Направи дарение на училище!
Изображенията на фигури, открити в пещера в Индонезия, са датирани на 43 900 години, значително по-стари от пещерните рисунки в Европа.
Археолозите нетърпеливо търсят произхода на отличителното ни художествено поведение. До сравнително скоро най-старите образци на изображения на фигури (за разлика от абстрактните знаци) и изображения на измислени същества, бяха откривани само в Европа, датирани преди по-малко от 40 000 години. Но напоследък изследователите откриват по-стари такива рисунки в Югоизточна Азия.
Наскоро археолозите, работещи на остров Сулавеси в Индонезия, са открили най-старото изображение на фигури досега. В статия, публикувана през декември в Nature, Максим Аубърт, Ади Октавиана и Адам Брум, всички от университета Грифит в Австралия, и техните колеги заявяват, че въпросната пещерна живопис изглежда показва няколко фантастични човешки фигури, ловуващи реални животни. Ако са прави, значи тази находка се явява най-старият в света изобразителен запис на разказ, който пресъздава история включваща в себе си дори и свръхестествено мислене.
Екипът открива праисторическата рисунка през 2017 г. в пещера, известна под наименованието Леанг Булу Сипонг 4, сред драматичен пейзаж от изсечени варовикови кули и скали в карстовия район Марос-Пангкеп в югозападната част на Сулавеси.
На грапавата стена на пещерата шестима дребни ловци са се изправили срещу
гигантски бизон, размахвайки въжета или копия. Наблизо, още ловци са се нахвърлили на други бизони, както и на диви прасета.
Ловците изглеждат човекоподобни, но притежават и някои загадъчни животински черти – един от тях има опашка например, а друг има клюн. Такива хибриди между хора и животни се наричат териантропи (произлизащо от гръцките думи за „звяр“ и „човек“). Тяхното пресъздаване, чрез изобразително изкуство се счита за индикатор на духовно мислене. По-късни такива примери са да кажем минотавърът (с глава на бик и тяло на човек) от гръцката митология, или пък египетският бог Анубис, който е с глава на чакал.
Учените предполагат, че различните фигури – всичките изрисувани с еднакъв пигмент с ръждив цвят – са част от една и съща сцена и че може би показват обща стратегия за лов, при която част от ловците изкарват плячката от укритието й и я подгонват към останалите ловци.
За да датират изображенията изследователите измерват радиоактивното разпадане на уран в минералните наноси, образували се над тях. Вземайки проби от различни части на сцената, екипът получава резултати вариращи в диапазона от преди 43 900 до 35 100 години. Ако картината е на поне 43 900 години, както твърдят Аубърт и колегите му, то тя ще детронира досегашния рекордьор за най-старо произведение на изобразителното изкуство – рисунка на крава на 40 000 години, открита в пещера на остров Борнео (пак в Индонезия). Оказва се, че тя е по-стара и от т.нар. Льовенменш (“човеко-лъв”), статуетка от Германия на възраст между 38 000 и 40 000 години, която доскоро се смяташе за най-ранния пример за териантроп; както и от 17 000-годишната сцена на лов от популярната пещера Ласко във Франция.
Локацията на пещерата Леанг Булу Сипонг 4 на картата.
Географското местоположение на находката е от значение за пренареждането на праисторическия пъзел на човешкото развитие. Въпреки че експертите отдавна са си стиснали ръцете относно заключението, че хората са произлезли от Африка, а пък допреди време се считаше, че Европа е била мястото, където човечеството за първи път е започнало да мисли абстрактно и да създава изкуство.
Това обаче изглежда се дължи на факта, че досега просто най-много подобни проучвания на този период са били правени в Европа и особено във Франция. Последните открития на древни пещерни рисунки от Индонезия и Австралия могат да дообогатят представите ни за това къде и как точно е протекъл този процес.
Интригуващо е също така и положението на новооткритата картина в пещерата, чийто вход на около 7 метра над земята е трудно достъпен за съвременните посетители без стълба или оборудване за катерене. В Европа ранните пещерни рисунки често се срещат в дълбоки, тъмни и непристъпни процепи, което предполага, че тези места може би са имали специално значение за художниците. Докато в Сулавеси древните изображения се срещат най-вече близо до входовете на пещери и скални заслони, тоест в светлата зона, а не в тъмната, както е при много от случаите в Европа. Но както рисунката в Леанг Булу Сипонг 4 и те са направени във високи, трудно достъпни пещери и ниши във варовиковите кули и по скалните фасади.
