Николай К. Витанов, Институт по механика – БАН
Златинка И. Димитрова – ИФТТ – БАН
През конфуцианци и евнуси към Темуджин
И така, в края на предишния ни разказ ви разказахме за въстанието на генерал Ан Лу Шан, с което дошъл краят на ранната династия Тан. Въстанието изтощило Китай. Времената на великия император Тай Цзун отминали и страната била изправена пред текущите си проблеми. Конфуцианците и евнусите отново щели да започнат да изтласкват легистите от властта. И както винаги се случва когато управляват либерали (конфуцианци) и меки китки (евнуси), китайската империя щяла да изпадне в поредица от кризи. И пак щял да се намери кой да избие евнусите (вече не се изненадвате на това, нали). Но този път щяло и да се случи и нещо друго – над конфуцианските пелтеци и меките китки в императорския двор щяла да надвисне гигасянката на един от най-големите фенове на учението на съветника Шан (името на този съветник споменавахме често в предишните разкази – оня съветник, който заложил основите на превъщането на малкото княжество Цин (едно от множеството враждуващи княжества в Китай) в огромна империя – фиг.1).
Фигура 1. Съветникът Шан Ян – идеологът на китайската имперска технология. Никак не е забравен, дори и 2400 години, след като е живял.
Фенът щял да надмине многократно учителя си по постижения и щял да заложи основата на най-голямата империя на света. Името на този фен било Темуджин. Темуджин ли, къкъв е пък, тоя Темуджин? – ще попитате. Е-е-е-е, стига де, всеки от вас добре познава Темуджин. Само че под друго име. Какво е другото име ли? Другото име, което получил Темуджин било – Чингис хан. И тъй, в този разказ ще ви опишем как боравенето с властта в китайската империя довело до появата на чудовищната по размер монголска империя и как каканижещите конфуцианци и корумпираните и развратни евнуси не могли да спрат могъщите монголски армии, конструирани по технологиите на Чингис хан, която както вече знаем, били взаимствани от имперската технология на съветника Шан с прекрасно вплитане на монголските особености и допълване на теорията и практиката. Образно казано – ако съветникът Шан предложил корпускулярна технология за създаване на силна държава, Чингиз хан е несъмнено авторът и първият голям практик на вълновата технология за създаване на империя. И след този увод, напред към събитията и техния анализ от гледната точка на математическата социална динамика.
Китай след въстанието на генерал Ан Лу Шан. Дай-цзун опитва да стабилизира империята
В предния разказ спряхме до 762 г., когато на престола се възкачил император Дай-цзун – фиг. 2.
Фигура 2. Император Дай-цзун. Трябвало да стабилизира Китай след голямото въстание на генерал Ан Лу Шан. Проблеми имало много.
Възкачването му никак не било по конфуциански. Дай- цзун не бил син на официалната жена на предишния император и както си му е реда, тя се опитала да го убие и да постави сина си на престола. Не и се получило и както се сещате, платила за неуспеха си с главата си. В империята на Дай-цзун царели размирни времена. Тибетските племена отнели доста земи от Китай – фиг. 3, от което китайското коневъдство било здраво засегнато – на тези земи се отглеждали много и добри коне. Китай трябвало да купува коне от империята на уйгурите, което било скъпа работа, пък и уйгурските армии били силни – веднъж те даже успели да превземат столицата Лоян – фиг. 4. Дай-цзун не бил обаче от тези, които се отказват – все пак той успял да се справи със старата императрица. След което се заел да се справи с подобряването на държавните финанси. Били въведени държавни монополи върху солта и чая.
Фигура 3. Тибетските държави по време на късната династия Тан. Увеличаването на територията на Тибет отнело плодородни земи от Китай и ударило коневъдството. А без коне – какви армии ще правиш, че да се противопоставяш на северните конни племена, обединени в уйгурския хаганат.
Тоя последния монопол върху чая, изгърмял поради корумпираността на държавните чиновници и Дай-цзун започнал да заменя старите чиновници с по-млади и по-верни на империята бюрократи, които даже започнали да попадат и в централното правителство.
Фигура 4. Уйгурският хаганат – силна държава на конни племена, създаваща много проблеми на късния тански Китай.
Това добре, обаче в централното правителство почнали да попадат и евнуси. Императорът искал да управляват умни хора, а някои от евнусите били такива, но коварните и корумпирани евнуси щели с течение на времето да започнат да отслабват империята. Чиновниците от финансовото министерство ненавиждали евнусите, но щат, не щат, трябвало да се занимават с тях, понеже под контрола на евнусите била императорската хазна. С течение на времето евнусите се разпространявали като зараза по високите държавни постове – където евнух заемал пост, веднага започвали да се назначават други евнуси. Почвате да се сещате, защо Чингис хан и наследниците му успели да подчинят Китай, нали? Но да караме подред.
Дай-цзун бил будист и направил будизма държавна религия. Тая работа просъществувала до 779 г., когато Дай-цзун починал и на трона се възкачил вторият му син под името Де-цзун – фиг. 5.
Фигура 5. Император Де-цзун. При него данъците станали разбираеми за народа. А и знаел, че държавната машинария и технологии не трябва да са много сложни, за да работят ефективно.
Де-цзун искрено искал да опрости държавната машина. Той реформирал данъчната система и я заменил със системата от двата данъка – единият се взимал от всяко семейство в зависимост от размера на семейството и имуществото му, а другият – в зависимост от обработваемата земя. Тези данъци се събирали на 2 части през годината и се поддържало строго съотношение, каква част от данъка отива за централното правителство и каква част от данъка остава в провинцията. Централната власт обаче била доста отслабена и като така, се появил сепаратизъм – особено на юг, където се нароили много князе с княжества и даже някои от тях почнали да се наричат императори. Де-цзун се опитал да смаже сепаратизма с военни средства, но така и не успял да края на живота си, които настъпил в 805 г. Сменил го синът ме Шин-цзун, който обаче получил инсулт и останал инвалид след това, та по едно време се отрекъл от престола в полза на един от синовете си, който станал император под името Сян-цзун – фиг. 6. Евнусите били изтървали възпитанието на Сян-цзун – никой не смятал, че той ще стигне тъй бързо да престола. Грешка – голя-я-я-ма грешка – Сян-цзун се запознал с принципите на легизма. Като станал император, евнусите били турени на къса каишка и нещата в империята потръгнали. Системата на двата данъка донесла финансова стабилизация, а Сян-цзун бил добър пълководец и за 10 години се разправил с князете, княжченцата и императориченцата, които се навъдили самозвано из Китай. И какво си мислите, че станало.
Фигура 6. Император Сян-цзун. Идеите на съветника Шан – в действие. Евнусите – на къса каишка. В армията – способни генерали. И успехите почнали да идват. Наследените проблеми обаче били много.
Я, познайте? Е-е-е, как не може да познаете, де! Ами логично – поставените на къса каишка евнуси спретнали заговор и убили императора в 820 г. И поставили на трона свой послушник под името Му-цзун. Послушникът разбира се бил подбран да е достатъчно добре некадърен, та властта трябвало значи да прeмине в ръцете на евнусите. Хубав номер, а? Му-цзун демонстрирал некадърността си, когато през 823 г. паднал от коня, останал инвалид и умрял през 824 г. Дюшеш – рекли си евнусите и поставили на трона малолетния, безотговорен и развратен син на Му-цзун, който приел името Цзин-цзун. Е-е-е, стига с тези евнуси, рекла си дворцовата бюрокрация и ето ви ги три партии, борещи се властта – евнусите, учените хора, издържали изпитите за най-висши държавни бюрократи и накрая – фамилните кланове, борещи се да докопат властта. А там нейде, далече в Монголия, духът на съветника Шан направлявал историята към появата на Темуджин. Но всичко било още спокойно – агънцата си блеели, кончетата си пасели, а татарите още не били унищожени от Чингиз хан. Тъй. Назад към Китай.
