Истинското лице на папа Александър VI

Какво се крие зад зловещата репутация на испанеца Родриго Борджия и неговото потомство?

Резюме: В тази статия ще представя накратко живота и делото на един от най-противоречивите папи, сядали изобщо на трона на Свети Петър. Целта на този материал е да покаже на читателите „другата страна“ на този човек, другото лице на цялата му династия, която се е появила на политическата сцена във възможно най-неподходящото за това време, точно преди началото на Реформацията. Един от най-големите врагове на този папа – Джулиано дела Ровере, познат още и като папа Юлий II (1503-1513), също доста се е постарал да „очерни“ името на своя предшественик с всевъзможни обвинения и клевети. Все пак, монетата винаги има две страни и тук аз ще представя на Вашето внимание именно по-непознатата от тях.

Ключови думи: Борджия, кардинал, симония, индулгенция, скандал, непотизъм, изкуство, архитектура, образование, Ренесанс, Ватикан, папа, патрон, меценат, дипломация, династия.

Родриго Ланкол и де Борха е роден на 1-ви януари 1431 г. в испанския (тогава част от кралство Арагон) град Хатива, недалеч от град Валенсия. Той е син на арагонските аристократи Джофре Ланкол и Ескрива и Исабел де Борха и Каванийес, които са били освен всичко и далечни братовчеди. Бъдещият папа обаче определено е бил „роден под щастлива звезда“, защото освен че родителите му са били аристократи, той е бил племенник (по майчина линия) на испанския кардинал Алонсо де Борха, достигнал също така и до позицията на върховен понтиф, приел името Каликст III (1455-1458). Интересното е, че и двамата испански папи, сядали някога на трона на Свети Петър, са били част от династията на Борджиите. Вуйчото на бъдещия папа направил всичко възможно да осигури на племенника си Родриго най-доброто за времето си образование. Родриго Борджия (както е произношението на фамилията му на италиански) записал каноническо право в университета в Болоня и бил студент за пример като дори завършил с отличие своето следване в най-стария университет в Европа, основан още през далечната 1088 година. Година след възкачването на папа Каликст III на Светия престол, неговият любим племенник получил така жадуваното звание кардинал, още една година по-късно пък получил и титлата вицеканцлер на Светата Римска църква. Тази си позиция той запазил и след смъртта на вуйчо си, предал я едва когато на свой ред бил избран за папа. Думата непотизъм, която днес използваме за хора, получаващи привилегии заради произхода си, произлиза от латинската дума nepos, първоначално означаваща внук или наследник, а по-късно еволюирала и променила значението си на племенник именно заради многобройните „племенници“ на папи, получили привилегията да станат кардинали като голяма част от тях били незаконнородени синове на същите тези папи, по тази причина и били записвани като „племенници“. Дори след смъртта на вуйчо си през 1458 г., Родриго Борджия запазил своето огромно влияние и позициите си в структурите на Светата църква. Фактически погледнато, Родриго Борджия приема монашеството едва през 1468 г., въпреки че станал кардинал цели 12 години по-рано, така че действията му до представената по-горе година не може да се считат за нарушаване на целибата, т.е. обета за безбрачие. Нека не забравяме и че за времето си, действията на кардинал Борджия са били напълно нормални и в реда на нещата, обратното тогава би било намерено за странно.

