Търсене
Close this search box.

Съвсем скоро може да стартира производство на български хеликоптери

 

 

Статията е част от брой 131 – виж броя тук>>

 

Автор: Радослав Тодоров (Българска Наука)

Макар и на много хора да им прозвучи като шега, това амбициозно начинание е на път съвсем сериозно да се реализира. На техническо ниво нещата са вече организирани, но за да тръгне серийното производство все пак ще трябва държавата, а и местният пазар и инвеститори, да проявят интерес към проекта. 

Тъй като още не всичко по него е сигурно и уточнено, доскоро той не беше оповестяван никъде. Но ето, че сега вече, с любезното съдействие на реализаторите му, можем да ви разкажем повече за него.

Проектът всъщност е международен и от българска страна се движи от фирмата “Ferrum Group”, като в непосредствено бъдеще ще бъде регистрирана, специално за по-лесна комуникация с българските власти, нова компания с управител български гражданин. Проекта е с технологични партньори – департаментите на “Antonov Engineering” в Швеция и Австрия (където се намира главният им офис), както и украинската “Pac Agroaviadnipro”. Като финансирането е основно българско и украинско.
Първоначално компонентите ще бъдат изработвани в голямата си част от “Pac Agroaviadnipro” и техните подизпълнители в Украйна, Полша и България, като при постигане на достатъчни обеми намеренията са за постепен трансфер на технологии и постигане на над 80% локализация в България. 

Първоначалният план е бил – самите хеликоптери да започнат да се сглобяват тук в България до края на 2020 г., но поради пандемичната обстановка и ограниченията в пътуванията проекта се е забавил, като засега идеята е да се завърши подготвителният етап. В момента се водят преговори в търсене на технологични и инвестиционни партньори за проекта.

Самата “Pac Agroaviadnipro” е дългогодишен партньор на няколко големи компании и имат сериозен опит в поддръжката и модернизацията на различни типове вертолети и самолети, като преди няколко години компанията представи собствена дълбока модернизация наречена Ми2АМ1.

В процеса на работа с български специалисти, се е стигнало до идеята, че на базата на АМ1 може да се разработи наистина нова многоцелева машина, с нови възможности. 

Поради сериозното участие на българската страна в новопроектирания хеликоптер, на базата на Ми-2, той ще носи името Ми-2 БГ (White Lion), практически първата такава машина с българско име.

 

Съветският многоцелеви хеликоптер Ми-2, на чиято основа е разработен новият вариант, разбира се е доста стар, първият му полет е чак от далечната 1961 г. и е спрян от производство през 1992 г. Но от това не бива да се правят прибързани заключения, тъй като концепцията му е максимално подходяща за българските условия и възможности. Макар и да е на неговата база, Ми-2 БГ си е един напълно нов, съвременен и всестранно ъпгрейднат модел, спрямо своя далечен първообраз, от който общо взето е останала почти само рамата.
На първо място трябва да се отбележи, че модерните електронни системи за управление и бордови компютри на новия White Lion, са с цяла технологична ера напред от циферблати и механичните лостове на руския Ми-2. Въобще почти всички технически характеристики на новия модел са значително подобрени, а много от тях – коренно променени. 

Като се започне от това, че двата му газотурбинни двигателя са оптимизирани от по 350 конски сили на по 420 к.с (като амбицията е да се достигне максималните за редуктора 437 к.с )., и се стигне до това, че е намален разхода на гориво с 50 литра на час. Вече произведени и със съответните сертификати са нови композитни винтове (както носещ така и опашен). Увеличени са също така масата на полезния товар, който може да носи и на максималната скорост – до 230 км/ч. 

Новият хеликоптер е със съвременен композитен външен резервоар, позволяващ “плосък под” (в оригинала там се намира основният вътрешен резервоар), както и още два допълнителни балансиращи резервоара, които удължават радиуса му на действие до 650 км и по този начин той без проблеми може да покрива територията на цялата страна.

В допълнение кабината е разширена и е добавено още 1 пасажерско място, което означава, че той може да превозва 7 души плюс 2-ма екипаж. А при нужда специалните нови седалки могат много лесно да се разкачат, благодарение на плоския под и освободеното пространство да се използва за повече полезен товар (до 1.2 т), което придава допълнителна гъвкавост на този многоцелеви хеликоптер.