Там Цзин-цзун почнал да си показва рогата и уплашил евнусите. Та след един запой евнусите убили императора и поставили на трона брат му – Вен-цзун – фиг.7, които изглеждал идиот и достатъчно глупав, за да не им пречи. Изглеждал, де изглеждал. Ама не било така. Евнусите направили грешка. Вен-цзун ги ударил право в сърцето, като съкратил броя на дамите в харема и забранил кипренето. В 830 г. евнусите успели да блокират опита на императора да ограничи влиянието им – паразитната мрежа от евнуси била прояла цялата държавна администрация. Дошла 835 г., в която се случили решителните събития. Държавните чиновници от анти-евнуската партия, организирали „Заговора на сладката роса“ – на един прием било обявено, че на една от дърветата в градината на двореца се е появила сладка роса. Императорът решил да види това и с него се юрнала свитата евнуси. Веднага била организирана шатра в градината, която била напълнена с войници, готови да избият евнусите. Вятърът повдигнал обаче краищата на шатрата и тълпата евнуси видели войниците и се разбягали. Доста се спасили и между тях били евнусите, командващи императорската армия около столицата. Те заповядали на армията да влезе в столицата и да арестува всички министри и семействата им. Всички основни министри със семействата им били убити, а заедно с тях и още хиляди чиновници.
Фигура 7. Император Вен-цзун: или евнусите, или аз. Победили евнусите. Проблемите в китайската империя щели да продължат.
Евнусите заставили императора да убие единствения си син и наследник. Вен-цзун се пропил и умрял през 836 г. Евнусите поставили на трона брат му У-цзун и унищожили всички, които им пречели. У-цзун обаче бил интелигентен – фиг. 8. -– като не можел да управлява – назначил за първи министър стария бюрократ
Фигура 8. Император У-цзун: не мога да се справя с евнусите, затова ще сложа да управлява този, който може. И назначил Ли Ду-ю за първи министър. Евнусите пак били притиснати в ъгъла.
Ли Ду-ю и се скрил зад гърба му. Ли-Ду-ю го бивало доста в имперските дела и изведнъж евнусите се видели пак на къса каишка, а работата на централното правителство потръгнала (евнусите действали като германците при Сталинград – германската авиация бомбардирала толкова много, че германски танкове с трудности минавали по осеяните с дупки пътища. Евнусите избили старите чиновници, но на тяхна място дошли по-млади и по-патриотични, които естествено застанали на страната на Ли Ду-ю). Императорът свивал рамене и тайничко потривал ръце. Евнусите отслабвали. Ли Ду-ю поставил способни генерали начело на армията и в 843 г. в голяма битка китайската армия разбила армията на уйгурската империя. Способните генерали смазали голямо въстание в източната част на страна и Ли Ду -ю се насочил към следващия проблем – будистите, чиито манастири били станали толкова богати, че будистките монаси започнали да се противопоставят на централното правителство. Императорът обаче бил даосист, а не будист и освен това искал да оправи финансовото състояние на империята. Ли ду – ю използвал това и предложил технология за репресии на будистите с последващо конфискуване на богатствата им. Бинго, дето има една приказка – императорът се съгласил. Храмовете били разграбени, а металът от статуите бил претопен на монети (стара технология – така Сула претопил огромните вази, подарени от самия цар Крез на оракула в Делфи, за да отсече монети за финансиране на похода си срещу Митридат. Делфийският оракул пищял, пищял, че служи на Аполон, но Сула му отговорил, че тай служи на по-голям началник – Юнона. Юпитер, както се сещате, си бутнал пас в спора и делвите били претопени). 250 000 монаси били заставени да се върнат към цивилен живот и будистката религия вече не представлявала заплаха за държавата.
Нещата в Китай потръгнали. Дори и след 846 г., в която У-цзун напуснал този свят. На престола дошъл чичо му – Сюан-цзун -фиг. 9 – син на император Сян-цзун. Цуг-цванг – евнусите нямало какво да правят – това бил предендентът с най-големи права на трона.
Фигура 9. Император Сюан-цзун. Тоя е толкова свиреп, че трябва да го чакаме да умре – това била технологията на евнусите да преживеят това управление.
Ама той помнел баща си и евнусите, които го убили. И всички те били преследвани безмилостно и до смърт. Сян-цзун знаел добре технологията на управление на съветника Шан и не си поплювал с висшите бюрократи. Министрите били третирани безмилостно и винаги излизали с пот на челото от срещите с императора. Евнусите се притаили в ъглите на харема и пуснали в действие технологията на изчакването (и тоя ще умре някой ден). Императорът уволнил Ли Ду-ю – грешка, обаче могъщият първи министър не пасвал в технологията на еднолично управление на Сюан-цзун. Враждите между клановете затихнали – никой не искал да попадне в полето на действие на императора. Славата на императора се разнесла и тибетците и уйгурите, опасявайки се да не би този император да се превърне в новия Тай Цзун, също се кротнали. След като боеспособността на китайската армия била доказана при смазването на няколко малки въстания (народът също не искал да си рискува главата), армията била пратена по границите на империята, където провеждала успешни операции срещу племето на тангутите, които извършвали в предишните години набези, за да плячкосват вътрешността на Китай.
По тези времена в Китай започнали да се появяват и книжните пари. Свързано било това с отслабването на централната власт при управлението на императорите, поставяне от евнусите и засилването на бандитизма и контрабандата в съответните периоди от време. За да не бъдат ограбени от бандитските групи (които можело да стигнат и до размер от 100 човека – не забравяйте, че това е Китай – там размерът на групите винаги е голям) някои търговци спрели да носят със себе си злато и сребро, а вместо това давали хартиени гаранции, че приносителят на хартийката може по всяко време да получи обезпечението и в злато или сребро. Тези хартийки си имали номера и при открадване лесно можели да бъдат обезсилени. (обаче китайците скоро се усетили, че могат да издават и хартийки без покритие и тъй Китай, покрай всичко друго щял да открие и инфлацията и хиперинфлацията). Бандитите били предимно разорени селяни – дали от данъци или вследствие на отнемане на земята от страна на крупните земевладелци. Сюан-цзун наследил бандитските проблеми – в началото на управлението му имало цели бандитски армии, най-голямата от която наброявала 30 000 души (Али Баба с 40-те разбойника ряпа да ядат). Сюан-цзун обаче имал армия и решителност. Гореспоменатата бандитска армия, действаща по крайбрежието около устието на Янгдзъ, била разбита. Разбити били и другите крупни бандитски групи. Останали по-малките и по-мобилните, които можело да се изплъзват по-лесно от войските на императора.
Краят на династията Тан
По някое време се появил нов враг – тибетските и бирмански племена плячкосвали южните провинции на Китай и започнали рейдове и по южните китайски крайбрежни градове. Сюан-цзун нямало да търпи това и част от китайската армия била насочена в тази посока. Въобще Сюан-цзун смазвал със сила един по един проблемите, които бил наследил. На път бил да смаже и източника на проблемите – притаените в сенките на харема евнуси. Но гигантските военни разходи започнали да създават проблеми за населението. Освен това започнали суши в едни провинции и наводнения в други. Това се отразило във въстания при селяните и при гарнизоните, особено на юг. Сюан-цзун трябвало да се справя и с това – той оставил евнусите на мира и смазвал едно подир друго въстанията до смъртта си в 859 г. Сюан-цзун не посочил наследник и борбата за трона се разгоряла с пълна сила – отново в действие изпълзели евнусите. Имало две партии от тях. Едните – баш евнусите от харема, плетачите на интриги – решили да поставят на трона третия син на императора, пуснали слух, че императорът им казал, преди да умре, че иска точно този син да види наследник и издали фалшив указ, в който пращали шефа на другата партия евнуси в далечна провинция. Този шеф обаче не бил глупак и поддържал първия син на императора като наследник. Та той бил евнух, но още на млади години интригите в харема му писнали и поискал да бъде назначен в армията, където служил добре и се издигнал до главнокомандващ. Този генерал добре знаел що за стока са евнусите и им погодил техните номера (нали някога и той бил евнух, та ги знаел). Преоблечен като евнух, генералът проникнал в двореца и бързо разбрал каква е работата. Наясно сте какво следва – армията влязла в двореца и евнусите от противниковата партия били избити барабар с третия син на императора, а на трона бил поставен първия син на императора под името Ю-цзин – фиг. 10. Ю-цзин наблюдавал управленските технологии на баща си, но нищичко не прихванал. Той съставил правителство само от евнуси и дребни дворяни – едрите благородници и конфуцианските чиновници били аут от властта и следователно – недоволни. Лошо Седларов, лошо – дето има една приказка. И още по-лошо – императорът дал предпочитание на будизма пред другите философско-религиозни направления.
