Китайският речен делфин в река Яндзъ, за когото се счита, че почти със сигурност вече е изчезнал.
Речната мегафауна е скрита под повърхността на човешкото внимание сред природозащитните кръгове, а точно тази биологична група намалява по-бързо от всяка друга. Тези риби са известни събирателно като „сладководна мегафауна“ – грамадни видове като есетри, гигантски сом, речни акули и скатове, заедно с речни делфини, ламантини, тюлени, морски свине, крокодили, алигатори, змии, костенурки и саламандри.
Като цяло има повече от 200 вида мегафауна в пресните води; повечето са в по-дълбоките части на реките и водоемите, а някои вероятно вече са обречени на изчезване. И все пак те до голяма степен се пренебрегват при усилията за спасяване на биологичното разнообразие в света.
„Това наистина е пренебрегната тема“, казва Соня Яниг от Института по сладководна екология и вътрешен риболов в Лайбниц, Берлин (Германия).
Китайската гигантска веслоноса риба (Psephurus gladius) никога не би попаднала в списъка на най-красивите застрашени видове в света. Но изчезването ѝ я превърна в лице на плаката за ужасното състояние и спешно опазване на последната останала в света сладководна мегафауна.
Свикнали сме да мислим за изчезването на мегафауни като за нещо, което се е случило преди много хиляди години, тъй като хората са се разпространили по целия свят и, вероятно не случайно, са се натъкнали на последните мамути, гигантски ленивци, гигантски нелетящи птици и много други. Някои земни мегазверове са оцелели, но през последните 50 000 години около две трети от тези видове са изчезнали.
Едно от местата, където са оцелели, е именно в сладка вода, вероятно поради същата причина, поради която днес ги игнорираме. „Те са скрити под повърхността на човешкото внимание“, отбелязва Яниг.
Но ако погледнем внимателно ще останем изумени. Има цели 206 живи сладководни представители на мегафауната – тоест такива, които могат да надвишават тегло от 30 килограма, приблизително колкото възрастен голдън ретривър.
Три четвърти от големите речни басейни в света са дом на поне по един такъв, като особено богати на мегафауна са басейните на Амазонка, Конго в Африка, Ориноко в Южна Америка, Меконг в Югоизточна Азия и басейните на Ганг и Брахмапутра. Много от тях могат значително да надвишат 30-килограмовата долна граница за този клуб на гигантите.
Според сведения на китайски биолог дадени през 1931 г., веслоносите риби в Яндзъ близо до Нанкин в Китай, могат да достигнат 7 метра дължина, въпреки че най-големите, регистрирани през последните десетилетия, преди да изчезнат, са само около половината на този размер. Това все пак е едно много голямо животно.
Най-голямата сладководна риба в света е моруната (Huso huso), известна и като белуга, която може да достигне до 7 метра дължина и тегло от 1,5 тона. Една млада китова акула е приблизително със същия размер.
Сравнение на най-едрата, уловена някога моруна (над 7 метра) и човек. Средната дължина на съвременните моруни е ок. 2 метра.
Последният плувец
Китайската веслоноса риба е един от двата останали вида от древната риба Polyodontidae, която еволюира през Юра и преживява изчезването на динозаврите. Последната оцеляла такава риба сега е американският веслонос (Polyodon spathula), който се среща в ограничени популации в басейна на река Мисисипи. Китайският му братовчед беше в опасност в продължение на години, преди най-накрая да удари последният му час. Някога те са били често срещани, като всяка година са улавяли около 25 тона от тях за храна. Но проучване на река Яндзъ в провинция Съчуан през лятото на 1974 и 1975 г. установи, че големите екземпляри вече са рядкост, факт който се дължи на свръхулова.
През 1981 г. Яндзъ е преградена покрай строежа на огромният язовир на водноелектрическата централа Гежоуба, прекъсвайки по този начин миграцията на веслоноси риби нагоре по течението към техните места за хвърляне на хайвер. Изглежда това е бил последният пирон в ковчега на този вид, който и без това е под натиск от прекомерен риболов, унищожаване на местообитания, корабоплаване и замърсяване. Последният уловен жив екземпляр – 3,6 метра дълга женска – беше неочаквано уловена през 2003 г. близо до Ибин, централен Китай.
През 2005 г. стартира спасителна програма, но се оказа неуспешна и след това обширно проучване на целия басейн на Яндзъ през 2017 и 2018 г. не успя да открие нито една от тези риби.