Умственият капацитет на Родриго Борджия не трябва да се поставя под никакво съмнение, неговото красноречие, чарът му и неговата изобретателност определено са му спечелили много женски сърца, ако разбира се не броим и привлекателния му външен вид. Определено най-известната фаворитка на папата, така да се каже, е римската патрицианка Ваноца деи Катанеи, която му ражда четири (поне толкова са известни) деца – Чезаре (1475-1507), Хуан или Джовани, както е името му на италиански (1476-1497), Лукреция (1480-1519) и Гофредо или Джофре (1482-1516). След избирането му за папа, той потвърждава бащинството на тези свои деца, както и на четири други, от неизвестни майки, друго свое дете, дъщеря на име Лаура, родена от една от любовниците му – Джулия Фарнезе, той не признава поради своите притеснения от скандал, свързан с неговото име, понеже детето е родено в годината на избирането му за папа. Ключовото събитие, което преобръща живота на вече възрастния кардинал се случва на 25-ти юли, 1492 г., това е датата на кончината на папа Инокентий VIII, неговият предшественик. Последвалият папски конклав, заседавал от 8-ми до 11-ти август, избира за негов наследник именно амбициозния валенсианец. Тези избори за папа също така ще се запомнят и с факта, че те са първите избори, проведени в Сикстинската капела (построена по времето на папа Сикст IV и кръстена на него). Много се говори за начина, по който независимият кандидат Борджия е подкупил останалите си колеги от кардиналската консистория, но малко хора споменават, че другите двама изявени кандидати – Асканио Сфорца (кандидат, подкрепян от Милано, тогава независимо херцогство) и Джулиано дела Ровере (кандидат, подкрепян от Франция) също са използвали непозволени средства, за да се домогнат до най-високия църковен пост, дори има сведения, че дела Ровере довел до банкрут френския крал Шарл VIII (1482-1498). Въпреки това кардиналите не искали да допуснат чуждо влияние и решили да приемат подкупите, наричани още симония, на независимия кандидат.

След своето възкачване на трона на Свети Петър, испанският папа приел името Александър VI в чест на великия античен владетел и пълководец Александър Македонски. Понтификатът му определено е бил изпълнен с противоречия, но добрите страни на управлението му често биват пренебрегвани. Един от най-големите ренесансови меценати е останал в паметта на повечето хора със своя непотизъм и със сексуалните си похождения. Определено е имало причини точно този папа да бъде обвиняван в неспазване на някои от базовите правила, валидни за всички духовници, но освен „лошите си страни“, този понтиф е бил и изключителен меценат на изкуствата; художникът Бернардино ди Бето, по-известен като Пинтурикио, е бил нает от Александър VI да нарисува прочутите апартаменти Борджия в Апостолическия дворец на Ватикана, архитекти като Браманте и художници и скулптори като Рафаело Санцио и Микеланджело Буонароти също са били в добри отношения с него. Към тях може да се прибави и учителят на Рафаело – Перуджино, на когото папата също давал поръчки. По негова поръчка била нарисувана и украсена и катедралата „Санта Мария Маджоре“ в Рим. Смята се, че именно завистта на кардинал дела Ровере, бъдещият папа Юлий II, към постиженията на именития му съперник, го принуждава да се опита да надмине испанския папа като заповядва да се преустрои напълно базиликата Свети Петър и покровителства ренесансовите майстори на Италия.

Важно е да се изтъкне, че освен патрон на изкуствата, Родриго Борджия е бил и патрон на образованието; самият той издава папски були за създаването и утвърждаването на статута на два университета, които все още съществуват в Европа – университета в Абърдийн, Шотландия (1495 г.) и университета, намиращ се в родната му Валенсия, градът, в който той получава първото си образование (1501 г.). Също така той покровителствал и университета в Рим, поддържал добри отношения с професорите в него и дори ги подпомагал при нужда. Освен това идеята на този папа за реформиране на папската курия и на кардиналската консистория също е била много добра и може би ако той не бе умрял толкова преждевременно, то днес името му вероятно щеше да бъде споменавано по-често с добро, отколкото с лошо. Ролята на светия отец в подялбата на света между неговите сънародници испанците и португалците също е от ключово значение за бъдещето на Западния свят, дори днес това влияние може да се усети. Папата съставил три були, с които така да се каже „дарил“ Новия свят на испанците и португалците, тези були са известни още като „Александриновите були“. Това са булите „Eximiae devotionis“, която е била съставена на 3-ти май, 1493 г., „Inter caetera“, съставена на 4-ти май, и „Dudum siquidem“, съставена на 26-ти септември същата година. Тези папски були са в основата и на съставения на 7-ми юни, 1494 г. договор от Тордесияс между двете най-влиятелни империи по онова време – испанската и португалската. Благодарение на този договор, повлиян и от булите на папата, днес Бразилия е португалоговоряща, т.е. мнозинството от населението ѝ е съставено от лузофони, докато останалата част от Южна Америка е испаноговоряща.

