Направи дарение на училище!
Горите във Великобритания са били повлияни от човешката дейност в продължение на хилядолетия.
Преди около 12 000 години, почти три четвърти от сушата на Земята вече е била обитавана и повлияна от човешки общества, което предполага, че загубата на биологично разнообразие в световен мащаб през последните години може да се дължи главно на засилването на земеползването, а не чрез унищожаването на непокътната досега природа.
„Не процесът на използване на самата земя причинява загубата на биологично разнообразие, а начинът, по който земята се използва“, казва Ерле Елис от Университета на Мериленд, окръг Балтимор. „Можете да прилагате традиционното земеползване и пак да имате биологично разнообразие.“
Елис и неговите колеги анализираха най-новата реконструкция на глобалното използване на земята от хората през последните 12 000 години и го сравниха със съвременните глобални модели на биологичното разнообразие и опазване. Те установиха, че по-голямата част – 72,5% – от земната площ е била повлияна от човешките общества още от 10 000 г. пр. н.е. Включително над 95% от умерените и 90% от тропическите гори.
„Нашето проучване потвърждава, че недокоснатата природа е била почти толкова рядка преди 12 000 години, колкото е и днес“, казва Елис. Той и екипът му установиха, че земите, които сега се считат за непокътнати, обикновено показват дълга история на употреба, както и защитените територии и земите, обитавани от сравнително малък брой коренно население.
“Степента на историческото използване на земята от хората в миналото може да е била подценявана, тъй като предишните анализи не са отчитали напълно влиянието, което популациите на ловците-събирачи са имали върху ландшафтите”, казва Елис. „Дори популациите на ловци-събирачи, които мигрират, все пак взаимодействат със земята в някаква степен, но може би по малко по-устойчив начин така да се каже“, обяснява той.
Изследователите също така откриха, че в регионите, които сега се определят като естествени, настоящите глобални модели на богатство на гръбначни видове и цялостното биологично разнообразие са по-силно свързани с минали модели на използване на земята, отколкото с настоящите. Елис подчертава, че това показва, че настоящата криза с биологичното разнообразие не може да се обясни само със загубата на необитаеми диви земи. Вместо това посочва скорошната колонизация и интензификацията на земеползването, които имат по-значима роля, казва той (PNAS, DOI: 10.1073 / pnas.2023483118).
„Концепцията за пустош като място без хора е мит“, казва Ядвиндер Малхи от Оксфордския университет. „Там, където имаме огромни природни зони, незаселени и неизползвани от хора – като северноамериканските национални паркове, амазонските гори или африканските природни паркове – това се дължи на историята на хората, които са били отстранявани от тези земи в резултат на болести или насилствено.“
Джойс Ферейра от Embrapa Amazônia Oriental в Бразилия твърди, че е важна ролята както на защитените територии, така и на устойчивото използване на земята в опазването на биологичното разнообразие.
„Комбинацията от обезлесяване, деградация и изменение на климата правят защитените територии от първостепенно значение“, казва тя. „Ако попечителството върху местното население е било важно в миналото, то е много по-важно в наши дни.“
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров