Градската художествена галерия „Отец Паисий”
Бихте ли се представили на нашите читатели?
Казвам се Станислава Витанова – Вр. и. д. Директор на Музеен комплекс – Берковица, а преди това уредник към Етнографски музей – Берковица.
Каква е основната функция на един директор на музей?
Като всеки един ръководител, директорът трябва да може да бъде добър лидер на своя екип. Когато зад директора стои екип, който го подкрепя, интересите на институцията, преследването и постигането на целите ù е лесна задача. Тогава всичко е възможно и нещата се получават. Той трябва да бъде добър посредник и посланик на тези идеи и цели, и с добър подход да представя институцията пред други институции, да защитава интересите и да отстоява вижданията си за развитието ù. Отлично да познава българското законодателство и да спазва законите, и не на последно място да умее да вниква в детайлите, да бъде самокритичен към работата си, да изисква професионализъм, да умее да поддържа екипен дух в целия колектив.
Може ли да разкажете накратко за музея и от кога съществува?
С решение на Общински съвет – Берковица от 2012 г. Музеен комплекс – Берковица e самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител на бюджетни кредити към Община Берковица, в състава на който влизат три музейни звена – Етнографски музей, Къща музей „Иван Вазов” и Градска художествена галерия „Отец Пайсий”, а от 24.05.2019 г. към комплекса се присъединява и Културен център „Йордан Радичков”, чиято основна дейност е свързана с работата с деца. Той е нашето място за творчество и изкуство.
С какво би се похвалил музеят? С кое най-много се гордеете?
Всеки един от обектите ни има своя собствена история и направление в науката и културата, в която се реализира и затова като цяло комплексът ни предизвиква огромен интерес за българските и чуждестранни посетители. Етнографският ни музей и Къща музей „Иван Вазов” се намират под № 34 в движението „100 НТО на България” и от 2018 г. в националното движение „Обичам България”, което е с 400 обекта, като Къща музей „Иван Вазов” е под №130, а Етнографският музей е под №136.
Смело можем да кажем, че те са едни от най-посещаваните музеи в нашия регион. Годишно през залите им преминават между 5000 – 6000 посетители, с изключение на изминалата 2020 г., която премина под тежка за цялата ни страна епидемична обстановка.
Къщата музей Иван Вазов.
Чрез многобройните ни и интересни културни мероприятия, които са част от Културния календар на Община Берковица, Музейният комплекс добива все повече популярност. Това е така, защото нашият град има хилядолетна история, която ние пазим, представяме и популяризираме в публичното пространство – радио и телевизионни предавания, интернет и други медии.
През 2017 г. екипът ни подготви и представи каталогът: „Килимите в Етнографски музей – Берковица”, който съдържа 141 бр. снимки на 139 бр. експонати от фонд „Тъкани”, сред които чипровски килими, килимени черги, пътеки и др. тъкани, както и историческа справка за килимарството в Берковица.
Създаването на този каталог даде отзвук и през 2018 г. МКБ направи за първи път в историята си изложба извън пределите на България. Част от колекцията ни „Чипровски килими” беше представена в Българския културен институт в Братислава, Република Словакия. А тази година за първи път екипът ни кандидатства с проект към Министерство на културата: „Берковските малини – от Балкана към музея” с партньор Институтът по приложна музеология. Ако проектът бъде одобрен, ще създадем тематичен кът в трите обекта на МКБ и ще подновим материалната база на експозициите в музейните ни обекти.Освен това сме партньори по проект: „За планината, свободата и стадата. Пътят на каракачаните в две столетия” с водеща организация Федерация на културно-просветните дружества на каракачаните в България. Идеята е, ако този проект бъде спечелен, ние да участваме в обща изложба, в която да представим движими културни ценности от колекцията ни „Каракачански текстил” в Националния исторически музей – София и след време изложбата да гостува в нашия град.
Какво бихте казали на бъдещите посетители и защо да дойдат и да Ви посетят?
Постоянните експозиции на трите музейни обекти са уникални и много интересни.
В Етнографския ни музей посетителите ще се запознаят с „Материалната и духовна култура на населението от Берковица и региона от края на XIX и началото на XXв.”. Музеят се помещава в Сърбинската къща, която е строена през втората половина на XIX век, с типична възрожденска архитектура и запазена вътрешна баня.
Експозиция от Етнографския музей.
В първата ни зала са показани характерните за българското население мъжки и женски костюми, сред които са и сватбените каракачански носии. Интересното при тях е, че женската каракачанска носия тежи около 16 кг.
