1. Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Казвам се Мартин Кирилов Белов. Доктор съм по Конституционно и Сравнително конституционно право. Доцент съм по Конституционно и Сравнително конституционно право в ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“ и съм заместник-декан на факултета с ресор международни отношения, дигитализация и виртуална среда.
2. С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания,
Занимавам се основно с три групи дейности – научни, преподавателски и административни. Работя по множество международни и национални научни проекти.
Преподавателската ми дейност в България е свързана с ЮФ на СУ „Св. Климент Охридски“. Наред с това преподавам или съм преподавал в предходните години като гост-професор или гост преподавател и в редица водещи европейски университети. Сред тях заслужава да се отбележат Университета „Рома Тре“ (Рим, Италия) (2019 – досега), Harry Radzyner Law School, Херцлия, Израел (2021), Европейското училище по право и управление, Атина, Гърция (2020-2021 и 2017-2018), Университет Париж II Пантеон Асас (2019), Университет LUISS ‘Guido Carli, (Рим, Италия) (2019) „Гьоте-Университет“, (Франкфурт на Майн, ФРГ) (2019), Европа-Университет „Виадрина“ (Франкфурт на Одер, ФРГ) и др. Бил съм проектен изследовател в Макс-Планк институт по европейска правна история, Франкфурт на Майн, ФРГ (2010-2012) и гост-изследовател в Института по федерализъм, Фрибург, Швейцария (2014).
В резултат от научната си дейност към момента съм публикувал 19 книги (авторски и съставителство) и повече от 90 научни статии. Голяма част от тях са публикувани във водещи световни издателства като Routledge, Edward Elgar, Hart, Palgrave, Kluwer, Intersentia, Eleven, Peter Lang и др. Участвал съм в 18 международни и 6 национални научни проекта. Член съм и на международните редакционни колегии на няколко чуждестранни научни списания като International Advisory Board of International Journal of Parliamentary Studies (Brill), New Authoritarianisms and Democracies (NAD-DIS) Journal, списание на Държавния университет на Милано, Италия и Годишника на юридическия факултет на Университета на Ниш, Сърбия.
Наред с това съм председател на Софийската мрежа за правна наука. Член съм на Европейската група по публично право, Международната асоциация по законодателството, Надзорния съвет на Централно и източноевропейския форум на младите правни, политически и социални теоретици и др. Бил съм член на надзорния съвет на проекти, организирани от Европейския правен институт (ELI, Виена).
Административните ми дейности са свързани основно с качеството ми на заместник-декан на юридическия факултет с ресор международни отношения, дигитализация и виртуална среда. Задачата ми е да организирам международното сътрудничество на факултета, включително по програма „Еразъм+“. Отговарям за международните състезания на студентите по право, като в тази област имаме големи успехи. Създадохме нов сайт на ЮФ и организирахме дигитализацията на образованието във факултета, включително чрез организираните множество публични лекции и уебинари. Планираме в близко време да дигитализираме и библиотеката на факултета.
3. Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Работя в областта на конституционното и сравнителното конституционно право, сравнителния и европейския конституционализъм и философията на държавата и правото и по-специално в областта на теорията на конституционализма, сравнителния федерализъм, конституционната теория на демокрацията, конституционната семиотика и др. Опитвам се чрез теориите, които предлагам, да бъда активна част от европейския и световния научен дебат. Мога да откроя по-специално няколко идейни дискурса, за които вярвам, че имам принос. Това са конституционната семиотика, финансовия конституционализъм, конституционната теория на времето и пространството, конституционната политика на паметта и политиките на страха, теорията на глобалния конституционализъм, сравнителната конституционна история, конституционната аксиология, теорията на конституционната идентичност и на съдебния диалог и др. Практическо значение те биха могли да имат за подобряване на нормативната уредба и практическото функциониране на конституционния модел в Република България. Разбира се, това може да стане при положение, че политиците биха имали време и желание да се запознаят с тях. От особена обществена полза биха били разработките ми в областта на пряката, делиберативната, партиципаторната и представителната демокрация, политическите права на гражданите, както и тези, свързани с конституционното правосъдие и съдебната власт. Напоследък публикувах и няколко критични научни статии, посветени на конституционните проблеми на извънредното положение. Те са публикувани в Routledge и Intersentia.
4. Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Още в гимназията мечтаех да се занимавам с наука. Вероятно една от причините за това, е че и моите родители, а и много хора от семейството ми са учени, макар да са специалисти в други области на науката. Тогава си мислех, че ще стана историк. Всъщност се оказа прекрасно, че завърших право и сега работя в областта на конституционната теория. Защото това, с което се занимавам сега е на границата между право, социална и политическа философия и история. Това, което особено ме мотивира в науката и до ден днешен е възможността за непрекъснато самоусъвършенстване. Наистина, както се казва, „небето е границата“. Смятам, че науката е такава човешка дейност, която ти дава безгранична свобода, непрекъсната радост, надежда и копнеж по новото. Поне за мен да пиша книги е голямо удоволствие – все едно четеш криминален роман и с нетърпение следиш какво ще се получи, как ще се развие. Обичам много и да преподавам, но на живо, не толкова онлайн. Личният контакт с аудиторията дава незаменимото удоволствие да участваш един перманентен интелектуален спектакъл, полифоничен, диалогичен и непредвидим.
5. В момента работя върху ……., което ще …….
В момента работя върху няколко проекта. Някои от тях са книги, други са международни и национални конференции. Сред тях бих искал да изтъкна една монография, която довършвам в момента. Тя е посветена на конституционната семиотика. Опитвам се да предложа моя оригинална теория за значението на символите и символизирането в конституционализма и конституционното право. Развивам собствени тези са текстуалния, символично-въображаемия, визуалния и перформативния конституционализъм, както и моя теория за конституционната геометрия. Книгата ще бъде публикувана в близките месеци на английски език в издателство “Hart”, Оксфорд, но ще има превод и на български език.
Освен това всяка година, с помощта на моите колеги от ЮФ на СУ и на изградената от мен научна организация Sofia Legal Science Network организирам голяма международна научна конференция, т.н. Sofia Legal Science Week. Всяка година тя привлича десетки учени от водещи европейски и световни университети.
Наред с това, тази година ще организираме и година на правовата държава в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Тя ще включва няколко големи международни конференции и други интересни академични прояви, за които можете да следите на сайта на ЮФ.
Бих искал също така да отбележа, че съм ръководител на най-новата магистърска програма, която Юридическият факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ предлага. Това е програмата „Защита на основните права“. Тя запълва една дългогодишна празнина в преподаването в областта на правата на човека у нас и дава задълбочени знания за международната, европейската и националната уредба на правата на човека, както и за сравнителноправните им аспекти.
6. Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си) и какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Проблемите са много и системни. Водещ проблем е системното и сериозно недофинансиране на научната дейност и преподаването във висшето образование. Също така, недостатъчна е интернационализация на науката, която остава слабо интегрирана с европейския и световен научен дебат. Освен това се изискват сериозни усилия за подобряване на библиотечния фонд и по-специално системното увеличаване на чуждестранната научна литература. Не на последно място, от съществена реформа се нуждае наукометрията в областта на социалните и правните науки.
7. Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
На правото се гледа по-скоро като на практична и прагматична наука, която е полезна, но скучновата. Това не винаги е вярно. Правото може да бъде много вълнуващо, тъй като е приложимо в широк спектър от професии и сфери на дейност и дава възможност за разнообразен и динамичен кариерен избор. Аз лично се занимавам с области, които са на границата между право, философия, социология и история. Това ме стимулира всеки ден да отивам отвън хоризонта на действащото право и да разсъждавам върху концептуалните му параметри, върху връзката му не само със социалните науки, но и с изкуството.
8. В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Интересувам се много от изкуство и литература. Посещавам при всяка възможност концерти с класическа музика, опера и балет, както и изложби в България, а когато пътувам – и в чужбина. Много обичам да чета художествена литература и книги посветени на изкуство. Обичам и да пътувам. До пандемията пътувах много в чужбина. В последните няколко години със семейството ми се отдадохме на пътуване из България. Особено много обичаме да ходим със съпругата ми и с двете ми деца на море и да странстваме из планините и в различни запазени красиви и автентични местенца. Харесвам и спорта, макар понастоящем да не го практикувам вън от планинарството и плуването, тъй като навремето играех баскетбол и волейбол. Занимавам се и с градинарство – отглеждам магнолии, рододендрони и други интересни растения.
