В Борнхолм 80% от домовете се отопляват с водна система, подхранвана от изгарянето на отпадъци, слама, биогазове и дърва. Снимка: Lilly M / Wikimedia commons
Когато рибните запаси се сринаха в Балтика в края на 90-те, островитяните от Борнхолм, Дания, осъзнаха, че трябва да преоткрият себе си. Тяхното скалисто островче, на около 200 км източно от Копенхаген, беше в упадък от години. Неговите жители, около 40 000 души, се нуждаеха от нов път и успяха най-накрая да се стабилизират.
Сега те са и по-проспериращи и по екологични. Индустриите, учените и правителствата обединиха усилия да финансират и проучат какво е постигнато, като в резултат островът получи първо място в нова награда за своето развитие на възобновяема енергия.
През последните две десетилетия островитяните са издигнали над 35 големи вятърни турбини, както и разнообразни битови и енергийни централи, които горят слама, дървени пелети и отпадъци. Те са инсталирали умни измервателни уреди, които организират отоплителните им системи. Дори са задействали хладилници, които да подпомагат баланса на електрозахранването.
„Борнхолм беше в криза, трябваше да намерим нови начини да създадем работни места, да работим, за да бъдем самодостатъчни, да постигнем по-голяма стойност и да направим така, че тя да остане на острова“, казва Уини Гросбьол, която от 2010 г. е кмет на датската община с площ от 588 кв.км, приблизително с размерите на остров Корфу.
До към края на миналия век островитяните са получавали цялата си енергия през подводен кабел от Швеция и от вносен нефт.
Но през годините това се промени. Сега кабелът доставя само една трета от електроенергията, докато вятърът доставя 40%, парата от инсталация за изгаряне на дърва – 20%, биогазовете – 4% и слънчевите панели – 3%. В допълнение, 80% от домакинствата се отопляват с водна система, подхранвана от изгарянето на слама, биогаз, дървени пелети и отпадъци.
Ахилесовата пета
Един водещ проект успешно се справи с ахилесовата пета за производство на възобновяема енергия – как да се балансира електроенергията в мрежата, когато има обилни количества в светли, слънчеви дни, но по-малко, когато е тъмно или вятърът е утихнал?
Около 2800 домакинства и фирми доброволно участват в няколко проекта, известни като EcoGrid.EU и EcoGrid 2.0, в които електроенергията на техните домакинства може да реагира чрез инсталирани контролери на колебанията в цената на шведската електроенергия, текущите климатични условия, времето и аномалиите на всяко домакинство.
Например, всеки домакин може да програмира системата, за да позволи максимален спад на температурата, ако мощността е скъпа или е необходима на друго място. Предприятията позволиха хладилниците на празен ход да бъдат настроени да се изключват, ако е необходимо, също и да стабилизират доставките.
В резултат на това сред участващите домакинства се наблюдава 30% спад в потреблението на енергия през зимата.
В друг проект малък парк от електрически проводници доставя електроенергията от батериите си обратно в системата, когато тя не се използва.
За Даниел Бърслунд, съсобственик на местната пивоварна Svaneke Bryghus, екологизирането понякога е скъпо, но той смята, че е необходимо.
Пивоварната произвежда до два милиона литра био крафт бира годишно, една трета от която се консумира на острова, предимно от многобройните му туристи.
Той взе участие в EcoGrid и установи, че е по-практично мотокарът му да се зарежда през нощта, когато енергията е по-евтина и изобилна. Той е впрегнал топлината от производството на бира, за да задвижва охладителна система и е преминал от нефт към биогаз. До края на годината той се надява да складира въглеродния диоксид, който е страничен продукт от процеса на варене за повторна употреба и продажба, например за газирани напитки или за почистване на барплотове в баровете.
Той казва, че въпреки разходите, промените са били в съответствие със стратегията на острова и той се е възползвал от зелената му репутация.
„В началото направихме много инвестиции, но сега те се изплащат“, твърди той.
Съществени изисквания
За да работи зелената мечта, има някои съществени изисквания, казва Гросбьол.
„На първо място, ние трябва да направим зеления начин лесен начин. Ако искате хората да карат електромобили, трябва да ги направите лесни за управление.“
Зеленият начин също трябва да бъде „евтиният начин“, допълва тя. „Това не е богат остров, това е една от най-бедните части на Дания … ако попитате жителите кое е най-важно, те обикновено отговарят: „Избирам решения, които са евтини. “
Образованието е друг жизненоважен елемент, добавя още тя.
За островитянката Хеле Мунк Равнборг най-важното е, че желанието за стабилизиране произтича от самите островитяни.
Равнборг работи в Копенхаген, където пътува ежеседмично, и има къща в Борнхолм от 11 години.
„Като остров постигнахме редица успехи в прилагането на много неща, които могат да бъдат приложени и централно… но сега трябва да се изправим пред всички решения, които изискват отделни граждани и компании да вземат решения, като например избора на екологични превозни средства или хранителни продукти.“ – казва тя
Изпитание
Принципите на Гросбьол предстои да бъдат тествани в бъдеще.
Тя се надява островът да се отдалечи от производството на енергия от биомаса поради съмнителния й принос при намаляването на въглеродните емисии. И все пак той е бърз, доходоносен, стабилен и изцяло локален, така че подобна промяна може да бъде непопулярна.
Възможно е да има и съпротива за отдалечаването от изгарянето на отпадъци: управата на Борнхолм планира да изостави отпадъците до 2032 г.
„По-лесно е да ги изгорите и да получите топлина от отпадъци, отколкото да сортирате и да използвате повторно всички фракции“, казва Гросбьол.
Друга трудност е, че островитяните – както и други датчани – са възразили срещу изграждането на нови вятърни турбини на сушата. Тъй като островът иска да бъде въглеродно изчистен до 2025 г., Борнхолм разглежда възможността за офшорни турбини, които в крайна сметка биха могли да създадат достатъчно електричество за задвижване на производството на водород, който може да захранва фериботите.
Равнборг, която председателства гражданска група, желаеща да създаде подобно съоръжение, очаква с нетърпение този ден, когато седмичното й пътуване през Балтика ще бъде по-зелено.
„Има доста хора, които не са много доволни от фериботите, замърсяващи силно с CO2“, казва тя.
Междувременно Гросбьол дава съвети за други общности, които биха искали да повторят техният успех. „Най-важният урок е, че те трябва да го правят по свой начин, защото никое общество не е като всяко друго. Много е важно да се учиш от най-добрите, но да го правиш по свой начин.“
Източник: horizon-magazine.eu
Превод: Радослав Тодоров