“Освен изкуството, тези места иначе не показват никакви белези да са били обиталище на хора и предполагаме, че древните са ги използвали само за рисуване на такива изображения“, казва Адам Брум. “Защо – ние не знаем. Но може би създаването на пещерно изкуство на такива недостъпни, лиминални места високо над земната повърхност, има някакво по-дълбоко културно и символично значение.“
За да достигнат до тези места, художниците вероятно е трябвало да се изкачват нагоре по пълзящи растения, бамбукови стълбове или може би да си пробиват път през мрежите от вътрешни пещерни проходи вътре в карстовите кули. Между древните художници от Сулавеси и техните европейски колеги определено има сходства в това че са създавали своите творения на специални свещени места, използвайки някои подобни стилистични практики при изобразяването. Въпреки това, според Брум, е изключено да се говори за каквато и да било връзка между европейското и индонезийското пещерно изкуство от епохата на Ледниковия период.
Входът на пещерата отвътре и отвън.
Всъщност, въпреки че новооткритата картина може да тласне назад датата на най-ранното изобразително, териантропно и повествователно изкуство, тя не разкрива почти нищо за движещата сила, провокирала появата на подобна творческа изява. В продължение на десетилетия учените се озадачават над това, защо формирането на съвременното човешко поведение, като създаването на изкуство, е изостанало толкова много от формирането на съвременната човешка анатомия. Докато съвременната анатомия се е оформила преди стотици хиляди години, елементите на съвременното поведение, разкрити чрез материалната култура, запазена в археологическите находки, са се появили доста по-късно. Някои считат, че една късна когнитивна промяна може да е засилила изобретателността на нашите предци. Други предполагат, че културните, социалните, екологичните фактори – или някаква комбинация от тях – подклаждат творческите им пламъци. “Това пещерно изкуство, с което се запознаваме, за съжаление не дава пряк поглед върху този интересен въпрос!“ казва Брум. Но в светлината на наличните доказателства той подозира, че въображаемото разказване на истории е възникнало много преди тази картина – “може би дори още преди нашият вид да се разпространи от Африка по останалия свят“.
Изображението може да осветява и други аспекти на психиката на нашите предшественици, като например подобряването на нашата работна памет. Това, което ни позволява да планираме бъдещето, последователността на събитията в съзнанието ни преди да ги предприемем и, разбира се, да разказваме истории.
“Историите и песните са това, което обединява хората“, отбелязва Ейприл Ноуел от Университета Виктория (Канада). “Рисунката показва, че тази традиция на разказване на истории е започнала преди десетки хиляди години. Тези истории могат да се отнасят за реални събития или митологични – те могат да инструктират и забавляват едновременно.“ Въпреки че вероятно никога няма да разберем за какво конкретно става въпрос в историята запечатана в пещерата на Сулавеси, тя добавя: “Докато събираме тези истории, тези сцени, ние поне започваме да разбираме какво е било от значение за тези конкретни хора в този конкретен момент и място.“
Разбира се, след това откритие, както обикновено, остават и много отворени въпроси. Изказват се съмнения от скептични учени, извън този работен екип, че предполагаемите животински израстъци и дори оръжията може да са просто случайни черти по стената или пък да не изобразяват точно това, което изследователите от проучването си представят.
Не се знае и кой е нарисувал фигурите в Леанг Булу Сипонг 4. В тази пещера, или на което и да е друго място в Сулавеси, от този период не са намерени никакви човешки скелетни останки. Ние знаем, че човешките видове освен H. sapiens, включително и неандерталците, са създавали изкуство, макар и то да е било изключително абстрактно. Знаем и за други човешки видове, населявали Югоизточна Азия в не толкова далечното минало. Такива са: Homo floresiensis – пребивавал на индонезийския остров Флорес преди 60 000 години, Homo luzonensis – живял на Филипините до около преди 50 000 години, а генетичните проучвания сочат, че докъсно оцеляла група от денисовски хора (Homo Denisovan) може да се е намесила с H. sapiens в Индонезия или Нова Гвинея само преди 15 000 години.
На въпроса, дали някой от тези други видове може да е нарисувал ловната сцена от пещерата, Брум казва: “Предвид изтънчения характер на изображенията, нашата работна хипотеза е, че съвременни хора – такива със същите познавателни способности като нас, са направили това пещерно изкуство. Предполага се, че тези хора са се установили в Сулавеси като част от началната вълна на миграция на Homo sapiens в Индонезия преди поне 70 000 до 50 000 години назад.“
Бъдещата работа на учените може да доведе и до по-конкретни отговори. Проучванията на екипа разкриха още редица места в района, съдържащи изображения на фигури, които тепърва предстои да бъдат датирани. Може би те ще предоставят нови сведения за произхода на изобразителното изкуство, разказването на истории, появата на митовете, легендите и съвременния човешки ум.
Източник: Scientific American
Превод: Радослав Тодоров