Двуезичните хора могат лесно да превключват между езиците по време на ежедневните си дейности. Но освен полезността му в общуването, двуезичието може да повлияе на работата на мозъка и да подобри определени способности. Изследванията върху това биха могли да помогнат за създаването на техники за изучаване на езици и други умения.
Превключването между езиците може да се разглежда като форма на умствено упражнение, при което вниманието се фокусира върху съответния език, докато думите изплуващи от другия език се потискат.
„Има много изследвания, които показват, че когато двуезичните хора говорят на един от езиците си, другият език все още е активен“, казва д-р Кириакос Антониу, психолингвист от Кипърския университет.
Следователно се смята, че способността да говорим повече от един език влияе върху уменията и процесите, използвани от нашия мозък за придобиване на знания и осмисляне на заобикалящата ни среда, известни общо като познание. Това включва умствени способности като внимание, разсъждения, преценка и решаване на проблеми.
А също така може да подобри и метапознанието – осъзнаването, наблюдението и оценката на собствените знания и психични процеси, което влиза в действие, когато се изразява мнение или се взема решение, например.
„Всеки път, когато човек взема решение, той или тя оценява колко добро е решението и вероятността да допусне грешка“, казва д-р Леона Полянская, научен сътрудник в Баския център по познание, мозък и език в Сан Себастиан, Испания.
Човек с добри метакогнитивни способности ще бъде уверен в своя отговор, когато е прав, например и по-малко сигурен в себе си, когато даде грешен отговор. И обратно, някой с лоши метакогнитивни умения може да е еднакво уверен в своя отговор, когато е прав и когато греши.
„Наблюдението (способностите) и когнитивната ефективност не трябва да бъдат взаимосвързани“, казва д-р Полянская.
Изпълнителен контрол
Все по-голям брой изследователи сега изследват връзката между двуезичието и различните аспекти на познанието. Д-р Антониу и колегите му се интересуват особено от изпълнителния контрол, който включва три когнитивни умения, които са необходими, когато трябва да се концентрирате или да обърнете внимание на нещо.
Инхибирането или способността да се потиска нерелевантната информация, е едно от тях, докато работната памет, която включва едновременно съхраняване и манипулиране на информация, също играе роля. Включена е и когнитивна гъвкавост, способността плавно да превключвате от една задача към друга. „Това, което се предполага е, че системата за изпълнителен контрол на мозъка е необходима на двуезичните, за да управляват две езикови системи“, казва д-р Антониу.
Екипът разгледа дали говоренето на повече от един език има положително влияние върху изпълнителния контрол в сравнение с едноезичните като част от проекта NeuroBid. Досега констатациите от предишни изследвания са смесени.
Те също така искаха да видят дали има подобен ефект при хората, които говорят два различни диалекта.
„Изследвайки ефекта от бидиалектализма, вие също така проверявате дали говоренето на два много тясно свързани езика играе роля, тъй като диалектите понякога могат да са почти толкова близки“, казва д-р Антониу.
Изследователите проведоха експерименти, в които се сравняваха уменията за изпълнителен контрол при двудиалектни хора, които говореха кипърски гръцки и официален гръцки; многоезични, които говореха същите два диалекта и един допълнителен език и едноезични, които говореха само съвременен гръцки. Участниците изпълниха подобни на игра задачи на компютър, който използва всичките три умствени умения, съставляващи изпълнителен контрол, като класически когнитивен тест, който използва времето за реакция на символи за оценка на инхибирането.
Резултати
Д-р Антониу и неговият екип установиха, че многоезичните се представят по-добре от едноезичните, когато комбинират резултатите на всеки участник от всички различни тестове. Двудиалектните също постигнаха по-добри резултати в сравнение с едноезичните, което предполага, че сходството на езика не е объркващ фактор. Говорещите повече от един език или диалект обаче имаха предимство само в цялостния изпълнителен контрол.
„Предимството не беше очевидно при мерки, които се включиха в конкретни компоненти на системата за изпълнителен контрол“, казва д-р Антониу.