„Като се има предвид, че толкова дълго не е имало надеждно наблюдение, няма много надежда“, казва биологът Дейв Робъртс от университета в Кент, Великобритания. По всяка вероятност последният екземпляр всъщност е умрял между 2005 и 2010 г. и видът е бил функционално изчезнал – т.е. не е в състояние повече да се възпроизвежда – още до 1993 г. вече в плен няма никакви екземпляри и следователно няма перспектива за завръщане. Учените, които съобщиха новината, описаха изчезването като „осъдителна и непоправима загуба“.
Това не е единственото голямо животно, което е изчезнало от Яндзъ в живата памет. Байджи, известен също като китайски речен делфин от Яндзъ (Lipotes vexillifer), не е бил забелязван от 2002 г. и почти сигурно също е изчезнал.
Китайската веслоноса риба
Много други вървят по същия път. Близък роднина на веслоносата риба е китайската есетра (Acipenser sinensis), която също е в списъка със застрашени видове, както и китайският алигатор (Alligator sinensis), китайският гигантски саламандър (Andrias davidianus) и гигантската костенурка с мека черупка от Яндзъ (Rafetus swinhoei). По-малките риби също са в опасност. В Яндзъ има 474 известни вида риби. Повечето от тях вероятно са силно застрашени, според Китайската академия за риболовни науки.
Унищожаването на биосферата на Яндзъ се дължи изцяло на човешката дейност. От 50-те години на миналия век територията около 6300-километровата река – най-дългата в Азия – е претърпяла експлозивно урбанизиране и индустриализиране. Една трета от населението на Китай, или около 400 милиона души, живее близо до тази най-оживена река в света; има повече от 40 града до нея, включително огромните мегаполиси Чунцин, Ухан, Нанкин и Шанхай. Докато Гежоуба не беше построен през 1981 г., тя течеше свободно; оттогава са добавени още редица язовири, включително огромният “Три клисури”, а още няколко са в проект или в процес на изграждане.
И предстои още. През 2016 г. правителството откри икономическия пояс на река Яндзъ, за да насърчи по-нататъшното развитие на района. Изправени пред този огромен натиск, изследователите от проучването на веслоносите риби наскоро предупредиха, че водната екосистема на Яндзъ е пред опасност от колапс.
Яндзъ е само капка в много голям сладководен океан. По целия свят сладководните екосистеми и тяхната мегафауна са в беда. Според публикация на Яниг в съавторство през 2019 г. „Те са сред най-застрашените екосистеми в световен мащаб“. Някои речни системи са в още по-лошо състояние от Яндзъ. Що се отнася до степента на заплаха за биологичното разнообразие, Яндзъ отбелязва 0,822 пункта. Най-лошо е положението в Дунав (0,912), следван от Мисисипи (0,900), Шат ал-Араб (0,898) и Оранжевата река (0,858). Според друга скорошна оценка, въпреки че реките и езерата (с изключение на влажните зони) покриват само 1% от повърхността на Земята, те приютяват около една трета от всички гръбначни животни и половината от видовете риби. Сладководните гръбначни животни намаляват по-бързо от техните земни и морски братовчеди.
Въпреки това, сладководните екосистеми са пренебрегвани в политиката за опазване на околната среда. Те наистина трябва да бъдат разглеждани като отделна – и уникално уязвима – категория заедно със сухоземните и морските екосистеми, но обикновено са просто свързвани с първата.
„Ако погледнете как са представени сладките води в природозащитните рамки, те нямат свои собствени цели“, казва Яниг. Сладководните биолози планираха да лобират на конференцията на ООН за биологичното разнообразие през 2020 г. за отделяне на повече внимание, но срещата беше отложена поне до 2021 г. заради пандемията covid-19. Животните, носещи тежестта на това пренебрежение, са 80-те вида наистина големи риби – не само есетри, но и гигантски сом и шаран, електрически змиорки, двойнодишащи риби, сладководни скатове, речни акули и др. От 1970 г. насам популациите им са намалели с 94% до сега. Повечето от тях са застрашени; някои вероятно са обречени.
Жизненоважни, но уязвими
Това не са само естетически загуби. Еколозите смятат мегафауната за несъразмерно важна за функционирането на биосферата. Големите животни, например, консумират и отделят в големи количества и затова са жизненоважни за цикъла на хранителни вещества, на който разчитат други по-малки видове.
