- Бихте ли се представили на нашите читатели?
Аз съм Петър Воденичаров, доцент по социолингвистика и психолингвистика в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Чел съм лекции по интеркултурни комуникации в Пловдивския университет, а 5 години съм преподавал български език и култура на преподаватели и студенти от Американския университет. Специализирал съм териториални и социални диалекти в Берген /Норвегия/, масови медии и култури в Копенхаген и езикова политика в Югозападна Европа в Грац /Австрия/.
- Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя?
Освен университета и Катедрата по славистика аз представлявам Международния семинар за балканистични проучвания и специализации към Филологическия и Правно – Историческия факултет. Семинарът е създаден през 1991 година и от тогава до днес функционира главно чрез проекти към ЮНЕСКО, Европейския съюз, Отворено общество, Австрийския център и др. Това ни дава по-голяма независимост и инициативност. От 30 години издаваме списание „Балканистичен форум“, на което сега аз съм главен редактор. Семинарът организираше курсове по български език за чужденци, които се провеждаха през зимата в Банско, сега курсът се провежда от Филологическия факултет с подкрепата на МОН. Съвместно с Института за Югоизточна Европа в Грац и Виенския университет десетки години организирахме курсове по историческа антропология за студенти и докторанти от тези университети и от български университети.
- Кое Ви запали да се занимавате с науката и кога се случи това?
Аз съм завършил българска филология с руски език в Пловдивския университет, имах невероятни преподаватели, запалиха ме експедициите из Родопите, диалектите на обикновените хора и затрогващите им разкази. Моята дисертация беше „Речевият ритъм в Гоцеделчевския говор“. Обичам живите и толкова изразителни диалектни говори, които са ценно наше езиково наследство, но у нас на тях се гледа с високомерие и пренебрежение и дори и най-малкият диалектен акцент се санкционира, да не говорим за наличие на дублети от няколко диалекта в книжовния език. Защо източното „крак“ да е по-правилно от западното „нога“? В скандинавските страни на диалектите се гледа с голямо уважение и тяхното съхранение е част от борбата за екология на езика. Вижте какво направиха с българския език вулгарните таблоиди. Обичам и социалните говори – младежкият сленг е провокативен, но израз на езикова игра и творчество, което е част от богатството на българския език. По-късно се оказа и че мъжете и жените общуват по различен начин и имат различни социални говори. Плод на тези ми разсъждения беше и хабилитацията ми „Език, пол и власт“ /1999/.
- Може ли да разкажете повече за своя проект към ФНИ?
Неколкократно получаваме подкрепа от МОН в програмата за подкрепа на научните издания. Списание „Балканистичен форум“ е индексирано в най-престижните база данни – SCOPUS /Q 2/ и WEB OF SCIENCE. То е второто по-влияние според индекса на цитиране хуманитарно издание в България. Списанието има интердисциплинарен характер, то е тематично и предоставя свободен форум за дискусии на специалисти езиковеди, литературоведи, историци, архивисти, антрополози, социолози. Смятам, че големите хуманитарни прозрения днес се раждат в диалога между науките за човека, а не толкова в строгото дисциплинарно парцелиране. В резултат на европейските проекти, по които работихме с колегите от семинара в Кавказкия регион /Русия, Армения, Грузия, Турция/ разширихме географския обхват на списанието. Не само поради географската среда, но и поради обща историческа съдба в границите на Руската и Османска империя и Съветския блог се очертават много типологически сходства в културата и манталитета на балканския и кавказкия регион.
- С какво заглавие беше последната Ви публикация? Разкажете ни повече за нея.
