- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Име: Андреан Василев Славчев
Степен: Доктор по гражданско и семейно право
Звание: Главен асистент
Месторабота: Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Юридически факултет
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Дейността на университетския учен има поне два аспекта – преподавателски и изследователски. От гледна точка на преподавателския аспект, освен контакта със студенти при провеждане на упражнения, се извършват ежедневно и множество други дейности. От една страна, за да бъде актуален преподавателя при предаване на знанията и уменията по специалността, следва да е запознат с актуалните изследвания (в национален и международен аспект). От друга страна следва да e запознат с проблемите на студентите по повод преподавания материал. Съответно при преподаване на различните административни групи, на които се разделени студентите, обикновено се налага и различен подход от моя страна при поднасяне на учебния материал. Поради тези особености, подготовката за провеждане на упражнения заема значителна част от ежедневието на учения – преподавател. Изследователската ми дейност подпомага преподавателската дейност, а същевременно последната спомага за изясняване на поставени при съответното изследване проблеми. Поставените пред учения, в областта на правните науки, проблеми изискват двустранен подход при разглеждането им. Първият е свързан с теоретичното изясняване на въпросите, предмет на изследване. За да може да се достигне до задълбочено и коректно разглеждане на поставената от изследователя задача, се изисква отделяне на значително време за набавяне, прочитане и направата на изводи по темата. Материалите обичайно са в значителен обем, тъй като включват както значими в исторически план изследвания, така и актуални погледи върху предмета на анализ, в национален и в сравнително правен аспект. Вторият подход е свързан с практическите измерения на проблема, което налага разглеждане на съдебната практика и нейното развитие през годините. Ежедневието, свързано с научно изследване, в основата си се изразява именно в събиране и проучване на необходимите материали за изготвяне на аргументиран и практически ориентиран научен текст.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
През 2021 г. защитих дисертационен труд на тема „Компенсация на вини при договорната отговорност.“ Това е първото самостоятелно изследване на проблема за същността и приложението на правилото за отчитане на приноса на кредитора за неизпълнението и влиянието на този принос при определяне на дължимото му обезщетение. Изследването е полезно от практическа гледна точка, тъй като с него се изясняват поставени пред съдебната практика проблеми по прилагането на чл. 83, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
През 2017 г. бях награден с ежегодната награда на Международна фондация „Св. Св. Кирил и Методий“ – „Д-р Илко Ескенази“. Темата на разработката ми бе „Нарушение на правото на ЕС в областта на миграционната политика на Съюза от Република България”, като основното твърдение в нея бе наличието на несъвместимост на чл. 280, ал. 4 и чл. 281, ал. 3 от Наказателния кодекс с правото на Европейския съюз. Към настоящия момент е образувано дело № 10/2021 г. на Конституционния съд, като част от предмета на делото е обявяването на противоконституционността на посочените норми от Наказателния кодекс.
В качеството ми на практикуващ адвокат се опитвам да разреша на практика проблеми, които съм изследвал. Същевременно, доколкото правната наука е в значителна степен практически ориентирана, юридическите професии в известен смисъл са и „изследователски професии“. Така се получава съчетание между юридическите професии и работата на учения.
През 2015 г. сигнализирах на Европейската комисия за несъответствие на практиката на Върховния касационен съд с правото на ЕС, както и с практиката на Върховния касационен съд, относно правото на платен годишен отпуск на незаконно уволнен работник или служител за периода от уволнението му до възстановяването му на работа. Според Върховният ни съд това право не съществува в периода от уволнението до възстановяването на работа на работника или служителя. По-късно в статия: „Съществува ли право на платен годишен отпуск за работника или служителя за периода от уволнението му до възстановяването му на работа според Европейската комисия?“, публикувана в сп. „Адвокатски преглед“, бр. № 12, 2016 г., стр. 6 – 23, изложих основните аргументи за несъответствието на практиката на Върховния съд с правото на ЕС. В качеството ми на адвокат изложих аргументите пред Районен съд – Хасково и поисках да бъде отправено прюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по въпроса. На 26.11.2018 г. Районният съд отправи запитване до Съда на Европейския съюз. С Решение от 25.06.2020 г. Съдът на Европейския съюз прие, че практиката на Върховния касационен съд противоречи на правото на ЕС и работниците или служителите имат право на платен годишен отпуск за периода от уволнението им до възстановяването им на работа, ако не са работили при друг работодател. Ползата за обществото е, че е защитено правото на платен годишен отпуск на работниците, като лицата могат да получат и обезщетение, ако то не им е било признато от страна на държавата, поради нарушение на държавата ни на правото на ЕС.
