Състоянието и развитието на научните изследвания в Селскостопанската академия за периода 2019-2020

СЪДЪРЖАНИЕ

Основни съкращения:

ССА – Селскостопанска академия

НЗМ – Национален земеделски музей

ННП – Национална научна програма

СЗО – Световна здравна организация 

НБУ – Нов български университет

МЦГИБ  – Международен център по генетично инженерство и биотехнология 

МААЕ – Международна агенция за атомна енергия

СИММИТ – Международен център за подобряване на пшеницата и царевицата

БИС – Български институт по стандартизация

ЕС – Европейски съюз

ЕК – Европейска комисия

ФНИ – Фонд „Научни изследвания“

НТС – Научно-технически съюз

ИАСАС – Изпълнителна агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол

• Резюме

Селскостопанската академия е национална автономна бюджетна организация, съставена от 29 структурни звена. Основни приоритети в дейността на Академията са: разработване на теоретични и практически модели за устойчиво развитие на конкурентноспособно земеделие, основано на знанието; опазване на природните и генетични ресурси и използването им за смекчаване влиянието на климатичните промени; създаване на безопасни, качествени и здравословни земеделски суровини и храни, разработване на модули за трансфер на знания, обучение на докторанти, специализанти и дипломанти, обучение и консултации на фермери, участие във формиране на политики. 

През 2019 г. научните колективи в Селскостопанска академия са изпълнявали 234 национални научно-изследователски проекти, от които 118 проекти, финансирани от бюджетната субсидия на Академията, 57 проекти, финансирани от Фонд “Научни изследвания” и 59 проекти, финансирани от други организации и ведомства. В тези проекти ССА е координатор на 75 % от тях. В края на годината към списъка се прибавиха 8 нови проекти, финансирани от ФНИ, в които ССА е базова организация.

Приоритетни за Академията са няколко направления на научни изследвания.  Доминиращ е обхвата на изследванията (54 научноизследователски проекти), насочени към запазване, възстановяване и устойчиво управление на почвените ресурси и агроекосистемите; оценка и смекчаване на въздействието на климатичните промени; технологии и иновации в конвенционално и биологично земеделие. В областта на генетичните и селекционни изследвания за създаване на нови сортове с повишена продуктивност и качество, адаптирани към пазара и климатичните промени, в т.ч. за запазване на генетичното разнообразие като ценно национално богатство се разработват 36 научноизследователски проекта. Разработват се 30 научноизследователски проекти в областта на биоразнообразието, и по-специално проучване, поддържане и увеличаване на видовото разнообразие от растителни и животински видове и аквакултурите; стратегии за управление на националните генетични ресурси в животновъдството; качество на фуражите, иновации в храненето на животните. В направленията: традиционни и нови храни и напитки; дълготрайност и качествено съхранение на хранителните продукти се разработват 9 броя научноизследователски проекта. Разработени са анализи и стратегии за жизнени селски райони като чрез 4 научноизследователски проекти се осъществява мониторинг и оценка на изпълнението на програми и схеми за развитие.

От изброените могат да се идентифицират 5 приоритетни направления в рамките на тематична област „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ от Иновационната стратегия за интелигентна специализации 2014-2020 г.: методи за чисто производство, съхранение, преработка и достигане до крайния потребител на специфични български съставки, средства и продукти (вкл. кисело мляко, мед и пчелни продукти, хляб, вино, млечни и месни продукти, етерични масла, бира, билки и билкови продукти, козметични средства и продукти); производство на специализирани храни и напитки (бебешки и детски, „космически“ храни); персонална медицина, диагностика и индивидуална терапия, лечебни и лекарствени форми и средства; биотехнологии с пряко приложение за здравословен начин на живот; зелена/биобазирана икономика, както и разнообразни изследвания и постижения в приоритетно направление синя икономика (тематична област „Мехатроника и чисти технологии“).

Над 200 учени от структурните звена на ССА участват в изпълнението на 4 Национални научни програми: ННП „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ („ХРАНИ“), ННП „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ (“ОКОЛНА СРЕДА”), ННП „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“ (“РЕПРОБИОТЕХ”), ННП „МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ“. В ННП „ХРАНИ“ участват 160 учени от 14 института на ССА. Те работят както по изпълнение на научните задачи в 12 работни пакета на четирите компоненти на програмата, така и по координацията на екипите от 6-те партньорски организации по 5 от общо 13-те работни пакета. В Национална научна програма “ОКОЛНА СРЕДА” участват над 20 учени от 6 института на ССА. В Национална научна програма „РЕПРОБИОТЕХ“, ССА е представена от 4 института, специализирани в областта на животновъдството. В Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“ участват 38 млади учени от 16 института. 

Основни наши партньори в страната са различни институти към Българска академия на науките (Институтът по информационни и комуникационни технологии; Институт по органична химия с център по фитохимия, Институт по микробиология „Стефан Ангелов“, Института по гората и др.), Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, Софийския университет, Аграрния Университет в Пловдив, Нов български университет, Университетът по хранителни технологии в Пловдив, Тракийския университет, Лесотехническия университет и др. Различни международни институции, като Световната Здравна Организация (СЗО), Организацията по прехрана и земеделие (FAO), Международен център по генетично инженерство и биотехнология (МЦГИБ), Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ), Европейската Космическа Агенция, Фондация „Америка за България“, Федералното Министерство на образованието и научните изследвания на Германия и Международен център за подобряване на пшеницата и царевицата (СИММИТ) също са наши дългогодишни партньори.

