Eдин от многото неочаквани резултати от 2020 г. беше, че „науката“ се превърна в голяма новина и център на внимание. Политиците твърдят нещо, протестиращите го оспорват и изведнъж всички са експерти по свръхмащабни събития, РНК ваксини и какво се случва в долната част на Excel-ската таблица.
Трудно е да се прецени на кого да се вярва и сега е по-важно от всякога обществото да разбира ясно какво казва „науката“, за да се минимизира вероятността да бъдем измамени от конспиративно и псевдонаучно съдържание.
За щастие съществуват редица отлични писатели, които правят научната информация достъпна, завладяваща и изумително информативна. Ето произведенията на десетима от тях, издадени през изминалата година:
Тематичната книга „Outbreaks and Epidemics“ от Мийра Сентилингам, например е изпълнена с информация за историята и контекста на болестите, за които иначе мислим, че знаем много. Тя обяснява как ефективното проследяване, съчетано с цялостна програма за ваксинация, е било от решаващо значение за изкореняването на едрата шарка и защо климатичната криза и резистентността към лекарства правят все по-вероятна опасността от бъдещи пандемии.
Освен това показва как политиката влияе върху начина, по който лекуваме болестите: главата за туберкулозата е озаглавена „Какво се случва, когато никой не го интересува“. Книгата дори засяга актуализации за Covid-19 от последния момент преди издаването ѝ. Основното послание, което ни предава е, че можехме да сме много по-готови за сравяне с пандемията, стига наистина да искахме да бъдем.
“The Rules of Contagion” на Адам Кучарски също предлага страхотни обяснения за R-номера, стадния имунитет и математическо моделиране на пандемиите, но целта му е да приложи принципите на епидемиологията към други „инфекции“, като финансовите проблеми, въоръженото насилие и предизвикателствата пред маркетинга, иновациите и културата.
Сега знаем, че банковата система преди 2008 г. имаше „огромен потенциал за свръхразпространение“, например, и можем да използваме теории за „общественото здраве“ за борба с престъпността и нападенията с нож. Това също така показва защо научните модели не могат изцяло да обяснят разпространението на болестта. След като загуби цяло състояние около грандиозната спекулация “South Sea Bubble”, самият Исак Нютон проплака: „Мога да изчисля движението на небесните тела, но не и лудостта на хората.“
Мерлин Шелдрейк разравя дълбоко пръстта с едно широко и вълнуващо изследване на света на гъбите в книгата си “Entangled Life: How Fungi Make Our Worlds, Change Our Minds & Shape Our Futures”.
С богати поетични пасажи той дава поглед над това какъв е животът на гъбите, разкривайки начините, по които склонността им към взаимосвързаност ги улеснява толкова много. Нещо на което и ние често разчитаме и нещо, което може да служи като модел за изграждане на по-добър свят.
Странността на хората е вдъхновението за книгата “Explaining Humans” на д-р Камила Панг, биохимик, която има Разстройство от аутистичния спектър и Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност.
Тя описва книгата си, която спечели наградата на Кралското общество през 2020 г., като „ръководството, от което… винаги се нуждаех“, за да разбера човешкото поведение и как да се впиша в него. Тя върши необикновена работа, като обяснява как теоремата на Бейс се прилага към връзките, как Теория на игрите може да ни научи на етикет и защо подредената спалня е оскърбление за втория закон на термодинамиката.
Книгата също така представя сложни идеи на не-учени по приветлив и запомнящ се начин, като същевременно възхвалява и демистифицира невроразнообразието: „Разстройството от аутистичния спектър и Синдрома на дефицит на вниманието и хиперактивност са моите квалификации на всеки етап както и в докторатът ми“, твърди Панг.
“The Great Pretender” също е вдъхновена от лична история. Нейната авторка, Сузана Кахалан, е диагностицирана с шизофрения и почти се губи в системата за психично здраве, докато упорит лекар не открива физическа диагноза за нейното състояние и в крайна сметка тя е излекувана. Последвалият ѝ интерес към разделението между „психическо“ и „физическо“ заболяване я подтиква да разкрие известно проучване от 1973 г., в което група психично здрави изследователи се представят за болни в психиатрични клиники, оплаквайки се, че чуват гласове и впоследствие са диагностицирани като хора със сериозни психиатрични заболявания. Експериментът разтърси света на психиатрията, но изследванията на Кахалан показват, че всичко това не е било точно така, както изглежда.