Бъдеща разработка по принципния въпрос относно ефективността на съдебния процес, при който се установява противоречие на подзаконов нормативен акт с правото на ЕС, но впоследствие поради оттегляне или изменение на акта, производството пред втора инстанция се прекратява, намери практическа реализация. Изложих пред Административен съд – София – град проблема, който се поражда поради практиката на Върховния административен съд по повод прекратяването на производства, в които се установява, че държавата е приела подзаконови нормативни актове в противоречие с правото на ЕС и това обстоятелство е установено от съда като първа инстанция. При оспорване на съдебния акт, издателят на подзаконовия нормативен акт го оттегля или изменя, но по същество актът не се променя. В този случай съдът прекратява делото, тъй като оспореният акт вече не съществувал. Мнението ми е, че по този начин не се осигурява ефективност на правото на ЕС и поисках този въпрос да бъде поставен пред Съда на Европейския съюз, който да посочи дали се осигурява ефективност на правото на ЕС. Административният съд уважи искането и отправи питане до Съда на Европейския съюз по въпроса. Към настоящия момент е образувано дело С-289/21. Ползите за обществото се състоят в това, че ще бъде разрешен проблемът, който е поставен в нашето право относно това дали следва да бъде прекратено съдебно производство по обжалване на подзаконов нормативен акт, за който се твърди, че противоречи на правото на ЕС, или не, поради оттегляне или изменение на акт в хода на оспорването му. По тези дела съдебните актове имат сила спрямо всички лица, независимо дали са били страна в производството. Решението на Съда на Европейския съюз ще даде отговор и по въпроса дали гражданите и юридическите лица ще могат да претендират обезщетение за нарушение на правата им от противоречащия на правото на ЕС нормативен акт.
През 2018 г. сигнализирах на Европейската комисия за неправилно транспониране на чл. 135 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност в чл. 47 от Закона за данък върху добавената стойност. Следствие от сигнала Европейската комисия отправи предупреждение към държавата ни, че ако не въведе в съответствие законодателството ни с правото на ЕС ще образува наказателна процедура срещу Република България. Със Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, сигнатура 002-01-57 от 27.10.2020 г., приет на 03.12.2020 г., обн. ДВ бр. 104 от 08.12.2020 г., бе изменен чл. 47 от закона. В мотивите към законопроекта изрично е посочено, че основанието за това е писмо на Европейската комисия относно информационна фаза по процедура за нарушение на задълженията, произтичащи от правото на ЕС:
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Търсенето на проблеми и предлагането на решения за преодоляването им. Предвид обстоятелството, че правната наука разглежда проблемите на взаимоотношенията между граждани, юридически лица и държавата. Поради динамиката на отношенията, правната наука е необходимо да отчита промените и да бъде актуална. Без анализиране на тези промени и начина, по който обективното право следва да бъде изменено или изначално да бъде въведена регулация на отношенията, не може да се достигне до една основните цели на правото – адекватно и предвидимо да урежда отношенията между правните субекти. Изследователската дейност е необходима, за да се даде възможно най-точна представа кога и как да бъдат регулирани отношенията между лицата.
- В момента работя върху ……., което ще …….
В момента работя върху въпросът за приложението на принципа на пропорционалност в облигационното ни право. Резултатите от изследването ще имат значение за начинът, по който се формулират законодателни решения при санкциониране на правните субекти и дали те отговарят на изискването годност, необходимост и пропорционалност sensu stricto. Тоест (1) дали мярката е подходяща за достигане на желаната, легитимна цел, (2) дали мярката е необходима за постигане на желаната цел, дали не е имало по-малко ограничителна мярка, която да обслужва еднакво желаната цел и (3) наличие на пропорционалност sensu stricto, оценяване на баланса между мярката и ограниченията, които тя включва. Липсата на съответствие на санкцията с този принцип изисква от съда или да остави без приложение законодателната уредба, или да измени наложената санкция, в съответствие с принципа.
