Когато смъртоносна епидемия опустошава Бостън в началото на 18 в., един от лидерите на града се застъпва за превантивна мярка, за която научава от един поробен човек на име Онисим.
Малко се знае за Онисим, един от хилядите африканци, отвлечен от родината си в Западна Африка, който след опасно презокеанско пътуване е продаден като роб в колонията на Масачузетския залив през 18 век. И все пак той е известен с това, че променя хода на историята, като стимулира първите регистрирани инокулации в Новия свят, което помага да се проправи път за разработването на първите ваксини 75 години по-късно.
Котън Матер, пуритански министър, известен с ролята си в Процеса срещу салемските вещици, получава Онисим през 1706 г. като подарък от неговата конгрегация. Матер го кръщава на роб от Библията, чието име означава „полезен“ на гръцки.
Според писмо, което той по-късно пише до негов английски приятел, в някакъв момент е попитал Онисим дали преди това е бил заразен с едра шарка, тъй като робите струват повече, ако са били изложени преди това на вируса и съответно вече имат имунитет. Матер пише, че Онисим отговорил: „Да и не“, отговор, който го оставил озадачен. Неговият роб уточнил, че е бил умишлено изложен на едра шарка още в дома си в Африка. Матер пише, че „той е претърпял операция, която му е причинила нещо от шарката и завинаги е запазил последствие от нея… Той ми описа операцията и ми показа белегът, който му беше останал на ръката.“
Описаното от Онисим сега е известно като инокулация, предшественик на ваксинацията, която е била известна на народната медицина в забележително много области, от Централна Азия до Уелс, но все още не е била привлякла вниманието на лекарите в Англия или нейните американски колонии.
Обикновено гной от заразен пациент се втрива в разрез или чрез убождане с игла върху незаразения приемник. В Китай практиката била сухата гной да се духва в носа на приемника. Макар и рискована, процедурата обикновено кара третирания да развие лек случай на заболяването и впоследствие да придобие имунитет срещу бъдеща инфекция.
Матер намира потвърждение на разказаното от своя роб, в доклад за инокулация, написан от лекар в Константинопол и публикуван през 1716 г. През същата година Онисим откупува свободата си.
Убеждавайки се в ефективността на инокулацията Матер се зарича да предупреди лекарите в града за защитния ѝ потенциал, ако едрата шарка някога се завърне. Не му се наложило да чака дълго. Епидемия от едра шарка разтърсва населението на Бостън през 1721 г., шестата по ред в историята на 91-годишния (тогава) град. Матер незабавно пише на градските лекари с молба да се срещнат с него, за да обсъдят инокулацията, но всички те игнорират поканата му.
Той обаче не се отказва и опитва отново, като пише брошура, в която обосновава случая си за практиката и я прилага в писмо до бостънския лекар Забдиел Бойлстън.
Впоследствие Бойлстън възприема идеята и опитва да инокулира 6-годишния си син, роба си и сина на роба си. Всички те изкарват кратко и леко заболяване. Това стават първите известни случаи на инокулация в Новия свят.
Повечето от колонистите не се престрашават да приемат медицински съвет от африканец; а Матер е „подиграван и презрян, че се е позовал на свидетелство от роб“. Веднага след като новината за експеримента на Бойлстън се разпространява, гражданите на Бостън излизат на улицата в знак на протест – първият записан предшественик на по-късните антиваксинални движения. Към прозорците на къщата му политат камъни и дори граната с прикрепена бележка с надпис: „Котън Матер, куче, мамка ти: Ще те инокулирам теб с шарка“.
„Това е история, показваща неща, които виждаме и в момента – гнева и невежеството, които хората проявяват по време на пандемия“, казва историкът Тед Уидмър от Macaulay Honors College към Градския университет на Ню Йорк, позовавайки се на пандемията от COVID -19, обхванала земното кълбо три века след избухването на едрата шарка в Бостън. „Те са бесни на експертите, въпреки че експертите се опитват да им помогнат.“
След инокулацията експерименталните „субекти“ на Бойлстън развиват леко заболяване, но бързо след това се възстановяват. Малко бостънци обаче са убедени с тези доказателства; Бойлстън успява да инокулира само около 280 от всичките 11 000 жители на града. От инокулираните само шестима загиват – процент около шест пъти по-нисък, отколкото сред неинокулираните жители, заразени с болестта.
Впоследствие Матер и Бойлстън пишат брошура за епидемията. При системното изучаване на безопасността и ефикасността на лечението, те реално извършват едни от първите количествени анализи в медицината, регистрирани някога.
През 1796 г. тези доказателства помагат за вдъхновението на английския лекар Едуард Дженър да създаде ваксина срещу едрата шарка, използвайки кравешка шарка, по-малко вирулентен, но свързан с нея вирус.
Онисим едва наскоро беше признат за приноса си в медицинската наука, спечелвайки място в списъка със 100-те най-велики бостънци на всички времена на Boston Magazine през 2016 г. Неговото лобно място е неизвестно и няма съществуващи негови портрети. Междувременно в гробницата на Бойлстън в Бруклин (Масачузетс) самият той е отбелязан като човека, който „за първи път въвежда практиката на инокулация в Америка“.
„Онисим обърна много от традиционните расови предразсъдъци на колонистите“, казва Уидмър . „Той имаше много повече знания от медицинска гледна точка, отколкото повечето европейци в Бостън по това време.“
Източник: TheScientist
Превод: Радослав Тодоров