 

Безспорно нуждата от подобна универсална машина за България в момента е огромна. Най-малкото, след като миналата година собственикът на единствения хеликоптер-линейка в страната го продаде в чужбина, се стигна до критичната ситуация, в момента Планинската спасителна служба (ПСС) да не може да разчита на помощ по въздух.
А според ръководството на БЧК и ПСС, се нуждаем от поне 4 до 6 хеликоптера за спешни случаи. Тъй като те могат да бъдат използвани не само при планински инциденти, но и при докладвани катастрофи по магистралите, пожари и други бедствия, при каквито бързата реакция е от жизненоважно значение.

Макар държавата ни да разполага с военни хеликоптери като Ми-17 и Eurocopter Cougar, много малко от тях в момента са в изправност. Освен това, за разлика от модернизирания  Ми-2 БГ, те са доста големи машини, по-тромави и неудобни за малки спасителни операции. Отделно и процедурата за повикването им е много по-сложна и бавна – първо трябва да се подаде заявка до Министерството на отбраната или здравеопазването, след което да се чака разрешение. На това отгоре чисто технически поради големите им габарити за тях е трудно да се намери подходяща площадка за кацане както в планината, така и в града. Като в допълнение, те имат и редица лимитации за полет в усложнена метеорологична обстановка и накрая – имат висока цена на летателния част поради скъпата поддръжка и разхода на гориво. 

Всичко това може да се окажат фатални пречки при спасителни акции и да костват човешки животи. А както знаем, човешкият живот е само един, така че компромиси по този въпрос не можем да правим и вече на лице е крайната необходимост този проблем да бъде разрешен час по-скоро.

 

Като стана дума за остарелите и неизправни хеликоптери в парка на родните ВВС, новият проект същевременно може спокойно да разреши и този проблем. Поради факта, че за разлика от обикновените транспортни, тренировъчни или спасителни хеликоптери, White Lion е пригоден да носи и въоръжение. Корпусът му е конструиран така, че отстрани да могат да се закачат ракетни или картечни гондоли.

Едно местно производство на многоцелеви вертолети би било от огромна полза за армията и би могло да ѝ осигури цели хеликоптерни ескадрили, с което силно да повиши отбранителния потенциал на Република България. Макар че и само една ескадрила от 12 машини би решила много от настоящите проблеми на ВВС. Тя може да осигури както достатъчно учебно-тренировъчни машини, така и летящ команден център, машини за издирване и спасяване, хеликоптер за специални операции и машина за непосредствена огнева поддръжка по наземни цели.

 

Предварителен изглед на евентуалната военна модификация, която може да бъде произведена за българските ВВС

Огромен проблем за нашите ВВС, в тяхната хеликоптерна съставляваща, са вече споменатите по-горе продължителни престои поради нуждата от ремонт и сертификация, високата цена на летателния час и от там изключително недостатъчният нальот на пилотите.  

Но при български производител ще имаме напълно осигурена логистична поддръжка, както и ниска цена на ремонтно-възстановителните и капитално-възстановителните работи, извършвани на територията на Р. България

А след като при това положение и ремонтната база ще е в нашата страна (към нея се предвижда и оборудването на Център за цялостно обслужване на машините), 

това ще спестява изключително много средства и време, сравнено например със ситуацията при самолетите ни Пилатус PC-9, които се налага всеки път да ремонтираме чак в Швейцария.
По този начин всяка от машините ще може да се модифицира според нуждите на различните клиенти, на собствена територия. Отделно самата машина е “модулна” и ще позволява бърза преконфигурация от един до друг тип. 

 

Предварителен изглед на евентуалната военна модификация, която може да бъде произведена за българските ВВС

 

И накрая, но съвсем не на последно място, освен за международния престиж на България (в света има само 12 страни, производители на хеликоптерна техника), това ще бъде мощна инжекция и за икономиката и индустрията, както и реална възможност постепенно да се възроди българското самолетостроене. Цеховете за сглобяване могат да открият много работни места, възможност за обучение на многочислен обслужващ персонал, пилоти и инструктори, възможност за специализации в Украйна, Австрия или Швеция и много други.

Също така не трябва да се пропуска и експортният потенциал на машината, особено на пазари, където България традиционно има силно присъствие, като Близкия изток и Африка, а така също и заявен потенциален интерес при държави от постсъветското пространство. 

Най-атрактивното за една страна със скромен бюджет като нашата, обаче е уникално ниската цена, която предлагат конструкторите. Според тях бюджетната цена на вертолета в базова модификация (без въоръжение и др. консумативи) ще е около едва 1.5 милиона евро, или под 3 милиона лв, което е повече от приемлива цена за подобна машина. Тоест само срещу 36 млн. лв можем да се сдобием с цяла ескадрила от 12 хеликоптера. За сравнение, в момента за двата изправни Ми-17 плащаме по над 10 млн лв на година само за поддръжка и ремонт. Що се отнася пък до 2-та милиарда, дадени за 8-те нови изтребителя F-16 (Блок 70) и разходите по тяхната бъдеща поддръжка, там всякакви сравнения са напълно излишни.