През 2019 г. научно-изследователските институти и опитните станции на Селскостопанска академия са осъществили международно сътрудничество с учени от повече от 30 страни в рамките на съвместни изследователски проекти, участие в международни семинари, конференции, консултативни срещи, специализации в чужбина, прием на чуждестранни учени по тематика от взаимен интерес и др. Институтите от Селскостопанска академия имат над 100 международни договорености, голяма част от които са на двустранна основа. 

Структурните звена на Селскостопанска академия участват в 59 проекта, финансирани и подпомагани от различни международни институции – Eвропейския съюз, ФАО, МЦГИБ, МААЕ, СИММИТ и др. По линията на програмите за трансгранично сътрудничество, ССА разработва проект „Здравеопазване и потребители” с Европейската служба за безопасност на храните (EFSA). Учените от Селскостопанска академия участват активно с проекти в рамките на програма „Хоризонт 2020“ и различни COST програми в областите „Храни и земеделие” и „Науки за земята и околната среда”. 

Учени и специалисти от ССА осъществят разнообразна експертна дейност в помощ на национални и международни институции и органи на управление като: Министерство на земеделието, храните и горите, Министерство на образованието и науката, Eвропейския съюз, Министерство на околната среда и водите, Български институт по стандартизация, СЗО и др., която продължи и през 2019 г.

Според наукометричните данни за 2019 г., публикуваните научни статии в списания са общо 715, от които 183 в списания с импакт фактор и импакт ранг (с индекс Q1-Q2 – 19 %, в списания с индекс Q3-Q4 – 67 % и 14 % в списания с SJR) и 532 статии в реферирани чуждестранни и български списания с научно рецензиране, 11 монографии и глави от книги. Броят на цитиранията е 2 090, от тях 1 263 са в списания с импакт фактор (над 60 %) и 827 в чуждестранни и български списания, без импакт фактор.

Основен актив на ССА са разнообразни интелектуални продукти. Общият брой на поддържаните от структурните звена на ССА сертификати за закрила на сортове и животни през 2019 г. е 356, което представлява около 85 % (най-висок дял) от всички издадени и поддържани сертификати за сортове, хибриди и линии растения, и породи животни в България. От тях, поддържаните сертификати за сортове културни растения са 343 и 13 за породи животни. Научните продукти, получили правна закрила през 2019 г. съгласно нормативната база са 11 на брой с готовност за активно сътрудничество и сключване на лицензионни договори. През 2019 г. общият брой на публикуваните и подадени заявки в Патентното ведомство е 18. ССА поддържа 54 демонстративни полета и ферми с производствена и образователна цел.

И през 2019 г. се запазва негативната тенденция на ежегодно намаление на броя на учените като през изтеклия 10 годишен период общият им брой е намалял с около 55 %. Не се отчита желаното подобряване възрастовата структура, макар че броят на учените до 35 години се задържа на равнището от миналата година – 69 души. Общо за всички учени в ССА средната възраст е 48 години.

• Приоритети на развитие на научните изследвания в ССА в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2017-2030 г.)

ССА осъществява своята дейност в рамките на държавната аграрна политика в съответствие с общата селскостопанска политика на Европейския съюз и Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2017-2030 г.). Научно-приложните изследвания са един от основните аспекти на изследователската дейност в ССА. И през периода 2019-2020 г. те са концентрирани в приоритетни научни области с ключово значение за развитието на иновациите, икономиката и обществото:

• Здраве и качество на живот. Превенция, терапия, зелени, сини и екотехнологии, биотехнологии, екохрани. 
• Опазване на околната среда. Екологичен мониторинг. Оползотворяване на суровини и биоресурси. Пречистващи и безотпадни технологии. 
• Социално-икономическо развитие и управление.

ССА постигна значителни резултати, които намериха широк национален и международен отзвук в следните по-конкретни направления:

1. Създаване на нови сортове и хибриди от основни за страната земеделски култури с висока екологична пластичност, стабилност на добивите и висока толерантност към биотични и абиотични стресови фактори. 
2. Модернизиране на системата за семепроизводство и контрол.
3. Съхранение, проучване, поддържане и обогатяване на растителния генофонд в България. Разработване на програми за дългосрочно съхранение и запазване на биоразнообразието от местни растителни сортове и популации. 
4. Усъвършенстване на съществуващите технологии и разработване на иновации в растениевъдството, вкл. за намаляване на отрицателното въздействие на промените в климата в условия на конвенциално и биологично земеделие.
5. Усъвършенстване на методите за оценка на състоянието на почвените ресурси, почвеното здраве и деградационните процеси в почвите. 
6. Намаляване на отрицателното въздействие на промените в климата върху педосферата и земеделското производство.
7. Създаване на иновативни технологии и агротехнически решения за повишаване на продуктивността при биологично и конвенционално производство.
8. Разработване и интеграция на нови научни технологии за намаляване на екологичния отпечатък от селското стопанство.
9. Разработване и адаптиране на иновативни растително-защитни практики за устойчиво развитие и конкурентоспособност на земеделието. 
10. Фитосанитарен мониторинг на вредителите по културните растения.
11. Разработване на водоспестяващи технологии за напояване и устойчиво управление на напоителните системи в България.
12. Съхранение, проучване, поддържане и обогатяване на животинския генофонд в България. Разработване на селекционни и развъдни програми за дългосрочно съхранение и запазване на биоразнообразието от аборигенни породи и аквакултури. Оценка на адаптивния  потенциал.
13. Оценка на качеството на фуражите и усъвършенстване на технологиите за производство.
14. Анализ на прилаганите технологии за хранене на животните с цел подобряване на качеството на месото, млякото и продуктите от тях. Иновации в храненето на животните.
15. Разработване на ефективни технологии за лечение и контрол на болестите при животните.
16. Разработване и интеграция на нови научни технологии за намаляване на екологичния отпечатък от животновъдството.
17. Предлагане на механизми за повишаване на конкурентно-способността на животновъдството.
18. Оценка на състоянието на рибните и нерибни ресурси в българската акватория от Черно море.
19. Създаване на нови храни, напитки и хранителни добавки с висока биологична стойност и терапевтичен ефект (антиоксидантен, имуностимулиращ, противодиабетичен, антирадиационен и др.). Разработване на технологии и рецептури.
20. Получаване и въвеждане на биологично активни вещества (протеинови изолати, ензими, антиоксиданти, полифеноли, микробни култури, естествени растителни протеази и др.) в производството на нови здравословни храни, напитки, хранителни добавки, биоопаковки и покрития, биостимуланти (с различно предназначение) и фитостимуланти (за растителна защита и ускорен растеж). 
21. Разработване и внедряване на интегрирани подходи и технологии за контрол на безопасността на храните в цялата хранителна верига.
22. Изследвания за намаляване на здравния риск при използването на тютюневи изделия и възможности за регулиране на тютюневия състав и емисии, вкл. на т.нар. ”нови тютюневи бездимни продукти”.
23. Анализ на поземлените отношения и селскостопанските политики след присъединяването на България към ЕС. Сравнителен анализ с предхождащи периоди.