От предишни изследвания се появяват различни теории, които обясняват защо многоезичните могат да имат по-добър изпълнителен контрол. Някои работи предполагат, че имат предимство за определени когнитивни умения като инхибиране, където са усъвършенствали блокирането на маловажна информация, благодарение на техния опит с няколко езикови системи.
Друга теория е, че говоренето на повече от един език има всеобхватен ефект върху изпълнителния контрол, като влияе например върху координацията на различни компоненти, но не засяга специфичните умения, които са част от него.
„Ние приемаме констатациите си като оказване на подкрепа на последната теория“, казва д-р Антониу.
Резултатите, получени от работата на екипа също могат да променят погрешните представи за хората, говорещи два диалекта. В училищата традиционно се преподават стандартните форми на езика и там включването на регионални диалекти обикновено се обезсърчава и заклеймява. Следователно в много случаи учениците се оценяват върху техен недоминиращ диалект, което може да повлияе на тяхното представяне.
„В различни страни по света може да се установи, че двудиалектните деца не се представят добре в училище и вината често се възлага на интелигентността им или на когнитивните им умения“, отбелязва д-р Антониу. „Мисля, че нашата работа има последици по отношение на опровергаването на негативните стереотипи, свързани с двудиалектните.“
Метапознание
Двуезичието също може да повлияе на метапознанието, но досега все още са проведени малко изследвания в тази насока. Установено е, че процесът на усвояване на два езика наведнъж усъвършенства умствени способности, които помагат на човек да запомни модели и структури в даден език и на различни езици. Следователно това може да повлияе и на метакогнитивните способности, когато става въпрос за осъзнаване на наученото и доколко дадена задача е усвоена.
За да провери тази хипотеза, д-р Полянская и нейните колеги изследваха как двуезичието за първи път влияе върху метапознанието както в лингвистични, така и в нелингвистични задачи като част от проекта MetaBil.
Те също така разгледаха дали метакогнитивните способности варират в различните задачи, включващи визуални ефекти и звуци.
„Интересуваме се от това как двуезичието влияе върху метапознанието в различните модели на възприятие“, казва д-р Полянская.
Екипът проведе експерименти и с двуезични, говорещи баски и испански, и едноезични, които говореха само испански. За езиковите задачи участниците трябваше да научат изкуствен език, като слушаха думи или ги четяха на компютърен екран. Нелингвистичните задачи включват фрактални изображения или последователности от звуци, където те трябва да се научат да разпознават основните модели. Те също бяха помолени да преценят колко сигурни са в отговорите си. В други експерименти бяха проведени тестове за електроенцефалограма (ЕЕГ) за проследяване на мозъчната активност, докато участниците изпълняваха подобни задачи.
При оценяването на тестовете д-р Полянская и нейните колеги установиха, че двуезичните по-добре се справят с езикови задачи в сравнение с едноезичните. Данните от ЕЕГ също предполагат, че техните метакогнитивни способности са били засилени при задачи, несвързани с езика. Въпреки това, засиленото метапознание не беше толкова различно, когато екипът разглеждаше представянето на двуезични при нелингвистични поведенчески тестове, допълва д-р Полянская.
Екипът не е сигурен защо това може да е така. Но проектът MetaBil е само първа стъпка и има няколко фактора, които те биха искали да проучат допълнително. Например, има голямо разнообразие от езикови способности сред двуезичните, където някои владеят еднакво и двата езика, докато други не могат да четат или пишат на единия от тях или пък да използват един език у дома и друг на работа.
„Не знаем кои от тези фактори са важни за метакогницията“, казва д-р Полянская. „Има много отворени въпроси.“
В последващата работа тя ще разглежда компонент на метапознанието, наречен метаконтрол, който представлява способността да се оценяват собствените умения и знания за бъдещо вземане на решения.
Д-р Полянская ще изследва дали ефективният метаконтрол в езиковите задачи е свързан например с двуезичието. Ако е така, могат да се разработят техники за засилване на метапознанието, така че хората да могат да научат по-добре нови езици или евентуално други умения.
„Това отваря вратата за използване на резултатите в образованието“, смята д-р Полянская. „Интересувам се от практическото прилагане на метакогнитивното подобрение.“
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
