Проф. д.ф.н. Иван Куцаров: ЕЗИКОЗНАНИЕТО НЕ ЗАВИСИ ОТ ПОЛИТИКАТА, ЗАТОВА И Е ЯДРОТО НА ФИЛОЛОГИЯТА

Накратко: Интервюто с професор Иван Куцаров разглежда неговия академичен път и спецификата на филологията като наука на натрупването. Ученият споделя за подготовката на своята петнадесета книга за историята на славянската филология и подчертава автономията на езикознанието от политическите процеси.

ВИЗИТКА
Проф. Иван Куцаров е роден през 1942 г. в Бургас. Завършил е славянска филология с чешки език в СУ „Св. Климент Охридски“. Година и половина е бил учител в Руската гимназия в Бургас, след това става преподавател в Полувисшия
учителски институт в същия град. Покъсно печели аспирантура в Софийския университет. Започва работа като преподавател в ПУ „Паисий Хилендарски“ през 1974 г. Става професор през 1995 г., а от 2003 до 2011 г. е ректор на университета. Преподавал е и в Софийския университет и е един от основателите на Бургаския свободен университет.

 

– Каква е частта на учения във Вашата личност и имате ли непознати за колегите и студентите си страни?

– Частта на учения у мен е ставала все по-голяма с годините. Когато съм бил по-млад, вероятно не съм бил толкова изграден
учен, а и едва ли тогава науката е заемала толкова голямо място в живота ми. Но с течение на годините процентът на учения в мен
нарастваше и в момента съм основно това – за наука мисля, с наука се занимавам и в момента подготвям за печат петнадесетата си книга. Тя е посветена на историята на славянската филология – едно изследване на световните конгреси по славистика, каквото не е правено досега в нито една страна. Всъщност е нормално точно сега да съм завършен учен, защото хуманитаристиката е наука на натрупванията. В природните науки не е така. За математиците примерно казват, че правят големите си открития на млади години. При филолозите не е така. Ние трупаме и трупаме и не е случайно, че найголемите учени са дълголетници. Балан и Михаил Арнаудов например са живели по 100 години. Вероятно малко хора знаят, че много исках да стана актьор може би защото не ми даваха да се занимавам с театър. Баща ми ме
отряза категорично, макар че имаше познати във ВИТИЗ – по онова време Бургас беше много театрален град. От него са тръгнали и Георги Калоянчев, и Апостол Карамитев.

 

Цялото интервю вижте в сборника “Хора на науката – Университетът като убежище на мисълта” – свали от ТУК (pdf)

Вижте повече за Нощ на учените 2020 тук https://nauka.bg/nosht2020/

Живейте по-добре с наука!

  • Развийте критично мислене и изградете защита срещу дезинформация.

  • Придобийте ключови умения за по-добър живот с нашите курсове във формат текст, видео и аудио.

  • Открийте новостите и иновациите в медицината.

  • Само 3 минути дневно са достатъчни, за да трансформирате живота си!

  • Всеки месец ви очаква нов брой с увлекателни статии по биология, космос, технологии, история, медицина и много други.

Изживейте науката навсякъде и по всяко време, като я четете на най-удобното за вас устройство.

 

Създадохме платформа, която предлага курсове и ръководства, насочени към решаването на житейски предизвикателства чрез научно обосновани методи. Тя не само подпомага личностното развитие, но и предоставя ценни знания за водене на по-здравословен, успешен и пълноценен живот. Благодарение на научния подход, потребителите ще имат възможност да подобрят своето благосъстояние и да постигнат по-високо качество на живот.

БГ Наука
Правила на поверителност

Използваме „бисквитки“, за да персонализираме съдържанието и рекламите, да предоставяме функции на социални медии и да анализираме трафика си. Също така споделяме информация за начина, по който използвате сайта ни, с партньорските си социални медии, рекламните си партньори и партньори за анализ.

Можете да коригирате всички настройки на „бисквитките“, като отворите разделите вляво.