III. Анализ на състоянието на научните изследвания и на международното научно сътрудничество, осъществявани в ССА в периода 2019-2020 г.

• Анализ на научните изследвания и източниците за финансиране

Структурните звена на ССА работят в 9 професионални направления от следните четири научни области: 3. Социални, стопански и правни науки; 4. Природни науки, математика и информатика; 5. Технически науки; 6. Аграрни науки и ветеринарна медицина.

През 2019 г. научните колективи в Селскостопанска академия са работили по 234 национални научно-изследователски проекти, от които 118 проекта, финансирани от бюджетната субсидия на Академията, 57 проекта, финансирани от Фонд “Научни изследвания” и 59 проекта, финансирани от други организации и ведомства. ССА е координатор на 75 % от проектите. Основни партньори на ССА при изпълнение на проектите към ФНИ са: БАН, СУ „Климент Охридски“, УХТ – Пловдив, МУ – Варна, АУ – Пловдив, НБУ – София и др. В края на годината от ФНИ бяха одобрени за финансиране 8 нови предложения, в които ССА е базова организация.

Над 200 учени от структурните звена на ССА участват в изпълнението на 4 Национални научни програми: ННП „ХРАНИ“, ННП „ОКОЛНА СРЕДА“, ННП „РЕПРОБИОТЕХ“, ННП „МЛАДИ УЧЕНИ И ПОСТДОКТОРАНТИ“. В Национална научна програма „Здравословни храни за силна биоикономика и качество на живот“ (ННП „ХРАНИ“) участват 160 учени от 14 института на ССА. Те работят както по изпълнение на научните задачи в 12 работни пакета на четирите компонента на програмата, така и в координацията на екипите от 6-те партньорски организации по 5 от общо 13-те работни пакета, включително и като оперативен координатор на научните екипи от 6-те партньорски организации по трите работни пакета на Компонент 1 „Климатични промени, екосистемни услуги и хранителни системи“ на ННП „ХРАНИ“. В Национална научна програма „Опазване на околната среда и намаляване на риска от неблагоприятни явления и природни бедствия“ участват над 20 учени от 6 института на ССА. В Национална научна програма „Репродуктивните биотехнологии в животновъдството в България“ (РЕПРОБИОТЕХ), ССА е представена от учени в областта на животновъдството от 4 института. В Национална научна програма „Млади учени и постдокторанти“ участват 38 млади учени от 16 института на ССА. 

През 2019 г. единадесет редовни докторанти от 8 научни института на ССА получиха допълнителни стипендии съгласно Постановление № 105/ 2 май 2019 г. на Министерския съвет и Оперативния план за изпълнение на първия етап на Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030.

През отчетната 2019 година Селскостопанска академия участва в три проекта за модернизиране на научната инфраструктура:

• „Инфраструктура за устойчиво развитие в областта на морските изследвания“, обвързана и с участието на България в Европейската инфраструктура (Euro-Argo), с координатор БАН. ССА участва с Института за рибни ресурси – Варна. Срокът на изпълнение е 2018-2022 г., с бюджет 66 млн. лв.
• „Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ)” с координатор Институт по молекулярна биология и биотехнологии – Пловдив. От Селскостопанска академия участва Институт по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив. Срокът на изпълнение е 2018-2022 г., с  бюджет 21.9 млн. евро.
• Център по компетентност „Устойчиво оползотворяване на биоресурси и отпадъци от лечебни и ароматични растения за иновативни биоактивни продукти“, който се координира от Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН, в партньорство с Агробиоинститут при ССА, Факултет по химия и фармация и Биологически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, и Институт по полимери при БАН. Срокът на изпълнение е 2018 г. – 2023 г., с бюджет 23.8 млн. лв.