Последната ми публикация беше „Тоталитарният новоговор“. В рамките на гениалните прозрения на Джорж Оруел за newspeak на тоталитарното общество в романа му антиутопия „1984“ анализирах езика на комунистическата преса – в. „Работническо дело“ и в. „Народна младеж“ през 1950-те – за да разкрия механизмите на манипулация на масите. Очертах механизмите на осакатяване на българския език чрез убийство на думи, изковаване на новодуми, голяма част от които съкращения /завучком, хоремаг, нармаг и др/, затваряне на мисълта в порочните кръгове на абсурда /Диктатурата на пролетариата е висша форма на демокрация /Маркс/, Проверката е висша форма на доверие /Сталин/, използване на благозвучия за делата на властта и сатанизиране на „враговете на народа“. Този „дървен“ език, придружен с множества ритуали /поклонения, манифестации, рецитации/ сковава критическото мислене и прави невъзможна социалната промяна. Днес, макар и с други средства, масовата „чалга“ култура постига същите резултати.
- С какво проекта ще допринесе във вашата организация и научна област?
Подкрепата на фонда е важна за издаването на списанието и за неговата независимост. Тя ни дава самочувствие, че това, което правим, е важно за българското общество. Политика на фонда е да насърчава интердисциплинарните изследвания и чуждестранните участия. Тя е признание и за издателската колегия на списанието, която включва изтъкнати специалисти като Мария Тодорова /САЩ/, Михаел Митерауер /Австрия/, Карл Казер /Австрия/, Зейнеп Зафер /Турция/, Любинка Търговчевич /Сърбия/ и др. , както и млади учени като Нурие Муратова, Милена Ангелова, Милен Малаков.
- Как оценявате работата на екипа си?
Аз не вярвам в самотните бегачи в науката, днес науката е екипна работа повече от всякога, тя се движи от проекти, които изискват отлични екипи. Без международните мрежи от учени, които се изграждат чрез проекти, науката се провинциализира и обеднява. Екипът на Балканистичният семинар се изгражда вече 30 години, отличните ни студенти, които участваха в курсовете по историческа антропология и лекторията към Семинара, днес са наши колеги асистенти, а някои и доценти, и вливат нова енергия и оригинални хрумвания в нашата работа.
- Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука във Вашата област?
Списание „Балканистичен форум“ има специална рубрика „Студентски форум“, в която публикуваме статии на студенти и докторанти, а Филологическият факултет организира годишни студентски четения. Отличните ни студенти и докторанти включваме в организацията на ежегодната ни балканистична конференция, те участват и в конференцията, при това не само като слушатели, но и като автори на доклади.
Интересът към социолингвистиката и психолингвистиката е много голям, защото те разглеждат важни и актуални за младите хора проблеми: връзките на езика със съзнанието, културата, мисленето, мозъка, пола, възрастта, медиите и нацията. Стремя се да развивам критическото мислене на студентите, а не да възприемат Google, Face Book и жълтите медии като източник на надеждна информация. Критическо мислене може да се развие единствено с четене, а не с интересни картинки и аудиовизуално прекаляване, което в ранна възраст може да доведе до заекване, дислексия, шаблонизиране на езика и мисленето.
- Какво бихте казали на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?
Не се колебайте, науката е знание, но и невероятно приключение, тя е като море и ако се научите да плувате, ще изпитвате огромно удоволствие – ще откривате непрекъснато нови неща, ще мислите независимо от всякаква пропаганда. В обединена Европа има програми за мобилност ERASMUS и CEEPUS, които позволяват обмен на студенти и преподаватели, познание за различни академични и национални култури, изучаване на чуждестранни езици – това е огромен шанс и той мотивира наши студенти да се занимават с наука. Нямаме докторантски конкурс, за които да няма кандидати.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Много неща се промениха в науката – въведоха се международни стандарти, индекси на цитиране. Това, което трябва да се промени, е тежката бюрокрация, наследство от комунистическия режим и строгото дисциплинарното парцелиране – защо студентите по социология да не могат да изберат курс по философия. Все още е силен патриархалният диктат на възрастните учени над младите, което ограничава иновациите в науката.
- Занимавали ли сте се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имате и как обичате да прекарвате свободното си време?
Обичам природата и спорта – обичам да карам ски, да плувам, да се катеря в планината. Имам къща в с. Тешово, високо в Пирин планина, където обикновено прекарвам лятото. Книгите и Интернет ни позволяват да работим от любимите си места. Това е друго предимство на това да се занимаваш с наука.