Фигура 10. Император Ю-цзин. Когато не правиш нищо, за да премахнеш главния проблем в управлението на държавата си – корумпираните евнуси, държавата ти започва да запада.
И най-лошо – императорът бил капризен и жесток и правел каквото си иска (тоест никакво съблюдаване на принципа за наградата и наказанието). И като така, стабилизацията на империята при баща му полека започнала да издиша. Издишнал и Ю-цзин – през 873 г. и евнусите пак почнали да търсят подходящ за тях кандидат за император, най-добре малолетен. Големите синове на императора не ставали значи за тая работа и ето как на престола се озовал син номер 5 на Ю-цзин, на 12 години, който станал император под името Ци-цзин. Евнусите отвличали императора от държавните дела, като му устройвали спортни игри, в които и той да участва и полека почнали да извличат властта от ръцете му. Тъй било във вътрешния двор. Линиите на властта обаче минавали и през външния императорски двор, където било правителството и там едрата аристокрация се обединила срещу евнусите. Та се появили 4 могъщи министри от средите на едрата аристокрация и почнали да изкореняват корупцията (удобна технология – корумпираните евнуси горели кариерно като сухи листа във външния императорски двор и властта на четиримата министри растяла). Проблемите от разнебитването на държавната система при Ю-цзин обаче били страшно големи – икономиката не работела, селяните гладували, защото имало суша и били принудени да продават дърветата от които били построени домовете им и да дават децата си в робство. Нищо чудно, че имало бунтове – нали не забравяте до какво води всяка управление на либерали и меки китки – до кризи и разруха. Въстанията почнали да стават все по-големи и в 874 г. избухнало голямото въстание на Ван Сян Чжи. Министрите от външния двор се борили 4 години с това въстание и накрая го разгромили, като разделили силите на въстаниците, привличайки част от техните водачи в правителството (хитра технология). Ван Сян Чжи бил махнат от сцената, но на нея се появил друг – много по- опасен метежник – Ху Ан Чао, чиято армия опустошавала Китай (даже превзела богатия град Кантон и избила 120 000 от 200 000-те му жители). Армията на Чао можела да бъде разбита, но не била, защото императорската армия, която се биела срещу нея била напълнена с корумпирани генерали и тия от тях, които не били страхливци, били яко корумпирани предатели. И какво мислите, че станало – Ху Ан Чао като видял що за армия му е насреща, тръгнал към столицата Чанян и в 880 г. след като армията му изминала 2000 километра без много да бъде обезпокоявана, я превзел – фиг 11.
Фигура 11. Въстанието на Ху Ан Чао. Корумпираното държавна машина вече не можела да се справя с проблемите на страната. Идвал краят на династията Тан. Китайската империя щяла да се разпадне (пак).
Обявил се значи нашичкия за император и в чест на това избил 80 000 човека и оставил армията си от бандити да разграби столицата. Чиновниците от министерствата били избити и заменени с некомпетентници. Които и да били послушни, не изкарвали дълго на постовете си. Един път на вратата на едно министерство се появил памфлет срещу Ху Ан Чао. Той както си му е редът, заповядал да избодат очите на всички чиновници от това министерство, че и на всички, които имали интелектуалната способност да съчинят такъв памфлет. Ясно е, че тази управленска технология нямало да се задържи дълго. На всичко отгоре сваленият император Ци-цзин бил жив. А бившият първи министър на този император също бил жив и командвал голяма армия. При това бил верен на императора. Ху Ан Чао трябвало да разбие тази армия, но първият министър бил добър ученик на Сун Дзъ и разбил армията на Ху Ан Чао. И както си му е реда тръгнал към столицата. По пътя управителите на провинции и съветниците им благоразумно се отказвали да поддържат Ху Ан Чао и се подчинявали на армията на император Ци-цзин. Ху Ан Чао имал още един проблем – армията на Ли Го-юн, носещ името Ли (тоест от семеството, основало династията Тан). Ху Ан Чао хвърлил 150 000 армия срещу армията на Ли Го-юн, но последният оправдал името си и от голямата армия не останало нита следа. Притиснат между две армии Ху Ан Чао трябвало да бяга и в 883 г. той избягал от столицата. Армията на Ли Го-юн го обкръжила и накрая главата му била изпратена на императора. Толкоз за Ху Ан Чао. В 885 г. императорът Ци-цзин се върнал в Чанян и заварил разорен град и администрация, управляваща само 3 от съседните провинции. Северните провинции били окупирани от племена от другата страна на Великата стена (уйгури, тангути и други), а в южните провинции управлявали местните аристократи и всеки друг, който можел да събере достатъчно голяма армия. Императорът умрял в 888 г. и на престола се възкачил брат му Чао-цзин. Той практически нямал никакъв контрол над страната и добре, че бил Ли Го-юн, за да го спасява от заговори и метежи. В провинциите властта преминала напълно в генералите и главатарите на големи банди. В столицата евнусите кроели метежи срещу аристокрацията и при един от тях евнусите сгафили толкова, че били избити от един генерал, когото не успели да убият. Станало това в 903 г., а в 904 г. бил убит и императорът. В тези размирни времена се случило незабележимо събитие, което щяло да обърне хода на световната история – в един от даосистките манастири монасите изобретили прах с интересни свойства, който станал известен под името барут. А генералът, който изтрепал евнусите се казвал Чжу Вен – фиг.12.
Фигура 12. Генерал Чжу Вен – най-накрая се намерил някой, който да изтрепе евнусите. Но гнойните рани по снагата на Китай, нанесени от корумпираните евнуси, нямало да бъдат тъй лесно излекувани. Империята се разпаднала и Чжу Вен контролирал само северната част на бившата танска империя.
Както си му е редът, той получил добро конфуцианско възпитание, понеже произлизал от семейство на учители и учени, но предпочел да отиде в армията, където сменил философията на Конфуций с тази на Сун Дзъ и на съветника Шан. След като изтрепал евнусите и организирал убийството на императора, в 907 г. Чжу Вен свалил и последния император от династията Тан – Ан-ди и се обявил за император, основател на нова династия. Която контролирала само част от севера на страната. Империята пак се разпаднала (ама вие вече си знаете – либерали + меки китки = разпад). Започнала епохата на петте династии (в северната част на страната) и на десетте царства ( в южната част на страната). А годинките си се въртят и наближаваме времената на Темуджин. Е, не подскачайте де – има още 200 години дотогава. Та в северeн Китай бързо се сменили 5 династии (няма смисъл да ви товарим съзнанието с имената им) и резултатът бил, че тази част от страната се оказа под управлението на хун-ну плeмена (китайската аристокрации се функционирала обаче и китайската култура – също). На юг държавата се раздробила на 10 по-малки държави – десетте царства), които били управлявани къде от бивши генерали, къде от бандитски главатари, къде от обикновени крадци, които наричали себе си князе.
Да се събудиш император – северната и южна династии Сун
И какво мислите, че станало после? Нали си спомняте, как Клавдий станал император на Римската империя? Или не си спомняте. Е, ако не си спомняте, четете сега нататък. Хаосът значи продължил до 960 г. Тогава, близо до една от столиците на северната част на страната – Кайфин (другата била днешния Пекин) и на около 200 километра от Лоян, един генерал кротко си спял в палатката. Този генерал бил главнокомандващ на армиите на северната част на Китай. На войниците толкова им писнало от правителството, че на сутринта събудили генерала (на име Чжао Хуан Ин), облекли го в жълта мантия и го обявили за император. Той разбира се, не щял да се занимава, но когато трябвало да избира между това да го обявят за император или да умре, решил благоразумно да поживее още някое време и ето ви го императорът Тай-цзу от новата династия Сун – фиг. 13.