Проектът „Национална инфраструктура за изследване и иновации в земеделието и храните (RINA)“ към Националната пътна карта за научна инфраструктура за периода 2017-2023 г., с координатор Селскостопанска академия все още не е одобрен. RINA е амбициозен проект, който обединява научните и обслужващи структури в 5 изследователски комплекса в основните тематични направления на аграрната наука: устойчиво управление на почвените ресурси, ефективно използване на водите и дефиниране на екологичните рискове и заплахи, генетика и растителна селекция, храни и напитки, животновъдство, рибовъдство и аквакултури, агроинформация, агроуправление и развитие на селските райони. През август 2019 г. ССА участва в конкурса на МОН за актуализация на дейностите и научните комплекси, с цел посрещане на предизвикателствата, свързани с адаптация на технологии и методи за трансфер на знания в областта на земеделието, храните и опазването на природните ресурси към условията на климатичните промени и дигитализацията. С обединяването на ресурсите на научните комплекси следва да се разработят технологии за цялата хранителна верига – от устойчиво производство на стопански важни култури и животни, през подходящи високодобивни и качествени сортове и сертифицирани семена за тях, до технологии за преработката им в краен продукт с високи хранителни и здравословни качества.

Основен актив на Селскостопанска академия (ССА) са разнообразни интелектуални продукти. Общият брой на поддържаните от структурните звена на ССА сертификати за закрила на сортове и животни през 2019 г. е 356, което представлява около 85 % (най-висок дял) от всички издадени и поддържани сертификати за сортове, хибриди и линии растения, и породи животни в България. От тях, поддържаните сертификати за сортове културни растения са 343 и 13 за породи животни. Научните продукти, получили правна закрила през 2019 г. съгласно нормативната база са 11 на брой с готовност за активно сътрудничество и сключване на лицензионни договори. През 2019 г. общият брой на публикуваните и подадени заявки в Патентното ведомство е 18.

Селскостопанска академия е изпълнила над 80 броя лицензионни, дистрибуторски и търговски договори с България, Турция, Русия, Румъния, Украйна и др. Посочените резултати са доказателство за активна научноизследователска работа на научните колективи на институтите на ССА.

Решаването на проблемите, свързани с интелектуалната собственост и през 2020 г. ще бъде основна задача пред ръководството на Селскостопанска академия.

Според наукометричните данни за 2019 г., публикуваните научни статии в списания са общо 715, от които 183 в списания с импакт фактор и импакт ранг (с индекс Q1-Q2 19 %, в списания с индекс Q3-Q4 67 % и 14 % в списания с SJR) и 532 статии в реферирани чуждестранни и български списания с научно рецензиране, 11 монографии и глави от книги. 

Броят на независимите цитирания е 2 090, от тях 1 263 са в списания с импакт фактор (над 60 %) и 827 в чуждестранни и български списания, без импакт фактор.

Учени и специалисти от ССА осъществиха разнообразна експертна дейност в помощ на национални и международни институции и органи на управление: 

Към МЗХГ (участия в работна група за разработване на наредба за прилагане на под мярка 16.1. към мярка 16 „Сътрудничество“; в комисии за приемане на техническа и биологична рекултивация на терени и определяне на терени за рекултивация (36 обекта на територията на страната); в 21 комисии във връзка с категоризация на земеделски земи при смяна на тяхното предназначение; в Консултативен съвет по рибарство); 

Към Българския институт за стандартизация с изготвяне на становища;

Към МОСВ (участия в Междуведомствена координационна експертна работна група към Конвенцията за биологично разнообразие; в Консултативен и координационен съвет по опазване на околната среда в морските води на Черно море; в Консултативна група на Рамкова директива за морска стратегия); 

Към ЕК (при разработване на Директива 2008/56/ЕС; участия в Комитет за наблюдение на ОП за морско дело и рибарство; в Работна група № 8 „Рибарство” към Съвета по европейските въпроси; в Електронна РГ за изготвяне на проект на Наредба за изменение и допълнение за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти; в експертни комисии към ЕК за изпълнение на Директива 2014/40/ЕС); 

Към МОН и ЕС (в разработване на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“, програмен период 2014 – 2020 г.; в комитет за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда“; в комитет за наблюдение на ОП за морско дело и рибарство); 

СЗО (представителство на страната в Рамкова конвенция за контрол на тютюна). Институтът по тютюна и тютюневите изделия е определен за национален координатор на споразумение за ниво на обслужване между Република България и Европейската комисия (Решение № 363 на Министерски съвет) относно съхранение на данни за тютюневи изделия, нови тютюневи изделия и растителни изследвания за пушене и др.

В помощ на образованието в средните училища Институтите в ССА изготвят разнообразни печатни материали, които на достъпен език обясняват сложни факти и взаимовръзки в природата. Основните инициативи през 2019 г. са:

Изложби: „Овцевъдство”, в Исторически музей, гр. Дупница; „Млекарство”, в Общински исторически музей – гр. Брезник; гостуваща изложба във връзка с честване „Нощ на учените” на тема „Градинарството в България“; изложба, свързана със зимния празничен календар, организирана в 128 ДГ „Феникс”, София.

Презентация „Есенни празници и обичаи” (проведени в ИЗК – Марица); 

Честване на Международния ден на музеите (в Националния земеделски музей на ССА) с различни тематични демонстрации и работилници. 

Осъществена бе и инициативата „Дипломиране в музея” – випуск, завършващ 4 клас на 134 СУ ”Д. Дебелянов”, София; тържествено честване на 122 г. от рождението на акад. Дончо Костов в къщата – музей в с. Локорско. 

През месеците октомври – ноември бяха проведени занятия, които са част от образователната програма на ССА за деца на тема „Кой ни храни и облича”.

С цел изграждане на устойчива връзка със земеделските производители, в научните и експериментални звена на Селскостопанска академия са създадени 54 демонстративни полета и ферми.

