- Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Казвам се Петър Топуров и съм асистент в Секция “Гражданскоправни науки” в към Института за държавата и правото при БАН. От тази година имах възможността да водя и упражнения по дисциплината „Семейно и наследствено право“ като хоноруван асистент в Юридическия факултет на Софийския университет.
- С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Работата ми като асистент в Института за държавата и правото може най-общо да бъде определена като осъществяване на изследвания и проекти по проблемите на българския правен ред и по-конкретно проблемите в областта на гражданското и семейното право.
- Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Доколкото съм все още в групата на т. нар. “млади учени” самоопределянето на някое от изследванията ми като “научно постижение” ми се струва твърде нескромно. Все пак мога да посоча някои от моите научни “продукти”, които ме карат да се чувствам удовлетворен от свършеното и които считам, че имат полза за обществото. В този ред на мисли ми се струва редно да уточня, че според мен едно от основните задължения на изследователите на правния ред е установяването на проблемите, с които се сблъсква правоприлагането, анализирането им и предлагането на начини за разрешаването им. С оглед на това бих могъл да дам два примера за мои изследвания, които набелязват именно такива проблеми и правят опит да предложат разрешаването им. Ще се опитам да опиша накратко тези два примера, дори и с риск да прекрача границите на стриктния език на правната теория.
Първият от тях е изследване относно случаите, в които договорната клауза за възнаградителна лихва се приема от съдилищата за нищожна поради противоречие с добрите нрави, в рамките на което бяха констатирани противоречиви становища в съдебната практика и бяха направени предложения за прилагането на комплексен подход при преценката дали дадена договорна клауза, с която е уговорена възнаградителна лихва, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Обществената значимост на обекта на изследване произтича от факта, че почти всеки човек в определен момент от живота си може да сключи (или е сключвал) договор за заем или кредит, съдържащ клауза, предвиждаща дължимост на възнаградителна лихва. Същевременно посочената клауза би могла да бъде нищожна поради противоречие с добрите нрави, а оттук и без възможност да породи правни последици.
Вторият пример, който бих могъл да посоча е друго мое изследване относно възможността етажна собственост да се снабди с изпълнителен лист срещу лице, което обитава самостоятелен обект в нея, но не спазва правилата на нормалното съжителство, поради което законът позволява лицето да бъде “извадено” от сградата за определен период от време. Отново бе констатирана противоречива съдебна практика относно наличието на такава възможност и бяха направени предложения с оглед подобряването на съществуващата правна уредба. Обществената значимост на изследваната тема произтича от факта, че голяма част от хората живеят в сгради в режим на етажна собственост, като някой от обитателите на самостоятелните обекти отказват да спазват правилата на нормалните съседски отношения, поради което останалите имат нужда от ефективно средство за защита.
- Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
По време на следването ми в Юридическия факултет на СУ сред част от студентите в специалност „Право“ съществуваше една заблуда – че правната наука е нещо твърде отдалечено и без никаква връзка с действителната работа на вече завършилите и практикуващи юристи. При досега ми с „юридическата практика“ установих, че истината е друга – за да си добър юрист е нужно да имаш поне добри теоретични знания. Същевременно професионалните занимания на юриста много често са свързани с правната защита на определена позиция – на конкретен клиент или работодател. В противовес на това, науката се явява царство на свободния дух, което не би следвало да се влияе от чужди интереси, които да предопределят крайните изводи на изследователя. От тази гледна точка изборът ми на професията изследовател бе свързан както с желанието ми да усъвършенствам себе си като юрист, така и с желанието да осъществявам правни изследвания при пълна свобода на мисълта отвъд едностранчивата защита на определени интереси.
Основна заслуга за развитието ми като изследовател е на мястото, в което реших да кандидатствам за записване на докторантура. Макар и доста време да изпитвах известна неувереност от явяването си на докторантски изпит, в края на 2016 г. подадох документи за докторантски изпит по специалността „Гражданско и семейно право“ в Института за държавата и правото при БАН. След спечелването на конкурса получих пълна подкрепа от служителите и учените в Института във всяко едно от моите начинания като млад учен.
