Най-ранните ни човешки предци може да са висели по клоните подобно на шимпанзетата

Накратко: Анализ на вкаменелост на Ardipithecus ramidus на 4,4 милиона години предполага, че нашите най-ранни предци са могли да се люлеят по клоните подобно на съвременните шимпанзета. Изследването на костите на ръката разкрива специфични адаптации, които са позволявали както катерене по дърветата, така и ходене по земята чрез подпиране на предните крайници.

Ардипитекът може да се е люлеел по клоните като шимпанзе.

Далечните предшественици на хората може да са имали повече общи неща с шимпанзетата, отколкото сме предполагали. Анализ на вкаменелост от кост на ръка на възраст 4,4 милиона години предполага, че те често са висели по клони, а на земята са ходели подпирайки се на кокалчетата на предните крайници, както правят съвременните шимпанзета. Това е предизвикателство за досегашното становище, че нашите най-ранни човешки предци не са правили нито едното, нито другото.

В популярното мислене често се смята, че сме еволюирали от маймуна, подобна на шимпанзе от човешкия еволюционен клон, членовете на който са известни като хоминини.
Сега много изследователи оспорват тази идея – особено в светлината на изкопаемите доказателства от ранния хоминин Ardipithecus ramidus, публикуван през 2009 г.
Един добре запазен индивид, с прякор Арди, има кости, които сякаш предполагат, че върви по клоните като маймуна, вместо да се люлее под тях като шимпанзе. Това намеква, че нашият последен общ прародител с шимпанзета също е ходил по клоните и че шимпанзетата са се развили, за да висят от тях и да ходят, подпирайки се на кокалчетата, след като са се разклонили от хоминините.

Томас Пранг от университета A&M в Тексас и колегите му не са съгласни с тази идея. Те взеха проби от ръцете на Арди, докладвани през 2009 г., и ги сравниха с 416 проби от ръцете на 53 вида живи примати като шимпанзета, бонобо и хората.
„Анализът на тази ръка, една от най-ранните ръце на изкопаеми хора, предполага, че тя е подобна на шимпанзе, което сочи, че както хората, така и шимпанзетата са еволюирали от предшественик, подобен на шимпанзе“, казва Пранг.

Те открили, че метакарпалните кости и фалангите на Арди (костите на пръстите и дланите) са с големи размери като тези на съвременните маймуни, с относително големи размери на ставите и кокалчетата.
Тези адаптации присъстват в съществуващите примати, които се движат из горите, като се люлеят по клоните и може да са помагали на Арди да се хваща за клони и дори да ходи, подпирайки се на кокалчетата.
„Арди също така има удължени, по-извити кости на пръстите, а наблюдаваме такова увеличено удължаване и изкривяване при животни, които обикновено висят на клони“, казва Пранг (ScienceAdvances, doi.org/fw9v).

Приматите с по-голямо тяло са склонни да висят на клоните и да се катерят по дърветата, докато приматите с по-малко тяло, като маймуни и много видове лемури, могат да ходят по клоните.
„Това проучване доста убедително демонстрира, че ръката на Ардипитека има някои суспензивни адаптации, което според мен има по-голям смисъл предвид размера на тялото“, казва Трейси Кивел от Университета в Кент, Великобритания.
Това може да предполага, че последният общ предшественик на шимпанзетата и хората е бил относително подобен на шимпанзе, преди голямата еволюционна промяна към бипедализма и сръчността на ръцете.

Тим Уайт от Калифорнийския университет в Бъркли, който е открил вкаменелостта на A.ramidus и е помогнал да го опишат през 2009 г., остава неубеден в това.
„Това е поредното неуспешно възкресение на остарялата представа, че съвременните шимпанзета са добри модели за нашите предци“, казва Уайт. Той посочва, че ръката на Ardipithecus, освен че има пет пръста и способността да хваща, не е била специално подобна на шимпанзе, както той и колегите му първоначално съобщават през 2009 г.
Серджо Алмесия от Американския музей на естествената история в Ню Йорк също е до голяма степен скептичен.
„Имаме нужда от повече маймунски вкаменелости от миоценската епохаа, предхождащи времето когато еволюционните линии на хората и шимпанзетата са се разделили, за да тестваме основните аспекти на нашия последен предшественик с маймуните“, казва той.

Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 
Годишен абонамент
ВИЖ ПОВЕЧЕ
  • Безкрайно знание - списание, видеа, аудио, книги и т.н.
  • Достъп от всякъде
  • Социална мрежа за знание с хора като вас.

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Powered by  GDPR Cookie Compliance
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.