• Състояние на човешките ресурси в научните изследвания

В ССА през 2019 г. са работили 498 учени и 1 528 души технически персонал (съотношение 1:3). Данните показват, че общият брой на учените е намалял с около 6,5% спрямо предходната година, а общо за периода 2000-2019 г. учените в ССА са намалели с около 55 %. Запазва се негативната тенденция на ежегодно намаление на броя на учените като през изтеклия 10 годишен период най-голям спад се отчита при доцентите – 148, следван от асистенти и гл. асистенти – общо 66 човека. Единствено при професорите се отчита положителна тенденция към увеличаване на броя с 34 лица. Макар и незначително, възрастовата структура се подобрява, като делът на учените до 50 г. се повишава от 58.3% за предходната година на 59.7% за 2019 г. Броят на учените до 35 години се задържа на равнището от миналата година – 69 души. Същевременно, делът на учените на възраст над 60 г. се запазва на около 15% с тенденция за нарастване (16,5 %). Възрастовата структура на учените през 2019 г. е показана на фиг. 1.

Фиг. 1. Разпределение на учените в ССА по възрасти

Средната възраст на професорите е 59 години; на доцентите 52 г.; на гл. асистенти – 42; на асистентите – 40 години.

Общо за всички учени в ССА средната възраст е 48 години.

Разпределението на учените по академични длъжности и научни степени е както следва: професори – 74; доценти – 172; гл. асистенти – 134; асистенти – 118; 12 доктори на науките и 407 доктори (ОНС – образователна и научна степен).

За отчетната година, 33 учени са повишили квалификацията си и са преминали в по-висока академична длъжност. От тях 13 са получили хабилитация, като 2-ма са придобили академична длъжност „професор“ и 11 – “доцент“. През годината 20 асистенти са придобили академична длъжност „главен асистент“, назначени са 30 асистенти.

През учебната 2019-2020 г. в ССА има зачислени 13 нови докторанти. Ретроспекцията показва, че най-голям интерес към докторските програми има през учебната 2013-2014 година и този интерес спада непрекъснато от тогава (фиг. 2). Максимумът в броя на новозачислените докторанти съвпада със спечелените от ССА проекти за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Приоритетна ос 3 на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007–2013 година”, Схема BG051PO001-3.3.06 „Подкрепа за развитието на докторанти, постдокторанти, специализанти и млади учени“, както и усилената рекламна кампания, провеждана от всички структурни звена на ССА. На базата на този успех ССА ще разработи през 2020 г. политики за привличане на млади изследователи в краткосрочен и дългосрочен план.

Фиг. 2. Новозачислени докторанти в ССА в периода 2009-2020 г.

Общо през 2019 г. по образователна научна степен (ОНС) „Доктор” са се обучавали 80 докторанти, а успешно са защитили дисертационните си трудове и са получили дипломи за придобита ОНС „Доктор” 25 докторанти. 

Обучението на докторантите се осъществява в 21 научни института на Селскостопанска академия, равномерно разпределени на територията на цялата страна по 30 докторски програми (общо 58 акредитации), от 9 професионални направления в 4 научни области, одобрени от Националната агенция по обучение и акредитация (НАОА).

През последните три години се полагат целенасочени усилия за подобряване на социалния статус на учените в Академията. Повишени са заплатите и възнагражденията за придобити научни степени, като съществено се увеличиха стимулите за младите учени. Въпреки това, социалният статус на учените от ССА остава значително по-нисък от този на преподавателите във висшите училища и на заетите в редица сектори на икономиката, и продължава да е основна причина за неблагоприятната тенденция във възпроизводството на научния потенциал.

В съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2017-2030) и Оперативния план за изпълнение на първия етап на Национална стратегия за развитие на научните изследвания в Република България 2017 – 2030, в края на 2018 г. беше разработена политика за диференцирано заплащане на учените съобразно техния принос за издигане на международния авторитет на ССА. Основните показатели, чрез които се оценяваше приноса на учените служеха за коефициенти за диференцирано заплащане: статии, студии и доклади, публикувани в научни издания, реферирани и индексирани в Scopus и Web of Science; създадени линии и сортове, породи/раси животни; цитирания в научни издания или в монографии и колективни томове, реферирани и индексирани в Scopus и Web of Science; привлечени средства по проекти, ръководени от кандидата и др. Политиката ще бъде актуализирана и рестартирана след две години, когато ще може да се отчете реалния ефект от прилагането й.

Същата политика за диференцирано заплащане, съобразено с постигнатите резултати бе приложена и при разпределението на възнагражденията на учените, участващи в ННП „Млади учени и постдокторанти“.

3. Европейско и международно научно сътрудничество 

През 2019 г. научно-изследователските институти и опитните станции на Селскостопанска академия са осъществили международно сътрудничество с учени от повече от 30 страни в рамките на съвместни изследователски проекти, участие в международни семинари, конференции, консултативни срещи, специализации в чужбина, прием на чуждестранни учени по тематика от взаимен интерес и др. Институтите от Селскостопанска академия имат над 100 международни договорености, голяма част от които са на двустранна основа. 

Структурните звена на Селскостопанска академия участват в 59 проекта, финансирани и подпомагани от различни международни институции – EС, ФАО, МЦГИБ (Международния център по генетично инженерство и биотехнология), МААЕ, СИММИТ и др. 

По линията на програмите за трансгранично сътрудничество между България и Румъния, и България и Гърция, ССА разработва проект „Здравеопазване и потребители” с Европейската служба за безопасност на храните (EFSA).

Учените от Селскостопанска академия участват активно с проекти в рамките на програма „Хоризонт 2020“ и различни COST програми на ЕС в областите „Храни и земеделие” и „Науки за земята и околната среда”.