Фигура 13. Императорът Тай-цзу поставил основите на династията Сун. И пообединил Китай.
Тая династия щяла да управлява 319 години. До 1126 г. династията се наричала Северна династия Сун. Тай-цзу си рекъл, че тъй и тъй е станал император, поне да пробва да обедини Китай. Почнал с укрeпване на властта си в столицата Кайфин – фиг. 14.
Фигура 14. Китай по времето на Северната династия Сун. Виждате, че доста се е смалил в сравнение с времената на ранната династия Тан. Виждате и двете държави на север – киданската империя Ляо и тангутската държава Западна Ся. Ляо се простира даже от вътрешната страна на Великата стена.
Дотук добре. После пробвал за удари на север. Там обаче била държавата на племето кидани, управлявана от династията Ляо. Силна държава със силна армия. Работата свършила неуспешно за Тай-цзу и той решил, както се казва, да пробва технологията, основана на стратегическата дълбочина. С други думи, заел се с 10-те царства на юг и едно по едно ги покорил. Отнело му 10 години. И тъй се получила следната ситуацийка – империя на династията Сун, обкръжена от : мощната държава на киданите, на която се плащат големи данъци (100 000 унции сребро и 200 000 рулона памук на година), че да не напада Китай. Това на север. На северозапад – друга мощна държава – царството Ся на тангутските племена. На югозапад – държави на бирманските и тибетските племена – фиг. 14. И тъй от 1004 г. до 1100 г. (хвър, хвър, към Темуджин). И по – точно до 1110 г. Важното развитие в този стогодишен период било свързано с тангутските племена от Манчжурия. Те сключили съюз, който започнал да се нарича Джурченски хаганат – фиг. 15.
Фигура 15. Една страшно интересна картинка на района около Китай около 1100 година. Горе вдясно виждате джурчените – хаганатът още го няма и на картата се мърди голямата киданска държава – империята Ляо. Нали виждате какво пише над Ляо – татари и монголи. Две различни работи и не забравяйте, че Чингиз хан ще унищожи татарите (четете надолу). Покрай монголите на запад имаме кераити, меркити и наймани. Ще стане дума и за тях по-долу в текста.
С течение на времето хаганатът укрепнал и се опълчил на мощната киданска държава. И с успех. Киданската държава била унищожена. Което обаче не било добре за Китай на династията Сун. Джурченският хаганат станал толкова силен, че нападнал Китай и армиите му превзели столицата Кайфин. Победилите основали своя династия – Цзин (Жин) – фиг. 16. А пък победеният император Хуей-цзун (любител на изкуствата, либерал и т.н.) направил каквото прави всеки натворил каши неспособник да управлява – отрекъл се от престола. Пленили го обаче, заедно със сина му и го заточили – та либералинът завършил живота си в малка къщичка далеко от империята, която вместо да укрепва, съсипвал. Този император обаче имал и друг син, който не се бил метнал на баща си.
Фигура 16. Джурченската държава Цзин (Жин). Китайската империя е редуцирана до земите на южната династия Сун. Виждаме и държавата на тангутите, а на север, както се казва, се отваря пространство за действие на монголите. Трябва само да се появи талантлив водач. И такъв се появява – и то тежко въоръжен с китайска имперска и военна идеология от книгите на съветника Шан и на Сун Дзъ.
Този син избягал в Южен Китай и с него продължила династията Сун. Столицата била преместена в Ханкоу. Северната династия Сун престанала да съществува. Появила се южната династия Сун, управляваща обширни земи в Южен Китай с население 50 милиона човека и император, който не бил либерал. Джурчените ударили на камък. И въпреки, че във войните между двете държави по-големите успехи били на страната на джурчените, южнокитайската империя продължила да съществува.
Темуджин
В това време, далеко, далеко на северозапад, в монголските степи, събитията следвали своя ход. Населението се увеличавало и племената водили жестока борба за пасища. Там в 1155 г. в семейството на един племенен вожд на име Есугей – фиг. 17, се родило момче, което нарекли Темуджин, за да ознаменуват победата на баща му над съседния вожд Темуджин-Уге. Когато Темуджин бил на 9 години, баща му бил отровен и съседните племена завладели пасищата на неговото племе. Отбележете тоз тънък момент – съседните племена били татарски, а племето на Темуджин не било. Та действие първо – татарите отровили бащата на Темуджин (четете надолу какво ще стане с татарите, щото някои си мислят, че татари съществуват и до днес.) Действие второ – тръгнали татарите да гонят и наследника на Есугей.
Фигура 17. Есугей – бащата на Темуджин. Темуджин няма да прости на татарите, че отровили баща му. Татарите ще бъдат тотално разбити и ликвидирани като племена. Каквото останало от тях Темуджин разхвърлял по другите племена. Та след 1202 г. татари няма. Което поражда доста въпроси.
Темуджин трябвало да бяга и дълго време бил изгнанник. Трудностите закалили характера му, а по едно време попаднал и в манастир в севернокитайските земи, където монасите го научили да чете. И ето ни го действие трето – Темуджин прекарвал доста време в библиотеката. Една от книгите особено привлякла вниманието му. Вече се досещате, коя, нали. Е, ако не се сещате – книгата на съветника Шан Ян, съдържаща технологията, довела до създаването на китайската империя. И още една книга чел Темуджин – тая на Сун Дзъ. И така, след някое време, Темуджин напуснал манастира. Но в главата на младежа имало технология, която ще му позволи да изгради най-голямата континентална империя в световната история. Следва действие четвърто – завръщайки се в монголските степи, Темуджин намира важен съюзник – жена му Борте, женитбата за която наредил още баща му. И тъст, имащ немалък отряд от войници. И така, ето ви кален в страданията стратег, научил наизуст Сун Дзъ и имперската технология на съветника Шан. Обграден от племена, чиито вождове са на следното тактическо и стратегическо ниво – дай да нападнем комшиите през нощта и да им гепим конете. И какво си мислите, че станало? Е, вие знаете добре, какво станало – фиг. 18. Темуджин наблюдавал, как монголските племена се избиват едни други, прахосвайки човешкия си ресурс. И решил да спре това като пусне в действие технологията на съветника Шан. Темуджин започва да подбира племенните вождове, с които да дружи и с кои да не дружи. И подбира кого да шамароса. Скоро славата му на отличен пълководец се разнася из монголските племена и армията му започва да расте. За увеличаването на силата на Темуджин спомага и … северокитайската империя на династията Цзин (или Златната династия). Конфуцианските съветници карат императора да подкрепя Темуджин, тъй като той тормози враговете на империята от другата страна на границата. Нелоша технология да правиш политика, но не бива да допускаш твоя съюзник да вземе, че да унищожи всичките си врагове. Че ще стане толкова силен, че и ти няма да можеш да се оправиш с него. Точно това не пресметнали конфуцианците и точно това била целта на Темуджин. Заблудата е много важна във войната.
Фигура 18. И тай, натъпканият с китайска имперска и военна технология Темуджин (наречен още Чингиз хан) започнал да действа. Тръгнал от малкото кафяво петънце, където пише монголи. В жълто е монголската империя в края на живота му. Впечатляващо, нали. Отбележете похода към земите на волжските българи – там където пише Биляр. ТАМ АРМИЯТА НА ЧИНГИЗ ХАН БИЛА РАЗБИТА. ОТ БЪЛГАРИТЕ. Но затова – по долу в текста.