Втората тема, върху която работя към настоящия момент, е свързана с проблема за това дали ограничената отговорност за вреди на работодателя при незаконно уволнение на работник или служител е адекватна на настоящата действителност. В тази връзка 7-ми принцип от Европейския стълб на социалните права, предвижда, че преди уволнение работниците имат право да бъдат информирани за причините и да получат предизвестие в разумен срок. Те имат право на достъп до ефективно и безпристрастно разрешаване на спорове и, в случай на неоснователно уволнение — право на правна защита, включително подходящо обезщетение. Така и съображения 3, 40 и 45 от Директива (ЕС) 2019/1152 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз, която трябва да транспонираме до 01.08.2022 г., предвиждат възможност държавите членки да предвидят изискване за подходящо обезщетение при незаконно уволнение. Основният въпрос, който ще бъде разгледан е именно дали е подходящо обезщетението, което предвижда Кодексът на труда. Изследването ще постави проблема за адекватността на законодателната ни уредба към настоящия момент и необходимо ли е изменение на законодателството.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Основният проблем, който се среща, е свързан с оценяването на научната дейност в областта на правните науки. Оценяването е свързано най-вече с наличието на публикации в списание/бази данни, реферирани и индексирани в Web of Science или Scopus. Обичайно тези списания са насочени към интернационални теми и в тях трудно могат да се намерят разработки, насочени изцяло към проблеми на националното ни право. Тоест разглеждането на значими проблеми на националното ни законодателство и практика, не се оценяват според техните научни постижения и практическо значение, въпреки че не са публикувани в списание, реферирано и индексирано в Web of Science или Scopus. Подобно е положението и в науки като филологията, особено при неанглийските филологии. За жалост, това важи и към проблематиката на българската филология, например. Или българската история. Наблюдава се и т.нар. диктат на английския език. Т.е. ако една научна публикация не е на този език, много трудно тя би намерила място в базите данни, индексирани в посочените две места.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Насажданото разбиране, че голяма част от научните изследвания и самата дейност на учените е самоцелно и не дава практически резултати. Следва да се припомнят думите на действащ финансов министър за „феодалните старчета в Българска академия на науките“, за които години по-късно бе поискано извинение. В действителност следва да бъде обърнато изключително голямо внимание, че българските учени не получават необходимото финансиране, за да реализират всичките си идеи и интереси. Въпреки това, резултатите, които постигат българските изследователи са значими както от теоретична, така и от практическа страна.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Обичайно разбирането за право се свърза с в прословутата фраза на Целз, че правото е изкуството за доброто и справедливото. Древните римляни не са влагали под изкуство днешното виждане за творчески изяви под различна форма. Те са имали предвид под изкуство практическа наука, система от възгледи, изработени при практическите наблюдения върху природата.
Въпреки това някои юристи са се посветили на творческия устрем.
Макар и да е може би най-известния творец-юрист, малко известен факт за Алеко Константинов е, че подготвя и защитава през 1896 г. успешно хабилитационен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон“ (1896 г.). Алеко Константинов завършва през 1885 г. право в Новорусийския университет в Одеса. След тов аработи като съдия (1885 – 1886) и прокурор (1886) в Софийския окръжен съд, помощник-прокурор (1886 – 1888) и съдия (1890 – 1892) в Софийския апелативен съд. Юрисконсулт на Софийското градско управление (1896). След като два пъти бива уволнен по политически причини, работи до края на живота си като адвокат на свободна практика в София.
Друг представител на творците – юристи е Константин Илиев Константинов (1890 – 1970) и преводач, автор на разкази и пътеписи, на детска литература. Завършва през 1911 г. право в Софийския университет. Сред преведените от него произведения са „Война и мир“, „Мадам Бовари“, „Малкият принц“.