Проекти по програма Хоризонт 2020

• Институт по зеленчукови култури „Марица“ – Пловдив осъществява дейност по четири проекти. Целта на проект „Linking genetic resources, genomes and phenotypes of Solanaceous crops (G2P-SOL)“ е създаване на генетичен отпечатък на десетки хиляди образци от домати, пипер, патладжан и картофи, съхранени в изследователски институти и генбанки по света. По проект „A holistic multi-actor approach towards the design of new tomato varieties and management practices to improve yield and quality in the face of climate change (TomGEM)“ се подбират висококачествени генотипове домати със стабилен добив и качество на плодовете при условия на топлинен стрес, идентифицират се алелните варианти в геномни области, свързани с добива при високи температури и се проектират иновативни стратегии за селекция и управление, осигуряващи на производителите гаранция за високи доходи при отглеждането на търговски сортове домати в условията на повишени температури в различни географски условия без да се влошава качеството на плодовете. Европейската нощ на учените, провеждаща се едновременно в стотици градове в цяла Европа е част от проект „RELATE, EXPERIENCE, FIND RESEARCHERS EVERYWHERE AND SHARE (FRESH)“. По проект  „Establishment of a Center of Plant Systems Biology and Biotechnology for the translation of fundamental research into sustainable bio-based technologies in Bulgaria – PlantaSYST“ колективът на ИЗК „Марица“ участва в създаване на елитна колекция от образци домати и пипер. 
• Институт по растителни генетични ресурси „К. Малков“ – Садово участва по проект AGENT „Активирана мрежа на генбанките”.
• Агробиоинститут – София участва в два проекта. Основната цел на проект „Cтруктурна трансформация за постигане на отговорна биологична наука (STARBIOS2) е да допринесе за напредъка на стратегията за Отговорните изследвания и иновации (ОИИ) в научните организации на Европа. В рамките на проекта е предвидено разработването и прилагането на 6 плана за действие за ОИИ в различни научни институции от Европа. Проект „Превеждане на знанието за земеделие, базирано на бобови култури, и производство на фуражи и храни (Legumes translated)“ е комплексен проект, който подкрепя иновациите в земеделието, базирано на зърнено-бобови култури, както и последващото производство на храни и фуражи, чрез създаване на синтез между източника на знание и иновации, и крайните потребители – фермери и земеделски стопани. 

Проекти по програма COST

• Агробиоинститут – София, COST Aкция FA 17111 „Интегриране на данни за увеличаване на силата на омикс технологиите за подобряване на лозата“ („Data integration to maximize the power of omics for grapevine improvement”) (INTERGRAPE). COST Акцията INTEGRAPE ще събере всички заинтересовани страни в изследователската общност на лозата в отворена, международна и представителна мрежа, за да се използват всички налични данни за постигане на по-добри управленски практики и по-ефективно опазване на биоразнообразието, размножаване и подобряване на лозовите генетични ресурси. 
• Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив, COST Акция CA18101: “Биотехнологична мрежа за нови, по-здравословни и устойчиви храни и биопроцеси” (“Biotechnology network towards novel, healthier and sustainable food and bioprocesses”, (acronym SOURDOMICS) и COST Акция CA18210; Roxy-COST: Кислородната чувствителност – едно ново значение в биологията и в технологията на качество на плодове (Oxygen sensing a novel mean for biology and technology of fruit quality) – целта на проекта е да се контролира нивото на кислорода и чувствителността на плодовете и зеленчуците.