За да прави каквото и да е било, Темуджин трябвало да обедини монголските племена. Технологията му била – играе си играта по системата Шан – Сун Дзъ и се прави на верен васал на всичките си началници. И тъй Темуджин полека провеждал политиката си на обединение на монголските племена и се правел на примерен васал на цинската държава. Която проучвал. И която се оказала труден противник – силна армия, командвана от способни генерали и опираща се на десетки укрепени градове. Със слабо място – императорски двор имащ всичките недъзи на китайския императорски двор – пълен с корумпирани евнуси и плямпащи теоретици – конфуцианци на високи позиции. Които често пречели на генералите да си вършат работата. Но Темуджин още не бил обединил монголските племена. Предстоели му две трудни стъпки – да подчини кереитите и найманите. Около 1175 г. Темуджин бил взет на служба от мощния владетел на кереитите хан Торгул. Торгул на младини бил спасен в битка от бащата на Темуджин и се отнесъл уважително към сина на своя спасител. Торгул става съюзник на Темуджин и му помага, когато Борте е отвлечена от бандити. Другият, който помага на Темуджин, е Джамука – способен млад пълководец от племето джаджират. Така в монголските степи се появяват три силни военизирани отряда. Торгул е стар, а Темуджин и Джамука се следят с подозрение, като всеки от тях се опасява, че другият ще вземе ханството на кереитите. Джамука е по природа добър войник, но Темуджин има и нещо повече – китайската имперска технология. Спокойният Темуджин изглеждал по-приемлив за монголските кланове от буйния Джамука и освен това е пуснал в действие имперската технология. Скоро Темуджин е обявен за хан (1196 г.), но такъв е и Торгул, да не говорим, че към ханска титла се стреми и Джамука. Та доста ханове имало в Монголия тогава. Племе – хан, племенце – хан, племенчице – хан. Тая работа хич не се връзвала с технологиите, които Темуджин изучавал в манастира. Предстоели големи промени – фиг.19.
Фигура 19. Империята на Темуджин (обявен за Чингиз хан през 1206) в 1207 г. Виждате разположението на държавите, с които са свързани ранните походи на Темуджин.
В туй време Торгул започнал да наблюдава внимателно Темуджин (все пак и Темуджин бил получил ханска титла), но Темуджин се правел усърдно на васал, пък и враговете на Темуджин и Торгул били общи. Това били татарските племена (тези които отровили бащата на Темуджин и помогнали на Цзинската империя да смаже монголската държава през 1161 г., нещо, което Торгул и Темуджин не били забравили – единият бил потомък на монголските ханове отпреди 1161 г, а другият имал баща, отровен от татарите. А вследствие на това монголските племена били васали на цзинската държава). Та татарите се скарали с Цзинската държава и тя пратила армия срещу тях, като повикала за войната и васала си Торгул, който пък от своя страна повикал васалите си, един от които бил Темуджин. Решителната битка била в 1198 г. и татарите били тотално разбити. Дали прочетохте добре – тотално разбити. Действие второ по татарския въпрос (гледайте какво ще стане като дойде трето действие – да не мислите, че Чингиз хан простил на тези, които отровили баща му). А-а-а-а, той още не е Чингиз хан, грешка, грешка, още сме на Темуджин. След тази победа Торгул получил титлата ван (старата царска титла в китайската империя и започнал да се нарича Ван-хан). И васалът Темуджин получил цзинска титла, но от доста по-нисък ранг. След битката Темуджин пуснал в действие правилото на наградата и наказанието и заповядал да екзекутират всички аристократи, които не отишли с Торгул и Темуджин срещу татарите. Сред тях били наследници на старата ханска фамилия на монголското ханство отпреди 1161 г. Темуджин разчиствал възможните опоненти. Торгул формално не можел да възрази, въпреки, че част от екзекутираните му били роднини. Но докато Темуджин градил армията си и администрацията си по системата на съветника Шан, у Торгул се появили проблеми. Собственият му брат го свалил от властта и Торгул трябвало да бяга. Помогнал му Темуджин, които привел в порядък армията му, осигурил логистиката и така Торгул си върнал властта. Торгул и Темуджин след това разбили найманите и започват да подчиняват едно след друго монголските племена. Торгул става най-могъщият управник в Монголия. И веднага след него – Темуджин. Проблемите на Торгул обаче продължават. Още един от братята му опитва да го свали от власт и това е предотвратено с помощта на Темуджин. Част от монголската аристокрация следи обаче с безпокойство опитите на Торгул и Темуджин да наложат хегемония. И се обединява около Джамука. Част от племената свикват събор (сред тях са найманите и татарите) и в 1201 г. Джамука е провъзгласен за гурхан – Вселенски хан или император на Монголия. И тъй историята трябвало да реши – Джамука или Темуджин. И тя решила – дългата и ръка изпратила Торгул (Ван – хан) на помощ на Темуджин. Темуджин се разправил първо с татарите – в 1202 г. той ги изтребил почти напълно, а каквото останало от тях, било разпределено по верните на Темуджин племена. Прочетохте ли това – татарите били изтребени от Темуджин и каквото останало от тях, било разпределено по другите племена. Тоест – няма татари след 1202 г., те са изтребени лично от Чингиз хан. Та, въпросът е тогава, какво ни се пелтечи за татари – те са унищожени от Темуджин още през 1202 г. – каквото идва до Европа, са монголите. И като са били изтребени, как тъй сега ги има. Е как – някой е нарекъл с това име хора от друг народ, живеещ по поречието на Волга. Имперска технология, батка, – да не си спомнят хората за една мощна държава , с която руските княжества се борили 600 години и чак Иван Грозни успял да я покори. Което повдига въпроса дали Иван Грозни е оня дядо Иван, в който народа наш толкоз вярвал. Не, не е – оня дядо Иван е съвсем друг. За него ще стане дума в следващия ни разказ. А сега, само да ви загатнем – Хулагу – Илхан – цар Иван, разбиващ мюсюлманите. Кой е Хулагу ли? Потърпете до следващия разказ, де. Сега обратно към Чинг…., е-е-е, Темуджин.
След разгрома на татарите, Темуджин се засилил и прославил толкова, че Торгул започнал да се притеснява за властта си. Двамата се скарали през 1203 г., когато Торгул отказал да даде дъщеря си за жена на най-големия син на Темуджин на име Джучи (добре запомнете това име, че ще се появи една държава на име улус Джучи, която вие знаете като Златната орда и там ще има един хан на име Бату и един дивизионен командир на име Ногай, който ще тормози българските царе – които така са раздрипили мощната някога дунавска България, та един прост дивизионен командир на име Ногай, ги въртял на пръстите на ръката си. Ще кажете, че долавяте презрението на първия автор. Ами не сте далеч от истината). Та отначало армията на Торгул доминирала и Темуджин трябвало да отстъпи чак до северната днешна монголска граница. Племената под управлението на Торгул скоро обаче се отдали на пастирския си начин на живот, докато малката армия на Темуджин била стабилна и това му позволило през есента на 1203 г. да настъпи и да разбие армията на Торгул и да подчини племето му – кереитите, които оттогава натам станали верни войници на Темуджин. Така Торгул изчезнал от сцената и на нея в Източна Монголия се откроявал един хан – Темуджин и един гурхан – Джамука. Двама били много за Източна Монголия. Да не забравяме, че имало и Западна Монголия, където Джамука избягал, след като Темуджин станал прекалено силен на изток. Нали забелязвате – силата на Темуджин расте, а в цзинския императорски двор – конфуцианците си пелтечат, евнусите корумпират, а генералите не могат да си гледат армията както трябва. А, да – верният васал Темуджин бил затрупван с дарове – тъй си мислели пелтиците конфуциански, че ще усмирят монголското чудовище. Което им знаело и кътните зъби
И тъй се получила следната картинка – Източна Монголия – под контрола на Темуджин, Западна Монголия – под контрола на Джамука (формално), но силният човек там бил предводителят на голямото племе наймани хан Таян. Цзинската империя подкрепяла неявно Темуджин (той формално и бил васал и тук конфуцианските съветници допуснали грешка – оставили Темуджин да ликвидира елита на найманите, та да няма какво да му се противопоставя по-натам. Скоро Китай – и цзинската империя и южносунската империя – щели да почнат да страдат от това плиткомислие). Решителната битка била в 1204 г. и в нея найманите са разбити, а предводителят им Таян умира от раните си, но се бие храбро. Темуджин трябва да се бори с найманската съпротива до 1208 г., когато Монголия окончателно е обединена. В 1206 г. Темуджин е обявен за велик хан на всички, които живеят в юрти и е наречен Чингиз хан. Новият император се смятал за наследник на империите на хун-ну, жужаните и уйгурите. Първата му задача била да уреди държавата си. Следващата – да се пробва да завоюва света (неуспешно) и Китай (успешно).
