Начинът на готвене е навигирал разпространението на културите в Древен Китай

Накратко: Традиционните методи на готвене са определяли скоростта, с която нови зърнени култури са се разпространявали в Древен Китай. Изследването на археолога Сини Лиу показва, че регионите, предпочитащи варене и готвене на пара, са приемали пшеницата и ечемика много по-бавно от западните части, където са били заложени техники за мелене и печене.

Излиза че в миналото това с какво са се хранили хората е зависело не само от това, какво се е предлагало на фермерския пазар, но също толкова много и от начина, по който са готвели. През бронзовата епоха в Китай установените стилове на готвене оказват дълбоко влияние върху скоростта, с която новите култивирани растения се възприемат в регионалните кухни, казва археологът Сини Лиу от Вашингтонския университет в Сейнт Луис.
Има дълбоко залегнало различие между източните и западните предпочитания за готвене в Китай: варене и готвене на пара на изток и смилане и печене на запад“, обяснява Лиу. „Какво ще се случи когато зърнени култури като пшеница и ечемик, които са залегнали в традициите за мелене и печене, влязат в кухня, която благоприятства варенето и приготвянето на пара и яденето на пълнозърнести храни?“ Дали хората, свикнали да започват деня си с купа пареща овесена каша, изведнъж ще започнат да правят тост вместо това?

Лиу започва проучването си, като изследва може би най-ключовия епизод в историята на храните – периодът на глобализация от преди около 7000 до 3500 години, когато опитомените животни и зърнени култури са се придвижвали от изток на запад и обратно през Евразия.
„В центъра на тази история е разпространението на изток на основните култури от т. нар. Плодороден полумесец като твърда пшеница и ечемик, от Близкия изток до Източна Азия“, посочва Лиу. „В обратната посока е имало движение на двуцветно сорго и могар (италианско просо) от Китай на запад.“

Лиу се стреми да надхвърли механизмите на тези глобални движения на храните, за да проучи как съществуващите кулинарни традиции са повлияли възприемането на тези нови култури.
Той анализира изотопите в костите на индивиди от 128 обекта в Китай, датирани преди края на династията Хан през 220 г. от н.е. Така Лиу демонстрира, че хората от Льосовото плато в Източен Китай, където е по-лесно по-малки зърнени култури като просо да се готвят чрез традиционните методи за варене и готвене на пара, много по-бавно възприемат пшеницата и ечемика от тези на запад. В действителност, тези по-големи зърнени култури не са били възприети като хранителни продукти в някои части на Китай до края на І хилядолетие пр. н.е.

Пейзаж от Льосовото плато в Китай.

Лиу твърди, че това явление не може да бъде обяснено просто с времето когато въпросните култури са пристигнали в даден район или с фактори от околната среда. Вместо това изглежда, че водещи в този процес са били предпочитаните начини на готвене.
„Праисторическите фермери вероятно са избрали по-компактни пшенични зърна, за да ги приготвят по същия начин, както готвят просо,“ казва Лиу. Неговото проучване откри солидни доказателства, че нови зърнени храни са били включени в съществуващите практики за приготвяне на храна на различни етапи. “Това резонира с ежедневния ни опит в готвенето“, казва той. „Винаги е лесно да добавиш нови подправки или похвати, но е трудно да промениш основния метод на готвене.”

Промените в консумацията при хората могат да се движат бавно и поради комуникативния аспект на храната и нейната връзка със социалните взаимоотношения. „Има два аспекта на храната – казва Лиу – технически или физически аспект, при който обикновено става дума за задоволяване на биологическите нужди и експресивен или комуникативен аспект, чрез който се изразява нещо”.
Като пример, Лиу представя сценарий, при който сте поканени в нечий дом на вечеря, но ви сервират типично ястие за закуска. „Впоследствие няма да почувствате глад“, казва той, „но това е социално неудобно. Биологичният аспект е изпълнен, но комуникативният е неправилно структуриран.”

Ние също така използваме ястията, за да структурираме дните си. В дни, когато не обядвате, не само тялото ви е в стрес, но и следобедът се чувствате по различен начин.
Комуникативният аспект на храната винаги е консервативна сила, обяснява Лиу, и първоначалното отхвърляне на пшеницата и ечемика като основни продукти в Източен Китай подсказва, че тези нови култури не се съчетават добре със социалните измерения на традиционните кулинарни системи в района.

Лиу се надява, че по-нататъшното проучване ще позволи на изследователите да проучат по-добре различните начини по които са се хранели мъжете и жените. Хранителните навици и кулинарните традиции често са свързани с родствените връзки и семейната структура, а понякога и с пола. Интересно откритие от това проучване е, че нововъведените култури от Близкия изток се консумират поне в някои части на Китай от жените в по-голяма степен от мъжете, което намеква, че може би жените са били основните пионери в кулинарните иновации.“

Източник: Archaeology
Превод: Радослав Тодоров

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.