- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Лора Емилова Тасева, доктор, професор, Институт за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
– Изследвам средновековни южнославянски преводи от гръцки. Това включва: работа изворовия материал, съхранен в гръцки и славянски ръкописи от IX до XVII в. – обикновено чрез дигитални копия, а по-рядко de visu с оригинали; текстовокритически анализ, съпоставки, синтез на данните; писане на доклади, студии, статии, книги; подготовка на критични издания на средновековни преводни съчинения.
– Редактирам научни статии за сборници или списания, трудове на по-млади колеги, рецензирам статии за списания или монографични трудове.
– Участвам в научни форуми.
– Занимавам се с научно ръководство на докторанти и проекти и администриране на изследователски проекти.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Научни приноси: Допълване на познанията за рецепцията на византийската литература в средновековната славянска книжнина по отношение на определени жанрове и творби: библейски книги, сборници с наративни и хомилетични текстове за богослужебна употреба или за индивидуален прочит, философско-полемични трактати, стишни цикли с календарна тематика; обогатяване на представата за историята на българския език и особено на неговото словно богатство.
Ползата за обществото е индиректна и се отнася до разширяване и детайлизиране на знанията за българското културно-историческо наследство и за ролята на българската средновековна книжнина в развитието на културата в Европейския Югоизток и Изток. Не смятам, че трябва да се търси пряка икономическа полза от хуманитаристиката. Нейната мисия е да съдейства за изграждането на духовното единство на нацията.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Интересът към миналото и желанието за творческа работа.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Ръководя проект за Учителното евангелие на Константин Преславски, чиято цел е да разкрие в пълнота словното богатство на един от най-ранните преводно-оригинални корпуси в старобългарската литература, да разшири и задълбочи представата за майсторството на Константин като преводач и строител на първия книжовен език на славяните.
Успоредно с това изследвам сръбския превод на Стишния пролог – обемен корпус от агиографски текстове, предназначени за празниците от църковния календар. Съпоставката му с българския превод се очаква да разшири познанията за паралелните преводи на Балканите през XIV в. и за спецификата на отделните преводачески центрове.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Зрелостта в медиевистиката се постига бавно, защото са необходими много натрупвания – както информационни, така и в областта на мъртвите езици. Затова стандартният срок за докторантура от три години, която да доведе доскорошния студент до ниво на млад учен, съвсем не е достатъчен.
Хуманитаристиката, и особено медиевистиката, напоследък не са особено популярни в обществото. Невъзможността да се представи достъпно едно изследователско постижение, чийто обект не е нагледен, т.е. материален, затваря тези изследвания и резултатите им в тесния кръг на специалистите. Съответно много по-трудно се намират средства за проекти в тази област.
През последните години все по-голяма сила набира тенденцията да се унифицират критериите за оценка на научните постижения без оглед на спецификата на дадена област. (В скоби ще кажа, че тази тенденция няма аналог във водещите европейски страни, където никой не мери по еднакви показатели природни и хуманитарни науки). Унифицираните критерии за полезността и ефекта на изследвания върху обекти от глобален и от локален интерес не са адекватни на тяхната същност. Тематиката на един химик, физик, биолог или математик от България не се различава съществено от тази на колегите им навсякъде по света. Тематиката на един хуманитарист от България (напр. българист или балканист) – напротив. Тя има ограничен кръг от „потребители“ и съответно нейният „импакт“ е несравнимо по-малък в количествени показатели. Но това не я прави по-малко значима за българското общество. Трябва сериозно да се помисли за съобразяване на оценката на научната продукция със спецификата и мисията на дадената научна област. Защото, ако този натиск върху хуманитаристиката и по-точно върху нейните дялове с регионален обект на изследване продължи, цели научни генерации ще сменят своите изследователски приоритети. В резултат до едно-две десетилетия темите, свързани с българското културно-историческо наследство, ще бъдат обект на българската наука само по изключение.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Първо, статусът на учения, който зависи от държавната политика (не е редно професор в БАН да получава два пъти по-ниска заплата от учител, не е редно постдокторант по специалните програми на МОН за млади учени да получава два пъти повече от своя научен ръководител). Трябва да има цялостно и балансирано виждане за мястото на науката в развитието на държавата и обществото, а не проблемите да се решават изолирано „на парче“.
Второ, критериите за оценка на научните постижения да се съобразяват със същността на съответните научни области и да се изработват от компетентни в дадената област специалисти. Очакванията от различните науки да бъдат адекватни на тяхната мисия. Трябва да се отстрани несъответствието между различни държавни документи по отношение на оценката, както на индивидуалния, така и на колективния научен принос в отделните научни области. Понастоящем критериите по ЗРАСРБ (отнасящи се до индивидуалния кариерен растеж) общо взето са съобразени със спецификата на различните научни дялове. Както вече стана дума, МОН защитава друга позиция – критериите за определяне на изследователските университети или за отсяване на научните публикации, които заслужават да бъдат стимулирани, не отчитат спецификата на науките с регионален обект на изследване и предявяват към тях същите очаквания, както към науките с глобален обект.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Първият систематичен учебник, посветен изцяло на старобългарския език, е написан от немски учен – лайпцигския професор Август Лескин. За един век след публикуването му през 1871 г. той претърпява девет нови издания.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Мисля, че това има значение само за тесния ми приятелски кръг.