Сред тях на първо място бе изборът на тема на дисертацията. Вместо да ми бъде „наложена“ избрана от научния ръководител тема, ми бе предоставена свобода сам да предложа различни теми на бъдещата дисертация. Подкрепа получих и при кандидатстването ми по „Програма за подпомагане на млади учени и докторанти в БАН – 2017 г.“, в рамките на която осъществих изследователска работа в Bibliothèque interuniversitaire Cujas, Paris; за докторантска мобилност по програма „Еразъм+“ в Università di Bologna; както и в осъществяването на проект по национална програма „Млади учени и постдокторанти“. В рамките на посочените програми посетих множество чуждестранни научни центрове, което също имаше важно значение за развитието ми като изследовател, тъй като получих възможност да се докосна до чуждия научен опит и научна среда. Нещо повече, от колегите от Института получих и възможност за пълноценно участие в научния живот, включително и при подготовката на становища, които подготвяме в полза на Върховния касационен съд. Многократно съм получавал и критичен поглед към черновите на написаните от мен научни текстове, които съм споделял с колегите от секцията по гражданскоправни науки, което според мен е много ценно за всеки учен изобщо, без значение дали е млад или вече утвърден в своята област.
Както споделих по-рано, през последната година ми бе предоставена възможност да водя упражнения и по дисциплината „Семейно и наследствено право“ в Юридическия факултет на Софийския университет, за което съм изключително благодарен и на колегите от катедра „Гражданскоправни науки“ в Университета. Общата ни работа със студентите със сигурност допринесе за развитието ми не само като изследовател, но и като човек. Бях приятно изненадан от огромния брой ерудирани млади хора в Алма матер и съм благодарен за споделеното време заедно, което ми донесе много вдъхновение, а съвсем скоро доведе и до публикация по един от въпросите, които най-много ни „тормозеше“ в упражненията ни. Разбира се, в първата ми година на водените от мен упражнения не липсваха и множество „гафове“ от моя страна, но смятам да поправя същите през следващата година, когато отново ще имам възможност да водя упражнения в Университета.
- В момента работя върху ……., което ще …….
Към настоящия момент научните ми занимания са свързани с подготовка на монография относно договора в полза на трето лице. Освен това, в резултат на одобрено финансиране на проект по национална програма „Млади учени и постдокторанти“, в момента подготвям и студия относно нищожността на договорната клауза за възнаградителна лихва в договорите за заем и кредит и клаузите, представляващи т. нар. „скрити възнаграждения“ в договорите за потребителски кредити.
Текущата ми работа като асистент е свързана и с подготовката на становище, което да бъде одобрено от членовете на Секция “Гражданскоправни науки” и предоставено на съдиите от Върховния касационен съд във връзка с образувано тълкувателно дело 3/2020 г. ОСГТК. Същото е образувано с оглед на приемане на тълкувателно решение по следния въпрос: „От кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му?“. Може би въпросът би изглеждал неразбираемо за читателите неюристи, но всъщност отговорът му на практика би могъл да засегне всяко лице, което има дългове, тъй като е свързан с прекратяването на изпълнителните производства, които са били образувани за принудително изпълнение на вземанията на даден кредитор, както и с прекъсването и спирането на погасителната давност. И макар и разглеждането на делото пред Върховния касационен съд да се забави, в процеса на подготовката на становището ми се родиха две статии, едната от която вече бе публикувана брой 7 на списание „Търговско и облигационно право“.