Поетът – професор Кино Лазаров. През 196 г. завършва редовна аспирантура по административно право и административен процес в Института за правни науки при БАН, под научното ръководство на акад. Петко Стайнов. От юни 1970 г. до януари 2006 г. е последователно научен сътрудник, старши научен сътрудник II степен и професор в същия институт. Един от доайените на Юридически факултет на Пловдивския университет. Професор по административно право и процес. Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен. Председател на комисията за изготвяне на Административно-процесуалния кодекс.
Сред творците – актьори се отличава Константин Коцев. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1950 г. Един от основателите и дългогодишен актьор на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов“. Участва във филмите „На малкия остров“, „Инспекторът и нощта“, „Случаят Пенлеве“, „Бялата стая“, „Топло“, „Няма нищо по-хубаво от лошото време“, „Шведските крале“, „Бягство в Ропотамо“, „Привързаният балон“ и др.
Неминуемо юристи са и редица държавници, в миналото и настоящем. Сред по-открояващите се са:
Константин Стоилов. Завършва право в Париж. Министър-председател на Княжество България през 1887 г. и 1894 – 1899 г. Стоилов успява да осигури миропомазването на престолонаследника Борис в православното изповедание – акт, с който е сложен край на българо-руския разрив от 1886 г. и е спечелено дипломатическото признание на българския владетел от Русия, Турция и европейските велики сили. При управлението на се стимулира селското стопанство и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894 г. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България.
Александър Малинов, завършва право в Киев (1891 г.) дългогодишен лидер на Демократическата партия. Той е министър-председател на България в 30-ото (1908 – 1910), 31-вото (1910 – 1911), 36-ото (1918), 37-ото (1918) и 47-ото (1931) правителство. Той е председател на XXIII Обикновено народно събрание (1931 – 1934). Малинов е начело на правителството на Демократическата партия (1908 – 1911), при което е обявена независимостта на България (22 септември 1908) и са подготвени измененията в Търновската конституция от 1911, увеличаващи дипломатическите правомощия на цар Фердинанд I.
Димитър Пешев, подпредседател на XXV Обикновено Народно събрание. След подписването на Споразумението Белев-Данекер научава от делегация на свои съграждани от Кюстендил, че съгласно подписаната тайна спогодба с Третия Райх близо 50 хиляди евреи от старите предели на България ще бъдат депортирани в Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“ (8 март 1943 г.). На 17 март инициира остро протестно писмо до министър-председателя Богдан Филов против депортацията, което е подписано от общо 43 народни представители. На 26 март е свален от поста си. Почетен гражданин на Израел.
Венелин Ганев. Професор по право, дипломат, политик. Учи в Лайпциг и Женева, където негов състудент е Симеон Радев, завършва философия, право и музика. Той е водещ авторитет в областта на търговското право и общата теория на правото, а след Деветосептемврийския преврат през 1944 година е един от регентите на малолетния цар Симеон II до премахването на монархията на 18 септември 1946 г. Основател на Лига за защита правата на човека през 1925 г. Автор на книга посветена на Шопен.
Два малко известни факта: Петя Колчева е български юрист и непрофесионален алпинист. Тя е първата българка изкачила връх Еверест.
Проф. д-р Нисим Меворах (21 октомври 1895 г. – 14 юни 1968 г.) е баща на Валери Нисим Меворах – Валери Петров и дядо на доц. Анна Станева – преподавател по семейно и наследствено право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
Започвайки с римското право, завършвам с един представител на тълкувателите старото римско право – Булгаро де Булгари. Професор от Болонския университет, починал 1167 г. Българският му произход е установен през годините от различни източни в Болонския университет. Известен е като един от научните светила, създали славата на Юридическия факултет на Болонския университет и даже като един от създателите на университета като особен вид висше учебно заведение от най-висок ранг с главен факултет юридически и предназначено да подготвя преди всичко юристи. Известен е и като първокласен оратор, възродил изкуството на големите оратори от античността, поради което е получил и прозвището „златни уста“ ‒ „Bulgarus os aureum“
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Спортувам – волейбол, баскетбол. Обичам и разходките в планината. Последната разходка бе в познатия ми от детството карловски балкан. Не пропускам възможността да посетя концерт, основно рок концерти.