Монголската империя – по китайски образец. Чингиз хан има нужда от стратегическа дълбочина, за да нападне Китай. Първи удари на запад – битките с тангутите и найманите. След това – Китай.
И тъй Темуджин вече е Чингиз хан – фиг. 20.
Фигура 20. Походите на Чингиз хан след 1207 г. С железни закони и храбри войници всички те ще са успешни без два – походът срещу Джелаладин и походът срещу българите. И докато за Джелаладин и днес се пеят песни какъв герой е бил, за българите се мълчи. Ако беше друга държава, Овчата битка щеше с часове да се изучава в учебниците по история. Ама за овце става дума, сър, за овце-е-е – както се казва по анекдотите.
И трябва да урежда държавата си. И го прави по китайски образец. Но не по образеца – управление на конфуцианци и евнуси. Не-е-е-е, Чингиз хан добре е научил до какво води управлението на либерали и меки китки. Затова той слага в основата на изграждането на държавата си технологията на съветника Шан. Боговете му помагат – при една от многобройните битки за обединение на монголските племена (не се чудете защо армията на Чингиз хан е толкова боеспособна – войниците му имат огромен боен опит в много битки), той успява да плени началника на канцеларията на уйгурската държава. И ето ви го човека с опит в изграждането на администрация. Трябва само нежно да му се напомни, че тази администрация трябва да е по образеца на съветника Шан, но това не било проблем – когато насреща им седял Чингиз хан, чиновниците чували всичко от първия път. И изпълнявали без изкривявания. В монголското общество била въведена твърда йерархия, каквото имало в армията на Чингиз хан. Всеки мъж, годен да носи оръжие, се смятал за войник. Законите на Чингиз хан (както и законите на Крум, но какво да се чудим, след като и двамата са гледали от едно и също място – идеите на съветника Шан) били безмилостни към предателите, страхливците и крадците, но били благосклонни към преданите и храбрите. Издигането в йерархията било по заслуги. Я още малко за тези закони, известни като ясакът (кодексът) на Чингиз хан. Значи – за убийство – смърт, за кражба – смърт, за съпружеска измяна – смърт, за лъжа – смърт, за содомия – смърт, за укривателство – смърт, за магьосничество – смърт, за предателство – смърт. Найс, а! – фиг. 21.
Фигура 21. Темуджин (Чингиз хан) – един от най-добрите последователи на идеите на съветника Шан и на Сун Дзъ.
И тъй нататък. И какви били резултатите. Няколко десетилетия по-късно, францисканските свещеници, пътуващи из монголската империя, се чудят как тъй монголите не лъжат, уважават началниците си и не се карат и няма битова престъпност. Ми нямало. И ви е ясно защо нямало. Та, над цзинската империя в северен Китай и империята Сун в южен Китай скоро щели да надвиснат облаци. Но Чингиз хан знаел, че не е готов – фиг. 22. И приложил вълновата технология на Чингиз хан, която щяла да донесе стратегическа дълбочина и ресурси на монголската империя, за да се справи с Китай.
Нападението над Китай щяло да изисква мобилизацията на цялата монголска армия и западните граници на държавата му щели да останат незащитени. Значи монголската вълна трябвало първо да залее запада, за да подсигури западната граница и да натрупа ресурси и опит. Затова Чингиз хан отначало поддържал добри отношения с Цзинската империя (формално той още бил васал на тази империя) и се съсредоточил в направление, противоположно на пътя към империята Цзин. Там била мощната тангутска държава, която била нападната в 1207 г. Съпротивата не била прекършена и в 1209 г. Чингиз хан атакувал втори път. Постигнал победа, войските му получили боен опит в сражения срещу армия, организирана по китайски образец. Тангутите трябвало да плащат огромен данък и нямало как да се съвземат докато Чингиз хан се занимавал с Китай. Но какво правил Чингиз хан през 1208 г.? Тогава цел на монголската армия бил Кочлук, синът на хан Таян, който начело на голяма найманска армия заплашвал западните граници на монголската империя. Тази армия била разбита и така, за 3 години, опасностите в западно направление били ликвидирани. Монголската вълна щяла да бъде насочена на изток. И като види, че не достатъчно силна, щяла да пак се обърне на запад, за да се засили. Тук волжките българи ще начукат канчето на монголската армия в прочутата Овча битка (за която не сте чували, нали – доста хора много внимават да не би да разберете, че българите са разбивали армията на самия Чингиз хан. ) И после монголската вълна щяла да се обърне пак на изток – фиг. 22. И после пак на запад – чак до Будапеща. И после пак на изток, докато превземе южнокитайската империя. И после….още по на изток, за да нападне Япония. Там монголите щели добре да научат две думи – самурай и камикадзе. Но нека да караме поред.
Фигура 22. Вълновата технология на Чингиз хан работела прекрасно. Армията му не била най-голямата – около 200 000 войници, но била умело тактически и стратегически ръководена. Чингиз хан имал и късмет – повечето от лидерите срещу него не ставали за нищо. Историята разказва, че Чингиз хан плюел от пренебрежение, като разбирал за тъпанариите на поредния тъпанар с ханска, царска, шахска или императорска титла, който се изправял срещу него.
След първата монголска вълна на запад дошла първата монголска вълна на изток. Подготовката започва през 1210 г и в 1211 г. монголската армия започва 1000 километров поход през пустинята Гоби, за да достигне до Великата китайска стена. Чингиз хан има 100 000-на армия, но ситуацията му е като на Ханибал в Италия – срещу него стои добре обучена армия, скрита в градове с яки крепостни стени. Прогнила административна машина, обаче армията още може да се съпротивлява и то много. При това са налице множество китайски военни технологии. Няма да е лесно. Но Чингиз хан има съюзници сред китайската аристокрация, която не обича много цзинската империя (напомняме, че в началото тая държава се казва джурченски хаганат, т.е. джурчжените управляват, а не китайците). Въпреки това, трябва да се внимава – всяка голяма загуба на жива сила, дори и при победа, може да активира приспаните проблеми по западните, северните и южните граници на монголската империя. Затова Чингиз хан разузнава, разузнава, разузнава…. Разузнава с малки отряди, извършващи набези. Чрез търговия, шпиони, подкупи, корупция и т.н. Та сведенията му за цзинската империя са отлични. Главната цел на Чингиз хан е „средната столица“ на цзинската империя – Чжунду (днешният Пекин). След дългият поход пред пустинята Гоби, монголската армия трябва да форсира Великата стена, която там е двойна – външна стена и вътрешна стена. Чингиз хан използва стария боксов похват – демонстрирай удар в главата, а удари в туловището – фиг. 23.
Фигура 23. Монголската армия напада цзинската империя в Северен Китай.
