Автор: Любомир Василев

В настоящата работа ще разгледаме, коментираме и въведем в научени оборот три редки и интересни антични монети от единични находки, които произхождат от различни райони на Южна България. Всички коментирани и посочени, в редовете по-долу монетни екземпляри се съхраняват в частни колекции. Първата от разглежданите в случая три монети, произхожда някъде от Сливенско, докато останалите две са от района на Пловдивско, и произхождат съответно от землищата на пловдивските села Кочево(община Садово) и Браниполе(община “Родопи”).

Както по-горе посочихме, първата от разглежданите три монети, обект на настоящата работа е много рядка сребърна тракийска монета на Одриското царство – диобол на тракийският владетел Спарадок(445-435г.пр.Хр.), намерена някъде в района на Сливенско. Добре запазен и съхранен екземпляр, при това новооткрит такъв, със следното описание и характеристики:
– Тракия – Одриско царство, Спарадок(445-435г.пр.Хр.), диобол, сребро. Диаметър – 10мм., и тегло съответно – 1,27гр.
Екземпляр от частна колекция, с местонамиране района на Сливенско.
Лице/аверс: Добре запазено изображение на протоме на кон, наляво. Над коня – мъчно четлив надпис, гласящ следното: ΣПА(т.е името на издателят, в случая владетелят Спарадок, в съкратена форма – б.а.,Л.В.).
Опако/реверс: Вдлъбнат квадрат. В самият квадрат – изображение на орел, с глава наляво, захапал змия с клюна си.
Дребните сребърни монети, издавани от тракийският владетел Спарадок са едни от най-ранните монети, емитирани от одриските владетели през втората половина на Vв.пр.Хр. Същевременно с това, те са и много редки и ценни, а настоящата, която разгледахме и коментирахме, в редовете по-горе, увеличава известните досега техни находки от територията на страната, с още една находка на монета от подобен тип. Самата монета на Спарадок, е проучена от страна на автора на тези редове, по предоставени му фотоснимки,придружени с метричните данни на находката, от лице, близък приятел на собственика й.

Втората монета е от римската епоха, като тя представлява много рядък за България, а може би и единствен засега открит такъв екземпляр от територията на страната ни, на имитативна монета-варварско подражание – имитация на антониниан на император Галиен (253-268), отсечен и емитиран от някое от варварските племена-съюзници на Галските императори и римски отцепници в Галия (днешна Франция), във времето на периода от 270 до 280г., т.е. през втората половина на IIIв.
Единична находка, с местонамиране неизвестен район от землището на село Браниполе (община “Родопи” – Пловдивска област).
До този момент, находки на такива радиатни (радиатна монета, е специфичен тип антична римска монета, отсичана и емитирана от края на първата до втората половина на IIIв., при която императорът, е изобразен с лъчиста корона и сияещ бюст,в посока наляво или надясно. – б.а.,Л.В.) монети-варваризати от територията на България няма, или поне такава информация не е известна на автора на тези редове. Монетите от подобен тип, се откриват главно на територията на Западна Европа, и най-вече, в най-голямата си част на територията на днешна Франция.
Извън територията на Франция, находки на подобни варварски имитации са чиста проба случайност и много редки изключения, като цяло.
Описанието на имитативната варварска монета от землището на село Браниполе(Пловдивско), копираща римски оригинал от епохата, е дословно следното:
– Галия, варварска имитация на радиатен антониниан, вероятно копиращ оригинал на император Галиен (253-268). С правилна кръгла форма и малки размери – диаметър съответно – 11 мм. и тегло съответно – 1,65гр. Екземпляр от единична находка, съхранява се в частна колекция. Лично видяна и проучена.
Лице/аверс: Стилизиранo, небрежно и грубовато предадено изображение на сияещ бюст надясно, на владетел, с лъчиста корона (император Галиен – ?!), над главата на който, личи част от надпис с латински букви, от който се разчита само следното: ….NVS (може би GALLIENVS – ?!).
Останалата част от монетната легенда (т.е. монетният надпис, б.а.) е отрязана, като на практика, тя дефакто липсва. Този дефект се е получил, поради изхлузването на монетосечивният матричен печат, с помощта на когото е била отсечена и въпросният тип монета.
Опако/реверс: Стилизирано, небрежно и грубо предадено изображение на воин(или римски войник – ?), държащ в едната си ръка копие(?). От лявата му страна – изображение на кръстовидна звезда, а от дясната съответно надпис, с латински букви, от който се разчита само следното: …CVS.

Третата монета е също от римската епоха, от периода на Късната Античност в Римската империя. Тя представлява бронзов центенионалис (или още центенионалий, б.а.) със следи от посребряване, отсечен при управлението на император Йовиан (363-364), който за около 8 месеца (от 27 юни 363 до 17 февруари 364г. Източник: http://www.roman-emperors.org/jovian.htm , 19.05.2020г., 11:11ч.), е заемал поста римски император, бидейки по този начин владетел на Империята.
Самата монета отново е от единична находка и произхожда от местността “Юртищата” (наричана от местните жители, още и с наименованието ”Старото село” – б.а., Л.В.), в землището на село Кочево (община Садово, Пловдивска област). Подобно на предходната и тази монета е също екземпляр от частна колекция.
Като цяло монетите, издавани от Йовиан, независимо от техният метал, са сравнително рядко срещани.
Описанието на самата монета е дословно следното:
– Римска империя, Йовиан(363-364), центенионалис (също и центенионалий, б.а.), бронз със следи от посребряване. С неправилна, леко квадратна форма и размери съответно -23/21мм. и тегло – 3,05 гр.
Лице/аверс: Бюст на императора наляво (като това е по-редкият вариант при този тип монети, докато по-масовият от същият владетел е от типа “Бюст надясно” – б.а., Л.В.), с диадема и надпис на латински език, около него, гласящ дословно следното:
DN IOVIANVS PF AVG.
Опако/реверс: Лавров венец. Вътре в самият венец надпис на латински език, гласящ дословно следното: VOT MVLT.
Под самият венец, друг надпис, с дребни букви, обозначаващ наименованието на града, в чиято монетарница, е била отсечена и въпросната разглеждана от нас монета, който обаче е много повреден и мъчно четлив, и поради тази причина точното установяване на монетарницата, чийто продукт е и самата монета, обект на разглеждане в случая, е на практика невъзможно.
Според думите на собственика й, самата монета е била намерена от търсач, с металдетектор, “проучвал” района на “Старото село”, който след това я е продал на настоящият й собственик, на когото изказвам благодарността си, относно възможността за нейното лично проучване и публикуване от моя страна.
Разгледаните, в редовете по-горе три редки антични монети, които коментирахме,оповестихме и публикувахме, в настоящата работа, ни предоставят нови данни за парично-монетните циркулационни процеси, протичащи на територията на южната част от днешните български земи през епохата на Античността, като същевременно с това те увеличават известните досега в науката, находки от подобен тип монети, с по още един екземпляр.

Направи дарение на училище!