Автор: Любомир Василев
В българска частна колекция се съхранява една много интересна и рядка за България дребна бронзова антична монета – халк, сатрапска емисия на Ахеменидска Персия, която е била отсечена от името на персийският сатрап на областите Йония и Лидия в Мала Азия – Спитридат (335-334 г. пр.Хр.).
Находката е била закупена през лятото на 2017г., заедно с група съвременни монети от XX-XXI в., от малък антиквариат в град Бургас, намиращ се някъде в Централната част на града. Това от своя страна е указание, че местонамирането на монетата е Бургас или близката негова околност. Самите монетни издания на Спитридат са много редки и се датират като отсечени в един съвсем кратък период от време, заключен между 335 и 334 г. пр.Хр. Монетата носи белезите на единична находка, със следи от тъмно синя патина, но и с ясно различаеми изображения върху нея.
Както е известно античните персийски монети – както царски, така и сатрапски емисии, такава каквато е и тази, обект на разглеждане в случая, се срещат много рядко на територията на България. В по-голямата си част, те произхождат от Североизточният дял на страната (Дзанев 2008, 33-37; Издимирски 2011, 7-16), докато в южните й райони, находките на подобни монети, включително и с тази се срещат изключително рядко и са само и едва три на брой. Освен монетата на персийският сатрап Спитридат, която ще разгледаме и коментираме в редовете по-долу, от Южна България са известни само още две сигурни находки на подобен тип монети – царска персийска сикла – архаичен тип от периода 510-480г.пр.Хр., произхождаща от близък до Сливен район (Василев 2019, 113-115) и една малка бронзова сатрапска монета – халк на Автофрадат (380-355 г. пр.Хр.) – персийски сатрап на Йония и Мизия, но в едно малко по-ранно от това на Спитридат време, произхождаща от град Созопол – Бургаска област (Василев 2020, 1-6).
Разбира се, тук ще трябва да добавим и съобщенията за находки на царски сребърни сикли, откривани в края на XIX в., в района на град Малко Търново(Бургаска област), оставени ни от Карел Шкорпил. Самият Шкорпил не е видял тези монети, но по направеното им устно описание от страна на жителите на Малко Търново, той ги класифицира като персийски такива (Издмирски 2011, 7-8).
Тук му е мястото да съобщим и че в колекцията на НИМ-София, също се съхранява една персийска монета – сатрапска емисия, която представлява дребен бронзов халк, отсечен от името на персийският сатрап на Лидия и Кария в Мала Азия – Тисаферн (445-395 г. пр.Хр.). Находката обаче, все още е непубликувана и точното й местонамиране си остава неизвестно. Дали самата тя произхожда от територията на Южна България, можем само да гадаем (Издимирски 2011, 16, бел.29).
С горният кратък преглед се изчерпва и информацията за всички находки на антични ахеменидски монети, произхождащи и намерени в южната част на страната ни. С новооповестеният от нас нов сатрапски екземпляр от Бургас, броят им се увеличава с още една находка.
Описанието на интересуващата ни в случая монета от Бургас или прилежащият му район, е дословно следното:
- Ахеменидска Персия – Мала Азия.
Бронзов халк, дребен номинал на персийският сатрап Спитридат (335-334 г. пр.Хр.) – управител на малоазийските области Йония и Лидия, с неправилна елипсовидна форма и размери съответно 10/9мм. и тегло от порядъка на 1,06гр. Добре запазен и съхранен екземпляр от единична находка, произхождащ от района на град Бургас или от близката негова околност.
Лице (аверс): Бюст на сатрап (или на самият Спитридат?), със сатрапска тиара надясно.
Опако (реверс): Протоме на кон, надясно. Зад главата на коня – сатрапски монограм, полуорязан, в резултат от изхлузването на монетосечивният печат, в процеса на отсичането на самата монета, а отдолу под коня надпис, обуславящ името на емитента – в случая Спитридат, под формата – …(…ΣП…)…I. (Вижда се само последната буква от абревиатурата – т.е. буквата „I“, забелязваща се над левият крак на коня. Останалите две букви – “Σ” и „П“ от нея липсват, поради изхлузването на монетосечивният печат, в процеса при отсичането на монетата, и поради тази причина, останалата част от монетната легенда, обозначаваща името на Спитридат върху нея липсва – б.а., Л.В.).
Попадането на находката в днешните български земи, и в частност в района на Бургас като цяло, може да се свърже с морската търговия, протичала през Античността в района през онова далечно време, но също така е възможно тя да е била донесена тук и от местни траки-персийски наемници в ахеменидската армия, каквито безспорно е имало (Дзанев 2008, 35-36).
Античната персийска монета от втората половина на IV в. пр.Хр. от град Бургас, която разгледахме и коментирахме в редовете по-горе увеличава известните досега находки на ахеменидски монети от територията на България с още един екземпляр, като същевременно с това тя ни предоставя нови данни за историята и далечното минало на южният черноморски град през епохата на Античността.
Дребна бронзова монета на персийският сатрап Спитридат (335-334 г. пр.Хр.), от абсолютно същия тип като монетата от град Бургас (по acsearch.info – вж. он-лайн ресурсите по-горе – б.а., Л.В.).
Литература и източници:
Василев 2019: Л. Василев – „Сребърна сикла на Ахеменидска Персия от района на град Сливен“ – „Журнал за исторически и археологически изследвания“,Шумен,бр.2,2019г.,с.113-115.
Василев 2020: Л. Василев – „Две бронзови монети на персийски сатрапи от Черноморието“ – „Морски вестник“, електронно издание от 20 юни 2020г.,с.1-6.
http://morskivestnik.com/compass/news/2020/062020/062020_36.html (последно посетен на 15.03.2021г., в 14:10ч.).
http://morskivestnik.com/compass/news/2020/062020/images/LVasilev1-20062020.pdf (последно посетен на 15.03.2021г., в 14:11ч.).
Дзанев 2008: Г. Дзанев – „Монети на персийски сатрапи от Североизточна България“ – сб.“Нумизматични, сфррагистични и епиграфски приноси към историята на Черноморското крайбрежие. Международна конференция в памет на ст.н.с. Милко Мирчев (Acta Musei Varnaensis VII-1). Bapна 15-17 септември 2005г.“,Варна,2008г.,с.33-37.
Издимирски 2011: М. Издимирски – „Находки, съдържащи персийски монети от Североизточна България. Състояния на проучванията“ – „Сборник в чест на Александър Минчев. Terra antiqua Balcanica et Meditteranea. Miscellanea in honour of Alexander Minchev(Международна конференция/International Conference – 23.02.2007, Varna)”,изд.“Онгъл“,Варна,2011г.,с.7-16.
Он-лайн ресурси:
Монетата е идентифицирана и определена по: https://www.acsearch.info/search.html?id=407403 (последно посетен на 15.03.2021г., в 14:25ч. На въпросната снимка е показан екземпляр от абсолютно същият монетен печат, с който е отсечена и монетата от Бургас, продаден на 11 октомври 2007г. от аукционната фирма “Fritz Rudolf Künker GmbH & Co.KG” – вж. екранната снимка към статията, б.а., Л.В.).
https://www.asiaminorcoins.com/gallery/displayimage.php?album=94&pid=2005#top_display_media (последно посетен на 15.03.2021г., в 14:35ч.).