Армията му не форсира стената в точката, където разстоянието до Чжунду е най-малко (и където е съсредоточена голяма цзинска армия за защита), а 200 километра по на изток. Ресурсите в пространствата между външната и вътрешната стена (най-ценни за Чингиз хан са големите табуни коне от императорските конюшни) падат в ръцете на монголите след успешна битка с цзинската армия между двете стени. Чингиз хан форсирал вътрешната стена и напреднал към Чжунду. И като видял стените на града, разбрал, че с първобитните си катапулти няма да го превземе. Така, походът през 1211 г. завършил с отдръпване на монголската армия отвъд вътрешната част на Великата стена. Имало това и възпиращ ефект върху другите съседи – зер армията на Чингиз хан не е в Китай, та си правете сметката, дали ще нападате. Никой не нападнал. И в 1212 г. Чингиз хан направил втори опит да завземе Чжунду. Пак не станало, а и го ранили. И пак монголската армия била оттеглена извън вътрешната част на Великата стена. В 1213 г. пак станало същото нещо. Войната се затягала – нещо куцало в технологията на Чингиз хан. Монголите били страшно добри бойци в открити равни пространства – фиг. 24. Но не умеели да превземат крепости и да защитават превзетите крепости. Заради това всеки път Чингиз хан трябвало да оттегля армията си отвъд Великата стена за през зимата. Тая технология трябвало да се подобри. И щяла да се подобри. Но засега Чингиз хан разчитал на разнобоя в цзинската държава и аристокрация. Което сработило през 1215 г., когато армията му най-накрая успяла да превземе Пекин. По време на тези събития императорът на Цзинската империя починал и на власт дошъл един от синовете му. Когато разбрал кой е новият император, Чингиз хан се изплюл с погнуса и на всеослушание заявил, че тоя за никакъв император не става. С други думи – насреща на Чингиз хан – нищо. Император, дето и за кукла не става. Е, защо се чудите, че Пекин паднал. То и най-способния генерал може да се провали, ако насреща му е Чингиз хан, а в тила му действат собствените некадърници под формата на министри, императорски двор и император.
Фигура 24. Монголските конници били отлично средство за бойни действия в открити равни пространства. При противник скрит в крепости обаче, трябвало друга технология. За да я отработи, Чингиз хан ще обърне монголската вълна на запад.
Като превзел Пекин Чингиз хан приложил технологията за превръщане на уседналите цивилизации в степи – горим всичко, унищожаваме 80% от населението, та да не са бунтуват, останалите 20% да възстановяват каквото могат с десетилетия, след като си платят големите данъци. Та в случая на Пекин пожарите и разрушенията траели цял месец, а голяма част от населението било избито – фиг. 25.
Фигура 25. Битката за Пекин, 1215 г.
Цзинската държава обаче не била унищожена – другата столица – Кайфин още не била превзета. Армията на Чингиз хан все още нямала опита са де справи с китайските империи. Но имало и друго в технологията на Чингиз хан – когато монголската вълна се стоварела в една посока, не трябвало да има проблеми на противоположната граница. За да стане това, противниковите държави по тази граница трябва да са небоеспособни. И те ставали такива след монголски рейдове, разрушаващи градове и инфраструктура. Така било и с Цзинската империя. Преди поредния рейд на запад, Чингиз хан трябвало да обезсили цзинската държава и армия. Затова бил разграбен и опожарен Пекин. После, когато монголската империя, щяла да достигне максималния си размер, тази технология на опожаряване и разграбване се прилагала в много по-малък мащаб. Та обратно към монголската армия, която трябвало да трупа опит в обсаждане на крепости. И за да го натрупа, отново монголската вълна била хвърлена в западно направление – срещу каракитайската империя, в която се бил укрепил Колчуг – върлият враг на Чингиз хан и син на предводителя на найманите хан Таян.
Каракитайската империя никак не била малка – фиг. 26.
Фигура 26. Каракитайската империя около 1200 г. Виждат се и двете български държави. Дунавска България е малка, нали. Е, Калоян още не се е развихрил.
Та се управлявала от гур-хан (вселенски хан) и имала за васали уйгурите на изток (които някога също имали мощна държава), които били будисти и частично християни – несторианци. На север васали били карлуките, които също били частично християни – несторианци, а на югозапад каракитайската империя имала за васал султана на Хорезъм. Тази голяма държава обаче имала вътрешни пукнатини. Най – напред, през 1209 г. се разбунтували уйгурите и преминали на страната на Чингиз хан. В 1211 г. същото сторили и карлуките – Чингиз хан бил и добър дипломат – докато се занимавал с Пекин, на срещуположната му граници били активирани агентите му на влияние, за да разлагат голямата каракитайска държава. Колчуг (който се оженил за дъщерята на гур-хана, след като избягал в Кара-китай) имал нужда от силна държава и армия, за да се бори с Чингиз хан. Той решил, че гур-ханът вреди на държавата и влязъл в сговор със султана на Хорезъм, за да вземе властта. Гур-ханът обаче (името му било Челук), макар и стар, не бил за подценяване. Армията му разбила тази на зетя, но не могла да разбие хорезъмските войски и в края на крайщата, в 1211 г. Колчуг го пленил и управлявал до 1218 г. (гур-ханът починал през 1213 г.). Каракитай бил поделен между Колчуг и султана на Хорезъм Мохамед (на тая граница имало едно градче, известно днес като Ташкент, за да имате представа, къде се развивали събитията). Последвали няколко години, в които Колчуг се опитвал да стабилизира държавата си. С променлив успех. През 1218 г. Пекин бил вече превзет, цзинската империя била отслабена дотолкова, че имала нужда от възстановяване, за да води война. Монголската вълна на Чингиз хан можела отново да се стовари на запад. И се стоварила върху Каракитай. Бил изпратен един от най-способните генерали на Чингиз хан – Джебе, който разбил армията на Колчуг, а самият Колчуг бил убит. Доста хора в Каракитай посрещнали монголите като освободители, а обширните каракитайски територии били присъединени към монголската империя. Наред бил хорезъмският султанат.
Султанатът никак не бил малък – той обхващал днешния Афганистан и баят парче от днешния Иран и Азърбайджан. – фиг. 27 (багдадският халиф доста се притеснявал от таз държава).
Фигура 27. Хорезъмският султанат. Хич не бил малък. А армията му била по-голяма от тази на Чингиз хан. Султан Мохамед обаче, бил, както народът казва – балък. Виж синът му Джелаладин не бил балък.
Султан Мохамед бил смел търсач на приключения, но насреща му бил спокойният, внимателен и настойчивият Чингиз хан, въоръжен с имперската технология на съветника Шан, с военните технологии на Сун Дзън и с огромния си практически опит, събран по бойните полета на Монголия и Китай. Столицата на хорезъмската империя бил Ургенч, но през 1212 г. султан Мохамед я преместил в Самарканд. Империята имала доста проблеми, но два били най-големи: армията и била голяма, но предимно от наемници, много от които симпатизирали на разрастващата се монголска империя на Чингиз хан. Второ – султанът произлизал от дребен благороднически род и по-крупните аристократични родове не го обичали. Не го обичал и халифът в Багдад – толкова не го обичал, че Чингиз хан му изглеждал къде по-приемлив от единовереца му Мохамед от Хорезъм – фиг. 28. Чингиз хан, разбира, се отчел всичко това и го включил в разработената специфична технология за справяне със султаната на Хорезъм.
Фигура 28. Хорезъм.
Технологията включвала отначало установяване на добри търговски отношения и постепенно разлагане на държавата – все пак армията на султана била доста голяма – дори по-голяма от монголската армия. Нещата не потръгнали така, защото хорезъмците пленили първия керван, изпратен от Чингиз хан и убили посланика. Тогава Чингиз хан сменил технологията, скрил моркова и извадил дебелата тояга. Станало това през 1219 г. когато дисциплинираната 200 000-на монголска армия тръгнала срещу 300 000 -ната армия на султан Мохамед. Мохамед обаче разпръснал армията си на голяма територия, което позволило на Чингез хан да използва технологията на концентрираните удари, поради което войските му почти винаги имали числено преимущество в битките. В 1220 г. Чингиз хан превзел Бухара и следвайки вълновата си технология, опустошил и опожарил града (нали се сещате – след това монголската вълна щяла да залее отново Северен Китай, та тези територии трябвало да бъдат обезкървени, за да не могат да се съпротивляват, докато монголската армия я няма). След два месеца същата съдба застигнала и Самарканд – жителите на града били избити, за да бъде разграбен той на спокойствие. Технологията на прочистването работела ефективно – няма човек, няма проблем (да не си мислите, че един чиляк-семинарист с хубави мустаки, го е измислил това – ама, ами, голямата северна държава е прилагала доста от технологиите на Чингиз хан, прилага ги и сега). Султан Мохамед тръгнал да бяга и бил преследван от армиите на генералите (темниците) на Чингиз хан Субетей и Джебе. Не успели да го хванат, защото той умрял от изтощение от преследването в 1220 г. На трона го сменил синът му Джелаладин, а в това време Чингиз хан разрушил мавзолея на великия халиф Харун ал Рашид. Джелаладин се оказал костелив орех. С част от армията той се укрепил в днешен Афганистан и дори разбил изпратената насреща му монголска армия. Решителната битка била през декември 1221 г. на бреговете на Инд. Монголската армия, предвождана лично от Чингиз хан, удържала пълна победа и Джелаладин, успявайки под град от стрели да пресече реката, се скрил при султана на Делхи – фиг. 29.