Наскоро, в резултат на вдъхновяващата взаимна работа със студентите от Юридическия факултет в рамките на упражненията, които водих през летния семестър, се породи и желание да напиша текст относно противоречията в съдебната практика относно хипотезите на преобразуване на лично имущество при законовия режим на общност или казано на нормален език, запазването на личната собственост върху определени имуществени права от страна на някой от съпрузите през времетраенето на брака, въпреки „преобразуването“ на това имущество в друго имущество, например закупуване на вила със средства на този съпруг, натрупани в резултат на предходна продажба на друг негов имот, който е бил негова лична собственост. Причината бе установяването на множество противоречия при тълкуването на правната уредба на това „преобразуване“, което от своя страна създава една изключителна несигурност и непредвидимост за защита правата на гражданите. Затова съм решен не само да публикувам изследвания, но и да дам гласност на резултатите от тях.
- Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Някой би помислил, че на учените в областта на правото са им необходими само един закон, средство за писане и място за спокойна работа. За осъществяването на пълноценни правни изследвания обаче са необходими много повече от тези три базисни неща. Неизменна част от правните изследвания е и проучване, анализ и синтез на съществуващата съдебна практика. За целта е необходим достъп до скъпоструващи информационни системи, които позволяват търсенето на необходимата информация. Освен това е необходимо да бъде извършено и сравнително изследване с чуждите законодателства, правна теория и проблеми на правоприлагането. За целта е нужно осигуряването на достъп до чуждестранни бази данни, възможност за осъществяване на изследователска мобилност в чужди научни центрове, както и снабдяване на българските юридически библиотеки с абонаменти за чуждестранни научни издания. Учените в областта на правото се нуждаят и от обезпечена възможност да участват на международни научни конференции, на които да споделят и съпоставят своите изследвания с тези на учени от други държави, както и да бъдат направени стъпки към съвместно сътрудничество и осъществяване на общи проекти. Към настоящия момент всички тези проблеми се разрешават частично и временно чрез спечелване на проекти или финансиране на изследователска мобилност. Не считам обаче, че подобни основополагащи за създаване на наука предпоставки следва да бъдат поставяни под такива условия, при които едни учени успяват да си осигурят временно възможността да осъществяват нормални изследвания, а други учени остават в графата на „губещите“ до следващата конкурсна процедура. Проблем е налице и в нелепото сравняване на различните научни области и фаворизирането на статистически критерии при оценяването на научната продукция.
- Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Промяната следва да бъде двустранна. На първо място е необходимо да се промени цялостната държавна политика по отношение на науката. Не само по отношение на обезпечаването на нормален адекватен ресурс, но и по отношение на непрекъснатото поддържане на връзка между държавната власт и учените, така че управленските решения да бъдат научно обосновани и оправдани. На второ място е нужно учените и научните организации да бъдат все по-активни в популяризирането на своите резултати сред обществото. В крайна сметка смисълът на науката е да помогне развитието на всички сфери на обществения живот, а не да произвежда научни продукти, които достигат само до една малка общност от учени в дадена област. Именно „говоренето“ за наука може да превърне едно научно постижение от лист хартия, който трупа прах в архива на библиотека в нещо, което може да промени нашето настояще към по-добро. Но говоренето за наука не е достатъчно. Необходимо е, доколкото е възможно, и оползотворяване на сътворената наука по пътя на по-доброто развитие на обществото.
- Знаете ли че: (малко известен и интересен факт за специалността)
Като че ли за голяма част от обществото юристите са безчувствени хора. От разговорите с колеги, а и от моя личен професионален опит, си мисля, че истината е точно обратната. Защото ежедневната среща с тежките житейски истории, които стоят в основата на много от правните спорове, трудно може да остави недокоснато сърцето на когото и да е.
- В свободното си време обичам да: (хоби, спорт)
Обичам да бъда с близките си, а малкото свободно време напоследък ползвам за филми (за предпочитане български) и българска литература. Впрочем последната такава книга бе „Absolvo te“ на доцент Георги Бърдаров, която препоръчвам убедено на Вашите читатели ☺