Големите риби са особено уязвими по редица причини, казва Яниг. „Те се възпроизвеждат наистина късно в живота, така че трябва да имат подходящите условия за дълго време; някои се нуждаят от 10 или 15 години, за да достигнат размножителната си възраст. Те имат сравнително малко потомство и се нуждаят от широко местообитание. Много от тях са мигриращи, така че те се скитат нагоре и надолу по течението и това означава, че ако има бариера като язовирна стена, те ще се изправят пред проблем.“
„Има множество заплахи“, съгласява се Иван Ярич от Института по хидробиология на Чешката академия на науките. „Строежи на бентове, замърсяване и голям натиск от страна на човешката популация.“ Това включва улов за храна. Прекомерният риболов доведе до изчезването на китайските веслоноси риби и намали популациите на мегариби в Меконг – най-силно риболовната речна система в света – на „близо до нула“, казва още Ярич. В тази част на Азия видовете доближаващи червената линия включват гигантски меконгски сом (Pangasianodon gigas), гигантски сиамски шаран (Catlocarpio siamensis) и акула (Pangasius sanitwongsei). Прекомерният риболов също е бич, особено за есетрите.
Но въпреки тази по принцип мрачна картина, има проблясъци на надежда. Изглежда статутът на китайските веслоноси риби като почти изчезнали, на фона на по-ранната загуба на речния делфин в Яндзъ и като цяло гнилото състояние на самата река, изглежда най-накрая са съсредоточили умовете на китайското правителство, казва Ярич, който работи в тясно сътрудничество със сладководните биолози в страната.
„Веслоносата риба събуди природозащитниците и властите в Китай“, казва Ярич. След това е имало среща между изследователи, работещи върху рибите в Яндзъ, Международния съюз за опазване на природата, природозащитната група WWF и правителството за разработване на някои нови действия. „Изглежда, че има воля за защита на рибните запаси и екосистемите на Яндзъ“, казва той. „Така че това може да има положителни ефекти.“
Едно незабавно действие беше мораториум върху риболова в 332 определени зони, който ще бъде разширен до цялата река и всички нейни притоци през следващата година. Това е някакво начало, казва Ярич, но забраните за риболов не винаги работят и могат да влошат нещата. „Ако няма добър контрол, хората просто преминават към нелегален риболов и така реално става дори по-лошо.“
Освен това забраните за риболов не засягат по-големия проблем – язовирите. По-новите обикновено имат рибни врати, за да позволят на мигриращите видове да плуват свободно нагоре и надолу по течението, но те рядко работят толкова добре, колкото се рекламират, казва Ярич. „Дори и да са конструирани, те обикновено не са толкова ефективни, колкото искаме, чрез тях се извършва известна миграция, но не толкова, колкото е необходимо.“
Язовирите остават проблем за речните животни по целия свят. Неотдавнашна оценка на най-дългите реки в света установи, че само 37% от тях са напълно свободно течащи. Те са ограничени до басейните на Амазонка и Конго и отдалечените райони на Арктика. „Доста нереалистично е да настояваме да не се строят повече язовири“, казва Яниг.
Американски веслонос
Въпреки тези пречки, усилията за спасяване на мегарибите са в ход. Например в Европа проектите за възстановяване на есетрата набират скорост. Последната останала дива популация на европейската есетра – която преди 150 години беше често срещана във всяка голяма речна система, свързана със Северния Атлантик, включително тези в Обединеното кралство – се придържа към река Жиронда във Франция, подобно на адриатическата есетра в р. По (Италия). Програмите за размножаване в плен се опитват да възстановят тези популации до по-здравословен брой, докато се провеждат програми за повторно въвеждане на европейски и балтийски есетри в реките в Полша и Германия. Дали те могат да постигнат успех, не е ясно, казва Ярич.
„Не знаем дали могат да създадат стабилни популации, реките все още са силно риболовни, замърсени и деградирали.“ В Америка картината е по-ярка.
„Басейнът на река Амазонка все още е сравнително добре“, казва Яниг. На река Журуа, която се влива в Амазонка в Бразилия, проектите за устойчив риболов дори позволиха на пираруку (Arapaima gigas), белодробна мегариба, да се завърне. В Северна Америка строгите мерки за опазване позволиха на други видове да им се размине. Алабамската есетрата е изгубена и изчезнала завинаги, но езерните и атлантическите есетри показват признаци на възстановяване. „Никой от тях не се справя наистина“, казва Ярич. „Те все още са критично застрашени, но много популации имат положителна тенденция.“
Междувременно в Мисисипи друга критично застрашена едра риба изглежда е избегнала изчезването и е опитала да се възстанови.
Макар американската река да е още по-деградирала от Яндзъ, някак си странната риба, американски веслонос, се справя сравнително добре.
Загубата на китайския ѝ братовчед остава осъдителна и непоправима загуба. Но може би след 50 000 години на големи изчезвания на животни в ръцете на една уникално разрушителна мегафауна, най-накрая започнахме да се учим как да се грижим за гигантите, които са останали.
Източник: New Scientist Magazine
Превод: Радослав Тодоров