С каквото и да бъде сравнен, моделът Ми-2 БГ, ще излезе с едни гърди напред от икономическа гледна точка, защото сухият летателен час (това са всички разходи по машината без горивото, застраховките и заплатата на пилота), е една от най-ниските за подобен клас машина  в света – едва 550 евро на час. С горивото това прави под 750 евро на час. За сравнение при хеликоптера Бел 206 е около 1200 евро на час, а при Аугуста Уестланд 109 е около 1400…

Максималният ресурс назначен на корпуса на машината се изчислява на около 9000 часа или 15 години. Но ако сглобяването става у нас и съответно разполагаме с материалната база сами да извършваме навременно всички ремонтни дейности, този период може да бъде значително удължен.

 

Всичко това може действително да бъде постигнато, стига единствено българското правителство, армията и инвеститорите да се заинтересуват достатъчно от този проект и да окажат съдействие за осъществяването му. В противен случай компаниите са предвидили цеховете за сглобяване да бъдат установени в Австрия, от което ние ще пропуснем страшно много ползи.

Така че в интерес на всички ни е работата около този проект да се популяризира, за да придобие той широк обществен отзвук и да стигне до когото трябва, ако искаме да бъде успешно прокаран у нас.

За целта компанията планира да организира участието на, пуснатият вече в серийно производство в Украйна, техен много подобен вертолет Ми-2 АМ1, на авиошоу през септември в София и евентуално на още едно такова авиошоу в Граф Игнатиево.
Очаквайте още новини и подробности по темата в близко бъдеще.

Основен източник за информацията: Ferrum Group

 

 

***

Статията е част от брой 131 – виж броя тук>>

Над 100 стр. в брой 132 – вижте ги:

СЪДЪРЖАНИЕ: 

Новини от Nauka.MON.bg – 8 стр.
Съвсем скоро може да стартира производство на български хеликоптери – 10 стр.
Спешно трябва да се избегне бъдещият недостиг на храна – 19 стр.
Южна Африка изглежда е изиграла важна роля за еволюцията на хоминидите преди 2 милиона години – 22 стр.
Историческите корени на икономическото развитие – 26 стр.
Как да намалим въглеродните емисии – уроци от един датски остров – 29 стр.
Биохибрид може да превръща въглеродния диоксид в полезен продукт на Марс или на Земята – 33 стр.
Дългосрочните данни показват, че ураганите стават все по-силни – 37 стр.
С помощта на лазерни инструменти НАСА картографира намаляването на ледниците за последните 16 години – 40 стр.
Първите оптични измервания за разгадаването на “Балоните на Ферми” в центъра на нашата галактика – 45 стр.
Какво вижда телескопът Хъбъл на вашия рожден ден – 48 стр.
Телескопи и космически апарати обединяват усилията си за дълбоко проникване в атмосферата на Юпитер – 51 стр.
Хранителните и водни системи, от които космонавтите ще имат нужда при пътешествия до Марс – 56 стр.
Как се прави умно земеделие със сензори за животни и култури? – 61 стр.
Птици и вятърни турбини: изместване и бариерен ефект или заобикаляне и пълна адаптация – 67 стр.
Борбата за спасяване на маслиновите дървета в Европа – 78 стр.
Студио Х или накратко за супер разпространението на инфекции – 82 стр.
Френският структурализъм и проявленията му в литературата – 94 стр.
Смъртта от отчаяние и борбата против нея в САЩ – 99 стр.
“Три редки антични монети от Южна България” – 102 стр.

Автори в броя:
Павел Зехтиджиев
Радостина Александрова
Стефани Стефанова
Любомир Василев
Радослав Тодоров

 

Вземи този брой в PDF >>

Включи се в списъка ни с имейли – получаваш броеве, статии, видеа и всичко, което правим за популяризирането на науката в България.  

Еднократен (Вечен) абонамент​​

Списание “Българска наука” излиза в PDF и ePub и може да се изтегли и чете от компютър, таблет и телефон. Достъпа до него става чрез абонамент, а възможността да се абонирате еднократно позволява да можете да достъпите всички бъдещи броеве без да се налага никога повече да плащате за списанието.