Други водещи европейски /международни сътрудничества 

• Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“ – София, проект „Тестване на вегетационни индекси от Sentinel-2 за оценка на състоянието на зимни култури в България” (TS2AgroBg), финансиран по договор с Европейската космическа агенция в рамките на Плана за европейските коопериращи държави (PECS), 2016-2019г., (ESA Contract № 4000117474/16/NL/NDe). Институтът участва и в пилотен проект на Eвропейска мрежа за изследвания и координация в областта на фитосанитарните изследвания (ЕUPHRESCO) „Разработване и прилагане на инструменти за ранно откриване и ефективни стратегии за борба с инвазивни неевропейски и икономически важни плодови мухи (Bactrocera zonata, B. dorsalis, Ceratitis capitata and Myiopardalis pardalina)”. 
• Институт по криобиология и хранителни технологии – София е партньор в проект № BG3-08: „Разработване и прилагане на технология за производство на модули за космически храни за екипажи, работещи в екстремни условия“ по Програма за европейски сътрудничещи държави (PECS) на Европейска космическа агенция (ESA). 
• Институт по тютюна и тютюневите изделия – Пловдив участва в проект  TobLabNet (Глобална мрежа от лаборатории за контрол върху тютюна и тютюневите изделия на Световната здравна организация). В рамките на TobLabNet усилено се работи по създаване, утвърждаване и валидиране на методи за изследване на компоненти на тютюневия дим не само на конвенционални цигари, но и на други тютюневи изделия като пури, пурети, наргиле. 
• Институт по консервиране и качество на храните – Пловдив участва в проект BUL/5/015 „Повишаване производителността и качеството на основни хранителни култури” (Increasing productivity and quality of basic food crops), финансиран от Международна агенция по атомна енергия (МААЕ). Целта на проекта е да се определи приноса на отделните характеристики при описание на сензорния профил на ранни мутантни генотипове домати, използвайки метода на качествен дескриптивен анализ (QDA). 
• Институт по аграрна икономика – София участва в проект „Укрепване на аналитичния капацитет и публичните дейности на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство“. Проектът е финансиран от Фондация “Америка за България” и целта му е засилване на емпиричните анализи, които да повишат нивото на информираност и знание сред всички заинтересовани страни както от страна на производителите, така и на вземащите управленски решения, относно протичащите процеси и променящата се конюнктура в страната и света. Институтът участва и в проект „Sustainable Hub to Engage into Rural Policies with Actors – SHERPA“, Grant agreement ID: 862448, 01.10.2019 г. – 30.09.2023 г. като ИАИ – София се явява като трета страна по Договора с European Rural Development Network /ERDN/, Poland. Общата цел на SHERPA е да събере съответните знания и мнения, които допринасят за формулирането на препоръки за бъдещи политики, свързани със селските райони на ЕС. 
• Институт по растителни генетични ресурси – Пловдив съвместно с Агробиоинститут – София е участник в проект „Редизайн на експлоатацията на генетични ресурси от зърнено-житни култури за постигане на повишена устойчивост на хранителна верига и подобряване на поминъка на фермерите в Сърбия и България (GRAINEFIT), финансиран от ФАО. Общата цел на проекта е да запази, оцени и да реинтродуцира местни ландрейси (местни популации) и сортове от зърнено-житните генетични ресурси, които са по-издръжливи на климатичните промени, биотични и абиотични стресови фактори, и имат стабилен добив при биологично земеделие и да препроектират продуктите си, за да бъдат признати като традиционна местна храна със засилени пазарни връзки, които ще позволят генериране на възможности за допълнителни приходи и справяне с бедността в уязвимите селски общности. Институтът е ангажиран и в изпълнение на проект ,,Създаване на европейска мрежа за in situ съхранение и устойчиво използване на растителни генетични ресурси. Идентифициране, подготовка и утвърждаване на находища за включване в Европейски каталог за in situ съхранение на растителни генетични ресурси”, финансиран от ECPGR Activity Grant Scheme. 
• Институт по зеленчукови култури „Марица“ участва в проект „IAEA: increasing productivite and quality of basic food crops – BUL 5015“, финансиран от Международната Атомна агенция по атомна енергия (МААЕ). Проектът е насочен към създаването на подобрени мутантни сортове пипер, картофи и домати, които да отговорят на специфичните изисквания на фермерите и нуждите на нашия пазар и да се разширят възможностите за износ. 
• Агробиоинститут – София участва в проект „Консервиране и устойчива капитализация на биологичното разнообразие в залесени територии (BIOPROSPECT)“ по Програма „Балкани-Средиземно море 2014-2020, Interreg-European Regional Development Fund. Целта на проекта е да се проучат и документират биоперспектите  на залесените защитени територии, което означава откриване и комерсиализиране на продукти, произхождащи от природни ресурси, и начините за тяхната устойчива капитализация като средство за разумно управление и опазване. 

През 2019 година, съгласно Договор № 2018-1-BG01-KA103-047052, по Програма „Еразъм+“ са осъществени 107 мобилности на служители на Селскостопанска академия, както следва:

• Мобилност на персонал с цел обучение – 95 бр.
• Мобилност на персонал с цел преподаване – 10 бр.
• Мобилност на докторанти с цел практика – 2 бр.

Мобилностите са реализирани във висши учебни заведения и научни институти във Франция, Италия, Турция, Португалия, Испания, Хърватия, Финландия, Чехия, Гърция, Нидерландия, Германия, Румъния, Словакия и Република Северна Македония. 

4. Участие в международни организации и в европейски научни инфраструктури

Агробиоинститут – София притежава колективно членство в Международен Център по Генетично Инженерство (International Centre of Genetic Engineering and Biotechnology – I.C.G.E.B.), гр. Триест, Италия, в Европейската организация за растителни изследвания (European Plant Science Organization – EPSO), гр. Гент, Белгия, в Европейската федерация по биотехнологии (European Federation of Biotechnology), гр. Барселона, Испания и в Европейския орган за безопасност на храните (European Food Safety Authority), гр. Парма, Италия.

Институтът по тютюна и тютюневите изделия – с. Марково участва в дейностите на Европейската мрежа за държавни лаборатории за тютюн и тютюневи изделия GoToLab.

Институтът по консервиране и качество на храните – Пловдив е колективен член от Регламента за създаването на ЕFSA (Европейски орган по безопасност на храните), съгласно чл. 36.

Институтът по фуражни култури – Плевен членува в EUCARPIA (Европейска асоциация по селекция на културните растения), ESSC (Европейска асоциация за запазване на почвите) и в MSA Малоазийска асоциация на науката). 

Институтът по рибни ресурси – Варна притежава колективно членство в Foundation for Environmental European Education (FEEE), в Balkan Environmental Association“ (B.EN.A.) и в The International Association of Aquatic and Marine Science Libraries and Information Centers (IAMSLIC).

Институтът по земеделие – Кюстендил членува в Международния център по селекция на ябълката, създаден през 2016 г. в гр. Янтай, НР Китай, а така също притежава членство и в Международната организация за градинарска наука (International Society for Horticultural Science). 

Институтът по криобиология и хранителни технологии – София членува в Съюза на европейските асоциации на производителите на безалкохолни напитки (UNESDA) и на Европейската федерация на бутилираните води (EFBW) .

Република България е член на Глобалното партньорство за почвите (ГПП) в Общото събрание на ООН, представлявана от ИПАЗР „Н. Пушкаров” – София. Институтът членува в Европейското партньорство за почвите, чрез Мрежата на Европейското почвено бюро и в Международната мрежа на институциите с почвена информация.

Институтът по растителни генетични ресурси – Садово е Национален координатор към Европейската програма по растителни генетични ресурси (ECPGR) и участва в Програмата за изграждане на Европейска интегрирана система на генбанките (AEGIS).