Фигура 29. Джелаладин бяга от монголската армия през реката Инд.
В похода на запад монголите усъвършенствали технологията се за завземане на градове, което щяла да им бъде много полезно срещу цзинската империя. Един елемент от тази усъвършенствана технология бил използването на местното население – мъжката част се събирала и се пращала да върви срещу стените на града, прикривайки монголските войници. Защитниците избивали тези хора, пък който се опитвал да бяга, бил убиван от монголите, но труповете запълвали рововете и така монголите подравнявали терена, така да се каже. Като превземали град, монголите обикновено унищожалали 80% от населението и оставяли 20% (законът на Парето!) като поставяли за управлението на тези изплашени хора своя администрация, предимно от уйгури, както и местни хора, които можели да пишат на местния език и на монголски. Имперската технология на Чингиз хан работела. През 1222, 1223 и 1224 г Чингиз хан бил на новозавладените територии, за да ги структурира и да запусне технологията по административното им управление. В 1225 г. той се върнал в Монголия. Монголската вълна щяла отново да залее цзинската империя. Вълната този път била много по-голяма и с много повече опит в обсада на градове.
Но преди да продължим с Китай, нека да отбележим нещо, свързано с волжките българи. След като приключили със султан Мохамед в Персия, Субетей и Джебе тръгнали на север – към Каспийско море, Южна Русия и Волжска България. Целта била да приложат технологията на изпепелената земя, за да не могат владетелите на тези земи да тормозят империята на Чингиз хан, докато той се занимавал със северен Китай. Е, какво, ще кажете, какво от това. Ами полека, де – лекичко ви водим към голямото поражение на монголите, известно като Овчата битка. Което им било нанесено от …. българите. И за което мощно се мълчи, щото ще видите какво направили преди това същите тези монголи с 80 000-та армия на руските княжества.
И така, Субетей и Джебе с армия от 25 000 конници (2 и половина монголски дивизии или както ги наричали тумени) приключили с преследването на султан Мохамед и прилагайки монголската технология на изгорената земя и превръщането на уседналите райони по границите на държавата в степи, поели на север и опустошили днешния Азърбайджан. След което посред зима нахлули в Грузия, която била доста силна държава по онова време. Силна, но недостатъчно. Монголските тумени помели грузинската армия близо до Тифлис – станало това през февруари 1221 г. На пътя на монголските тумени били долините на Кавказ и степите зад тях. Където срещу тях застанала коалиция от алани, кавказки племена и куманите, които били голяма сила по онези земи. Субетей и Джебе приложили технологията раздели и разбий – те примамили на своя страна куманите, като им дали част от плячката, натрупана в похода им и с тяхна помощ разбили останалите. След това Субетей и Джебе нападнали куманите, разбили ги и им отмъкнали дадената преди това плячка. Добра технология, но имало проблем. Дъщерята на куманския хан била омъжена за влиятелен руски княз – Мстислав Галицки и зетят събрал 80 000 на армия, която била на разположение на тъста за отмъщение. Тук монголите приложили тактика, основана на бързина – бързата монголска конница разтеглила по-голямата руска армия и нападала отделните и малки части – фиг. 30.
Фигура 30. Битката при река Калка. Монголите разбиват армията на руските княжества. Колко му е да дръннат за десерт и армията на волжските българи, а? Обаче вместо десерт имало избити зъби.
И така, част по част, голяма част от армията била унищожена. Монголите стигнали до Крим и разграбили венецианските колонии там. След това се върнали и минали покрай река Волга, през земите на Волжка България. Там ги посрещнала армия, която не си поплювала – армията на хана на волжските българи. Тук вече срещу монголските тумени се изправила коннница, не по-лоша от монголската и с огромен боен опит в степите. И със стрелци с лък, които никак не били по-лоши от монголските – фиг. 31.
Фигура 31. Българската конница – 1223 г. нанася тежко поражение на монголските тумени. Монголите трябва да откупват 4000 пленника. Унижението е голямо. Чингиз хан се заклева да отмъсти. Не успява обаче.
И с добро познаване на терена. И със собствени крепости. Та значи – никакви преимущества на монголските тумени срещу армията на волжските българи. И логичното се случило – в 1223 г. се състояла битка на завоя на река Кама, при която монголите били разбити, а 4000 човека били взети в плен. Откъде знаем ли?. Ето откъде – летописците казват, че за всеки пленник монголите платили на българския хан Челебир откуп от 1 овен и така той получил 4000 овни. Та тази битка била наречена Овчата битка. Нямало да стане с два тумена и половина.
Фигура 32. Паметникът на Чингиз хан в монголските степи.
Трябвало много повече тумени, които да сломят коравите българи. Волжска България щяла да спира две десетилетия монголските армии по пътя им към Европа. Монголската вълна ще трябва да се подсили с ресурсите на северен Китай, за да може да залее българската скала в степите покрай Волга. За това – в следващия ни разказ, а сега – обратно към натъртената армия на Субетей и Джебе. Остатъците от монголската армия се съединили с войските на Чингиз хан. Чингиз хан се ядосал и се заклел да отмъсти на българите (не можал, защото умрял). Но заради коравите българи Чингиз хан нямало да изостави плановете си за завладяване на цзинската империята. С българите ще се оправя след това – казал си той. Вълновата технология на Чингиз хан била в ход – монголската бойна вълна – увеличена, укрепнала и с боен опит в превземане на крепости била готова да се стовари върху цзинската империя. Преди това обаче трябвало да се завоюва тангутското царство Си (Си-ся) и през 1226 г. 71-годишният Чингиз хан започнал кампания за унищожение на Си, ама буквално унищожение – както си му е реда 80% от жителите на завладените градове били избивани. Столицата Нинся се държала и Чингиз хан не успял да я види превзета, тъй като умрял на 18 август 1227 г. Накрая Нинся била превзета и цялото население било избито. Туй била волята на Чингиз хан – фиг. 32.
И така идеологията на военната технология на Чингиз хан била проста – той се стремял да превърне завоюваните държави в огромни степи без градове. Затова градовете били разрушавани, а хората – избивани. Така нямало да вдигат и въстания против завоевателите. Чингиз хан бил здравомислещ практик, уравновесен и умеещ да слуша, ценял истинските приятели и мразел предателите (екзекутирал дори тези, които му донасяли за делата на господарите си). Чингиз хан награждавал и дори приемал на служба противници, които били верни докрай на господарите си. Чингиз хан се учел от покорените народи и имал много съветници от тези народи – фиг. 33.
Фигура 33. Изглед отстрани на паметника на Чингиз хан от фиг. 32.
Тук ще спрем засега нашия разказ. Виждате, че Китай е огромна хапка дори и за Чингиз хан. Той трябва да приложи множество технологии – административни и военни, за да може монголската бойна машина успешно да започне завоюването на Китай. Това завоюване не завършва при Чингиз хан, не завършва и при синовете му. Чак внуците на Чингиз хан, използвайки технологиите на дядо си, ще подчинят Китай и ще основат своя династия. Но за това ще ви разкажем в следващия ни разказ.
