Кратка информация за изследователя: име, степен, звание, месторабота
Мария Соскова, доцент, доктор, Университет на Уисконсин–Мадисон.
С какво се занимавате на работното си място? (Ежедневието на един учен) – проекти, изследвания, …
Ежедневието на един учен тези дни е доста еднообразно: всичко се случва виртуално – лекции и консултации, срещи с докторанти, семинари, професионални срещи, срещи със съавтори, дори конференции. От месец март насам станахме експерти в различните платформи за онлайн комуникация, всички се снабдихме с таблети и намерихме кътчето в домовете си, което служи най-добре като фон за виртуалните ни срещи. Като изключим този аспект, всичко останало върви както преди. В рамките на една седмица аз преподавам три пъти, този семестър на 247 студенти пръснати по целия свят, посещавам редовно три научни семинара, срещам се двама докторанта, и в останалото време пиша статии, мисля, участвам в разнообразни комитети на научни организации и прочие.
Какви са научните ви постижения (приноси) и каква е тяхната полза за обществото и икономиката?
Моята сфера е математическа логика. Това е сравнително абстрактна част от математиката, която изследва по формален начин понятия като аксиоматика, доказателство, теорема, алгоритъм. Приложенията й са не толкова практически, а по-скоро в други области на математиката. Сред моите лични научни постижения считам решение на проблем поставен преди повече от 60 години от американския математик Хартли Роджърс. Резултатът е съвместен с колеги от Софийския Университет и Университета на Уисконсин-Мадисон и публикуван в едно от най-престижните математически научни издания: Журнал на Американската Математическа Асоциация. Отне ни 8 години. Ползата от този резултат конкретно е в това, че не ни насочи към правилния модел на релативно алгоритмично съдържание на математически понятия. Ползата от работата на един учен за обществото е повече от конкретни приложения на научните му изследвания. Като преподаватели и научни ръководители, основно наше задължение е да проправяме път на съвременните идеи за равенство и благополучие. Жените в природо научните сфери имат особено важната задача да покажат на младите бъдещи изследователи, че няма особена корелация между пола на един учен и неговите успехи. Това са основни принципи, които ръководят дейността ми като член на групата „Жени в Теория на Изчислимостта“, асоциацията „Изчислимост в Европа“, „Асоциацията по символна логика“, редактор на списанието Транзакции на Американската Математическа Асоциация и множество други комитети, които организират академичния процес.
Какво ви мотивира да изберете професията на изследовател?
Професията има много положителни чисто практични страни: в нормални времена без вирусни пандемии пътуваме по целия свят за конференции и работни срещи, работното ни време е доста гъвкаво. Традиционно, преподаваме само през 9 месеца в годината, а през останалите 3 можем да се съсредоточим върху изследователска дейност. Но истинската мотивация идва от комбинацията: любов към преподаването и почти фанатично желание да разрешиш някой конкретен математически проблем или да обясниш известно математическо явление. Аз от малка обичах да преподавам математика – в гимназията подготвях част от класа ми преди всяко контролно по математика, като студентка започнах да давам частни уроци на гимназисти, а в трети курс водех упражнения на студенти от първи курс. Всяка година научавам повече за добрите и ефикасни практики в преподавателската дейност: през последната година експериментирам с метода на „обърната класна стая“, в който студентите участват активно вместо пасивно да слушат лекции. От друга страна задълбочаването в конкретен математически проблем е сходно на медитация – понякога концентрацията е толкова обсебваща, че не усещаш как времето лети и не забелязваш какво се случва около теб. Моят ментор проф. Слеман веднъж ми сподели, че си е забранил да мисли за математика докато шофира, именно заради този феномен.
Какво допринесе за развитието ви като изследовател? (обучение, ръководител, работа в индустрията, стипендия в чужбина, екип, …)
Имах късмета да срещна множество ментори, които ми помогнаха изключително много. На първо място майка ми и баща ми (и двамата математици) запалиха интереса ми към тази наука. Научният ми ръководител, Бари Купър, ме въведе в академичната среда и запозна с много колеги от целия свят. Проф. Слеман при когото бях на научна специализация ми помогна да открия нови подходи към логиката. Съавторите ми, Христо Ганчев от ФМИ и постоянно менящата се група в Мадисън, стояха до мен безброй много часове пред черната дъска. Не на последно място ценя разговорите си със студенти и докторанти, които често задават интересни въпроси и представят оригинални гледни точки.
Какви проблеми срещат учените във вашата област (за професионалното си развитие и в работата си)?
Проблемите на учените в моята област не се различават много от проблемите на учени в която и да е област: младите учени след завършване на докторантура се сблъскват с изключително висока конкуренция за академични позиции. Принудени са да заемат множество временни позиции, да се местят често. В такава ситуация е трудно да установиш трайни връзки и да започнеш семейство. Започнеш ли семейство, пък става много трудно да намериш работа за себе си и партньора си. Учените с постоянни позиции носят отговорност за своите докторанти и постдокторанти, за равноправното третиране на жени и мъже, хора от всякакви социални групи и народности. Така е по света. В България нещата стоят малко по-различно, защото финансовата реалност на академичната длъжност прави българските университети неконкурентоспособни на общия научен пазар.
Какво, според Вас, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?
Науката в България трябва да бъде финансирана по-добре. Както споменах, в момента заплатите не дават възможност да се състезаваме на световно равнище с други университети за по-добри кадри. Българите имат изключително висок потенциал, както личи от успехите на младите олимпийци, или от състава множество университети извън страната. Само в логиката, например има редица български учени само от моето поколение – Дима Синапова в Университета на Илинойс Чикаго, Вера Фишер в Унвиерситета на Виена, Тодор Цанков в университета на Лион 1. Да не изреждам множеството хора в Гугъл и компютърните науки.
Последствията на неадекватното финансиране са за жалост много неприятни за българската наука. Освен, че хабим усилията си напразно да подготвяме добри студенти, които после заминават за чужбина вместо да подпомагат развитието на нашата икономика, наука и общество, званието „учен“ в България губи стойността си и не се ползва с подобаващото обществено уважение. Тук се включвам в групата на българските учени, защото до тази година бях доцент във ФМИ, и ако любовта не ме беше отвяла в чужбина, сигурно още щях да съм.
Трябва ли да се говори за наука и защо?
Да, трябва да се говори за наука! Без наука не можем да отсяваме истината от „алтернативните факти“ с които ежедневно се опитват да ни манипулират, било на тема коронавирус, глобално затопляне или корупция. Всеки, който някога е играл на компютърната игра подобна на Цивилизация, знае, че без култура и наука трудно може да се развие успешно.
