отношение определям, както от общо към частно, така и обратно. Правната норма има своята логика и социална обвързаност, защото се създава в динамичен правов ред. Според Келзен нормите са валидни, каквото е отношението на тяхното съдържание към съдържанието на по-висшата норма. Нормите от своя страна могат да бъдат валидни тогава когато дадено правоотношение бъде реализирано. Тогава ще се породят и реализират своите правни последици.
Според Мишел Тропер „една норма не може да бъде нито вярна, нито невярна, а само съблюдавана или не”. Правната норма следва логиката на една абстрактна реалност, която бидейки реализирана може да породи правни последици за субектите в дадено правоотношение.
Правната норма има своя структура – хипотеза, диспозиция и санкция. Хипотезата съдържа конкретен юридически факт. Диспозицията съдържа в себе си правило за поведение, а санкцията може да бъде определена, като протекция на двете по-горе посочени части. Правната норма има своя лексикален смисъл, съдържание и структура. Тя е част от конкретен правен отрасъл на публичното право или частното право. Може да бъде тълкувана коректно или некоректно.
Мога да обобщя, че правната норма представлява ключът към правото, както и обратно, което отваря вратите на необятния правов свят.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА
- Тропер М. За една юридическа теория на държавата Академично издателство проф. Марин Дринов София 1998
- Колев Т. Теория на правото изд. Сиела Норма АД София 2015
- Келзен Х. Чисто учение за правото изд. къща „Юриспрес” София 1995