Османотунизийското бурбе от град Сливен
Автор: Любомир Василев
Монетите, отсичани в монетарниците на африканските провинции на Османската империя през периода XVI-XIXв. се срещат сравнително рядко на територията на днешните български земи. Обект на настоящата работа са две медни монети – бурбета, или наричани още бурбени (наименованието на съответният монетен номинал в ед.ч. е “бурбе”, или “бурбен” – б.а.,Л.В. Вж.: Кръстев 2015, 160), с датировка първата и втората половина на XVIIIв., които са били отсечени на територията на османската провинция – еялет Тунис.
Османотунизийските монети се срещат много рядко в земите на Съвременна България. Именно и точно поради тази причина сме длъжни да обърнем подобаващо внимание на въпросните две находки, които увеличават известните досега монети на Османски Тунис, открити и намерени в страната ни, с още цели две такива (Кръстев 2015, 160; Харитонов 1998, 229-328). Попадането им в българските земи е своеобразно доказателство за едни сравнително добри контактни връзки между османските владения, разположени в Северна Африка, с тези на териториите ѝ, обхващащи Европа и в частност Балканите.
Първата от двете монети, произхожда от неназована местност, в землището на село Чешнегирово (община Садово, Пловдивска област), докато втората монета е с местонамиране северната част на съвременният град Сливен в Югоизточна България. И двете монети са от единични находки, като са частни притежания, и същевременно с това са лично проучени от автора на тези редове.
Описанието на първата от разглежданите в настоящата работа монети – тази от землището на село Чешнегирово (Пловдивско) е дословно следното:
Османотунизийското бурбе от село Чешнегирово (Пловдивско).
– Османска империя – Северна Африка. Провинция Тунис, т.е. еялет Тунис. Медна монета, с номинал “бурбе” (или “бурбен”), силно изтрита и износена, с диаметър съответно – 18 мм и тегло от порядъка на 2,7 гр. Екземпляр от единична находка, с правилна кръгла форма, силно изтрита и износена, при това продупчена поради употребата й с вторична функция за накитни цели. Лице/аверс: Султански подпис – “тугра”, силно заличен и неясен. Около него кръг от точици. Опако/реверс: надпис с арабски букви, от който се разчита само следното “Darebe(?) Tunus”, т.е. ”Отсечено в Тунис”. Отдолу под него, има година по мюсюлманското летоброене Хиджра, която въпреки силната износеност на самата монета ясно се разчита като годината “1127 г. Хиджра”, т.е. 1715 г. (За точното определяне на годината, е използван електронният синхронен календар за конвертиране на датировка по Хиджра в такава по Григорианския календар, поместен в интернет сайта hijricalendars.com – вж.: https://hijricalendars.com/hijri/1127, последно посетен на 26.09.2020 г., 14:51 ч.). Следователно монетата е отсечена при управлението на султан Ахмед III (1703-1730). Находката е частно притежание.
Описанието на втората монета, обект на настоящата работа, която е от град Сливен, е дословно следното:
– Османска империя – Северна Африка. Провинция Тунис, т.е. еялет Тунис. Медна монета, с номинал “бурбе” (или още “бурбен”), силно изтрита и износена, но която за разлика от
първата такава от село Чешнегирово (Пловдивско), е с доста по-ясни и четливи надписи, както и перфектно видима емисионна година на отсичане – “1187г. Хиджра”, т.е. 1773 г. (https://hijricalendars.com/hijri/1187, последно посетен на 26.09.2020 г., 14:57 ч.). Имено въпросната година спомага да отнесем конкретният екземпляр към управлението на султан Мустафа III (1757-1774).
С леко елипсовидна форма и размери 20/22 мм., и тегло съответно – 3,1 гр. Единична находка, с местонамиране северната част на град Сливен. Монетата е частно притежание. Лице/аверс: почти изцяло заличен и нечетлив надпис с арабски букви на османотурски език. Опако/реверс: надпис на арабица, от който се разчита само следното: “Darebe(?) Tunus”, т.е. “Отсечено в Тунис”, а най-отгоре върху него, има ясно четлива и много добре видима и различима емисионна година по мюсюлманското летоброене Хиджра, която в случая е датировката 1187г. Хиджра, отговаряща на 1773 г. по християнското летоброене и Григорианският календар.
Османотунизийското бурбе от град Сливен.
Силната изтритост и износеност на двете медни монети от град Сливен и село Чешнегирово (община Садово – Пловдивска област), са ясно и красноречиво доказателство, че макар и отсечени през XVIII в., те са били в усилена парична употреба и в следващото столетие през XIX в.
Двете медни монети, които разгледахме и коментирахме в редовете по-горе ни хвърлят нова светлина върху монетната циркулация в българските земи под османска власт в епохата на Възраждането, като същевременно с това те увеличават броят на известните досега находки на османотунизийски монети от територията на страната, в това число и на медни такива с още два екземпляра.
Литература, източници и он-лайн ресурси:
https://hijricalendars.com/hijri/1127, последно посетен на 26.09.2020 г., 14:51 ч.
https://hijricalendars.com/hijri/1187 , последно посетен на 26.09.2020 г., 14:57 ч.
За монетите на Османски Тунис и тяхната идентификация, виж:
https://www.zeno.ru/showgallery.php?cat=1423, последно посетен на 26.09.2020 г., 15:15 ч.
Забележка: Поради обстоятелството, че литература на български език, посветена на османотунизийските монети и техните номинални подразделения на практика почти липсва, с цел да запълним тази празнина сме прибегнали до използването на източници и онлайн ресурси от глобалната мрежа Интернет. – б.а. Л.В.
Харитонов 1998: Х. Харитонов – “Енциклопедия Нумизматика. Монетите на Европа в България през XV-XVIIIв.”, ВТ, 1998 г., с.229-328.
Кръстев 2015: К.Кръстев – “Политически и икономически аспекти на кризата в Османската империя в периода 1585-1648 г. (по нумизматични данни)”, Шумен, 2015 г., с.160.