Книгата е фантастична находка, завладяваща история на психиатрията и мощен аргумент защо науката често е свързана с оспорване на общоприетата мъдрост.
Докато уранът винаги е приковавал по-голямата част от вниманието, плутония всъщност е този, който ни въведе в ядрената ера. В книгата си “The Apocalypse Factory: Plutonium and the Making of the Atomic Age”, Стив Олсън се фокусира предимно върху ядреното съоръжение Ханфорд в южната част на Вашингтон.
Тя съчетава науката за тежките елементи с биографични разкази. Тази нюансирана история осветява дълбокото обществено въздействие от бързането за масово производство на този елемент като основа на атомната бомба.
Линда Скот несъмнено имаше някои лични причини за написването на “Double X Economy: The Epic Potential of Women’s Empowerment”, но резултатът е една от най-обективните, базирани на данни, строго научни и морално убедителни книги на годината.
Аргументът на Скот е прост: „Еднаквото икономическо третиране на жените би спряло някои от най-пагубните злини, сполетели света, а освен това то изгражда и просперитет за всички.“ Тя подкрепя тезата си с икономическа, екологична и еволюционна наука, като същевременно предлага „конкретни, разумни и ефективни действия“. Никога преди анализът на икономиката за веригата на доставки не е водил до толкова много вдигнати във въздуха юмруци. Това е книга, която ще накара хората да мислят и да действат.
Една от най-трогателните биографии, излезли през годината показва човешката страна на великия физик Стивън Хокинг, така както я вижда неговият приятел и сътрудник Леонард Млодинов.
С чудесни и лесни за възприемане отклонения към любими теми като Айнщайн, тъмна енергия и черни дупки, Млодинов ни разказва за човека Хокинг. Научаваме, че той не е харесвал физиката в училище, защото Нютон е бил скучен и “се е движел от страстите си колкото и от физиката”. Той също така съхрани в гласа на компютъра си фразата „Благодаря, но завършихте ли я?“ – към феновете си, които се обърнаха към него, за да направят комплимент за книгата му.
Биографията на Хокинг обръща внимание на любими теми като тъмна материя и черни дупки.
Биографията на Джон Холдейн, “A Dominant Character” от Самант Субраманиан, разкрива още един недооценен брилянтен учен и генетик, който помогна да се определи нашето разбиране за еволюционната биология.
Халдейн беше описан от Артър К. Кларк като „най-блестящият научен популяризатор на своето поколение“, а от негов студент като „последният човек, който знаеше всичко, което трябваше да се знае“, но той също така оправда атаките на Сталин срещу учените и науката.
Книгата показва как политиката и науката често са свързани помежду си, както и опасностите от допускането на политическите принципи да корумпират научните идеи. Съдържанието е гарнирано с обилно количество опасности, приключения и скандали.
Може би най-необичайната научна книга на годината е “Sand Talk” от Тайсън Юнкапорта, която той описва като „поредица от небивалици с различни хора, всеки от които ме кара да се чувствам неудобно“.
Юнкапорта изследва теми като храна, медицина, отношения между половете и финансови и екологични системи, като използва визуални символи, за да представи своето мислене – издълбава предмети и рисува картини в пясък.
„Аз не изследвам системите на традиционното знание от гледна точка на глобалната аудитория“, казва той. „Изследвам глобалните системи от гледна точка на традиционното знание.“ За някои това е драматично нов и поглъщащ начин за общуване със света и спиран само от раздразнение от самоуверената „западна наука“.
„Глупавото мислене е нещо, за което всички са виновни от време на време“, пише Юнкапорта. „Простено ви е, докато все още слушате.“
Той илюстрира нагледно, че няма такова нещо като „Науката“, че трябва да поставяме под съмнение и на въпроси всеки, който се опитва да претендира за научната мисъл като за своя и че интелектуалното любопитство е всичко.
Източници: theguardian.com, sciencefriday.com
Превод: Радослав Тодоров