На базата на меморандуми за НТС и трансфер на знания и опит са подписани 32 международни договорености, между които такива с Южна Африка, Монголия, Украйна, Беларус, Китайска народна република, Белгия, Румъния, Република Северна Македония и др. През 2019 г. се разшири обхвата на държавите, с които ССА има сключени Меморандуми за сътрудничество (със Селскостопанския изследователски център на Египет, Академията за селскостопански изследвания на Дзянси, Китай, Беларуската Държавна Аграрна Академия, Кавказкия международен университет, Грузия и Държавния Аграрен Университет на Молдова), което е добра основа за разработване на бъдещи съвместни проекти, обмен на учени, провеждане на срещи, семинари, конференции, участия в съвместни публикации. 

През 2019 г. бе основан българо-китайски изследователски център за аграрно развитие (от учени от Института по аграрна икономика в България и учени от Шанхайския университет „Джао Тонг“ в Китайската Народна Република), който дава повече възможности за сътрудничество между двете страни, координирайки работата на много учени, практици и предприемачи.

1. Програма за следващия отчетен период, включваща цели и мерки за осъществяването им в съответствие с Националната стратегия за развитие на научните изследвания (2017-2030 г.)

Програмата за развитие на научните изследвания в ССА през 2020 година е разработена в унисон с целите на Националната стратегия за развитие на научните изследвания и Общата селскостопанска политика на ЕС, и включва няколко основни платформи, които имат за цел да осигурят:

• привличане на повече публични средства и ускоряване на темпа на финансиране на научноизследователската дейност в ССА;
• повишаване на разпознаваемостта на ССА и нейните структурни звена, и утвърждаването им като национален лидер в областта на аграрната наука, в това число генетиката и селекцията (създаване и поддържане на сортове растения и породи животни); семепроизводството; агротехника, опазване и повишаване на почвеното плодородие; устойчиво управление на природните ресурси, в т.ч. намаляване на екологичния отпечатък от селското стопанство; защита на растенията и животните от болести и неприятели; биоикономика; методи и технологии за здравословни храни, добавки и фуражи; икономически анализи и стратегии;
• бързо модернизиране на инфраструктурата и създаване на условия за провеждане на висококачествени и световно съизмерими научни изследвания;
• стимулиране на иновациите и разработването на нови ефективни технологии в областта на растениевъдството и животновъдството за постигане на устойчиво и конкурентноспособно селско стопанство;
• решаване на проблемите, свързани с интелектуалната собственост;
• нарастващо участие на учените в национални, европейски и международни научни мрежи, програми и инициативи; 
• подпомагане на публикационната дейност на учените чрез поддържане на специализирани списания с широка международна известност;
• разработване на атрактивни международни докторантски програми;
• поддържане и разширяване на двустранните и многостранните научни сътрудничества и създаване на възможности за ефективно участие в съвместните инициативи;
• ефективно кариерно развитие на учените, основано на високо ниво на научните изследвания;
• повишаване на жизнения стандарт на учените и специалистите, заети в научноизследователска дейност, посредством осигуряване на съобразено с постигнатите резултати заплащане;
• подобряване на условията на труд;
• разширяване на научните изследвания, свързани с проблеми от регионално и национално значение;
• стимулиране на частните инвестиции в науката;
• повишаване на общественото доверие към науката с различни инициативи, вкл. подпомагане на държавната администрация и по-специално на т.нар. „вземащи решения“ с научно-обосновани компетентни становища. 

***

Годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания през 2019г. 

Научните изследвания и иновации са от ключово значение за икономическия и социален прогрес на обществото. Ежегодния годишен доклад за състоянието и развитието на научните изследвания проследява преодоляването на слабостите и напредъка на българската научна система, както и сътрудничеството с множество международни научноизследователски организации. 

Годишният доклад за 2019 г. представя разбор на научноизследователската система според целите заложени в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2017 – 2030 г. За разработването на пълния преглед беше изискана и предадена информация от научните организации и висши училища. В доклада може да се открие повече за напредъка на националните научни програми, инфраструктурите в Националната пътна карта за научна инфраструктура, както и разрастването и задълбочаването на международното сътрудничество с водещи организации и инфраструктури. 

Българската държава прави всичко възможно да подпомага създаването на растеж и работни места и решаването на най-големите обществени предизвикателства посредством науката и съобразно политиките на Европейския съюз в областта. Положителни са данните по отношение на човешкия ресурс зает с научноизследователска и развойна дейност, за една година се отбелязва ръст от 10% или вече над 33 хиляди души допринасят за прогреса на българската наука. 

Министерството на образованието и науката продължи активно да участва в процеса на вземане на решения в ЕС чрез участие на формални и неформални заседания и срещи. През 2019 г. българската държава успява да усвои повече средства по Рамковата програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“ (2014 -2020 г.). От 28мо място през 2014г. Република България достига 23то през 2019 г. по усвояемост на средства и на 20то участие на страна в РП „Хоризонт 2020“. 

През следващата 2020 г. Министерството на образованието и науката ще продължава да подкрепя българските учени в страната и чужбина откривайки нови възможности за тяхното бъдеще в научноизследователската сфера. Активната работа по политиките за отворена наука предполага се очаква да промени начина на провеждане на научните изследвания и споделянето на знания и да доведе до по-ефикасна и адаптивна наука. С началото на новата РП „Хоризонт Европа“ българската държава ще има възможност да получи нови средства за научноизследователска и развойна дейност, с които да допринесе за преодоляване на основните глобални предизвикателства.