Малко хора също така знаят и че върховният понтиф е бил любител на театъра – една от любимите му пиеси е била на римския драматург Тит Макций Плавт и се е казвала „Братя Менаехми“. Тази пиеса, считана от мнозина за най-добрата пиеса, създадена от Плавт, е била играна често в неговите лични покои. Освен че обичал изкуствата и науките, папа Александър VI е бил и много толерантен за времето си човек; той приютил в своята Папска държава близо 9000 иберийски евреи, след като те били експулсирани (изгонени) през 1493 г. от Кралство Кастилия и Арагон (Испания) след края на испанската Реконкиста (отвоюването на Испания от маврите). Той приютил и евреите, изгонени от Португалия през 1497 г., както и евреите, прогонени от областта Прованс, част от Франция, през 1498 г. Заради тези си действия, той бил обявен от наследника си Юлий II за маран (покръстен евреин). Поради своята образованост, красноречие и хитрост, папата често е бил определян от съвременниците си за „политически папа“; самият той, заедно със сина си Чезаре Борджия, обезсмъртен от флорентинския писател Николо Макиавели в неговия magnum opus „Il principe” („Владетелят“ на български), успял да подчини две от най-влиятелните римски патрициански фамилии – Колона и Орсини. Александър VI успял да се справи с лекота и със „случая Савонарола“, без излишно да си „цапа ръцете“. Той всъщност оставил съдбата на свещеника в ръцете на флорентинската синьория, която подписала смъртната му присъда. На сметката на този толкова печално известен римски понтиф може да бъде добавено и построяването на подземен коридор между Апостолическия дворец и кастела Сант Анджело, познат още и като мавзолея на римския император Адриан. Освен този коридор, който папата използвал по време на нашествието на френския крал Шарл VIII, когото успял първо да заблуди с помощта на ораторските си способности, а после успял и да прогони от Апенините след като се обединил със Свещената Римска империя, херцогство Милано, Венецианската република, както и други италиански градове-държави, Александър VI преустроил мавзолея, укрепил го допълнително и дори поръчал на любимия си художник Пинтурикио да изографиса някои от стаите в този замък, служил за убежище на папите, както и за затвор.

Хората днес трябва да бъдат много по-информирани от своите предшественици заради хилядите възможности, които им предоставят новите технологии. Всяко знание, чуто от някъде и непроверено, е добре да бъде поставяно под съмнение. Истината в случая е, че папа Александър VI е бил една доста комплексна личност, човек с недостатъци, човек, подчиняващ се от време на време на похотта си, човек, предан на семейството си. Въпреки всичко това, неговият принос към световната култура, изкуство и образование никога не трябва да бъде забравян или подценяван. Неговата слава на женкар и отровител, на лукав човек, е резултат и от завистта на неговите италиански колеги, нека не забравяме, че той е бил един чужденец на място, управлявано почти изцяло от италианци. Не е никак случайно и че двама от наследниците на Родриго Борджия на трона на Свети Петър – папите Сикст V и Урбан VIII – го определят за един от най-изключителните папи, сядали на същия този престол, от времето на самия Свети Петър. 

Източници

1. 1. <https://www.thefamouspeople.com/profiles/pope-alexander-vi-33598.php>
   2. Hammond, N. G. L.Sources for Alexander the Great: An Analysis of Plutarch’s Life and Arrian’s Anabasis Alexandrou. Cambridge: Cambridge University Press, 1993.
   3. “Alexander VI.” Encyclopedia.com. [Online] Available http://www.encyclopedia.com/html/a/alexand6.asp, April 4, 2002.
   4. Knight, Kevin. „Alexander VI.“ Catholic Encyclopedia. [Online] Available http://www.newadvent.org/cathen/01289a.htm, April 4, 2002.
   5. Mathew, Arnold Harris.The Life and times of Rodrigo Borgia, Pope Alexander VI. New York: Brentano’s, 1912.