Градът Colonia Flavia Pacis Deultensium, основан източно от древното тракийско селище Девелт, се явява най-старата римска колония на територията на днешна България. Тя възниква още в началото на 70-те години на I век от н.е., по времето когато приключва Първата Римско-юдейска война. Император Веспасиан от династията на Флавиите (Flavia) я основава в чест на мира (рacis), който е постигнал след края на гражданската война и Юдейската война.
Колонията е създадена до устието на днешната река Средецка, там където се влива в Мандренското езеро, на ок. 10 км югозападно от Бургас, край днешното село Дебелт.
Причината точно тук да възникне първата римска колония е, че мястото е от изключително стратегическо значение спрямо морските и сухопътните маршрути, минералните извори и рудниците в околността. Там са се срещали североизточното разклонение на римския път Виа Милитарис и крайбрежният черноморски маршрут Виа Понтика. Освен това колонията изпълнява функцията на навигационна връзка между Дунавския и Малоазийския лимес и там са заселени пенсионираните ветерани от VІІІ Августовски легион, на които е раздадена земя в района. По силата на римското право те се ползват с висок статут и са освободени от преките данъци в империята.
Селището е изградено около двете централни улици – Декуманус Максимус (по протежение от изток на запад) и Кардо Максимус (от север на юг), излизащи през основните порти на римския град, който е разполагал с добра градоустройствена структура и канализационна система. В кратко време той набира мощ и до към II-III век бележи своя разцвет, като през този период сече и собствени монети.
Трябва да отчетем, че тогава на мястото на Бургас не е съществувал град, а само римска пътна станция, така че икономическия център на областта е в Деултум. Освен това има известни колебания в нивото на Черно море в миналото, в резултат на които през дълги периоди Мандренското езеро всъщност реално представлява част от Бургаския залив, правейки го още по-вдаден в сушата, като точно в най-вътрешната му част е разположен Дебелт. Поради което навярно неголеми кораби и плавателни съдове са можели да влизат почти до самия град. Съвсем наскоро там беше открит саркофаг с надписи на виден корабопритежател, което сериозно накланя везните към такава възможност. По този начин се е налагало и сухопътният маршрут от Константинопол по крайбрежието на север да преминава през града, а не откъдето преминава днес – през моста от Бургас към Созопол. Макар през определен период от средновековието също да съществува мост приблизително на това място, за който имаме сведения, че се срутва по време на Битката при Скафида през 1304 г., под тежестта на струпалите се върху него тежко-въоръжени конници.
Един от най-важните фактори обаче са минералните извори и построените покрай тях терми, посещавани през вековете от множество велики императори и царе.
Термите играят особено важна роля в ежедневието на римските граждани като места за къпане, отдих, срещи, игри на зарове и други развлечения.
Те са изключително интересни като съоръжения, в които протича едва ли не основната част от социалния живот на колонията, при определен ред – преди обяд са посещавани от жените, а следобед – от мъжете.
Сред досега проучените обекти в археологическия резерват се откроява и огромна обществена сграда, в която е открита уникална бронзова глава от статуя на император Септимий Север, която е издигната тук при посещението му през 195 г. На постаментите с бронзови статуи, намерени в същата сграда, също така се четат посветителни надписи на император Филип I Араб, както и на сина му и съпругата му.
Впоследствие ранновизантийският град Девелт става епископски център през IV век и трети по големина град в провинция Хемимонт. Открит е и античен некропол с вкопани в скалата гробове, който се намира на хълма източно от средновековното укрепление.
Друг интересен обект от този период, който все още не е изцяло проучен и който и днес може да се види, е храмът на Асклепий, преустроен в храм на императорския култ, намиращ се в североизточната част на античния град. Освен това там са открити и още множество по-късни гробове от християнската епоха, църкви, купища бронзови и други монети, сребърни кръстове, оловни печати, оръжия, предмети от бита и т.н.
С началото на масираните варварски нашествия на готи и хуни през V век, започва изграждането на нова крепостна стена около града. През този размирен период той се стеснява, тъй като и населението намалява.
През ранното средновековие до околностите на града достига внушителния по размери защитен вал, известен като Еркесия (от там до река Марица), който дълго време представлява граница между България и Византия, след като в началото на VІІІ в. българският владетел Тервел за първи път присъединява териториите, известни под името Загоре. По-късно при сключването на т.нар. “Дълбок мир” между двете държави при Омуртаг се внася корекция на границата и южно от реката се изгражда византийска митница, а в близост до нея и църква, в която е държан архивът на митницата.
През средновековието ок. IX-X век животът от територията на римския град се пренася южно от реката в една по-малка крепост, предвид договора между България и Византия, докато на територията на античния град се изгражда български гарнизон. Въобще откакто Източната Римска империя губи областта Загоре за сметка на България, пристанището Месемврия започва да запада и постепенно бива изместено от Деултум.
Селището функционира до края на XIII в., леко изменяйки местонахождението си с времето. След като тези земи попадат под османска власт, то се премества в северните части на днешното село Дебелт, постепенно се превръща в аграрно селище и потъва в забрава.
Чак през 1881 г. братята Шкорпил установяват, че тук се намират руините на древната колония Деултум и учените тепърва ще започнат да разкриват невероятното археологическо богатство от всички епохи, криещо се под пръстта на това място.
Въпреки огромния обем дейност извършена през последните няколко десетилетия, на територията на археологическия резерват Деултум, предстои да се свърши все още доста сериозна като количество работа и да се открият още много артефакти. Дори досега откритите находки все още далеч не са напълно описани и публикувани, а резерватът със сигурност крие още много тайни.
Текст: Радослав Тодоров