Представени са също предмети и сечива от бита на хората и тяхното ежедневие, стари занаяти, сред които: грънчарството, килимарството, бакърджийството, бубарството и свиларството.
Сред представените експонати интерес представляват: Берковската дяволска кана– гордостта на майсторите грънчари, с интересният си начин на отпиване и тайна, която уредниците разкриват в увлекателните си беседи. А също така и датираните ни килими от 1810 г. и 1867 г.
До Освобождението и малко след него град Берковица е бил административен център на кааза (околия), много силно развит в занаятчийско и търговско отношение град и затова в музея е отделено място и на градския бит от 20-те 30-те години на миналия век.
Къща музей „Иван Вазов” е архитектурно-строителна недвижима културна ценност от национално значение. Строена през втората половина на 18 век, също със запазена архитектура, две вътрешни бани и уникални резбовани тавани, дело на тревненски майстори. Постоянната експозиция запознава посетителите с живота и творчеството на Патриарха на българската литература, който живее в Берковица от 07.03.1879 г. до 18.09.1880 г. и работи като председател на Берковския окръжен съд. В музея са представени портрети на Иван Вазов на различна възраст, като един от най-впечатляващите е този от Берковския му период, когато е едва 29 годишен, дело на художника Николай Евров.
Градската художествена галерия „Отец Паисий” се помещава в двукатна сграда, която е била първото класно училище „Отец Паисий” в Берковица. Постоянната експозиция представя произведения на изкуството не само на местни и от региона художници, а и на други художествени величия, като Димитър Димитров Куцаров – Рембранда, Светлин Русев, Марко Бехар, Христо Тодоров, Георги Апостолов и др. На втория етаж е представена ценна иконна сбирка от периода на Възраждането.
Културен център „Йордан Радичков” е открит на 24.05.2019 г. в чест на 90 годишнината на писателя-земляк. В една от залите му е представена фотодокументална изложба с моменти от живота на Радичков свързани с Берковица, както и чинът му, на който е седял, когато е учил в Берковската гимназия. Въпреки, че основната дейност на центъра е свързана с работата с деца, всеки който желае може да го посети и разгледа безплатно.
Откриване на Културен център Йордан Радичков.
Има ли наука в музейната работа и каква е тя?
Да, разбира се. Част от музейната работа е научната дейност – издирването, събирането, проучването, съхранението, представянето и популяризирането на материалното и нематериалното културно наследство. Музейните специалисти участват с доклади в научни конференции, дават консултации и информация за изготвянето на дипломни работи, пишат научни статии и т. н. Дори при всяка промяна в експозиционния план на музея и изготвянето на нова беседа към нея е вид научна дейност.
Как музеите могат да помогнат на образованието?
Работим усилено с образователните институции в града ни и всяка година нашите обекти са домакини на различни училищни прояви – открити уроци, чествания и мероприятия, конкурси и др.
В последните години посещаемостта на обектите ни се увеличи и чрез реализацията на различни европейски образователни програми.Училищата съвместно с музеите участват в тези проекти, но така или иначе, те винаги са били и ще бъдат дом на науката, образованието, духовността и културата. Като цяло музеите са институции, които работят с идеална цел в полза на обществото и неговото развитие.
Как държавата може да помогне на музеите в България?
С обща политика към всички музеи. Да няма разделение във финансирането на музеите, които са на подчинение на Министерство на културата и тези, които са на общинско ниво. Правилата и законите са общи за всички. Дейностите и задълженията на общинските музеи не са по-различни от тези в националните или регионалните музеи например, но често за някои от тях не достигат средства. Държавата трябва да дофинансира дейностите на музеите, с условие средствата да бъдат отпускани по направление, както се прави в един бюджет – по параграфи. За консервация и реставрация, за издателска дейност и така нататък. Защото честа практика е недостигът на средства да довежда до ограничаване на някои от дейностите на музея, от което произтичат и голямата част от проблемите ни. А те са известни, дори и от европейските директиви за опазването на културното наследство на България. Въпросът кога и как ще се въведат? Ние сме европейска държава, но все още възнагражденията на музейните специалисти не отговарят на нивото на образованието и приноса им към запазване на националната ни идентичност. Мотивацията за работа на колегите е свързана основно с чувството за патриотизъм и усещането за призвание.
Какво друго бихте споделили с нашите читатели?
Дано настъпят по-добри времена, както за културата, така и за цялото ни общество
и държава! Дано най-после се види и краят на тази тежка пандемична обстановка, и живота на всички хора да продължи по нормалния си начин, както беше преди пандемията!
Пожелаваме здраве на всички читатели и почитатели на музеите!
